Присъда по дело №182/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Мотиви към присъда № 6 / 01.11.2021г. по н.о.х.д. № 182 по описа на Районен
съд - Г.Т. за 2021г.

На 12.08.2021г. Районна прокуратура – Д., е внесла за разглеждане в
Районен съд – Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство № 13/2021г.
по описа на РУ –Г.Т. при ОД на МВР - Д., по който на 13.08.2021г. е било
образувано производство пред първа инстанция срещу Б. Р. Р. с ЕГН –
**********, от с. П., общ. Г.Т., обл. Д. , за извършено от него престъпление
от общ характер, наказуемо по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр.
с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че по
неустановено време в периода м. ноември - м.декември 2020г. в с. П., общ.
Г.Т., обл. Д., отнел чужди движими вещи - ръчна количка с едно колело на
стойност 65.00 /шестдесет и пет/ лева, електрическа скара марка „НОМА“ на
стойност 47.00 /четиридесет и седем/ лева, фритюрник марка „Sapir“ на
стойност 12.00 /дванадесет/ лева, 2 бр. пластмасови бидона с вместимост от
по 120 литра всеки на обща стойност 70.00 /седемдесет/лева, 8 бр. керамични
фигурки за двор на стойност 80.00 /осемдесет/ лева, всичко на обща стойност
274.00 /двеста седемдесет и четири/ лева от владението на Н. Д. Т. от с. П.,
общ. Г.Т., ул. “Ч.“ № 7, без съгласието й и с намерението противозаконно да
ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Д.
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание от вида „Лишаване от свобода” , при условията на
чл. 58а от НК, като определеното наказание се намали с 1/3, в размер към
минимума от две години, и предвиден в санкцията на приложимата
материалноправна норма, което да бъде изтърпяно при подходящ
затворнически режим.
Пострадалото от деянието лице не е намерено на посоченият от него
адрес. Според приложената справка от Главна дирекция „Гранична полиция“,
лицето има регистрирано излизане от Р. България през ГКПП „Русе-Дунав
мост“ на 18.06.2021г.
Подсъдимият признава вината си, съгласен е изцяло с фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират други
доказателства за тях. Сам и чрез защитника си изявява претенция за
трансформация на процеса по реда на глава 27 от особената част на НПК, а
именно по чл. 371, т.2 от НПК.
По същество защитникът му претендира за индивидуализация на
наказанието, което следва да му бъде наложено, в рамките към
законоустановения минимум, след което същото бъде намалено с една трета.
1

В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият e осъждан многократно. Преди коледните празници на
2020г. вечерта на неустановена дата, в периода месец ноември - месец
декември 2020г., подс. Р. решил да отиде до дома на свидетеля Н.Т./Недрет/ в
с. П., в който не живеел никой, за да открадне вещи, които да продаде.
Пострадалата Н. Д. Т. имала недвижим имот в с. Присад, общ.Г.Т., на ул. „4-
та“ № 7, но от приблизително година и половина работела в Германия и в
имота не живеел никой. Било тъмно, когато подс. Р. стигнал пред двора на
къщата й. Прескочил оградата и влязъл вътре. Насочил се към стопанската
постройка, вляво от къщата. Дръпнал силно с ръка прозореца и той се
отворил. През прозореца подс. Р. влязъл вътре в помещението, светнал със
запалка и установил, че там се намират една червена ръчна количка с гумено
колело, градински фигурки - прасе, кокошка, гъбка и др. На рафт в
помещението видял, че има електрическа скара и фритюрник, сиви на цвят.
Видял, че има и два сини пластмасови бидона. Всички тези вещи, които му
направили впечатление, подс. Р. изкарал навън през прозореца. После ги
прехвърлил през оградата и на два пъти ги занесъл до дома си. На следващия
ден продал ръчната количка и градинските фигурки за 15 лева на свидетеля С.
И. А.от с. П., общ. Г.Т.. Няколко дни по-късно през селото минавал непознат
човек с бял микробус, който изкупувал желязо. На него подс. Р. продал
скарата, фритюрника и двата пластмасови бидона за сумата от 17,00 лева.
Пострадалата се върнала в с. П. на 27.01.2021г. и веднага установила, че
прозорецът на стопанската постройка, встрани от къщата, е отворен. Не бил
разбит, а отворен. Погледнала през него и установила, че ги няма ръчната
количка, червена на цвят, на която със сива боя пишело нейното име „Нели“,
една електрическа грил-скара марка „Нома“ в сиво-черен цвят, един
фритюрник марка „Sapir“, а също и два пластмасови бидона с вместимост от
по 120 литра всеки, сини на цвят, с черни капаци. От помещението липсвали
и градинските фигурки, прибрани за съхранение през зимата - прасе с шапка в
червен цвят, кокошка, гъбка и други, общо осем на брой. Съобщила в
полицията за извършената кражба. По случая е била извършена проверка и
проведени оперативно-издирвателни мероприятия. У свидетеля С. А. са били
намерени ръчната количка и три от градинските керамични фигурки, които тя
предала доброволно - протокол за доброволно предаване на вещи по чл. 69 ал.
2 от ЗМВР, на лист 11 от ДП. За предадените вещи свидетелят посочила, че й
били продадени от подс. Р..
Според заключението на вещото лице, по назначената съдебно-стокова
експертиза стойността на общата стойност на откраднатите от свидетеля Т.
вещи възлиза на 274,00/двеста седемдесет и четири/ лв. Върнати са, но не със
съдействието на подс. Р., ръчната количка с едно колело, оценена от вещото
2

лице на 65,00 лева, както и три от керамичните фигурки, оценени на по 10,00
лева всяка или общо 95,00 лева. Невъзстановена е останала щета за 179,00
лева
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и предвид разпоредбите на чл.371 и следващи от НПК.
Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимият, дадени в хода на
досъдебното производство, както и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Ангелова и Т. са еднопосочни, логично
подредени и безпротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
От служебно приложените в хода на съдебното следствие
доказателства, които са събрани при условията и по реда предвиден в НПК,
преценени от съда както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Подсъдимият Б. Р. Р. с ЕГН – **********, от с. П., общ. Г.Т., обл. Д.
е осъществили състава на престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК., тъй като на неустановена дата, в
периода м. ноември - м.декември 2020г., в с. П., общ. Г.Т., обл. Д., при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - ръчна количка с
едно колело на стойност 65.00 /шестдесет и пет/ лева, електрическа скара
марка „НОМА“ на стойност 47.00 /четиридесет и седем/ лева, фритюрник
марка ,,Sapir“ на стойност 12.00 /дванадесет/ лева, 2 бр. пластмасови бидона с
вместимост от по 120 литра всеки на обща стойност 70.00 седемдесет/лева, 8
бр. керамични фигурки за двор на стойност 80.00 /осемдесет/ лева, всичко на
обща стойност 274.00 /двеста седемдесет и четири/ лева от владението на Н.
Д. Т. от с. П., общ. Г.Т., без ничие съгласие с намерението противозаконно да
присвои имуществото.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Обясненията на самият подсъдим и свидетелските
показания в своята съвкупност безусловно установяват, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, прекъсвайки владението
над процесните вещи, чиято стойност е определена съобразно обективно и
компетентно изготвената СОЕ, и то без знанието и съгласието на техния
владелец, установявайки трайна фактическа власт над същите, която му е
позволила разпореждането с предмета на престъплението, което действие по
същество представлява реализирано намерение за своене, като елемент от
субективна страна на възведения престъпен състав. Предходната съдимост на
подсъдимият, установява, че процесното престъпление е извършено от
подсъдимият при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.
„б“ от НК, с оглед на което съдът намира за безспорно установена
квалификацията на деянието съобразно чл. 196 ал. 1 т.1 от НК. Същото е
извършено от подсъдимият виновно при форма на вината – пряк умисъл по
3

смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като е съзнавал противоправността и
обществената опасност на конкретно извършеното от него деяние и е целял
настъпването на вредоносните последици.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в
създаденото у подсъдимият трайно незачитане на установените в държавата
правила и норми и стремежа за материално обогатяване по лек и престъпен
начин.
За да определи наказанието на подсъдимият, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните
за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на Б. Р. Р.:
Подсъдимият е роден на ***г. в гр. Г.Т., живущ в с. П., общ Г.Т., обл.
Д., ****, ЕГН – **********. Р. не е трудово зает, движи се в средата на
криминално проявени лица и е чест извършител на кражби. Има изградени
трайни престъпни навици, манипулативен и конфликтен е по характер.
Смекчаващи отговорността му обстоятелства са добросъвестното му
участие в наказателния процес, а проявеното критично отношение, съдът
намира, че е с манипулативна цел с оглед въздействие върху съдебният състав
за определяне на наказание в по-нисък размер.
Отегчаващи отговорността му обстоятелства са наличието на
множество предходни осъждания /изключая определящи квалификацията
„опасен рецидив”/, както и недобрите характеристични данни.
Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното
деяние, мотивираха съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от подсъдимия престъпление ще бъде налагането на наказание
от вида „Лишаване от свобода”, чийто размер следва да бъде
индивидуализиран над минималния, визиран от законодателя, предвид
прилагането на глава 27 от особената част на НПК, при условията на чл. 58а
от НК, определеното наказание следва да се намали с 1/3. Съдът не споделя
становището на защитата, относно размера на наказанието, което следва да
бъде определено, тъй като, видно от приложените бюлетини за съдимост,
подсъдимият е многократно осъждан, което, обаче, нито е поправило, нито
превъзпитало подсъдимия, видно от предмета на настоящото производство,
поради което съдът отмери на подс. Б. Р. Р. за извършеното от него
престъпление наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години, и е
намалил така определеното наказание с една трета, като е наложил на Р.
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, което
на основание чл. 57, ал.1 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален
строг режим.
На досъдебното производство на подсъдимият Б. Р. Р. е наложена мярка
за неотклонение „Подписка”. Съдът потвърждава наложената мярка за
неотклонение до привеждане на присъдата в изпълнение.
На основание чл.189, ал. от НПК, подсъдимия следва да заплати
4

сторените по делото съдебно деловодни разноски - 117 /сто и
седемнадесет/лева по сметка на ОД на МВР - гр. Д..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия:
/ Р. Стоянов /

5

Номер на акта:	6
Дата:	1 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия:	Росен Минков Стоянов

Дело:	20213220200182
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2021 г.

Присъда по дело №182/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите