Решение по дело №711/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260057
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20211720100711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260057

гр. П., 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 00711 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представляван от Леон Връшка и Карел Крал, чрез  адв. Р.Д., личен номер в САК **********, преупълномощена от АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „СТОЯНОВ, Д. И ПАРТНЬОРИ” peг. на осн. чл. 52 от ЗА с Протокол от 09.06.2009г., БУЛСТАТ *********, на основание пълномощно с peг. 7197/23.10.2018г. на Нотариус Е.З., вписан в РНК под № 432, район на действие - района на PC София и пълномощно за преупълномощаване, със съдебен адрес *** ; тел. ****

Срещу

В.Г.С., с ЕГН **********, с ИТН 310205570924, с адрес: *** 

за признаване на установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумите както следва: Сумата от 285.63 (двеста осемдесет и пет  лв. и 63 ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2020г.; Сумата от 10.36 (десет лв. и 36 ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 24.03.2020 г. до 25.09.2020г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, както и разноските в настоящето и заповедното производство.

Ищецът твърди че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 21.01.2020 г. до 20.06.2020г. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на В.Г.С. , с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в гр. П., ул. ***, с ИТН 310205570924 ел.енергия за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2020г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.Фактура ********* от 29.02.2020г. на стойност 69.29 (шестдесет и девет лева  и 29 ст.) лева за периода 21.01.2020г -21.02.2020г.

2.Фактура ********* от 31.03.2020г. на стойност 75.6 (седемдесет и пет лева и 60 ст.) лева за периода 21.02.2020г. -22.03.2020г.

3.Фактура ********* от 30.04.2020г. на стойност 91.78 (деветдесет и един лв. и 78 ст.) лева за периода 23.03.2020г. -22.04.2020г.

4.Фактура ********* от 31.05.2020г. на стойност 30.61 (тридесет  лв. и 61ст.) лева за периода 23.04.2020г. -22.05.2020г.

5.Фактура ********* от 30.06.2020г. на стойност 18.35 (осемнадесет лв. и 35 ст.) лева за периода 23.05.2020г. -20.06.2020г.

       Твърди, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

Според ищеца общата стойност на непогасения паричен дълг на В.Г.С., с ЕГН **********, възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  на 285.63 (двеста осемдесет и пет  лв. и 63 ст.) - ГЛАВНИЦА ПО НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ и 10.36 (десет лв. и 36 ст.) лева - ЗАКОННА ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, СЧИТАНО ОТ 23.04.2020 г.до 25.09.2020г.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор чрез назначения особен представител адв. М. К., с който е оспорил иска изцяло по изложените от ищеца претенции и твърдения, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен, недоказан и недопустим. Твърди, че не е носител на задължението да заплаща ползваната ел. енергия в имота през процесния период, не е била нито собственик, нито ползвател на имота, за който се претендират вземанията, нито е ползвала електрическа енергия за домакинството си на този адрес. И тъй като не е имала такова качество, тя не може за бъде страна по договор за доставка на ел.енергия и по Общи условия за продажба на ел.енергия. Оспорва представените по делото с исковата молба фактури, тъй като те нямали доказателствена стойност, защото не са подписани от ответника и от ищеца. Моли съдът да остави без уважение доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводни експертизи. Твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, според новия ПИКЕЕ не е процесуалноправно легитимиран да предявява исковете.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, с писмена молба изразява становище, че подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, се представлява от назначения му от съда особен представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д 5357/2021 по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство.

По образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на подаденото заявление на осн. чл. 410 от ГПК е издал Заповед за изпълнение № 260249/08.10.2020г.

Длъжникът не е намерен на известните по делото адреси, като връчителят е удостоверил, че по постоянен и настоящ адрес мястото не е  оградено и няма сграда, като по данни на съседи къщата е съборена по време на земетресението през 2012 г., Установено е също, че няма месторабота, където може да му бъде връчено съобщението, с оглед на което съдът е дал указания на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че може да предяви иск за вземането си. В срок е подадена искова молба от заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК.

В хода на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника чрез назначения му от съда особен представител,  оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. 415 ГПК и чл. 107 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 295.99 лв.

Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите. С оглед наличието на облигационна връзка, от която да следва и наличието на задължение за потребителя следва да се посочи изрично, че в хода на производството ищеца ангажира доказателства, а именно заявление за предоставяне на услуги от 16.01.2013г. и Договор за отдаване под наем на държавен /общински/ жилищен имот на граждани от 15.01.2013г. и Заповед за пренастаняване № 46 от 14.01.2013 г.,и Декларация за титуляр по партида от 14.01.2013 г., от които безспорно се доказва, че той е страна по облигационното правоотношение.

Следва изрично да се посочи, че задължението за заплащане начислената ел. енергия има нейния потребител. По отношение на това, кое лице е потребител има легално определение в Закона за енергетиката.- §41б, вр. § 27г и в Общите условия на ЧЕЗ, съгласно които, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице и всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство.

Касателно настоящия случай, по делото безспорно се установи, че ответникът има качеството на потребител, което качество той е придобил след лично подаване на заявление за това. От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.

След като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на енергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор.

Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия, ищецът се позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове.

Видно от приложените по делото доказателства „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия и като такъв е доставяло на В.Г.С., с ЕГН **********, с ИТН 310205570924,за  електроснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „*** ел. енергия, за периода от 21.01.2020 г. до 20.06.2020 г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.                Фактура ********* от 29.02.2020г. на стойност 69.29 (шестдесет и девет лв. и двадесет и девет ст.) лева за периода 21.01.2020 г. - 20.02.2020 г.

2.                Фактура ********* от 31.03.2020г. на стойност 75.6 (седемдесет и пет лв. и шестдесет ст.) лева за периода 21.02.2020г.  - 22.03.2020 г.

3.                Фактура ********* от 30.04.2020г. на стойност 91.78 (деветдесет и един лв. и седемдесет и осем ст.) лева за периода 23.03.2020г. - 22.04.2020г.

4.                Фактура ********* от 31.05.2020г. на стойност 30.61 (тридесет лв. и шестдесет и една ст.) лева за периода 23.04.2020г. - 22.05.2020г.

5.                Фактура ********* от 30.06.2020г. на стойност 18.35 (осемнадесет лв. и тридесет и пет ст.) лева за периода 23.05.2020г. - 20.06.2020г.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, като чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. От посоченото се установява, че след изтичане на десет дни от издаването на фактурата, върху посочената сума, започва да се начислява и законната лихва.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на съдебно - икономическа експертиза на вещото лице, в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. Видно е и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Установено от съдебно - икономическата експертиза е, че в счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД има данни за предходни плащания на ответника по посочената от ищеца партида. Последното плащане е извършено на 02.03. 2020 г. Платена е и лихва по предходни  фактури, в размер на 0.08 лв.

Предвид горните правни изводи се установява наличието на главен дълг в претендирания в исковата молба размер. Както беше посочено по-горе, съгласно ОУ ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането по всяка една от фактурите след изтичане на десетия ден от издаването й, поради което и дължи законна лихва по всяка една от фактурите. Видно от заключението на вещото лице дължимата лихва, представляваща сумата на дължимата лихва по всяка една фактура е в размер на 10.36 лв.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, след като установи, че ищеца, съгласно представения списък на разноските е направил разноски в общ размер 881.00 лв, следва да присъди в полза на ищеца цялата сума, тъй като съдът уважава изцяло предявените искове.

Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на “ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представляван от Леон Връшка и Карел Крал, сумите както следва: Сумата от 285.63 (двеста осемдесет и пет  лв. и 63 ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2020г.; Сумата от 10.36 (десет лв. и 36 ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 24.03.2020 г. до 25.09.2020г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва върху главницата от 285.63 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „“ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК/Булстат: *********, със седалище/адрес на управление: гр. София п.к. 1784, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, представляван от Леон Връшка и Карел Крал СУМАТА от 881.00 лв. /осемстотин осемдесет и един лева/ представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 05357/2020 г. по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик издал заповед № 260249/08.10.2020г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.