Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 28.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело
№11619 по описа за 2018
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение №318001 от 19.01.2018 г., СРС, 118-ми състав, постановено по гр.дело №112/2016 г. е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** N 23Б, срещу
М.С.Е. с ЕГН **********, искове, че дължи, както следва: на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 366.27
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот- апартамент № 106, находящ се в гр.София, ж.к.“******,
аб.№ 306270, за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014
г., ведно със законна лихва за периода от 08.09.2015 г. до изплащане на
вземането, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на 62,88 лв. за периода от
31.12.2012 г. до 02.09.2015 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.10.2015г. по ч.гр.д.№
54059/2015г. по описа на СРС, 118 състав.
С постановеното
решение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, М.С.Е. е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД, разноски в исковото производство в размер на 562.62 лева и разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 54059/2015г. по описа на СРС, 118 състав,
в размер на 302.23 лева
С определение №
425087/07.06.2018 г. постановеното решение №318001 от 19.01.2018 г., СРС, 118-ми
състав е изменено на основание чл.248 ГПК в частта на разноските, като е
отменено в частта на присъдените в полза на „Т.С.” ЕАД, разноски в заповедното
производство над сумата 69.74 лв. до сумата 325.00 лв.
Решението е
обжалвано от ответника по исковата молба М.С.Е., чрез адв.Х.Ц.К. от САК с
въззивна жалба, с основни доводи, че в частта, в която са уважени
исковете решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изразява
правни и фактически доводи, че решението е немотивирано.
При постановяването
му, според въззивника, СРС не е съобразил събраните
доказателства при определяне задълженията му като потребител за заплащане на
стойността на реално консумираната в имота ТЕ. Излага, че ищецът неправилно е
изчислявал задълженията за ТЕ отдадена от сградна
инсталация във входа, в който се намира и неговия апартамент без да бъде
съобразена площта на различните имоти, както и ползвателите им; не съобразил,
че са демонтирани отоплителните тела в имота му; не отчел неправилно
начислените служебно суми за ТЕ за БГВ с мотив за неосигурен достъп за отчет;
не съобразил размера на служебно начислените количества.
Моли, да се отмени решението
в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявените искове се
отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263,
ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца - „Т.С.“ЕАД. Представена е молба за въззивното
производство, в която се претендират разноски по делото и прави възражение за
прекомерност относно адвокатското възнаграждение на въззивника.
Третото лице -
помагач на ищеца – М.Е. ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал. 1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр., ал. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к.“******, аб.№ 306270,
по договорни отношения между страните през периода
от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г., като му дължи сумата 366.27 лева, представляваща стойността на доставена,
но неизплатена топлинна енергия за топлоснабдения
имот за периода 01.11.2012 г.
до 30.04.2014 г. и 62,88 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 31.12.2012 г. до 02.09.2015 г.
Във връзка с подадено на 08.09.2015 г. заявление, по ч. гр. д. № 54059/2015 г. по описа на СРС, 118 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК, на 27.10.2015 г. ответникът е депозирал възражение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 04.01.2016 г., в приложимата към момента на завеждане
на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
Страните не спорят
и чрез нотариален акт за покупко-продажба № 194, том 174, дело №
34192/06.11.1997 г. на СНС при СРС се установява, че М.С.Е. е придобил
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 106, находящ се в гр. София, ж.к.“****** със застроена площ от
44.75 кв.м. С оглед така установеното в производството се установява, че ответникът е титуляр на партида при ищеца с аб.№ 306270 и има качеството потребител на ТЕ за обект –
описания апартамент № 106.
От представеният
протокол от проведеното на 26.09.2002 г. Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр.София, ж.к.“****** се установява, че етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с М.Е. ООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В протокола е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение. За апартамент № 106 е положил
подпис М.С.Е. като собственик на
жилището и е посочена кубатура на имота 94 куб.м., прогнозна отопляема кубатура
94 куб.м., 3 бр. радиатори, 3 бр. разпределители, 3 бр. радиаторни
вентили, при разсрочено плащане.
На 16.10.2002 г. е
сключен договор № 500-І между М.Е. ООД и етажната собственост с адрес: в гр.
София, ж.к.“******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
края на отоплителния сезон след извършен отчет най-малко един път годишно за
показанията на топломера за отчетния период. В т.2, раздел V страните
предвидили задължение на възложителя да осигурява достъп и да присъства при
отчитане на радиаторните разпределители. При
неосигурен достъп, според договореното, се съставя двустранен протокол подписан
от представители на двете страни. В т.3 от раздел VІ на договора страните
предвидили, че възложителя има право на рекламация до 15 дни след получаване на
индивидуалната справка.
Пред СРС е
ангажиран договор № 5/05.08.2005 г., сключен между "Т.С." ЕАД -
възложител и М.Е. ООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия на основание чл.146, ал.1 от ЗЕ и
чл.61, ал.1 от Наредба № 2 за топлоснабдяването
/отм./. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-013/20.06.2005 г., срещу насрещното задължение на възложителя
да заплаща договореното възнаграждение.
Представен е
договор № У-104/08.11.2007 г., сключен между "Т.С." ЕАД - възложител
и М.Е. ООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София,
при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Ищецът е ангажирал
съобщения към фактури за аб. № 306270, които се
отнасят за исковия период.
От заключението на
вещото лице инж.Х. Д.Б.по изслушаната пред първата инстанция съдебно -
техническата експертиза /основна и допълнителна/ се установяват следните
обстоятелства:
За отоплителния
период 01.11.2012 г.-30.04.2013 г. дялово разпределение в сградата – ЕС, в
която се намира имота на ответника е било извършвано от М.Е. ООД. Не е осигурен
достъп до имота за отчет на УДР. На експерта е бил представен протокол за
неосигурен достъп, в който са посочени редовни дати за отчет – 21.05.2013 г. и
01.06.2013 г. Според отразеното и на двете дати не е бил осигурен достъп до
ап.№ 106. В този период не е имало отоплителни тела в апартамента и съответно
не е била начислена и изчислена ТЕ за отопление на имота. Не е била начислена и
ТЕ от отоплителни тела в общите части като дял за имота. Начислена е била ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 106 куб.м. Начислена е била и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на
база начислен разход за водомер – 1 бр.
За отоплителния
период 01.11.2013 г.- 01.05.2014 г. дялово разпределение в сградата – ЕС, в
която се намира имота на ответника е било извършвано от "Т.С." ЕАД,
като е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение
/УДР/. В този период не е имало отоплителни тела в апартамента и съответно не е
била начислена и изчислена ТЕ за отопление на имота. Не е била начислена и ТЕ
от отоплителни тела в общите части като дял за имота. Начислена е била ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 106 куб.м. Начислена е била и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на
база отчетен разход по водомер – 1бр.
Според дадените от експерта по СТЕ констатации,
фирмите са извършили дялово разпределение за имота за процесния
период в съответствие с действащата нормативна уредба за топлоснабдяването.
Прогнозно начислената сума за потребена в имота ТЕ по
фактури възлиза на сумата 262.36 лв., а реалното потребление въз основа на
индивидуалните справки възлиза на сумата 366.27 лв., като в тази сума не
са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди, и която сума следва да бъде заплатена от потребителя, при отчитане на
изготвените от ФДР изравнителни сметки.
Според СТЕ общият
топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно. Показанията от протокола за
главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители - за отопление
(имот и сградна инсталация). В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие. Според констатациите на СТЕ (неоспорена от страните и възприета от
съда, като обективно и компетентно изготвена) в издадените фактури и
изравнителни сметки за процесния период правилно са
определени количествата топлоенергия, подадена за процесния
период в топлоснабдения имот в съответствие с
нормативните изисквания. Вещото лице е установило също така, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията.
За част от исковия период, поради неосигурен достъп ТЕ за БГВ е
начислявана по прогнозни количества, които са много по-ниски от количествата,
които се получават на база брой потребители по 140л/ден за един човек. ТЕ
отдадена за сградна инсталация, според СТЕ е била
изчислена по формулата указана в т.6.1.1. от
приложението към Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснобдяването.
Според констатациите
на ССчЕ на в.л. В.Д.П.(неоспорена от страните и
възприета от съда, като обективно и компетентно изготвена) за периода от ноември
2012 г. до месец април 2014г. сборът от дължимите от ответника месечни суми
за доставена топлоенергия са в размер на 398.60 лв. Експертът установява, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение през исковия период не са платени.
Законната лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава, според ССчЕ възлиза на сумата 62.88 лв. върху сумата за
незаплатена ТЕ за периода от датите на падеж на съответната фактура до
02.09.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на
делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Страни в
отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно
предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия",
което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща
след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед на това
следва да се приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза
"или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от
тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно
от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от
17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай.
В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Чрез представеният
в производството и обсъден по-горе нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот се установява, че собствеността върху имота, за който са
доставяни количества ТЕ принадлежи на ответника. Поради това, съдът намира че
последния е отговорен за заплащане стойността на потребените
в имота количества ТЕ за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
"Дневник" от 14.01.2008 г. и Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" -
броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В
дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право
срещу Общите условия на "Т.С." ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника - потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто
смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По изложените
съображения се налага извода, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
При извършване на
преценка относно наличието на облигационна връзка между страните е без правно
значение обстоятелството дали в изравнителните сметки, издадени от фирмата за
дялово разпределение, или в съобщенията към фактурите, издадени от ищеца, като
абонат е посочен ответника или не, доколкото тези обстоятелства нямат отношение
към придобиването на качеството потребител (клиент) на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 -
чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на М.Е. ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за част от исковия период - отоплителния период 01.11.2012 г.-30.04.2013 г.
В нормата на чл.
156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ, като не е включило неплатени
суми извън заявения период и начислените лихви за тях, както и сумите, дължими за отчет на уредите и изготвяне
на изравнителните сметки от фирмата за дялово разпределение. Установи се, че за исковия период е начислена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Също така вещото лице е съобразило,
че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено
правилно, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. С оглед на това неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в тази насока.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно -техническата експертиза, което съдът
възприема като компетентно дадена, се установи, че стойността на реално потребената топлинна енергия през исковия период възлиза на
сумата от 366.27 лв. Установява се, че посочените задължения са формирани като
разлика между фактурираната по прогнозни стойности.
Вещото лице изрично
в заключението си е посочило, че през процесния
период в имота на ответника не е имало отоплителни тела и е имало 1 бр.
водомери за топла вода, като за отоплителния период 01.11.2012 г.-30.04.2013 г.
не е бил осигурен достъп до имота за отчет на УДР. Поради това е била начислена
ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 106 куб.м. и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислен
разход за водомер – 1 бр.
Въз основа на заключението на изслушаната в производството пред СРС съдебно -
счетоводна експертиза се установява, че за периода от ноември 2012 г. до месец април 2014г. сборът от
дължимите от ответника месечни суми за доставена топлоенергия са в размер на 398.60
лв. В производството не бе установено заплащане на сумите начислени за
исковия период.
В жалбата не са
изложени оплаквания относно установения с обжалваното решение размер и период
на претендираната от ищеца мораторна лихва, както и
относно претенцията за дялово разпределение и лихвата върху нея. С оглед на
това тези въпроси не следва да се обсъждат по същество, предвид чл. 269 ГПК.
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в обжалваните уважени части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неуважаване на въззивната
жалба не се дължат разноски на въззивника ответник,
но не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 318001 от 19.01.2018
г., СРС, 118-ми състав, постановено по
гр.дело №112/2016 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач М.Е. ООД на страната на ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.