Определение по дело №272/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 252
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20213600500272
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Шумен , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500272 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 419 и чл.420 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. ИВ. В. от гр. Шумен, Т. В. В. от гр. Шумен, АЛ. В. В.
от гр. Долни чифлик и В. В. В. от гр. Дебелец, срещу разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК № 171/26.01.2011 г. по ч.т. дело № 295/2011 г. на ШРС, с което е уважено искането на
заявителя “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ: ********* от гр. София,
представлявано от пълномощника адв. С.С.Ч., срещу жалбоподателите и е разпоредено незабавно
изпълнение и издаване на изпълнителен лист солидарно за сумата от 83 190,25 лева главница,
сумата 29 560,95 лева дължима договорена лихва по договора за кредит за периода от 27.12.2007 г.
до 21.01.2011 г., ведно със законната лихва от 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото, от които 899,92 лева такси от 25.11.2010 до 21.01.2011г, 2 273,02 лева
държавна такса и 1892,30 лв. адвокатско възнаграждение произтичащи от Договор за
потребителски кредит № HL24918 от 20.07.2007 година.
В жалбите се излага, че разпореждането е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Жалбоподателите излагат, че представеното извлечение е неясно, не представлява извлечение по
смисъла на Закона за счетоводството, не е ясно за кой период точно по месеци има неизпълнение и
какви са неиздължените суми, а отразява единствено справка за салда и падежи. Сочи се също, че
заявителят не е представил по заповедното производство уведомление или друг документ, че
кредитът се обявява или е станал предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението в
съда. Предвид това документа не бил редовен от външна страна и не удостоверявал изпълнението
на вземането. С оглед изложеното молят въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно
изпълнение и издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба срещу незабавното
изпълнение от заявителя, който счита същата за неоснователна.
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, против подлежащ на обжалване
акт и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
След преценка на доводите изложени в жалбите и събраните по делото доказателства,
съдът установи от фактическа и правна страна следното:
1
Ч. т. дело №295/2011 г. на ШРС е образувано въз основа на депозирано от заявителя
“ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ: ********* от гр. София, представлявано от
пълномощника адв. С.С.Ч., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК, солидарно срещу длъжниците В.А.В. и Р. ИВ. В.,
двамата от гр. Шумен, ул. .... № 15, за заплащане на сумите от 83 190,25 лева главница, сумата
29 560,95 лева дължима договорена лихва по договора за кредит за периода от 27.12.2007 г. до
21.01.2011 г., ведно със законната лихва от 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото, от които 899,92 лева такси от 25.11.2010 до 21.01.2011г, 2 273,02 лева
държавна такса и 1892,30 лв. адвокатско възнаграждение произтичащи от Договор за
потребителски кредит № HL24918 от 20.07.2007 година.
С атакуваното разпореждане, инкорпорирано в заповед № 171/26.01.2011 г. по ч.т. дело №
295/2011 г. на ШРС, съдът е уважил заявлението на заявителя, срещу солидарните длъжници,
разпоредил незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист от 26.01.2011 г. С молба от
05.03.2021 год. рег. № 06974 “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ: ********* гр.
София е поискала от ЧСИ Д.З. образуване на изпълнително производство срещу двамата
солидарни длъжници по така издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В
изпълнителното производство било констатирано, че длъжника В.А.В. е починал и на негово място
са встъпили законите му наследници: Т. В. В. от гр. Шумен, АЛ. В. В. от гр. Долни чифлик и В.
В. В. от гр. Дебелец. Срещу заповедта за изпълнение са депозирани от длъжниците - Р. ИВ. В., Т.
В. В., АЛ. В. В. и В. В. В. възражения по чл.414, ал.2 ГПК и частни жалби по чл.419 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не
самото изпълнение. Съгласно посочената норма частната жалба може да се основе само на
съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Да се обжалва незабавното изпълнение
означава по същество длъжникът да твърди, че документът по чл.417 ГПК, въз основа на който е
издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. (Опр. № 118 от 27.01.2010 г. по ч. т.
д. № 784/2009 г., I т. о., ТК). При разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение въззивният съд е ограничен от възражения, обусловени от нередовност от
външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право
кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на
основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се
ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо
досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от
длъжника документ.
Съгласно чл.418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която
следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания
2
за неговото издаване. Проверката за редовност не включва преценка за истинността на самия
документ, в. т.ч. и достоверността на датата на неговото издаване. Тази преценка следва да се
извърши в рамките на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на самото вземане, в което страните са длъжни да изчерпят всички свои доводи и
възражения относно спорното вземане, в т.ч. и във връзка с документа по чл. 417 ГПК (В този
смисъл Опр. №143 от 23.02.2010 год. на ВКС по ч. т. д. №912/2009 год. на II т. о., ТК на ВКС и
Определение № 358 от 21.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 99/2011 г., II т. о., ТК). В настоящото
производство, извън документа по чл.417 ГПК могат да се събират доказателства само относно
удостоверяване изискуемостта на вземането.
В ГПК, в Закона за счетоводството и в Международните счетоводни стандарти не се
съдържа определение на понятието „извлечение от счетоводните книги", нито са установени
специфични изисквания към съдържанието му и неговите реквизити. В този смисъл следва да се
приеме, че характер на извлечение от сметка има всеки документ, който съдържа информация,
базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от
компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане: длъжник,
основание за възникване на заявеното вземане, размер на главницата, размер и период на лихвата -
изискуемостта на вземането произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на договорно
задължение, като въпросът за неизпълнението на задълженията на длъжника може да бъде предмет
на обсъждане в евентуално исково производство. (В този смисъл Опр. № 211 от 26.02.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 120/2010 г., I т. о., ТК; Опр. № 394 от 30.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 361/2011 г.,
I т. о., ТК; Опр. № 458 от 7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 331/2011 г., II т. о., ТК и Опр. № 690 от
13.11.2009 г. на ВКС по ч. т.д. № 604/2009 г., II т. о., ТК).
В конкретния случай, заявителят е представил извлечение от сметка, което препраща към
договор за кредит от 20.07.2007 г., приложен към изпълнителното дело. Представеното извлечение
от сметка на “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД гр. София е ясно, четливо и установява
горепосочените обстоятелства. Извлечението от счетоводните книги е издадено от компетентен
орган, подписано от компетентни длъжностни лица и е подпечатано. Същото съдържа посочване
на данни за индивидуализация на длъжниците, данни за индивидуализация на кредитора и
вземането, обстоятелствата, от които произтича вземането, посочена е и дата на предсрочната
изискуемост, поради което се преценява от съда като редовно от външна страна. По принцип съдът
не извършва проверка дали действително отразените в документа вземания са дължими,
достатъчно е от външна страна документът да е редовно оформен. Такъв е.
По отношение на заявеното оплакване в частните жалби, че заявителят не представил по
заповедното производство уведомление или друг документ, че кредитът се обявява или е станал
предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението в съда. Действително в кориците на
делото липсват доказателства за такова уведомяване. Но в чл.18.1 в договора за потребителски
кредит е предвидена възможност, при изрично посочени хипотези, кредиторът да обяви за
изискуемо преди срока цялото вземане. Налице е клауза, в която кредитополучателят
предварително е изразил съгласие при неплащане на съответните вноски кредитът автоматично да
стане изискуем, без да бъде уведомяван.
3
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но
не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. Въведените изменение с ТР 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, свързани с обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, и необходимостта това волеизявление да е достигнало до длъжника към
момента на издаване на разпореждане за незабавно изпълнение от длъжника по Чт.д. 295/2011 год.
описа на ШРС не са били въведени като материално правна предпоставка обуславящи издаването
й. Както беше посочено разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителения лист са
издадени на 26.01.2011 година, а допълнителното изискване – за съобщаването за предсрочната
изискуемост е въведена значително по късно – с ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Доколкото се касае
за материално правни предпоставки и норми, то същите нямат обратна сила, ако изрично не е
предвидено това. Ето защо 10 години по късно не могат да се поставят повече изисквания от тези,
които са били налични в закона към момента на нормите, които са били в сила тогава. И още нещо
– дори да се приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на част или всички вноски по
посочения договор, тъй като това обстоятелство не било съобщено на длъжниците, от
представения договор е видно, че същият е с краен срок за погасяване 27.07.2017 година. Това
обстоятелство освен в договора е отразено и в извлечението от счетоводните книги. Т.е. считано
от 27.07.2017 год. всички вноски или част от тях /неплатените/ са с изтекъл падеж и са изискуеми
от тази дата, за което не се изисква нарочното уведомяване на длъжниците. А евентуалния спор по
броя на вноските и сумите по тях е спор по реда на чл.422 от ГПК – в исково производство и не е
предмет на настоящото разглеждане.
Ето защо и с оглед на изложеното, настоящият състав счита, че атакуваното разпореждане за
незабавно изпълнение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частните жалби
против същото като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. ИВ. В., ЕГН - ********** от гр. Шумен, ул. .... №
15, Т. В. В., ЕГН - ********** от гр. Шумен, ул. .... № 15, АЛ. В. В., ЕГН - ********** от гр.
Долни чифлик, ул. ..... № 31 и В. В. В., ЕГН - ********** от гр. Дебелец, ул. .... № 6 срещу
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 171/26.01.2011 г. по ч.т. дело № 295/2011 г.
на ШРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5