МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО НАХД №435/2017г. на БРС на трети наказателен
състав
С постановление от дата 08.12.2017г., на основание
чл.199 ал.1 и чл.375 от НПК, БРП е внесла в съда материалите по досъдебно
производство №487/16г. по описа на прокуратурата с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на М.К.Д. *** за това, че на 11.06.2016г. в гр.Б., обл.Р., на ул. „Н. Й. В.“ до ОУ „Н. В.“ без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - марихуана с нетно
тегло 5,5660 грама, с активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,5 % тегловни на стойност 33,40 лева, като случаят е маловажен - престъпление
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1 от НК.
Представител на РП-Бяла, се явява в с.з. и пледира на
обв.Д. да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер,
предвид добрите характеристични данни, социалното му положение и имотно
състояние.
Обвиняемият Д., редовно призован, се явява в с.з, но
се възползва от правото си да не дава обяснения.Защитникът му пледира Д. да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение поради недоказаност, от една страна
предвид ненадлежното приобщаване на веществените доказателства съобразно
предвидения ред в НПК, а от друга- с оглед нарушения на процедурата по
съставяне на протокол за личен обиск по реда на ЗМВР, като се поддържа и възможността
за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно се прави искане за налагане на
административно наказание глоба в минимален размер.
След като се запознах с материалите по делото
установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М.К.Д. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи – студент, ЕГН
**********.
На 11.06.2016г.,около 22,10 часа, св.Ф. М. и Ц. Ц.-полицейски
служители при РУ Бяла се намирали в района на бензиностанция „Лукойл“ гр.Б.
Направило им впечатление, че на паркинга на бензиностанцията е спрял лек
автомобил с две лица в него. Решили да извършат проверка на лицата, но докато
отидат до тях, те заключили автомобила, преминали през ПП I-5 /гр.Р.-гр.В. Т./ и тръгнали по улица „В. А.“. Непосредствено
до ОУ „Н. ***, полицейските служители настигнали двете лица и спрели до тях.
Представили им се и поискали документите им, за да установят самоличността
им.Тогава установили, че това са обв.М.К.Д. и И. С. Й. Докато извършвали
проверката, св.М. усетил силна миризма на марихуана и ги попитал дали в себе си
имат забранени от закона вещества и предмети. Двамата отрекли, което наложило
да им се извърши личен обиск. При извършването му, в обв.М.Д. била намерена
метална кутия, в която имало 7бр.стиски в найлонов плик, съдържащи суха тревна
маса със силна миризма. Намерените у Д. вещи св.М. описал подробно в съставения
по реда на чл.80 от ЗМВР протокол за личен обиск, който обвиняемия подписал без
възражения и с обяснението, че вещите са лично негови. Металната кутия,
съдържаща 7бр.стиски в найлонов плик със суха тревна маса, запечатана с печат
на РУ Бяла и подпис на св.М., последния предал на разследващия полицай,
инкорпорирано в протокол за разпит на свидетел, с което процесуално-следствено
действие било образувано досъдебното производство, на осн. чл.212 ал.2 от НПК.
Съгласно назначената по делото химическа експертиза
иззетото от Д. количество суха тревна маса представлявала марихуана с нетно
тегло 5,5660 грама с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
6,5% тегловни и е на стойност 33,40лв. Посочените наркотични вещества били
предадени на съхранение в ЦМУ - София, съгласно Протокол №42867/02.08.2016г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства- протокол за разпит на св.М., ХЕ, протокол за личен обиск,справка за
съдимост, автобиография и ДСМПИС, както и останалите доказателства по делото.
Всички доказателства разгледани в съвкупност, както и
поотделно установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на
престъплението, както и авторството на обвиняемия. В тази насока съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания в хода на досъдебното производство свидетел Ф.
М. като логични, последователни и кореспондиращи изцяло със събраните писмени
доказателства и доказателствени средства, както и със заключението на ХЕ. Липсата
на заинтересованост или предубеденост у
свидетеля съдът извежда с оглед изпълняваната длъжност-полицейски служител и
предвид отсъствието на близки или родствени отношения с обвиняемия, поради
което го счита за безпристрастен свидетел, чиито показания отразяват достоверно
фактите от значение за предмета на доказване. Заключението на ХЕ е пълно, ясно
и обосновано, изготвено от компетентно лице и дава отговор на поставената
задача, не е оспорено от страните, поради което съдът го споделя изцяло. Протоколът
за личен обиск, изготвен от св.М., отговаря на изискванията на чл.80 и чл.82 от ЗМВР. С оглед участието на св.М. в плана за провеждане на полицейска операция
на територията на РУ Бяла и по-конкретно проверка на сборища на ЛПИП и
установяване на лица, разпространяващи или държащи наркотични вещества,
поведението на обв.Д. и спътника му, които при вида на полицейския автомобил,
заключили автомобила, до който се намирали и тръгнали да пресичат главния път,
което усъмнило св.М. и последвалата проверка на документите им, при която
служителят усетил силна миризма на марихуана и отрицателният отговор на лицата да
носят вещества и предмети, забранени от закона, напълно обосновава действията
на св.М. по извършване на личен обиск, при наличие на предпоставките на чл.80
ал.1 т.2 от ЗМВР-данни, че носят опасни или забранени за притежаване предмети.
Още повече, че такива са били и намерени при обиска, като за същите обв.Д. е
заявил, че са негови. Действително в
самия протокол за личен обиск не е посочено точното основание, а е визиран общо
чл.80 от ЗМВР, което обаче само по себе си, при спазване на всички останали
изисквания за изготвянето му-чл.80 ал.2 и чл.82 от ЗМВР, не представлява
съществено нарушение на процедурата по съставянето му. На следващо място не
може да се счита за нарушение в протокола обстоятелството, че при съставянето
му като свидетел е посочен полицейски служител, а не друго лице-гражданин, в
какъвто смисъл са възраженията на защитника на обвиняемия. От една страна няма
изискване в ЗМВР в съставяните по този закон протоколи да не могат да се
вписват като свидетели служебни лица, а
от друга страна позоваването на разпоредбата на чл.189 ал.3 от ЗДвП, допускаща
свидетел по АУАН да бъде и служебно лице е неотносима в случая, тъй като касае
друг равен по степен нормативен акт, но дори и този закон не съдържа изрична
забрана полицейски служители да бъдат свидетели. На следващо място не е налице
визираното от защитника съмнение относно идентичността на намерената у обв.Д.
кутийка с марихуана с предадената от св.М. на разследващия полицай и
впоследствие с представената за експертиза на вещото лице. Тази поредица от
действия са се осъществили последователно във времето/от които първите две
действия в рамките на по-малко от един час/ и от лица със съответната
компетентност/полицейски служител, разследващ полицай, вещо лице/, чиято
отговорност и професионализъм при осъществяването на функциите им няма повод тук
да подлежи на коментар. Освен това тези лица са описали по един и същи начин предмета
на престъплението съответно в протокол за личен обиск, протокол за разпит на
свидетел и в ХЕ, поради което по категоричен начин се доказва идентичността на
предмета на престъплението, намерен у обв.Д. и този, предаден за експертизиране
от страна на разследващия полицай.
Принципно основателно е възражението, че в
наказателното производство са допустими само доказателствени средства събрани
по реда на НПК, по аргумент от чл.105 ал.2 от НПК. Този ред в НПК следва да
бъде спазен при вече образувано досъдебно производство. Т.е. при започнало
досъдебно производство всяко действие свързано със засягане на личната сфера на
лицето, каквото неминуемо е изземването на вещи, разпоредбите, уреждащи
съдебния контрол изискват такива
процесуално-следствени действия за бъдат скрепени със санкцията на съда и да се
извършат в присъствието на поемни лица. В случая вещественото доказателство не
е иззето по реда на чл.164 от НПК, а с протокол за личен обиск по ЗМВР, което
не води автоматично до изключване на приобщеното веществено доказателство.
Напротив, макар и да не е иззето с протокол за личен обиск по реда на НПК, а с протоколът
за обиск по реда на чл.80 от ЗМВР, това е станало преди
образуване на досъдебното производство/същото е образувано с първо
действие-разпит на свидетел/, а самият протокол е официален писмен документ,
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата му и
като такъв съдържа факти и обстоятелства, които авторът му възпроизвежда в
него. Спазен е редът по ЗМВР за съставяне на протокола за личен обиск на обв.Д.,
извършен от св.М., подписан от обискираното лице и от един свидетел.
Следователно протоколът е годно писмено доказателство за отразеното в него
съдържание. Заедно с последващата съвкупност от приемо-предаването на
марихуаната между св.М. и разследващия полицай, вместено в протокол за разпит,
изготвен съобразно изискванията на НПК, с което процесуално-следствено
действие марихуаната е приобщена като
веществено доказателство и назначаването от разследващия полицай на ХЕ на
същата иззетата марихуана, се обоснова идентичността на иззетото и изследвано
вещество. Поради това съдът счита, че въпреки липсата на одобрение от съд за
изземване на вещественото доказателство, иззетата марихуана е приобщена като
веществено доказателство по друг начин, и то по предвидения в НПК ред.
След като прецених събраните по делото доказателства,
намирам, че следва да бъдат направени следните правни изводи:
От обективна
страна обвиняемият М.Д. е осъществил състава на престъпление по чл.354а ал.5
вр. ал.3 пр.2 т.1 НК, тъй като на 11.06.2016г. в гр.Б., обл.Р., на ул. „Н. Й. В.“
до ОУ „Н. В.“ без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 5,5660 грама, с активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 6,5 % тегловни на стойност 33,40 лева, като
случаят е маловажен.
Престъплението е формално и е довършено с
осъществяване на престъпния състав, без да е необходимо настъпване на вредни
последици от него. Налице е изпълнителното деяние държане, тъй като Д. е имала
фактическа власт върху предмета на престъплението, който се намирал у него.
Безспорно същият не е имал надлежно разрешение за държане на високорискови
наркотични вещества.
Поради обстоятелството, че държаната от Д. марихуана с
нетно тегло 5,5660 грама е в малко количество и
определената й цена е в нисък размер-33,40лв., което съотнесено към сравнително
младата му възраст, чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни-студент в чужбина с положителни препоръки от учебното заведение, в което
учи, все смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на отегчаващи
такива, се предпоставя маловажност на деянието, като характеризиращо се с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
От субективна страна престъплението е извършено
виновно - умишлено. Към момента на деянието и към настоящия момент обвиняемият
е пълнолетен и психически здрав. Същият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал
настъпването им.
Съдът обсъди и възможността за приложение на
разпоредбата на чл.9, ал. 2 от НК, която има своето
систематично място в Общата част на Наказателния кодекс и принципно е относима
към всички престъпни състави, уредени в Особената част на НК. За конкретния
престъпен състав по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 т.1 от НК съдът, като обсъди
самостоятелно събраните по делото доказателства намира, че в конкретния случай
не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като не счита, че деянието на обвиняемия поради своята малозначителност
не е общественоопасно, нито че неговата обществена опасност е явно
незначителна. Малкото количество и ниската стойност на държаното наркотично
вещество, както и младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало са
обстоятелства, които дефинират извършеното от него престъпление по чл.354а ал.5
от НК като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Законодателят е
криминализирал и маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото същите
засягат обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно
този предмет на престъплението обуславя обществената опасност на такива деяния,
дори в случаите, когато се касае за държане на малко количество наркотично вещество,
на ниска стойност. В тази връзка следва да се отчете, че престъпленията по
чл.354а от НК се извършват, а и засягат най-често лицата в млада възраст, както
и че тези престъпления напоследък бележат все по-висок ръст. Ето защо съдът
счита, че с прилагането на нормата на чл.9, ал.2 НК за деяния, като
инкриминираното, не би се постигнал
поправителен и възпитателен ефект върху личността на младите хора, а на практика
би се засилила тенденцията за безнаказано държане за лична употреба на малки
количества високорискови наркотични вещества, което в крайна сметка би могло да
доведе до пристрастяване при честа употреба, а от там и до риск за физическото
и психическото здраве на младите хора.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаване на обв.Д. от наказателна отговорност за това
престъпление и налагане на административно наказание, тъй като за същото се
предвижда наказание глоба до хиляда лева, Д. не е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV, липсват съставомерни
имуществени вреди от престъплението. При наличие само на смекчаващите отговорността обстоятелства
съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание в минималния размер,
предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв., съобразявайки и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и семейното и имотното му
състояние и доходи/не работи и не притежава движимо и недвижимо имущество/.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще
въздейства превъзпитателно върху обвиняемия и същия занапред ще се поправи.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнеме в
полза на държавата предметът на престъплението – марихуана с нетно тегло 5,5660
грама, с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,5 %
тегловни, предадена на съхранение с приемо-предавателен протокол № 42867/02.08.2016г.
в Централно митническо управление, Сектор „МРР-НОП” гр. София, която ДА БЪДЕ
УНИЩОЖЕНА по предвидения в закона ред, след влизане на решението в сила.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК обв.Д. следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски за ХЕ в размер на 235,20лв. по
сметка на ОДМВР-Русе, разноски на досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/