Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 16.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди
и деветнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и прокурора Мартин Бешков, като
разгледа докладваното от съдията ГЕТОВ
ВНЧД № 1997/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на Глава ХХІ вр.чл. 306, ал.3, вр.ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на осъдения чрез служебния му защитник адв. П.Д. срещу определение
от 15.04.2019г. по НЧД №18515 по описа СРС, НО, 136-ти състав, с което на осн.
чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното на осъдения по НОХД №977/2010г. по описа на СРС наказание „лишаване
от свобода“ в размер от 4 месеца. Определен е първоначален „Общ“ режим на
изтърпяване.
С въззивната
жалба атакуваното определение се оспорва като неправилно и необосновано,
постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е приложил чл. 59,
ал. 1 от НК по отношение на времето, през което осъденият е бил задържан под
стража по пр.пр. №29099/2010г. Посочва се, че не е
налице рецидив, тъй като осъденият не е извършител на деянието, за което се е
водило досъдебното производство. Цитирано е Тълкувателно решение №89 от
17.12.1982г. по н.д. №74/1982г., ОСНК, според което предварително изтърпените
наказания не следва да остават в тежест на осъденото лице, а трябва да се
приспаднат при изпълнение на наказанието. Твърди се, че са нарушени
разпоредбите на чл. 16 от НПК, чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 6, ал. 2 от КЗПЧ, в
подкрепа на което е цитирано решение №7 от 21.06.2016г. на КС на РБ по к.д
№8/2015г. Моли атакуваното определение да бъде отменено, като бъде постановено
ново, с което да бъдат зачетени 98 дни задържане под стража по пр.пр. №29099/2010г.
В открито
съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Моли определението от
15.04.2019г. по НЧД №18515 по описа СРС, НО, 136-ти състав да бъде отменено и
на негово място да бъде постановено ново, с което да бъде зачетено времето,
през което подзащитният е бил задържан по пр.пр.
№29099/2010г. по описа на СРП.
Представителят
на държавното обвинение оспорва жалбата. Моли така постановеното определение от
първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Осъденият в хода
на последната дума моли времето, през което е бил задържан под стража, да бъде
приспаднато.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното
във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след
като въз основа на императивно вмененото му задължение да извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт по отношение на неговата правилност,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Наказателното производство е
образувано по предложение на Софийска района прокуратура за привеждане в
изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК на наказание „лишаване от свобода“
в размер от 4 /четири/ месеца, наложено на осъдения И.Д.Г. по НОХД № 977/2010г.
по описа на СРС. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.
От приложените по делото доказателства
се установява, че И.Д.Г. е осъждан, както следва:
1.
С
влязъл в сила съдебен акт на 12.03.2010г. по НОХД №977/2010г. по описа на СРС
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, извършено на 07.06.2009г. Наложено му е наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години.
2.
С
влязъл в сила съдебен акт на 28.09.2018г. по НОХД №9049/2018г. по описа на СРС
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 28.05.-31.05.2012г.
Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяна на
28.01.2019г.
С постановление от 19.05.2010г.
осъденият Г. е привлечен в качеството на обвиняем за деяние, извършено на
19.05.2010г. Същият е задържан за срок от 72 часа и с протоколно определение от
22.05.2010г. по НЧД №1960/2010г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определени от
20.08.2010г. по НЧД №2952/2010г. по опис на СРС, НО, 19-ти състав мярката е
изменена в „подписка“. С постановление от 29.10.2010г. частично е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №1591/2010г. по описа на
05 РУП-СДВР, пр.пр. №29099/2010г. по описа на СРП по
отношение на И.Д.Г.. Със същото постановление е отменена мярката за
неотклонение „подписка“.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че районният съд законосъобразно е привел в изпълнение на
осн. чл. 68, ал. 1 от НК наложеното наказание на осъдения Г. по НОХД
№977/2010г. по описа на СРС за деяние извършено на 07.06.2009г. Видно от
справката за съдимост осъденият е сключил споразумение, което е влязло в сила
на 12.03.2010г., като наказанието „лишаване от свобода“ в размер от 4 месеца е
било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В този
изпитателен срок, а именно на 28.05-31.05.2012г. осъденият Г. е извършил друго
умишлено престъпление, за което е сключено споразумение по НОХД №9049/2018г. по
описа на СРС, влязло в сила на 28.09.2018г. Предпоставките за активиране на
условно отложеното наказание са налице. Новото деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане. Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК
изисква осъденият да е извършил друго умишлено престъпление от общ характер,
като в конкретния случай Г. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК. За привеждане в изпълнение на наказанието е ирелевантно, че осъдителният съдебен акт по отношение
второто деяние е влязъл в сила след изтичане на изпитателния срок.
Правилно първоинстанционният съд не е
приспаднал на осн. чл. 59, ал.1 от НК времето, през което осъденият Г. е бил
задържан под стража по досъдебно производство №1591/2010г. по описа на 05
РУП-СДВР, пр.пр. №29099/2010г. по описа на СРП. Настоящата
инстанция се съгласява с извода на контролирания съд, че съвкупността по
смисъла на НК е такава от престъпления, а не от осъждания, като преценката за
приложимостта ѝ се прави към момента на извършване на деянията и влизане
в сила на присъдите за всяко от тях. Защитникът на осъдения е цитирал във
въззивната жалба текста на чл. 23, ал. 1 от НК, но същата е разтълкувана
погрешно. За приложението ѝ не е необходимо само и единствено лицето да е
извършило няколко престъпления, а да ги е извършило преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях. Последното е съществен признак на съвкупността,
въз основа на което се определя тя. Видно от постановление от 19.05.2010г.
осъденият Г. е привлечен в качеството на обвиняем за деяние, извършено на
19.05.2010г. Последното е осъществено след влизане в сила на споразумението по
НОХД №977/2010г., по което производство наказанието се привежда в изпълнение. Предвид
посоченото предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК не са налице. Въпреки че
производството по пр.пр. №29099/2010г. по описа на
СРП е било прекратено, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от НК е неприложима поради
констатираната липса на предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на
деянието, за което наказателното производство срещу осъдения е прекратено, и на
деянието, наказанието за което се привежда в изпълнение. В тази връзка
неоснователно се релевира несъобразяване на
контролирания съд с Тълкувателно решение №89 от 17.12.1982г. по н.д. №
№74/1982, ОСНК, според което предварително изтърпяване на наказания не следва
да останат в тежест на осъденото лице, а трябва да се приспаднат при изпълнение
на окончателното наказание. Внимателен прочит на цитираното Тълкувателно
решение сочи, че този принцип е валиден, когато се приспада времето, през което
лицето е задържано под стража в хода на досъдебното производство или на
съдебното следствие за деянието, за което е постановена присъдата или за
деяния, които се намират в условията на съвкупност. В конкретния случай липсват
тези предпоставките. Предвид изложеното настоящата инстанция намира
възраженията на защитата за изцяло неоснователни.
На следващо място въззивният съд не може
да се съгласи, че са нарушени презумпцията за невиновност, както и основни
права и свободи на осъдения. В производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 съдът се
произнася относно обстоятелството, дали са налице предпоставки за приложение на
конкретни разпоредби, като в настоящият случай това е чл. 68, ал. 1 от НК.
Съдът не се произнася относно виновността на осъдения, нито относно
съпричастност към дадено деяние, а всички правни изводи са въз основа на влезли
в сила съдебни актове. От друга страна, за приложението на чл. 59, ал. 3 от НК
се изисква да бъде направена преценка, дали по отношение на деянието, за което
наказателното производство е било прекратено, и това, за което наказанието се
привежда в изпълнение, би могло да се приложи чл. 23, ал. 1 от НК. В тази
хипотеза отново съдът не се произнася, дали осъденият е извършител на деянието,
а само налице ли са предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Контролираният съд е
изпълнил вменените му задължения, като не е допуснал съществени процесуални
нарушения. Цитираното Решение №7 от 21.06.2016г. по к.д. №8/2015г. на КС на РБ
не би могло да обуслови друг извод. Действително лицето може да търпи
неблагоприятните последици в своята правна сфера след влизане в сила на
присъдата, които законите свързват с осъждането, включително и специфичните
такива. От друга страна, задържането под стража е процесуална мярка за принуда,
с която в предвидените от закона случай се ограничава правото на лична свобода
и на неприкосновеност на личността. Мярката за неотклонение може да бъде взета
както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие.
Характерно за мерките за принуда е, че те са законоустановени изключения от
принципа за неприкосновеност, които намират своята регламентация в чл. 30, ал.
2 от КРБ и чл. 56 и сл. от НПК. Мерките
за процесуална принуда са изчерпателно изброени в НПК и се прилагат само в
предвидените от закона случай по законоустановения ред. Практиката на
Европейския съд по правата на човека е константна, че мерките за принуда, с
които се накърняват основни права и свободи закрепени в ЕКПЧ, трябва да се
налагат от съдия или длъжностно лице, което осъществява съдебни функции, трябва
да са регламентирани ясно, точно и конкретно, като са налице обективни
предпоставки за тяхното прилагане. Българското законодателство отговаря на
всички европейските стандарти. Взетата мярка „задържане под стража“ по
отношение на осъдения Г. в хода на досъдебното производство е била необходима с
оглед обстоятелствата по делото, взета е по законоустановения ред от
компетентния орган, предвид което същата не може да бъде разглеждана като
нарушение на основни права и свободи на същия.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 68,
ал. 1 от НК, привеждайки в изпълнение наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в рамзер от 4 месеца по НОХД 977/2010г. по
описа на СРС. Законосъобразно не е приспаднал времето, през което осъденият Г.
е бил задържан под стража по пр.пр. №29099/2010г. по
описа на СРП, тъй като не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 3 вр. чл. 23,
ал. 1 от НК.
Обосновани и правилни са изводите на
първата инстанция досежно приложението на чл. 57, ал.
1, т. 3, вр. т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, а именно, че на осъдения Г. следва да бъде
определен първоначален "общ" режим на приведеното в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“ в размер от 4 /четири/ месеца.
При осъществената в цялост служебна
проверка на обжалваното определение въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на материалния закон или съществени процесуални нарушения в хода на
съдебното производство, които да налагат неговата отмяна или изменение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
от 15.04.2019г. по НЧД №18515 по описа СРС, НО, 136-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.