Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
КОМИТОВА търг. д. № 1560 по описа
за 2019 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229 ОТ КЗ /отм./
И ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Ищецът В.М.А., регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от началника на ВМА
генерал-майор проф. В.М., д.м.н., е предявил на 09.08.2019
г. обективно
съединени искове срещу ответника З.А.Д..А.“ АД, ЕИК ******. В исковата молба се
посочва, че В.М.А. (ВМА) е лечебно заведение, в което има Спешно приемно
отделение. Със Застрахователна полица № 13 1306 ********** по застраховка с
предмет: „Професионална
отговорност на застрахования в качеството му на медицински персонал”, ищецът,
като „Застраховащ“, е застраховал професионалната отговорност на медицинските
си служители, наричани в полицата „застрахован“ и „медицински персонал“, при
ответника З. „А.“ АД. Застрахованият медицински персонал включвал 1 600
медицински работници. Срокът на застраховката обхваща периода от 00.00 ч. на
23.08.2013 год. до 24 00 ч. на 22,08.2014 г.
На 10.08.2014г., т.е. в
рамките на срока по посочената застраховка, в Спешния травматологичен кабинет
към Спешно приемно отделение е дошло лицето Ц.Г.М., ЕГН **********, с оплакване
за настъпила фрактура на ръката. Дежурният лекар - доктор Н. С., извършил
прегледа и назначил съответните медицински изследвания. Въпреки извършените
медицински процедури,Ц.М. останала недоволна от качеството на медицинското
обслужване, и на основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД завела дело
срещу В.М.А. - гр. д. № 4042/2015 г. по описа на Софийски градски съд, 1-13
състав. Ищцата е претендирала сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху горната
сума от 24.03.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД - сумата 1 887,62 лв., представляваща законна лихва
върху главницата от 30 000 лв. за периода от 10.08.2014 г. до 23.03.2015г, както и на основание чл. 38а от ЗА - адвокатско
възнаграждение. В исковата си молбаЦ.М. твърдяла, че е посетила Спешния
травматологичен кабинет към Спешно приемно отделение на ВМА на 10.08.2014 г. по
повод счупване на дясната ръка. Не й била оказана качествена медицинска помощ,
извършени са грешки в лечението на счупването, лошо извършена репозиция на
дислокацията, неправилно обработена открита рана, довела до невъзможност да
използва ръката си, и др. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ищецът
своевременно е поискал конституиране на ответника по настоящото дело - ЗАД ,А.
АД в производството по гр. д. № 4042/2015 г. по описа на СГС, като трето лице -
помагач на страната на ищеца. С определение от 19.01.2016 г. по гр. дело №
4042/2015 г. съдът конституирал ответника като трето лице - помагач.
С Решение
от 02.11.2016 г. исковете наЦ.М. били уважени и ищецът е осъден да й заплати
претендираните обезщетения, както и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищцата - адв. Л.Н., в размер на 1 436 лв., както и
разноски по сметка на СГС. В срок са подадени въззивни жалби - като от ищеца,
така и от ответника по настоящото дело - застрахователното дружество.
Последното нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивната
си жалба е оспорвало застраховката, както и привличането му като трето лице
помагач по делото. Изложените във въззивната му жалба аргументи са изцяло по
същество, като се твърдяло, че на ищцата не са били причинени вреди от виновно
поведение на медицинския персонал. С Решение
№ 1154/22.05.2017 г., постановено по в. гр. д. № 723/2017 г. по описа на
Софийски апелативен съд (САС) обжалваното от ищеца решение на СГС е отменено и
исковете са изцяло отхвърлени.Ц.М. подала касационна жалба и с Решение № 130/13.11.2018 г. по гр.д. №
4807/2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, е отменено
въззивното решение на САС и е постановено ново решение по същество, с което ВМА
е осъден на основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД да заплати наЦ.М.
следните суми: 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 24.03.2015 г.; 1 887,62 лв. - мораторна лихва за
времето от 10.08.2014 г. до 24.03.2015 г.; 1 275 лв. - държавна такса в полза на
ВКС, и 1 430 лв. - адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Л.И.Н..
Освен посочените суми, ищецът е осъден да заплати и сумата 1 275,50 лв. -
държавна такса в полза на СГС, както и 600 лв. - разноски към СГС за хонорар на
вещо лице по допуснатата медицинска експертиза.
Разноските в полза на СГС и ВКС са били
заплатени на 17.12.2018 г. С писмо per. № И-10350/11.12.2018 г., с
копие до адв. Н., ВМА е поканилаЦ.М. да представи нотариално заверена
декларация с банковата сметка, на която е титуляр, по която да се преведат
дължимите суми. С молба per. № В- 12620/27.12.2018 г. същата представила
исканите документи. С молба per. № В- 12621/27.12.2018 г. адв. Н. е представила
копие от своя карта за банкова сметка, ***ми
за адвокатско възнаграждение.
На 11.02.2019 г. ВМА заплатила наЦ.М. сумата
от 43 726,35 лв., от които: 30 000 лв. - обезщетение за
непозволено увреждане; 11 838,73 лв. - законна лихва върху главницата от
24.03.2015г. до 11.02.2019 г.; 1 887,62 лв. - законна лихва върху главницата от
30 000 лв. за периода от 10.08.2014 г. до 23.03.2015. На същата
дата ВМА е заплатила на адв. Л.Н. сумата от 2 866 лв. - разноски пред СГС и
ВКС.
Тъй като
ответникът по настоящата искова молба се явява застраховател на причинилия
деликта служител на ищеца, както и предвид участието на ответника като трето
лице-помагач на страната на ищеца в производството срещуЦ.М., с писмо per. №
И-9517/15.11.2018 г. ВМА е поискал от застрахователя предприемане на действия
за заплащане на присъдените суми. От
застрахователното дружество е получен писмен отговор с per. № fi ll
550/26.11.2018 г., според който, след представяне на доказателства за изплащане
на сумите съгласно осъдителните диспозитиви на решението на ВКС, З. „А. АД щяло
да се произнесе по претенцията в законовия срок. С писмо per.
№ И-1650/12.02.2019 г. ищецът е изпратил до З. „А.” АД копия от платежните
нареждания за изплащане на посочените по-горе суми. На застрахователя е
предоставен 14 - дневен срок от получаване на писмото да възстанови платените
суми на ВМА. Писмото е получено на 14.02.2019 г. Към датата на подаване на
настоящата искова молба сумите не са възстановени.
Според
ищеца застраховката „Професионална
отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия" е вид задължителна застраховка по смисъла на
чл. 249 т. 3 КЗ (отм.), предвидена в чл. 189 от Закона за здравето, която
покрива отговорността на застрахования (лечебно заведение) и лицата, работещи в
предприятието му за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
професионалните им задължения, т. е. застраховката обезщетява настъпилите
неблагоприятни изменения в правната сфера на трети лица от неправомерно
предприето в нарушение на действащите правила и норми, включително и в
нарушение на добрата медицинска практика поведение на лице, осъществено при
упражняване на медицинска професия. В производството по гр. д. № 4042/2015г. на
СГС, 1-13 състав, със сила на пресъдено нещо и при обвързващо действие на
мотивите в отношенията между страните, е установено пораждането на гражданска
отговорност за ВМА да обезщети с престирането на 30 000 лева неимуществените
вреди, причинени наЦ.М., настъпили вследствие неправилно лечение, което
безспорно съставлява застрахователно събитие, което ангажира правната сфера на З.
„А." АД със задължението да обезщети застрахования, след като последният е
удовлетворил увреденото лице с извършено плащане в рамките на проведено
изпълнително производство.
В исковата
молба се поддържа, че към настоящия момент, правната регламентация на
застрахователните правоотношения е уредена в Кодекса за застраховането, обн.
ДВ, бр. 102/29.12.2015 г„ в сила от 01.01.2016 г. Тъй като процесната
застрахователна полица и обективираният в нея застрахователен договор имат
действие до 22.08.2014 г., т.е. преди влизане в сила на сега действащият Кодекс
за застраховането (КЗ), на основание §22 от Преходните и заключителни
разпоредби на същия, приложима е Част Четвърта от отменения Кодекс за
застраховането (обн. ДВ бр. 103/23.12.2005 г.). Ищецът
се позовава на чл. 226 от КЗ (отм.), съгласно който „увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението направо от
застрахователя.” В настоящия случай, застрахован за професионалната си
отговорност като медицинско лице е служител на ВМА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 229 КЗ (отм.) застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Тъй като
застрахователят - ответник по настоящото дело, въпреки отправеното му писмено
искане за заплащане на застрахователното обезщетение, отказва да заплати
същото, за ищеца е налице правният интерес да се обърне към съда
с искане ответникът да бъде осъден на основание чл. 229 от КЗ (отм.),
евентуално чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), да му заплати сумите, заплатени от ищеца
наЦ.М. за причиненото й на 10.08.2014 г. непозволено увреждане. Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати: 1. Сумата 46
592,35 лв., представляваща заплатеното от ищеца дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка с полица № 13
1306 ********** с предмет: „Професионална отговорност на застрахования в
качеството му на медицински персонал”, причинени на трето лице -Ц.М. от
настъпило застрахователно събитие - непозволено увреждане, изразяващо се в
нарушение принципите за .достатъчност” и „качество” на медицинската помощ, установени в чл. 81, ал. 2. т. 1 от Закона за здравето, по заведеното отЦ.М. дело с иск по чл.49 ЗЗД, във връзка с чл. 45
ЗЗД, лихви върху главницата и разноски (адвокатски възнаграждения); 2. Законната лихва върху сумата по т. 1 на петитума за времето от датата на завеждане на исковата
молба до датата на окончателното плащане; 3. Мораторна в лихва върху сумата по т. 1 на
петитума
размер на 1 993,12 лв за периода от 01.03.2019 г. до
01.08.2019 г. включително; 4. Всички
направени по делото разноски, включително
и заплатения адвокатски хонорар.
Ответникът
З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от изпълнителните директори М.И. и В.К.-М., чрез
юрисконсулт Р.Л. с отговор
на искова молба от 08.10.2019 г. оспорва изцяло предявения иск. Оспорва се активната
процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира от ответника -
застраховател изплащане на застрахователната обезщетение по сключен помежду им
договор с предмет „Професионална отговорност на застрахования в качеството му
на медицински персонал“. В този смисъл счита предявените искове за недопустими.
Не се оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен при
действието на чл. 223 от КЗ (обн., ДВ, бр.103/05 г., отм. ДВ, бр.102/15 г.)
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност", от
подкатегорията застраховка "Професионална отговорност на лекари и
медицински персонал", чието сключване е предвидено като задължително
съгласно нормата чл. 189, ал.1 от Закона за здравето (33), и който няма
самостоятелна уредба в КЗ (отм.). Не се оспорва твърдението на ищеца в исковата
молба, че на 13.08.2013 г. е сключен застрахователен договор (застрахователна полица № **********) с предмет
„Професионална отговорност на застрахования в качеството му на медицински
персонал“ между ЗАД „А.“, в качеството му на застраховател, В.М.А. - лечебно
заведение, в качеството на застраховащ, и застрахован 1 600 лица медицински
персонал, по списък, с период на застраховката от 00:00 часа на 23.08.2013 г.
до 24:00 часа на 22.08.2014 г. и уговорена ретроактивна дата - 01.04.2009 г. По
посочената застрахователна полица застраховани са били физически лица,
упражняващи медицинска професия, за виновно причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на упражняването на
медицинска професия във или от името на лечебно заведение, а застраховащ е В.М.А.,
в качеството на лечебното заведение, което сключва договора за своя сметка.
Ответникът оспорва
твърдението на ищеца в исковата молба, че същият има качеството застрахован по
задължителна застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи
медицинска професия“, както и че посочената застраховка покрива отговорността
му, в качеството му на лечебно заведение. Позовава на чл. 189 от Закона за
здравето, съгласно който лечебните заведения задължително застраховат лицата,
които упражняват медицинска професия в същото, за вредите, които могат да
настъпят вследствие на виновно неизпълнение
на професионалните им задължения. Застраховането на лечебното заведение,
което е различен субект, от лицата, упражняващи медицинска професия, е
юридически незадължително. Според буквата на закона - чл. 189 от 33 договорът
се сключва от лечебното заведение. Това означава, че то е застраховащият - субектът,
който избира застрахователя, прави волеизявление при сключването на договора,
определя лицата, които влизат в субективните предели на застрахователната
защита, определя лимита на отговорността на застрахователя. Доколкото при
застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска
професия“, лечебните заведения не се явяват застраховани
по смисъла на Кодекса за застраховането („Застрахован“ е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор), то в случай, че лечебното заведените бъде осъдено да
заплати обезщетение на ищеца по делото с влязъл в сила съдебен акт, то тази
застраховка не покрива посочения риск. В.М.А. не е застраховала своята дейност със
сключения застрахователен договор (застрахователна полица №
**********/13.08.2013 г.).
Оспорва и твърдението
в исковата молба, че е налице застрахователно събитие, тъй като претенцията на
увреденото лице Ц.Г.М. не е предявена в срока на застраховката - от 00:00 часа
на 23.08.2013 г. до 24:00 часа на 22.08.2014 г. Застрахователното
събитие се счита за настъпило през срока на застраховката и подлежи на
обезщетяване при условията на договора, само ако са налице
кумулативно следните две условия: 1)
вредите са настъпили през срока на застраховката или в периода след
ретроактивната дата; 2) претенцията
от увреденото лице е предявена за първи път писмено пред застрахователя или
пред съда през срока на застраховката, а срок на застраховката е вписаният в
полицата календарен период от време с посочване на начална, крайна дата и час,
за който се сключва застрахователния договор. От
клаузите в цитираната полица и общите условия се установява, че страните са
постигнали съгласие застрахователното покритие да се простира в рамките на
договорените лимити за отговорност спрямо всички искове, предявени към
застрахования през срока на действие на застрахователната полица, за вреди,
произтичащи от неправомерни деяния, осъществени по повод изпълняваната медицинска
дейност, за периода от началото на уговорената ретроактивна дата - 01.04.2009
г. до 22.08.2014 г. Изрично е уговорено, че ЗАД , “А.” застрахова
професионалната отговорност на застрахованото лице по отношение на: всички
суми, ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение, които Застрахованият
бъде законово задължен да заплати като обезщетение за телесно увреждане (вкл.
трайна загуба на работоспособност) или смърт, причинени на пациент(и)
вследствие на виновно неизпълнение на професионални задължения като:
небрежност, грешки или пропуски при професионално обслужване, което е
предоставено или би трябвало да бъде предоставено от страна на Застрахования
и/или негови служители със съответна квалификация, както и че вредите се
установяват на основата на претенции, предявени за пръв път писмено през
периода на застраховката, при условие че събитията, на чиято основа са
предявените претенции, са възникнали на територията на Р
България след началната дата на застраховката или след вписаната
в полицата ретроактивна дата (ако такава е договорена). Необходимо условие, за
да възникне правото на застрахователно обезщетение е вредите да са причинени от
деяния, осъществени за времето от 01.04.2009 г. до 22.08.2014 г. и претенцията
на третото увредено лице спрямо застрахования да е предявена писмено през
периода 23.08.2013 г. до 22.08.2014 г. или възприет е т.нар. модел
"claimes made", при който отговаря застрахователят, сключил договор
към момента на предявяване на претенцията за обезщетение, макар и вредоносното
деяние да е извършено/допуснато преди началната дата на застрахователната
полица, но след уговорената ретроактивна дата, съответно не е възприет (т.нар.
модел "occurrence"), при който отговаря застрахователят, сключил
договор към момента на настъпване на вредоносното деяние, без значение кога
впоследствие е предявена претенцията в рамките на предвидената в закона
погасителна давност. Предвид така избраната от застраховащия, ищец в настоящото
производство, клауза, при която да се сключи застрахователния договор, която от
своя страна определя и по-нисък размер на застрахователната премия, ответникът
счита, че следва да се приеме, че макар и вредоносното деяние да е извършено
след ретроактивната дата в срока на застраховката, то предвид предявяване на
претенцията на увреденото лице Ц.Г.М. след изтичане срока на полицата -
22.08.2014 г., в настоящата хипотеза за застрахователя не възниква задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва
медицинският персонал, причинил вредите на Ц.Г.М., да е бил включен в списъка
на застрахованите лица по застрахователна полица № ********** от 13.08.2013 г.
В този смисъл оспорва да е налице застрахователно покритие за извършените
действия/бездействия от медицинския персонал на ищеца, причинил вредите на Ц.Г.М..
Ответникът твърди, че
ищецът не е материалноправно пегитимиран да предяви иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), тъй като няма качеството на увреден. Искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) дава възможност на увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, да иска обезвреда пряко от застрахователя. От сключения
застрахователен договор е видно, че ищецът има качеството на „застраховащ“. От
друга страна, по гр. д. № 4042/2015 г. по описа на Софийски Градски съд, 13
състав е ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на В.М.А. в
качеството й на лечебно заведение, носещо отговорност за вредите от личните
виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него
работа по оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени
в 33 спрямо увредената Ц.Г.М. на основание чл. 49 от ЗЗД, т. е. ищецът възложил
на трети лица да осъществяват дейности по Закона за здравето, от които са
настъпили вреди за Ц.Г.М.. Плащането от ищеца в настоящото производство на
присъдените суми по гр. д. № 4042/2015 г. по описа на Софийски радски съд, 13
състав съставлявало изпълнение на собствен, а не на чужд дълг. От изложеното се установява, че ищецът няма качеството на увредено лице по
смисъла на чл. 226, ал.1 КЗ(отм).
При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че ищецът има
качеството на увреден, на основание чл. 226, ал.2 КЗ(отм), във връзка с чл. 20,
ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, ответникът прави възражение за размера на
дължимото обезщетение в полза на ищеца. В случай, че претенцията е била
предявена от ищеца срещу деликвента, негов служител, отговорността на сружителя
му не би надхвърляла размерите, съгласно чл. 206, ал.1 от КТ, ев. чл. 206, ал.2
от КТ.
В случай че бъде
прието, че е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и ищецът е
материалноправно легитимиран да предяви иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), то
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно нормата на
чл. 197 КЗ (отм.), правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10-13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с
петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Предвид
обстоятелството, че вредоносното деяние/деяния са извършени през август 2013
г., то погасителната давност изтекла през август 2018 г. Така
исковите претенции са погасени по давност, тъй като исковата молба е депозирана
в съда през 2019 г. Ответникът моли да бъде прието за разглеждане настоящото
възражение за изтекла погасителна давност на всяка от исковите претенции на
основание чл. 197 КЗ (отм.).
На следващо място
ответникът твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран да предяви иска
по чл. 229, ал. 1 от КЗ (отм ), тъй като няма качеството на
застрахован. Искът по чл. 229, ал. 1 от КЗ (отм.) дава възможност на застрахования,
който е обезщетил увреденото лице, да получи застрахователното обезщетение от
застрахователя. От сключения застрахователен договор е видно, че ищецът има
качеството на „застраховащ“. Застраховани по смисъла на сключения договор са
били служителите на ищеца - медицински персонал.
На следващо място,
при условията на евентуалност, ответникът твърди, че е налице изключение от
застрахователното покритие, въведено в т. 10 от Общите условия на застраховката,
а именно - претенции от страна на свързани със застрахования лица по смисъла на
ТЗ. Съгласно § 1, ал. 1, т, 2 ТЗ, свързани лица
са работодателят (ищец в настоящето производство) и работникът (медицинският
персонал). В този смисъл претенцията на ищеца в качеството му на свързано със
застрахования лице, е изключено от покритието на застраховката.
Предвид
неоснователността на претенцията за главница, както и акцесорния характер на
претенцията за лихва, ответникът оспорва основателността на претенцията за лихва.
Предвид
гореизложеното, ответникът моли да бъдат оставени исковите претенции без
уважение. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ищецът
В.М.А., чрез пълномощника си адвокат В.С., е депозирал по делото на 14.11.2019 г. допълнителна искова молба,
поддържайки първоначално заявено, взема становище по въведените от ответната
страна твръдения и оспорвания.
Ответникът
З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт Р.Л. с отговор на допълнителна искова
молба от 09.12.2019 г. е заявил,
че поддържа отговора на исковата молба по посочените в същия възражения,
твърдения, оспорвания и искания по доказателствата, изрязява становище във
връзка с заявеното от ищеца с допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представена ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
ПОЛИЦА No. 13 1306 **********/13.08.2013г., по която застраховател е ответното дружество.
Застрахован са 1600 лица – медицински персонал по представен списък. Застраховащ
е Военно медицинска академия; Предметът на застраховката е - Професионална отговорност на
Застрахования в качеството му на медицински персонал. Покрити рискове са съгласно приложените на ЗАД “А.“, “Общи
условия професионална отговорност - медицински персонал" и съгласно
изискваните условия на Застрахования се покриват събития в срока на застраховката
и претенции предявени след датата на подписване и
влизане в сила на застрахователния договор. Периодън на застраховката е от 00.00 часа на 23.08.2013 г. до 24.00 часа
на 22.08.2014 г. Лимитите на обезщетение
са: за всяко застраховано лице. Единичен лимит – за едно събитие 100 лв.;
Аргегатен лимит за всички събития през срока – 250 00 лв. Предвидено е самоучастие в размер на 300 лв.
от всяка щета Застрахователна премия – общо 35 394,00 лв., с начин на плащане –
еднократно.
По делото са представени,
представляващите неразделна част от застраховатената полица, Общи условия, съгласно които ЗАД „А.“ на основание писмено
предложение и срещу платена застрахователна премия застрахова професионалната
отговорност на посоченото в полицата лице, наричано по-нататък
“Застрахован“, по отношение на: 1. Всички
суми, ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение, които Застрахованият
бъде законово задължен да заплати като обезщетение за телесно увреждане (вкл.
трайна загуба на работоспособност) или смърт, причинени на пациент(и) вследствие
на виновно неизпълнение на професионални задължения като: небрежност,
грешки или пропуски при професионално обслужване, което е предоставено или би
трябвало да бъде предоставено от страна на Застрахования и/или негови служители
със съответна квалификация. Вредите се установяват на основата на
претенции, предявени за пръв път писмено през периода на застраховката, при
условие че събитията, на чиято основа са предявените претенции, са възникнали
на територията на Р България след началната дата на застраховката или след
вписаната в полицата ретроактивна дата (ако такава е договорена). 2. Застрахователят
ще обезщетява Застрахования и за всички разходи по уреждането на претенции и
искове, направени със съгласие на Застрахователя, като уговорените в полицата
лимити включват и разноските по уреждането на исковете. Изключенията от покрията на отговорност са предмет на раздел ІІ от ОУ. По
смисъл на раздел V Лимити на обезщетението са – 1. Единичен лимит: (1)Единичният
лимит представлява максималния размер на сбора от сумите, които Застрахователят
ще заплати като обезщетение и разноски по всички покрити по настоящата
застраховка претенции, породени от едно застрахователно събитие.; (2) Поредица
от претенции, основани на една и съща специфична причина, довела до телесно
увреждане на повече
от един пациент, се счита за едно застрахователно събитие, като за дата на
събитието се счита датата на предявяване на първата претенция в писмен вид
срещу Застрахования.; (3) Една претенция, насочена към повече от един
Застрахован по една полица, се счита за едно застрахователно събитие.; 2. Агрегатният
лимит представлява максималния сбор на всички обезщетения, платими по претенции
и разноските по тях, предявени в периода на застраховката. Правата и задълженията са на страните са определени в раздел VІІ на ОУ. По
смисъла на т.1 Застрахованият е длъжен незабавно да уведомява
Застрахователя за всички настъпили
обстоятелства, които биха увеличили степента на рисковете, покрити по
настоящата застраховка. При настъпване на
събитие, което би могло да доведе до
предявяването на претенция, покрита по застраховката, Застрахованият е длъжен
незабавно, не по-късно от 7 дни след като събитието му е станало
известно, да уведоми Застрахователя (т.2). Застрахованият е длъжен да уведоми
Застрахователя не по-късно от 7 дни от узнаването за предявени срещу него
искове или следствено действие, да проучи и запише всички известни обстоятелства
и незабавно да запознае Застрахователя с тях (т.3). Застрахованият
е длъжен да поддържа точна и изчерпателна документация
по отношение на оказани професионални услуги, във връзка с които е изпратено
уведомление по т. 2 по- горе, която при поискване да предоставя на
Застрахователя,; да запази всички материали и документи, имащи
отношение към събития или претенции, покрити по настоящата застраховка, до
тяхното окончателно уреждане, освен ако Застрахователят не поиса по- дълъг
срок; незабавно след получаването на писма,
призовки, експертизи, решения, и др. подобни, свързани с искове или съдебни
процедури срещу него, да предаза на Застрахователя копие от тях.(т.4); При
поискване от Застрахователя, Застрахованият е длъжен: да
упълномощи Застрахователя за получаване на документация или информация във
връзка със събития или искове; да оказва
пълно съдействие на Застрахователя при разследването, уреждането или защитата
на искове или съдебни процедури без разноски за Застрахователя; да
подпомогне Застрахователя в прилагането на регресните му права срещу трети
лица, имащи вина за настъпването на събития, покрити по настоящата застраховка.(т.5) Без
писмено съгласие на Застрахователя, Застрахованият не трябва да дава устна или
писмена информация по даден случай, да предлага извънсъдебни споразумения, да
урежда претенции и извършва плащания по тях, или да поема отговорност по
възникнали искове (т.6). Застрахователят
е задължен да изплати обезщетение на увредения в 14-дневен срок, след
определяне на основанието и размера на дължимата сума.(т.10). Дължимото
по конкретната застраховка обезщетение се определя на база
на одобрено, от Застрахователя извънсъдебно споразумение между Застрахования и
увреденото лице или, ако споразумение не бъде постигнато, на база одобрено от Застрахователя, влязло в
сила съдебно решение, при което се обезщетяват и разноските на Застрахования по
съдебното производство (раздел VІІІ, т.1); Отговорността на Застрахователя по
застраховката за искови суми и разноски по тях не включва
такива, които попадат в рамките на договореното, безусловно самоучастие на
Застрахования. Застрахованият има право на доброволно уреждане на претенции,
ако сумите и разноските по тях сумарно не надвишават размера на договореното,
безусловно самоучастие, при което е задължен да уведоми Застрахователя (т.2 от раздел VІІІ). Претенция за обезщетение по настоящата
застраховка може да бъде предявена от увреденото лице пряко пред
Застрахователя, при което определянето на основанието и размера, и изплащането
на обезщетение се извършва по общия ред. (т.3 от раздел VІІІ). Неизпълнението
на задълженията на Застрахования съгласно т. VII - 1., 2., 3., 4., 5. и 6., от
настоящите общи условия представлява основание за отказ от плащане на
застрахователно обезщетение. ( т.4 от рездел VІІІ) ;
По делото е представен препис от исковата молба, видно от
която ищецът
Ц.Г.М., е инициирала против В.М.А. - гр.
София, производство с правно основание чл.49 от ЗЗД
във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди-
физически и психически болки и страдания вследствие на некачествена медицинска
услуга от служители на ответното болнично заведение. Претенцията е за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД -
лихва върху претендираното обезщетение считано от датата на
увреждането-10.08.2014 год. до 23.03.2015 г. включително в размер на 1887, 62
лв. Претендирани са и разноските по делото. Образувано е гр.д. № 4042/2015г. на
СГС, І- во Г.О., 13 с-в.
С Определение от 19.01.2016
г. на СГС, – І-ГО, 13св. СГС, І - во Г.О., 13 с-в, на
основание чл. 219, ал.1 от ГПК, в производството като трето лице - помагач на ответника
В.М.А. е конституирано З.“А.“ АД.
С Решение от 02.11.2016г. на СГС, по гр.д. № 4042/2015 г, В.М.А. - гр.
София, е осъдена да заплати на Ц.Г.М., ЕГН ********** на
основание 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 30 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващо се в
нарушение принципите за „достатъчност” и „качество“ на
медицинската помощ установени в чл.81,ал.2,т. 1 от Закона за здравето ведно със
законната лихва върху горната сума от 24.03.2015 год. до окончателното й
изплащане и на основание 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1 887, 62 лв. - законна лихва върху главницата
от 30 000 лв. за периода от от 10.08.2014 г. до 23.03.2015 г. В.М.А. е осъдена да заплати на адв. Л.И.Н.-САК адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1 436
лв., както и
да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 275.50
лв. и сумата от 600 лв.- разноските за СМЕ, заплатени
от бюджета на съда. Решението е постановено при участието на З. „А.“ АД ЕИК:
******-помагач на
ответника.
Така постановеният съдебен акт
е бил обжалван от ответника ВМА и третото лице -
помагач ЗАД „А.“, във връзка с което е образувано в. гр.д. № 723 /2017г. на САС, ГК – ІІ.
Същото е приключило с Решение №1154/22.05.2017 г., с което е отменено изцяло решение от
02.11.2016 г., постановено по гр.д. № 4042/2015 г.
на СГС, І- во Г.О., 13 с-в,и
вместо него е постановен съдебен акт, с което са
отхвърля изцяло като неоснователни процесните искове.
Окончателно разрешение на спора между страните е приключил след проведеното
касационно произвдство, същото приключило с Решение №130/13.11.2018г. по гр.д.№ 4807/2017г. ва ВКС, ІІІ ГО, съгласно
което постановеният от въззивната инстанциа съдебен акт е отменен изцяло, като
вместо него е постановен друг, по силата на който В.М.А. е осъдена
да заплати на Ц.Г.М., на основание чл.49,вр.с чл.45 от ЗЗД,
сумата от 30 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушение на принципа
на „качество” на медицинската помощ, както и на основание чл.86 от ЗЗД,
сумата 1 887.62 лв., обезщетение за
забава за времето от 10.08.2014 г. до
23.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.03.2015 г., както
и сумата 1 275 лв. / държавна такса,
по сметка на ВКС. Решението е постановено при участието на З. „А.”АД ЕИК ******,
като помагач на В.М.А. гр.София. В.М.А. е била осъдена да заплати на адвокат Л.И.Н., сумата 1 430 лв.
адвокатско възнаграждение.
С писмо рег. № И -9517/15.11.2018г., ищецът е уведомил ответното дружество относно наличието на влязло в сила съдебно решение на ВКС, постановено
при участието
на
представляваното от З. „А.” АД, което е било конституирано във всички инстанции
на гражданското съдопроизводство като трето лице — подпомагаща страна на ВМА. Съгласно
нормативните изисквания на чл. 189 от Закона за здравето В.М.А. е предприела
необходимото, за да застрахова медицинския си персонал за вредите, които могат
да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им
задължения, като към датата на деликта - 10.08.2018 г., е била действаща,
издадената застрахователна полица
№ 13 1306 ********** от 13.08.2013 г. с предмет на застраховката „Професионална
отговорност на медицински персонал” на ВМА. Предвид
изложеното, ищецът е поискал от застрахователното дружество да
предприеме действия по своевременно заплащане на присъдените суми по
постановеното съдебно решение № 130/13.11.2018 г. на Върховния касационен съд в
полза на ищцатаЦ.М. и нейния адвокат Л.Н. - САК.
Във връзка с горното, с писмо изх. № 100-6183/22.11.2018г., З. „А.” АД е уведомил ищеца, че след представяне на доказателства, че сумите,
съгласно осъдителните диспозитиви на съдебно решение № 130, постановено на
13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 по описа на Върховния Касационен съд, са
изплатени, З. „А.“ АД ще се
произнесе по претенцията в законовия срок.
С писмо изх.№ и-10350/11.12.2018 г. до Ц.Г.М. и с копие до адвокат Л.И.Н., ищецът ВМА, позовавайки се на Решение №130/13.11.2018 г. по гр.д.№
4807/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО и с оглед желанието си да
заплати доброволно присъдените на лицата суми, е поканил същите в 14-дневен срок от получаване на писмото
да представят в деловодството на ВМА, на адрес: гр. София
1606, ул. „****************, нотариално заверена декларация с техните
банкови сметка, на които са
титуляр и по които да бъдат преведени дължимите суми.
В отговор на горното, Ц.Г.М. е предоставила необходимата
информация с молба вх.№ на ВМА В-
12620/27.12.2018 г. Отговорът на адвокат Л.И.Н. се съдържа в молба й с вх.№ на ВМА В-12621/27.12.2018
г.
С бюджетно № Е01038/платежно
нареждане, дата на подаване 08.02.2019 г., по изрично посочената
банкова сметка ***еведена сума в размер
на 30 000лв., с основание на плащането - гр.д. 4042/2015 г., наредител – В.М.А..
С бюджетно № Е01039/платежно нареждане,
дата на подаване 08.02.2019 г., по изрично посочената
банкова сметка ***еведена сумата 11 838,
73 лв., с основание на плащането - гр.д. 4042/2015 г., наредител – В.М.А..
С бюджетно № Е01040/платежно
нареждане, дата на подаване 08.02.2019г., по изрично посочената
банкова сметка ***еведена сумата 1
887,62 лв., с основание на плащането - гр.д. 4042/2015 г., наредител – В.М.А..
С бюджетно № Е01041/платежно
нареждане, дата на подаване 08.02.2019г., по изрично посочената
банкова сметка ***а сумата в размер на 1 436,00 лв., с основание на плащането
- гр.д. 4042/2015 г., наредител – В.М.А..
С бюджетно № Е01042/платежно
нареждане, дата на подаване 08.02.2019г., по изрично посочената
банкова сметка ***а сумата 1 430,00лв..,
с основание на плащането - гр.д. 4807/2017г., наредител – В.М.А..
С писмо 1652/08.02.2019 г., В.М.А. е представила на вниманието на застрахователя
доказателства, че сумите, съгласно осъдителните диспозитиви на съдебно решение
№ 130, постановено на 13.11.2018 г. по гр. дело № 4807/2017 г. по описа на
Върховен касационен съд и съдебно решение № 7980, постановено на 02.11.2016 г.
по гр. дело № 4042/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, I отделение,
13 състав са изплатени на ищцата Ц.Г.М. и на адвоката й Л.И.Н.. В тази връзка е поискано в 14-дневен срок, да бъдат предприети
действия за възстановяване на изплатените суми от В.М.А., в общ размер на 46
592,35 лв., по горецитираните съдебни решения. Посочена е и банкова
сметка ***, по която да бъде реализирано плащането, а именно: IB AN**********; BIC:
***; Банка: Българска народна банка.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК в настоящото производство е обявявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към 10.08.2014 г. д-р Н. С., който първи е приел, диагностицирал и назначил
лечение на Ц.Г.М., е бил служител на ищеца, назначен по трудов договор.
Видно от писмо изх. № 9/30.01.2020г.
на НОИ, за месец август 2014г., осигурителят е подал данни за Н.
С. за пълен отработен месец с осигурителен доход с вноски в размер на 1 505,21лв.
и нетно възнаграждение за месеца в размер на 1 245,94лв.
Съгласно Удостоверение изх. №
И-1235/06.02.2020г., издадено
от В.М.А. (ВМА) - Многопрофилна болница за активно лечение -
София (МБАЛ-София), д-р Н. В.С. е работил във ВМА -
МБАЛ- София, без прекъсване от 11.12.1990 г. до 14.06.2017
г. С д-р Н. С. е бил сключен трудов договор №
9648/11.12.1990 г. по чл. 68. ал. 5
от КТ и впоследствие трудов
договор №2736/27.03.1991 г. по чл. 67, т. 2 от КТ, а трудовото му
правоотношение е прекратено със Заповед № 897/20.06.2017 г. на началника на ВМА
на основание чл. 325 ал. 1. т. 11 от КТ
(поради смърт на служителя).
Приобщени към доказателствата по
делото още са: Писмо per. № 11-1235 от 06.02.2020 г.; Трудов
договор № 9648 от 11.12.1990 г., Трудов договор № 2736 от 27.03.1991 г.,
допълнително споразумение № 3283 от 16.04.1991 г., допълнително споразумение №
3984 от 25.06.1992 г., допълнително споразумение № 5901 от 01.09.1992 г.,
допълнително споразумение № 3151 от 01.04.1993 г., допълнително споразумение №
7130 от 21.06.1993 г., допълнително споразумение № 12417 от 29.09.1993 г., допълнително
споразумение № 7978 от 22.07.1994 г., допълнително споразумение № 13393 от
10.11.1994 г., допълнително споразумение № 5413 от 16.06.1995 г., допълнително
споразумение № 9076 от 13.10.1995 г., допълнително споразумение № 11275 от
06.11.1995 г., допълнително споразумение № 5289 от 04.07.1996 г., допълнително
споразумение № 9960 от 05.11.1996 г., допълнително споразумение №15.04.1998 г.,
допълнително споразумение № 4403 от 20.03.2000 г., допълнително споразумение №
11643 от 20.11.2000 г., допълнително споразумение № 8539 от 30.09.2001 г.,
допълнително споразумение № 13547 от 10.12.2004 г., допълнително споразумение №
14279 от 14.11.2007 г., допълнително споразумение № 17717 от 04.12.2007 г.,
допълнително споразумение № 7753 от 19.06.2008 г., допълнително споразумение №
14280 от 14.11.2008 г., допълнително споразумение № 358 от 16.03.2015 г.,
заповед № 897 от 20.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор с Н. В.С. и
препис - извлечение от акт за смърт на лицето Н. В.С. починал на
14.06.2017 г.
Приложено е в цялост е и гр.д. 4042/2015 г. по описа на СГС, І- во
Г.О., 13 с-в.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият иск намира основание
в разпоредбата на чл.229 от КЗ /отм./ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ. Същият е
предявен за главница в общ размер на 46
592,35 лв., представляваща заплатеното от ищеца дължимо застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка с Полица № 13 1306 **********
с предмет: „Професионална отговорност на застрахования в качеството му на
медицински персонал”, причинени на трето лице -Ц.М. от настъпило
застрахователно събитие - непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение
принципите за .достатъчност” и „качество” на медицинската помощ, установени в
чл. 81, ал. 2. т. 1 от Закона за здравето, по заведеното отЦ.М. дело с иск по
чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД, лихви върху главницата и разноски
(адвокатски възнаграждения), както и лихвата за забавено плащане върху същата,
в това число – мораторна в размер на 1
993,12 лв за периода от 01.03.2019 г. до 01.08.2019 г.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на валиден договор за застраховка сключен между ищеца
като лечебно заведение и застраховател, с предмет задължението на
застрахователя (ответника по делото) да покрие професионалната отговорност на
лицата, които упражняват
медицинска професия в
лечебното заведение за вредите, настъпили или явяващи се следствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения - задължително изискване съгласно чл. 189 от 33);
2. настъпване на събитие, в рамките
на сключения застрахователен договор, представляващо покрит от застраховката
риск, с което в правната сфера на трето лице са настъпили вреди, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка със събитието, както и техният размер; 3. Че увреденото в резултат на
застрахователното събитие лице е било
удовлетворено; 4. Че застрахователят
е уведомен, но е в
неизпълнение на задъжението си да заплати дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че ищецът и ответникът са страни по валидна застрахователна полица №
13 1306 **********, обективираща договор за задължителна застраховка от типа
Професионалната отговорност, със срок на действие от от 00.00 часа на
23.08.2013 г. до 24.00 часа на 22.08.2014 г.,
при наличие на ретроактивна клауза; както и че уговорената по полицата застрахователна
премия е платена.
Безспорно установено е също така, че на основание чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД, В.М.А. е била осъдена да заплати на Ц.Г.М., сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нарушение на принципа
на „качество” на медицинската помощ, 1 887.62 лв
на основание чл.86 ЗЗД -
обезщетение за забава за времето от 10.08.2014г. до 23.03.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2015 г.
В тежест на В.М.А. са били присъдени и сторените от ищцата разноски за две
съдебни инстанции. Производството се е развило при участието на З. „А.” АД
ЕИК ******, като трето лице - помагач на В.М.А. гр.София.
Не се
спори, а и от представените платежни документи се установява, че
увреденото лице вследствие установеното в производството с предмет чл.49, вр. с
чл.45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД нарушение на принципа на „качество” на
медицинската помощ е било
изцяло удовлетворено от страна на В.М.А. .
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за настоящия процес е обявявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване и обстоятелството,
че към 10.08.2014 г. д-р Н. С., който първи е приел, диагностицирал и назначил
лечение на Ц.Г.М., е бил служител на ищеца, назначен по трудов договор – в този смисъл и са всички многобройни, обсъдени по-горе писмени
доказателства.
Спорни, с оглед релевираните от ответната страна правоизключващи
възражения са активната
процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира от ответника -
застраховател изплащане на застрахователната обезщетение по
процесния застрахователен договор, като в този смисъл е оспорено твърдението на
ищеца в исковата молба, че същият има качеството застрахован по конкретната
застраховка, както и че същата покрива отговорността му, в качеството му на
лечебно заведение. Оспорено е още
твърдението в исковата молба, че е налице застрахователно събитие, тъй като
претенцията на увреденото лице Ц.Г.М. не е предявена в срока на застраховката
- от 00:00 часа на 23.08.2013 г. до 24:00 часа на 22.08.2014 г. Възразено е срещу заявеното от ищеца
обстоятелество, че медицинският персонал, причинил вредите на Ц.Г.М. е бил
включен в списъка на застрахованите лица по застрахователна полица № **********
от 13.08.2013 г. Поради това ответникът оспорва да е налице
застрахователно покритие за извършените действия/бездействия от медицинския
персонал на ищеца, причинил вредите на Ц.Г.М.. При условията на евентуалност, в
случай че бъде прието, че ищецът има качеството на увреден, на основание чл.
226, ал.2 от КЗ(отм), във връзка с чл. 20, ал.1 и ал.2 от
Кодекса на труда, ответникът прави възражение за размера на дължимото
обезщетение в полза на ищеца. Въведено е
твърдение за наличие на изключение от застрахователното покритие по смисъла на
т. 10 от Общите условия на застраховката, а именно - претенции от страна на
свързани със застрахования лица по смисъла на ТЗ. Направено е също така възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорена е и основателността на акцесорната претенцията за
лихва.
По така повдигнатите спорни въпроси, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
С договора
за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.
Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг
писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета
на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното
покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на
издаване; подписите на страните. Типични са вида договор за изначално
установение Общи условия от застрахователя, съответно – създадените специални
такива, които при доказателства за писменото им приемане – имат обвързваща сила
за застрахования, като при несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора (чл. 186, ал. 1 от КЗ отм.).
Застрахователният
договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на
застрахователния договор се подчинява на общите разпоредби за сключване на
договорите – чл.13 и чл.14 от ЗЗД. Това което
отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност.
Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят
отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на
кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата
дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата
имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят
преценява дали да сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори
стават по силата на чл.184, ал.2 от КЗ (отм.)
неразделна част от договора за застраховка. Постигнатото съгласие за сключване
на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица
или друг документ/ чл.184, ал.1 от КЗ (отм.).
Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е
доказателство за волеизявлението на страните по договора.
Съществен
елемент от застрахователното правоотношение е застрахователният риск.
Последният, според приетото в правната теория и съдебна практика, е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното
събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора.
Затова законът – чл.188 от КЗ (отм.),
задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни
му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на
риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 от ЗЗД, страните
могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор
и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
Тъй като общите/съответно - специалните условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на
общите/съответно специалните условия. Те трябва да определят ясно и
недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на
премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане;
задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с
промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с
Общите/съответно - специалните условия на съответния застраховател в частта
относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме
тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не
приема. Неприемането на отделни клаузи от общите/съответно специалните условия,
трябва да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай
той е обвързан от тях, по силата на чл.186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа
си е удостоверил, че ги приема. Когато в
Общите, по аналогия и в специалните условия - страните са посочили ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие,
при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените
изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно
Кодекса за застраховането (чл. 6, ал. 1) – застраховането се извършва на
принципа на доброволност, но пак там (ал. 2) се постановява, че може да
съществува и задължително застраховане, което обаче се установява само по някой
от нормативно уредените начини: със специален закон или с международен договор
(ратифициран, обнародван и влязъл в сила за страната ни). По този нормативен
път българският законодател урежда два вида застраховане – доброволно (което е
правилото) и задължително (което е изключението). Задължителните застраховки не
са изчерпателно уредени и изброени в КЗ. Съгласно чл. 249 от КЗ (отм.)
задължителни застраховки са: „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (наричана за краткост
„Злополука на пътниците“), както и други застраховки, които се уреждат от
специалното законодателство или такива, които са предвидени в международни
договори, по които РБългария е страна, след ратифицирането им (от Народното
събрание или от Министерския съвет) и влизането им сила. Кодексът урежда
изчерпателно само задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 257 – 275) и „Злополука“ на пътниците (чл. 276 – 281).
Правната уредба на останалите задължителни професионални застраховки се намира
в отделни специални закони.
Задължителното
застраховане се въвежда, при условие, че защитата, от която се нуждаят
субектите, претърпели вреди, е от обществен интерес. В този смисъл
задължителните застраховки, предвидени в специалното законодателство, могат да
се обособят в два основни клона: а) задължителна застраховка срещу „Злополука“
и „Живот“ за сметка на работодателя; б) задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди, които могат да настъпят в следствие на виновно
изпълнение или неизпълнение при упражняване на професионална дейност
(застраховка „Професионална отговорност).
Застраховането
на професионалната отговорност е вид застраховане на
гражданската отговорност на лицата. Застрахователят
отговаря само за такива вреди и загуби, които са възникнали при упражняването
на определена професия. При нея, както и общата гражданска отговорност, следва да
са налице трите предпоставки, които обвързват застрахователя да плати
застрахователното обезщетение - вина, вреда и причинна връзка между тях.Съгласно чл.
45 от ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на друго
лице, е длъжен да ги поправи. Професионалната
отговорност е подвид и доразвитие
на това общо правило. В специални закони, с оглед обществената
значимост и риска на определени дейности, е предвидено, че за
практикуването на определени професии, е нужно да бъде сключена задължителна
застраховка „Професионална отговорност“ предварително, като без
такава застраховка не могат да реализират своите професионални права и
задължения, макар и да отговорят на всички останали критерии за
упражняване на съответната професия.
Съгласно чл. 189 от ЗЗ договорът за професионалната
отговорност се сключва от лечебното заведение.
Това означава, че то е застраховащият - субектът, който избира застрахователя,
прави волеизявление при сключването на договора, определя лицата, които влизат
в субективните предели на застрахователната защита, определя лимита на
отговорността. В обсега на застраховането влизат лицата, които упражняват
медицинската професия. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗ това са лицата,
които притежават диплома по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“,
„Фармация“ и „Здравни грижи“. Тези
лица следва да са назначени на трудов или граждански договор в
съответното лечебно заведение. Последното, макар и юридическо лице, има също
така статуса на застрахован, защото то носи гражданска отговорност по силата на
чл. 49 и на чл. 50 от ЗЗД. Лечебното
заведение извършва дейността си чрез медицинските специалисти и затова техните
действия в своята съвкупност съставляват дейността на самото юридическо лице.
Затова и застраховката на
служителите му се разпростира и
върху самото юридическото лице.
Предвид изложеното съдът приема, че субектите, чиято
отговорност за вреди, причинени на пациентите, е застрахована по застраховка „Професионална отговорност“ са от една страна - лечебното
заведение, което отговаря за вреди на медицинския персонал, причинени на
пациенти при или по повод на възложената от него на тези лица работа,
основанието на чиято отговорност е чл. 49 от ЗЗД. Това
е гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди деяния (действия или
бездействия на лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри,
фармацевти, на които е възложено извършването на работа в лечебното заведение). От друга страна, застраховани са и лицата,
които упражняват медицинска професия. Те са физическите
лица, които се намират в договорни отношения с лечебното заведение и които биха
могли да причинят непосредствено увреждане на пациентите., като в този случай
тяхната отговорност възниква на основание чл. 45 от ЗЗД.
Тяхната отговорност е за личното им
виновно и противоправно причиняване на вреди на пациент.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението
на ответника относно активната
процесуалноправна легитимация на ищеца е неснователно.
За
неоснователно настоящата съдебна инстанция приема и възражениета
на ответника относно това, че медицинският персонал, причинил вредите на Ц.Г.М.
не е бил включен в Списъка
на застрахованите лица по застрахователна полица № ********** от 13.08.2013 г.,
а в тази връзка, че не е налице застрахователно покритие за извършените
действия/бездействия, причинили вредите
на пациента Ц.Г.М.. Аргументите в тази посока следват от
наличието на противоправно деяние, вина,
причинена в условията на причинно-следствана връзка вреда и нейния размер,
окончателно установени по реда на чл. 49 вр.чл. 45 от ЗЗД с влязъл в законна
сила съдебен акт, обвръзващ с мотивите си застрахователя, привлечен в производството
като трето-лице помагач и явяващ се задължителен за участниците
в него.
Не намират
подкрепа, обоснованите чрез параграф 1,
ал. 1, т, 2 ТЗ възражения на ответника
в посока относно наличие на изключение от застрахователното покритие съгласно
т. 10 от Общите условия на процесната застраховката. Това е така предвид
обстоятелстовото, че в конкретния случай изплатеното обезщетение от ищеца е
директно към увреденото лице, при условията чл. 49 от ЗЗД,
т.е – във връзка с отговорността му за вреди, причинени
на пациенти от медицинския персонал, при или по повод на възложената от
лечебното заведение на тези лица работа.
Ответникът възразява, наред с
изброените по-горе възражения, че за да има действие по отношение на него
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, то тя е следвало да бъде предявена писмено пред него в срока на
застраховката. Според правилата на ОУ застрахователното
събитие се счита за настъпило в срока на действие на застраховката, когато
претенцията за обезщетение е предявена срещу застрахования или застрахователя
за първи път писмено през срока на действие на застраховката, при условие, че
грешката или пропускът, довели до причиняването на вредите, са допуснати след
началната дата на застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна дата
(ако такава е договорена). Подобна
клауза обаче практически обезсмисля застрахователната защита. Договорите за застраховка обичайно се сключват за една година. В рамките на същата осъществяването на притивоправното деяние р окончателното настъпването на вредите и предяване на иск би
било възможно само в твърде редки случаи. При подобно тълкуване на формулировката за обсега на
застрахователна защита огромна част от лекарските грешки,
при които които конкретно лекарско действие или
бездействие поставя
началото на продължителен лечебен или спасяващ живота процес, който може да
продължи дълго, остава незащитени както пациентите, така и медицинските лица.
Предвид изложеното, цитираната от ответника клауза на ОУ съставлява
правна и фактическа пречка да бъда изпълнена, поради
което в съответствие с чл. 186, ал.7 от КЗ(отм) вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като
противоречаща на императивна правна норма, се явява нищожна.
Както е
посочено по.горе, предявеният иск намира основание в
разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), съгласно която застрахованият по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да получи застрахователното
обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обаче е ограничена от
изричната разпоредба на ал. 2 на чл. 223 от КЗ, според която той
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от
датата на съобщаването по чл. 224 от КЗ.
На
основание чл. 223, ал.4 КЗ /отм./
застрахователят носи отговорност и за разноските
по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, само когато е привлечен в процеса. В настоящия случай това
законоустановено условие е изпълнено с привличането ЗАД „А.“ като трето лице-помагач в производството по
гр.дело №4042/2015 г. на СГС. Предявяването на обратен иск в
рамките на воденото срещу деликвента производство
не е предвидено в закона като задължително условие с оглед приложението
на разпоредбата на чл. 223, ал.4 КЗ /отм./. Дължимостта на лихвите и съдебните разноски е изрично
уредена като изключение от общата разпоредба на чл.
268, т.10 КЗ /отм./, съгласно която застрахователят
не дължи такива освен тези по чл. 223, ал.2 и ал.4 КЗ /отм./. Претендираните в настоящото производство лихви и
разноски са били възложени в тежест на лечебното
заведение по силата на уважения деликтен иск.
С платежни нареждания от 08.02.2019 г. ВМА е заплатила
наЦ.М. сумата от 43 726,35 лв., от които: 30 000 лв. - обезщетение за
непозволено увреждане; 11 838,73 лв. - законна лихва върху главницата от
24.03.2015г. до 11.02.2019 г.; 1 887,62 лв. - законна лихва върху главницата от
30 000 лв. за периода от 10.08.2014 г. до 23.03.2015. На същата дата ВМА е
заплатила на адв. Л.Н. сумата от 2 866 лв. - разноски пред СГС и ВКС. При това
положение, отговорността на застрахователя за тяхното заплащане следва да бъде
да се ангажира, но общият й размер, следва да бъде намален с 300 лв.,
представляващи договореното от страните самоучастие.
Или искът е
основателен за сума в размер на 46 292,35 лв.
По възражението за изтекла давност, съдът намира следното:
Погасителната
давност е фактически състав, който погасява правото на принудително изпълнение
и включва изтичане на период от време, през който
кредиторът бездейства и позоваване – волеизявление на длъжника, че правото на
иск на кредитора е преклудирано. Предвид нормата на § 22 от ПЗР на КЗ по
отношение на процесното правоотношение приложима е част ІV на КЗ (от
2006 г. - отм.). Изключение от това общо правило обаче е въведено с нормата на
§ 31 от ПЗР на КЗ, която предвижда, че за давността, която е започнала да тече
при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал.
1 – 6, ал. 8 и чл. 379 от КЗ. Последното изключение от общото правило
на закона за действие на материалните норми за в бъдеще и по отношение на
възникналите при действието им факти и отношения не може да бъде
тълкувано разширително, предвид на което и следва да бъде съобразено
придаденото обратно действие - по отношение и на започналата да тече давност по
договори, сключени преди влизане в сила на КЗ, само по отношение на точно
цитираните законови разпоредби, а именно чл. 378, ал. 1 - ал. 6 и ал. 8 от КЗ.
Приложимата
разпоредба на чл. 378, ал.5 от КЗ
предвижда регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 да се погасяват в срок 5 години, считано от
датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена
застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това означава, че правото
на платилия застрахован спрямо застрахователя му по задължителна застраховка „Професионална
отговорност“ се погасява с общата 5-годишна давност, но същата тече от датата
на извършеното плащане, когато възниква регресното право, а не от
датата на настъпване на застрахователното събитие, както ответникът твърди. Ето
защо, при извършено в полза на увреденото лице плащане на 08.02.2019 г.
към предявяването на исковата молба – 09.08.2019 г. не е изтекъл 5-годишен период от
време, който да е произвел погасителен ефект по отношение субективното
материално право на ищеца. Последното подлежи на съдебно установяване и
принудително осъществяване.
Основателността
на главния иск, обуславя основателността и на акцесорната претенцията по реда
на чл. 86 ЗЗД, в това число и тази за мораторна лихва за
периода от 01.03.2019 г. до
01.08.2019 г. За размерът на последната, съдът, съобразявайки
уважената част на главницата, възлизаща на 46
292,35 лв. и след извършено
в тази връзка преизчисление, с помощта на програмен продукт - https://www.calculator.bg, прие ма
същата за доказана до размер от 1 980.28лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът
претендира разноски по делото общо в размер на 4 263, 69 лв. в
съответствие с изготвен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен с
депозирана по делото молба, както и приложени доказателства за извършването им,
от които: 1.) Държавна такса платена
по сметка на СГС – 1 863, 69лв., 2.) Адвокатско
възнаграждение за подготовка на искова молба и процесуално представителство – 2 400лв.
Разноски своевременно се претендират и от ответната
страна. Същите са в рамер общо на 205 лв., от които: 1.) държавна такса за
съдебно удостоверение – 5 лв; 2.) юрисконсултско възнаграждение – в размер на
200 лв.
Направено е от
ответната страна възражение за прекомерност на разноските относно
възнаграждението за процесуално представителство и защита на ищеца, във връзка
с което съдът, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на искова молба от 09.08.2019 г. Разпоредбите
на Наредба №1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата,
която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия
нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и
константната практика на ВКС, обективирана с определение № 782/ 12.12.2014г. по
ч.т.д. № 3545/ 2014г. на II ТО на ВКС, определение № 189/ 29.05.2014г. по гр.д.
№ 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/ 24.07.2014г. по гр.д. №
7159/2013г. на IV ГО на ВКС. В настоящия
случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция
следва да се определи по Наредба № 1/ 2004г. в редакцията й към ДВ, бр. 84 от 2016 г. Предвид така изложеното,
при съобразяване цената на иска, фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира направено от ответната страна възражение за прекомерност на
разноските за основателно, поради което дълижите разноски за процесуално
представителство следва да бъдат определени в размер на 1 978,18 лв.
В
съответсвие с гореизложеното, при
този изход на спора и след извършена компенсанция, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 3 813,82 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори М.И. и В.К.-М., ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.А., регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от началника на ВМА
генерал-майор проф. В.М., д.м.н, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229 ОТ КЗ (ОТМ.)
сумата 46 292,35 лв. (четиридесет и шест хиляди двеста
деветдесет и два лева тридесет и пет стотинки), представляваща заплатеното от ищеца дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка с полица № 13
1306 ********** с предмет: „Професионална отговорност на застрахования в
качеството му на медицински персонал”, причинени на трето лице - Ц.Г.М., ЕГН ********** от настъпило застрахователно събитие -
непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение принципите за .достатъчност” и
„качество” на медицинската помощ, установени в чл. 81, ал. 2. т. 1 от Закона за
здравето, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния му
предявен размер от 46 592,35 лв.
(четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и два лева тридесет и пет
стотинки), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори М.И. и В.К.-М., ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.А., регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
началника
на ВМА генерал - майор
проф. В.М.,
д.м.н, на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата 1 980.28 лв.
(хиляди деветстотин и осемдесет лева двадесет и осем стотинки) , представяваща обезщетение за
забавено плащане на уважената главница за периода от 01.03.2019 г. до
01.08.2019 г., КАТО ОТХЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
1 993,12 лв. (хиляди деветстотин и деветдесет и три лева и
дванадесет стотинки, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
изпълнителните директори М.И. и В.К.-М., ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.А., регистрирана в Регистър БУЛСТАТ с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от началника на ВМА
генерал-майор проф. В.М., д.м.н, на основание чл. 78, АЛ.1 от ГПК,
сумата 3 813,82 лв. (три хиляди
осемстотин и тринадесет лева, осемдесет и две стотинки) - разноски
съобразно уважената и отхвърлената част на исковете и направените от двете
страните разноски.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: