РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900111 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.415, вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „П.” АД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Драган
Цанков” №37, е предявил иск по чл.422, ал.1 ГПК срещу П. КР. ИЛ. с ЕГН********** с
адрес гр.С., ул. „Цар Симеон Велики” №61 и Р. Н. ИЛ., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.
„Цар Симеон Велики” №61 за установяване съществуването на вземане в общ размер от
30820,62 евро, от които:
9 970 евро- просрочена и непогасена главница;
10596,12 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.10.2010 г. -
09.09.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел П, т. 4 от Договора за
кредит.
258,07 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за
кредит
8498,82 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 11.10.2020 г. до 12.03.2020г.
включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
1497,61 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 14.05.2020 г. до 08.12.2020г.,
включително дължима на основание Раздел П, т. 10 от Договора за кредит
1205, 60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет стотинки); държавна такса;
150 лева -/ сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК;
Моли да бъдат заплатени на „П.” АД направените разноски в заповедното
производство за държавна такса, в размер на 1205,60 лева (хиляда двеста и пет лева и
шестдесет стотинки); държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от
1
ГПК, в размер на 150 лева.
Моли на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК да бъдат осъдени длъжниците да
заплатят на „П.” АД и всички направени в настоящото производство разноски, в това число
платената държавна такса в размер на 1205,60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв.
В исковата си молба ищецът „П.” АД поддържа, че с ответниците са сключили
Договор за банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г. На основание Договора за
кредит, Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 9 970 евро
(девет хиляди деветстотин и седемдесет евро), за погасяване на съществуващи задължения, с
краен срок за погасяване 10.09.2020г.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 13.09.2010 г. по сметка с IBAN
ВG23FINV91501004604074, открита на името на Кредитополучателя П. КР. ИЛ. в Банката.
Съгласно Раздел II, т. 4 от Договора за кредит за ползвания кредит,
Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на действащия към датата
на начисляване лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 /осем и
петдесет и един/ пункта. Към датата на сключване на настоящия договор лихвения процент
на Банката за евро е в размер на 7, 99 % годишно.
Съгласно Раздел II, т.10 от Договора, плащания дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоари по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения, съгласно Раздел П, т.4 лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Усвоеният кредит не е погасяван по главница.
Усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както
следва:16.11.2010г,- 0.75 евро, 14.09.2018 г,- 40.72 евро.
Кредитът е в просрочие, считано от 10.10.2010г. - общо 3 713 дни към 08.12.2020г.
включително.
По кредита са просрочени 120 (сто и двадесет) вноски по главница, съгласно
погасителен план, които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 48 евро,
дължими на 10.10.2010 г., 30.4 евро, дължими на 10.11.2010 г., 35.37 евро, дължими на
10.12.2010 г., 31.34 евро, дължими на 10.1.2011 г., 31.78 евро, дължими на 10.2.2011 г., 45.7
евро, дължими на 10.3.2011 г., 32.89 евро, дължими на 10.4.2011 г., 37.81 евро, дължими на
10.5.2011 г., 33.89 евро, дължими на 10.6.2011 г., 38.79 евро, дължими на 10.07.2011г.,
34.92 евро, дължими на 10.8.2011г., 35.42 евро, дължими на 10.9.2011г., 40.29
евро, дължими на 10.10.2011 г., 36.49 евро, дължими на 10.11.2011 г., 41.35 евро, дължими
на 10.12.2011 г., 37.6 евро, дължими на 10.1.2012 г., 38.13 евро, дължими на 10.02.2012г.,
47.24евро, дължими на 10.3.2012 г., 39.35 евро, дължими на
10.4.2012г., 44.15 евро, дължими на 10.5.2012 г., 40.53 евро, дължими на 10.6.2012 г.,45.31
евро, дължими на 10.7.2012 г., 41.75 евро, дължими на 10.8.2012 г., 42.35 евро, дължими на
10.09.2012г., 47.09 евро, дължими на 10.10.2012 г., 43.62 евро, дължими на 10.11.2012 г.,
48.34 евро, дължими на 10.12.2012 г., 44.92 евро, дължими на 10.1.2013 г., 45.56 евро,
дължими на 10.2.2013 г., 58.32 евро, дължими на 10.3.2013 г., 47.04 евро, дължими на
10.04.2013г., 51.7 евро, дължими на 10.5.2013 г., 48.44 евро, дължими на 10.6.2013 г., 53.07
евро, дължими на 10.7.2013 г., 49.88 евро, дължими на 10.8.2013 г., 50.59 евро, дължими на
10.9.2013 г., 55.18 евро, дължими на 10.10.2013 г., 52.1 евро, дължими на 10.11.2013 г., 56.66
евро, дължими на 10.12.2013 г., 53.64 евро, дължими на 10.1.2014 г., 54.4 евро, дължими на
10.2.2014 г., 66.42 евро, дължими на 10.3.2014 г.,56.12 евро, дължими на 10.04.2013г., 60.61
евро, дължими на 10.5.2014 г., 57.78 евро, дължими на 10.6.2014 г., 62.24 евро, дължими на
10.7.2014 г., 59.48 евро, дължими на 10.8.2014 г., 60.33 евро, дължими на 10.9.2014 г., 64.74
2
евро, дължими на 10.10.2014 г., 62.11 евро, дължими на 10.11.2014г., 66.48 евро, дължими
на 10.12.2014 г., 63.93 евро, дължими на 10.1.2015 г., 64.84 евро, дължими на 10.2.2015 г.,
75.98 евро, дължими на 10.3.2015 г., 66.84 евро, дължими на 10.4.2015 г., 71.13 евро,
дължими на 10.5.2015 г., 68.8 евро, дължими на 10.06.2015г., 73.06 евро, дължими на
10.7.2015г., 70.82 евро, дължими на 10.8.2015 г., евро, дължими на 10.9.2015 г., 76.02 евро,
дължими на 10.10.2015 г., 73.92 евро, дължими на 10.11.2015 г., 78.08 евро, дължими на
10.12.2015 г., 76.08 евро, дължими на 10.01.2016г., 77.16 евро, дължими на 10.2.2016 г.,
84.27 евро, дължими на 10.3.2016 г., 79.46 евро, дължими на 10.4.2016 г., 83.52 евро,
дължими на 10.5.2016 г., 81.77 евро, дължими на 10.6.2016 г., 85.79 евро, дължими на
10.7.2016 г., 84.16.евро, дължими на10.08.2016г., 85.35 евро, дължими на 10.9.2016 г., 89.3
евро, дължими на 10.10.2016 г., евро, дължими на 10.11.2016 г., 91.74 евро, дължими на
10.12.2016 г., 90.38 евро, дължими на 10.1.2017 г., 91.67 евро, дължими на 10.2.2017 г.,
100.56 евро, дължими на 10.03.2017г., 94.4 евро, дължими на 10.4.2017 г., 98.18 евро,
дължими на 10.5.2017 г., 97.14 евро, дължими на 10.6.2017 г., 100.87 евро, дължими на
10.7.2017 г., 99.95 евро, дължими на 10.8.2017 г., 101.37 евро, дължими на 10.9.2017 т.,
105.02 евро, дължими на 10.10.2017 г., 104.3 евро, дължими на 10.11.2017 г., 107.9 евро,
дължими на 10.12.2017 г., 107.32 евро, дължими на 10.01.2018 г., 108.84 евро, дължими на
10.2.2018 г., 116.29 евро, дължими на 10.03.2017г., 112.04 евро, дължими на 10.4.2018г.,
115.49 евро, дължими на 10.5.2018 г., 115.27 евро, дължими на 10.6.2018 г., 118.67 евро,
дължими на 10.7.2018 г., 118.6 евро, дължими на 10.8.2018 г., 120.28 евро, дължими на
10.9.2018 г., 123.58 евро, дължими на 10.10.2018 г., 123.75 евро, дължими на 10.11.2018 г.,
126.98 евро, дължими на 10.12.2018г., 127.31 евро, дължими на 10.1.2019 г., 129.12 евро,
дължими на 10.2.2019 г., 134.86 евро, дължими на 10.3.2019г., 132.87евро, дължими на
10.4.2019 г., 135.94 евро, дължими на10.05.2019г., 136.69 евро, дължими на 10.6.2019г.,
139.69 евро, дължими на 10.7.2019 г., 140.61 евро, дължими на 10.8.2019 г., 142.61 евро,
дължими на 10.9.2019 г., 145.5 евро, дължими на 10.10.2019 г., 146.71 евро, дължими на
10.11.2019 г., 149.52 евро, дължими на 10.12.2019 г., 150.92 евро, дължими на 10.1.2020 г.,
153.06 евро, дължими на 10.2.2020 г., 156.28 евро, дължими на 10.3.2020 г., 157.45 евро,
дължими на 10.4.2020 г., 160.07 евро, дължими на 10.5.2020 г., 161.97 евро, дължими на
10.6.2020 г., 164.5 евро, дължими на 10.7.2020 г., 166.6 евро, дължими на 10.8.2020 г., 169.49
евро, дължими на 10.9.2020 г.
Общ размер на просрочената сума по главница: 9 970 евро (девет хиляди
деветстотин и седемдесет евро).
По кредита са просрочени 120 (сто и двадесет) вноски по лихва, които са били
дължими на падежи и в размери, както следва: 123.38 евро, дължими на 10.10.2010 г., евро,
дължими на 10.11.2010 г., 136.01 евро, дължими на 10.12.2010 г., 140.04 евро, дължими на
10.1.2011 г., 139.6 евро, дължими на 10.2.2011 г., 125.68 евро, дължими на 10.03.2011г.,
138.49 евро, дължими на 10.4.2011 г.,133.57 евро, дължими на 10.5.2011 г., 137.49 евро,
дължими на 10.6.2011 г., 132.59 евро, дължими на 10.7.2011 г., 136.46 евро, дължими на
10.8.2011 г., 135.96 евро, дължими на 10.9.2011 г.,131.09 евро, дължими на 10.10.2011г.,
134.89 евро, дължими на 10.11.2011 г., 130.03 евро, дължими на 10.12.2011 г., 133.78 евро,
дължими на 10.1.2012 г., 133.25 евро, дължими на 10.2.2012 г., 124.14 евро, дължими на
10.3.2012 г., 132.03 евро, дължими на 10.4.2012 г., 127.23 евро, дължими на 10.5.2012г.,
130.85 евро, дължими на 10.6.2012 г., 126.07 евро, дължими на 10.7.2012 г.,129.63 евро,
дължими на 10.8.2012 г., 129.03 евро, дължими на 10.9.2012 г., 124.29 евро, дължими на
10.10.2012 г., 127.76 евро, дължими на 10.11.2012 г., 123.04 евро, дължими на 10.12.2012г.,
126.46 евро, дължими на 10.1.2013 г., 125.82 евро, дължими на 10.2.2013 г., 113.06 евро,
дължими на 10.3.2013 г., 124.34 евро, дължими на 10.4.2013г., 119.68 евро, дължими на
10.5.2013 г., 122.94 евро, дължими на 10.6.2013 г., 118.31 евро, дължими на 10.07.2013г.,
121.5 евро, дължими на 10.8.2013 г., 120.79 евро, дължими на 10.9.2013 г., 116.2 евро,
дължими на 10.10.2013 г., 119.28 евро, дължими на 10.11.2013 г., 114.72 евро, дължими на
10.12.2013 г., 117.74 евро, дължими на 10.1.2014 г., 116.98 евро, дължими на 10.02.2014г.,
104.96 евро, дължими на 10.3.2014 г., 115.26 евро, дължими на 10.4.2014 г., 110.77 евро,
3
дължими на 10.5.2014 г., 113.6 евро, дължими на 10.6.2014 г., 109.14 евро, дължими на
10.7.2014 г., 111.9 евро, дължими на 10.8.2014 г., 111.05 евро, дължими на 10.09.2014г.,
106.64 евро, дължими на 10.10.2014 г., 109.27 евро, дължими на 10.11.2014 г., 104.9 евро,
дължими на 10.12.2014 г., 107.45 евро, дължими на 10.1.2015 г., 106.54 евро, дължими на
10.2.2015 г., 95.4 евро, дължими на 10.3.2015 г., 104.54 евро, дължими на 10.04.2015г.,
100.25 евро, дължими на 10.5.2015 г., 102.58 евро, дължими на 10.6.2015 г., 98.32 евро,
дължими на 10.7.2015 г., 100.56 евро, дължими на 10.8.2015 г., 99.56 евро, дължими на
10.9.2015 г., 95.36 евро, дължими на 10.10.2015 г., 97.46 евро, дължими на 10.11.2015г., 93.3
евро, дължими на 10.12.2015 г., 95.3 евро, дължими на 10.1.2016 г., 94.22 евро, дължими на
10.2.2016 г., 87.11 евро, дължими на 10.3.2016 г., 91.92 евро, дължими на 10.4.2016 г., 87.86
евро, дължими на 10.5.2016 г., 89.61 евро, дължими на 10.06.2016г., 85.59 евро, дължими на
10.7.2016 г., 87.22 евро, дължими на 10.8.2016 г.,86.03 евро, дължими на 10.9.2016 г., 82.08
евро, дължими на 10.10.2016 г., 83.55 евро, дължими на 10.11.2016 г., 79.64 евро, дължими
на 10.12.2016 г., 81 евро, дължими на 10.01.2017г., 79.71 евро, дължими на 10.2.2017 г.,
70.82 евро, дължими на 10.3.2017 г., евро, дължими на 10.4.2017 г., 73.2 евро, дължими на
10.5.2017 г., 74.24 евро, дължими на 10.6.2017 г., 70.51 евро, дължими на 10.7.2017 г., 71,43
евро, дължими на 10.08.2017г., 70.01 евро, дължими на 10.9.2017 г., 66.36 евро, дължими на
10.10.2017 г., 67.08 евро, дължими на 10.11.2017 г., 63.48 евро, дължими на 10.12.2017 г.,
64.06 евро, дължими на 10.1.2018 г., 62.54 евро, дължими на 10.2.2018 г., 55.09 евро,
дължими на 10.03.2018г., 59.34 евро, дължими на 10.4.2018 г., 55.89 евро, дължими на
10.5.2018 г., 56.11 евро, дължими на 10.6.2018 г., 52.71 евро, дължими на 10.7.2018 г., 52.78
евро, дължими на 10.8.2018 г., 51.1 евро, дължими на 10.9.2018 г., 47.8 евро, дължими
на10.10.2018г., 47.63 евро, дължими на 10.11.2018 г., 44.4 евро, дължими на 10.12.2018 г.,
44.07 евро, дължими на 10.1.2019 г., 42.26 евро, дължими на 10.2.2019 г., 36.52 евро,
дължими на 10.3.2019 г., 38.51 евро, дължими на 10.4.2019 г., 35.44 евро, дължими на
10.05.2019 г., 34.69 евро, дължими на 10.6.2019 г., 31.69 евро, дължими на 10.7.2019 г., 30.77
евро, дължими на 10.8.2019 г., 28.77 евро, дължими на 10.9.2019 г., 25.88 евро, дължими на
10.10.2019 г., 24.67 евро, дължими на 10.11.2019 г., 21.86 евро, дължими на 10.12.2019г.,
20.46 евро, дължими на 10.1.2020 г., 18.32 евро, дължими на 10.2.2020 г., 15.1 евро,
дължими на 10.3.2020 г., 13.93 евро, дължими на 10.4.2020 г., 11.31 евро, дължими на
10.5.2020 г., 9.41 евро, дължими на 10.6.2020 г., 6.88 евро, дължими на 10.7.2020 г., 4.78
евро, дължими на 10.8.2020 г., 2.41 евро, дължими на 10.9.2020 г.
Общ размер на просрочената сума по лихва: 10 596,12 евро (десет хиляди петстотин
деветдесет и шест евро и дванадесет евроцента).
Кредитът е с настъпил падеж на 10.09.2020 г. на основание Раздел I, т. 3 от Договора
за банков кредит.
Предвид настъпилия на 10.09.2020 г. падеж, от тази дата всички задължения по
Договор за банков кредит № 000LD-R-004549/02.09.2010г.., дължими и изискуеми.
Поради настъпилия падеж и предвид това, че срокът кани длъжника вместо
Кредитора /чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД/, на длъжника не е необходимо да бъдат изпращани
покани и уведомления.
Предвид гореизложеното и бездействието на длъжника, на основание чл. 418 от ГПК
Банката подава заявление с вх. № 29.03/11.12.2020г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги. По
подаденото заявление е образувано ч. гр. дело №20201890100638/2020г., VI -ти граждански
състав описа на Районен съд - Сливница и в полза на „П.” АД е издадена заповед за
незабавно изпълнение, с която Кредитополучателят П. КР. ИЛ., ЕГН **********, Адрес: гр.
С., ул. „Цар Симеон Велики“ № 61 и Солидарния длъжник Р. Н. ИЛ., ЕГН **********,
Адрес: гр. С., ул. „Цар Симеон Велики“ № 61 са осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на „П.”
АД следните суми, както следва:
9970 евро- просрочена и непогасена главница;
4
10596,12 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.10.2010 г. -
09.09.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за кредит.
258,07 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за кредит
12.03.2020г.
8498,82 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 11.10.2020 г. до
12.03.2020г. включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
1497,61 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 14.05.2020 г. до
08.12.2020г. включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит
1205, 60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет стотинки): държавна такса;
150 лева -/ сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК;
Претендират се и разноските в заповедното производство.
Въз основа на заявление с вх. № 29.03/11.12.2020г. РС Сливница на 14.12.2020г. е
издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ч. гр. дело
№20201890100638/2020г., VI -ти граждански състав описа на Районен съд – Сливница.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответниците П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. са депозирали
отговор на исковата молба.
П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. оспорват иска, тъй като същият е неоснователен и недоказан
по размер и като такъв моля да бъде отхвърлен.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и
адвокатския хонорар, който е изплатен изцяло видно от приложеното по делото
пълномощно, на чийто гръб е копиран договорът за правна защита и съдействие, служещ за
разписка на клиента.
Ответниците не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, което се претендира и с настоящата искова претенция, подадена по реда на
чл.422 от ГПК. Със заявлението за издаване на изпълнителен титул, процесната заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл.417 от ГПК, както и с настоящия
иск се претендират вземания, които са погасени по давност. От представените със
заявлението документи е видно, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем още на
20.03.2015г. и 15.05.2015г. Съобщенията за предсрочна изискуемост на кредита са получени
на 15.06.2015г. От тази дата съответно е започнал да тече и 5 годишния давностен срок за
предявяване на кредиторовото вземане по съдебен ред и респ. за образуване на
изпълнително производство срещу ответниците като същият този срок е изтекъл на
15.06.2020г.
Оспорват размера на кредиторовото вземане - неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен е потребител по отношение на договорните и наказателни
лихви:
5
Освен горното, въпреки, че се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането си в процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение, настъпила на
15.06.2015г. след тази дата кредиторът продължава да търси цялото договорно вземане, в
това число договорна лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост
включително до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, както и наказателни лихви за същия период.
Съгласно ТР №3/2017г. от 29.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС при
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план,
ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора
лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Изменението на договора, поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1
от ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок, поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. Уредбата на предсрочната изискуемост по договора за банков
кредит в чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора -
,,предсрочно връщане на сумата по кредита” и изключва заплащането на възнаграждение в
размер на уговорените за срока на договора лихви. С волеизявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по
договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 от ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата. За периода от настъпване на предсрочната изискуемост до
плащането, вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По
правилото на чл.86. ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната
лихва. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му.
Оспорват размера на кредиторовото вземане - неправилно е определен размера на
вземането по договора, по отношение на главницата:
В договора за кредит от дата 02.09.2010г. се сочи, че последният се отпуска за
погасяване на договор за кредит №74КР-АА-0560/15.03.2007г. и задължения по договор за
кредитна карта №32РКО-А-5852/01.11.2007г. Сочат, че общият размер на тези две вземания
не е такъв, какъвто е посочен в договора за кредит от дата 02.09.2010г., за което са
ангажирали по-долу доказателствени искания.
На 02.09.2010г. с ищцовото акционерно дружество ответниците са сключили договор
за банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г. В договора, сключен между страните, са
определени всички условия във връзка с кредитното правоотношение. При подписването на
договора ответниците са пожелали да обсъдят част от клаузите съдържащи се в него, които
6
не са искали да приемат, а именно: чл.4 от договора и чл.10, изр. последно от Договора за
кредит. Въпреки това, обаче, от страна на служителите на насрещното дружество им е
отговорено, че това е невъзможно, тъй като се касае за бланка на договор, която е
предварително одобрена от управителния орган на дружеството и не подлежи на последващ
коментар. С оглед на изложеното, индивидуално договаряне на условията по настоящия
договор е било невъзможно.
Ответниците като страна по договора за ипотечния кредит са изпълнявали
задълженията си през цялото времетраене на договора добросъвестно, точно и съгласно
сключения договор.
През времетраенето на кредитното правоотношение банката е прибавяла изтекли
лихви към главницата и е извършвала анатоцизъм.
Налице са надплатени суми по Договор за кредит, поради капитализаране на лихви
от страна на насрещната в спора страна. Банката-ищец уговаря начисляването на лихва
върху лихва - или т.нар. анатоцизъм. Уговорката за анатоцизъм в гражданските отношения,
каквото е и настоящото правоотношение, по своето естество е нищожна. С тази уговорка
дългът за кратко време може да нарасне така, че длъжникът да бъде материално затруднен.
В настоящия случай намират, че е налице горната хипотеза. Предвидената възможност за
банката- ответник да капитализира лихви е в противоречие със законовите разпоредби,
добрите търговски практики и нрави.
Тези клаузи са именно уговорка във вреда на потребителя и не отговарят на
изискването за добросъвестност и равновесие между страните. Така, плащайки месечните си
вноски, вместо главницата по кредита да се погасява, тя почти не е намаляла от
първоначалния си размер. Сложната лихва се получава, когато към основната сума се
прибавят лихви от предходен изтекъл период, за да може последната да носи отново лихва за
последващите периоди заедно с основната сума.
Уговорката за анатоцизъм е допустима единствено в търговското право. Българският
Търговски закон допуска анатоцизъм в търговските правоотношения само ако съществува
облигационна уговорка между търговците и капитализацията на лихвите е изрично
уговорена между страните. Анатоцизмът в гражданските отношения е абсолютно забранен,
дори със изричната уговорка и съгласие между субектите. Това обстоятелство обаче е
пропуснато от първоинстанционния съд, който е заключил, че подобно олихвяване на
изтекли лихви не е имало.
Още повече, в чл.10, ал.3 от ЗЗД, в отклонение от прогласения в чл.9 ЗЗД принцип за
свобода на договарянето, се съдържа правило, че олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на БНБ. Разпоредбата е приета преди влизане в сила на действащия
сега Закон за Българската народна банка, според който последната регулира и контролира
дейността на кредитните институции в страната, но не може да се намесва в отношенията
им е гражданите. Дори и да се допусне законова делегация на правомощия по чл. 10, ал. 3 от
ЗЗД. през периода на действие на процесния договор за кредит (сключен на 18.04.2007г.) не
7
е издадена наредба на БНБ, позволяваща анатоцизма.
В договора за кредит се съдържат редица нищожни клаузи от процесния договор,
които позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и едностранно да
променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава анюитетните
месечни вноски. Тези клаузи са:
Чл.4 от Договора „За ползвания кредит Кредитополучателят/ите заплаща/т на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Банката в евро, увеличен с надбавка от 8.51
пункта. Към датата на сключване на настоящия договор БЛП на Банката в евро в евро е в
размер на 7,99% годишно ”.
Чл.10 от Договора „Действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката
уведомява Кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в
настоящия договор надбавки не се променят. ”
Горепосочените клаузи от процесиите допълнителни споразумения попадат в
приложното поле на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. В този член се съдържа
примерен и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Правната норма на чл. 143
от ЗЗП дава легално определение на неравноправната клауза в договор, което включва в
себе си следните характерни белези:
уговорка във вреда на потребителя;
която не отговаря на изискването за добросъвестност;
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В настоящия случай, всеки един от горе цитираните белези от фактическия състав на
чл.143 е налице. Посочените по-горе от процесния договор и процесното допълнително
споразумение са уговорка във вреда на потребителя. С посочените клаузи от процесиите
допълнителни споразумения банката си запазва правото да завишава едностранно лихвения
процент по кредита ми до размери, надвишаващи многократно първоначално договореното.
Банката е запазила за себе си възможността сама да определя размера на БЛП, като това
съответно се отразява върху размера на месечните анюитетни вноски, дължими от
доверителя ми, както и върху остатъчният размер на задължението по кредита, без от друга
страна потребителят да може да повлияе върху това едностранно повишаване на кредит от
страна на банката и без дори да има предвидена за него възможност да се откаже от
договора. Това изключва наличието на добросъвестно поведение от страна на търговеца. Все
пак, ако икономическото състояние на пазара е непредвидимо от ответника, разполагащ със
специалисти, способни да извършат анализ в тази насока, толкова по - непредвидимо се
оказва то за доверителят ми като потребител на финансови услуги, за когото на практика не
съществува възможност да вземе информирано решение при сключването на договора с
оглед бъдещия лихвен процент по него, който ще му се налага да плаща. Ответниците като
8
потребители не разполагат със специални знания в областта на пазарната икономика,
финансите и правото, поставени са в ситуация, в която биват задължени да разбират
правните последици и икономическия смисъл на предварително изготвени и наложени им
клаузи от договорите и процесиите допълнителни споразумения.
Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Това е
видно най-ясно в крайния резултат непрекъснатото повишаване на лихвения процент и
сумата, която следва да върна на банката, която е многократно повече от първоначално
договореното между страните.
В чл.143, т.3 от Закона за защита на потребителите изрично е посочено, че
неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля.’'' В настоящия случай, това безспорно е така. Изпълнението на задължението на
банката да предостави кредита зависи изцяло от нейната воля, а предвиденият начин за
коригиране на анюитетната месечна вноска при изменение на собствения й БЛП е в
очевиден неин интерес. Поради това потребителят е натоварен да заплати суми,
многократно надвишаващи предварително договореното. Как банката приема решение и въз
основа на какво го прави, за да измени лихвения процент, е неясно и не е посочено нито в
договора, нито в друг документ свързан пряко и непосредствено с изпълнението на това
съглашение. По този начин, коректността при изплащане на задължението не зависи от
ответниците, както би било логично, а единствено от волята на търговеца, който в
настоящия случай се явява банката.
На второ място, процесиите клаузи от допълнителните споразумения са
неравноправни по смисъла и на чл.143. т.10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба,
неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание. В
настоящия случай, посочените клаузи не кореспондират с условието на чл.143, т.10 от ЗЗП,
а именно - допуска се едностранна промяна от страна на банката на лихвен процент при
непредвидени в договора основания. Посочването само на БЛП от ответника се
характеризира с неопределеност, която навежда на извода, че изцяло във властта на банката
е да преценява наличието от една страна на причина и от друга - на основателност на тази
причина за завишаване на лихвения процент. Методиката, по която се изчислява лихвата по
кредита е неясна за доверителя ми като потребител и тя е изцяло във властта на ответника.
На трето място, налице са неравноправни клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 12 от
ЗЗП, съгласно които неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. В настоящия случай, цената на услугата, тоест
лихвата, която ще бъде заплатена за срока до края на договора се завишава многократно. За
доверителя ми като потребител не е уговорена в договора нарочна възможност при такава
хипотеза да се откаже от договора за кредит.
9
Посочените клаузи от договора за кредит и от допълнителното споразумение са
неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като те не са индивидуално
договорени.
При сключването на договорите и допълнителните споразумения се предоставят
бланки от банката-ответник, които не подлежат на договаряне и коментар. Въпреки, че става
въпрос за договорни отношения, всъщност в настоящия случай договаряне липсва. В същата
разпоредба законодателят е дал и легално определение на клауза, която не е индивидуално
определена, а именно: „клауза от индивидуален договор, която е била изготвена
предварително от търговеца/доставчика, поради което потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието й". Възможността тези клаузи да бъдат извадени от договора и
от допълнителното споразумение са равни на нула. По този начин въпреки, че се касае за
договор, действително липсват насрещни равнопоставени страни, които да договарят и да
обсъждат клаузите по него.
Законодателят е бил достатъчно изчерпателен, като е поставил две предпоставки за
клаузи, които не са индивидуално договорени –
1) изготвени предварително и
2) липса на възможност потребителят да влияе върху тях. В настоящия случай
фактическият състав е изцяло налице. В тези договори и в допълнителните споразумения се
залагат условия, които преминават през дълга и предвидена във вътрешните нормативи на
банката процедура, чрез която всяка една клауза бива предварително обмислена и заложена
в договора и допълнителните споразумения. Тази едностранност при подготовката на
договора и споразуменията не дава възможност потребителя изобщо да вземе участие в
изготвянето им. Процедурата се развива вътре в търговското дружество, като крайният
резултат е бланка, която се спуска на потребителя и той няма никаква възможност да
предоговаря, която и да е клауза от договора и допълнителното споразумение.
При положение, че договаряне липсва, то налице е единствено едностранно налагане
на общи условия в договора и допълнителните споразумение.
Важно обстоятелство е, че в случая чл.144, ал.2 и ал.3 от Закона за защита на
потребителите не дерогират горецитираните клаузи. Горепосочените клаузи от процесния
договор и процесиите допълнителни споразумения противоречат и на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
за което сме изразили подробни доводи и във вече подадената от нас искова претенция.
Клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Тя е приета и е станала част от българското законодателство със Закона за защита на
потребителя. В параграф 13а, т.9 от ЗЗП се казва, че „Този закон въвежда разпоредбите на
Директива №93/13/ЕИО на Съвета...”, т.е. тази директива е станала част от нашето вътрешно
законодателство и е била в сила към момента на сключването на договора за кредит.
В чл.2 от тази Директива е дадена легална дефиниция на термини, които имат
10
значение за решаване на настоящия казус. Там е обяснен термина потребител, което
означава физическо лице, което в качеството си на страна по договорите участва поради
интереси, които са извън рамките на неговата търговска и професионална дейност, т.е.
налице е покритие с казуса.
Терминът „неравноправни клаузи” означава договорни клаузи, определени в чл.3, а
именно „когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за
неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора".
Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, той следва да докаже това.
От изложеното по-горе става ясно, че се касае за общи условия на банката, които са
вкарани директно в договора за кредит и с чл.12 от същия са заложени като неразделна част
от него, без потребителят да има възможност да влияе върху тях.
В приложението към директивата се съдържа примерен и неизчерпателен списък на
клаузи, които се смятат за неравноправни. Такива клаузи безапелационно са
дискриминационните текстове в процесния договор, а именно: окончателно обвързване на
потребителя с условия, които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора; даване право на продавача или доставчика да изменя едностранно условията на
договора без основателна причина, което е посочено в самия договор; даване право на
продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна причина
характеристиките на доставения продукт или услуга /в случая лихва/; допускане цената на
стоките да се определя към датата на доставката им или разрешаване на продавача на стоки
или доставка на услуги да увеличава цената, без в двата посочени случая да се даде
съответно право на потребителя да се откаже от договора в случай, че смята окончателната
цена за твърде висока спрямо първоначално договорената при сключване на договора.
В конкретния случай цената на стоката пари е лихвата. Тази цена е договорена при
сключването на договора. Към този момент потребителят преценява цената и се съгласява с
нея. Продавачът обаче не се съобразява с договорената цена и използвайки значителната
неравнопоставеност между страните, налага на потребителя промяна на цената на стоката по
всяко време на действието на договора. Това се случва многократно и без ограничение в
стойностите.
В точка 2 от Приложението на Директивата изрично се посочва, че тези правила се
отнасят и за доставчиците на финансови услуги.
11
Горните въпроси не са банково - технически, а са чисто правни. Договорът е
доброволно съгласие между две РАВНОПОСТАВЕНИ страни. От всичко гореизложено
следва, че такава равнопоставеност липсва.
Тази ситуация е известна и в Съда на Европейския съюз, който е постановил много
решения по преюдициални въпроси, свързани с тези въпроси. Такива са Решение на Съда
(първи състав) от 3 юни 2010 година по дело С-484/08 и Решение на Съда (четвърти състав)
от 4 юни 2009 година по дело С-243/08 От тях е видно, че потребителят не просто не е
длъжен да се позовава на неравноправността на клаузата, но и съдът следва да следи
служебно за това.
Ответниците молят да се отхвърли изцяло така предявения от ищеца иск като
неоснователен и недоказан.
Ответниците молят да обявят за нищожни следните клаузите, съдържащи се в чл.4 и
чл.10 от Договора за банков кредит по изложените в отговора на исковата молба
съображения.
Молят да им се присъдят и направените по делото разноски, включително и
адвокатския хонорар, който е заплатен изцяло, видно и договора за правна защита и
съдействие, служещ като разписка за клиента.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът „П.” АД е подал допълнителна искова молба.
Относно възраженията на ответниците, свързани с твърденията им, че кредита е
обявен за предсрочно изискуем през 2015г. и от това следвало, че претендираното вземане е
погасено по давност.
Ищецът „П.” АД намира, че гореизложените твърдения от страна на длъжниците са
неправилни и неоснователни и не следва да се кредитират от съда, тъй като не
кореспондират с фактическата обстановка по казуса.
На ответника П. КР. ИЛ., са пращани многократно писма, с които длъжникът е
уведомяван за просрочията по кредита. Писмата са изпращани последователно 2010 г., 2011
г. и 2014 г. По същество тези писма не представляват покани за обявяване на експозицията
за предсрочно изискуема, а имат характера на напомнителни писма за просрочия.
Категорично банката не е обявявала кредита за предсрочно изискуем.
В този смисъл, „П.” АД моли да се задължат ответниците да представят цитираната
от тях покана от 2015 г. и да се даде възможност на ищеца да се запознае и да изрази
становище по него.
Видно от депозираното заявление в СРС на 09.12.2020г. банката изрично подчертала,
че кредита е падежирал на 10.09.2020 г. от тази дата всички задължения по Договор за
банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г.., дължими и изискуеми.
Поради настъпилия падеж и предвид това, че срокът кани длъжника вместо
Кредитора /чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД/, на длъжника не е необходимо да бъдат изпращани
покани и уведомления. С оглед на гореизложеното, считаме че Кредитора „П.“ АД е
12
предявила вземането си в предвидения 5 годишен давностен срок, както и че
претендираните суми по основание и размер не са погасени по давност.
Наред е горното според неатакуваната практика на ВКС. Така например, в Решение
№ 38/26.03.2019г. по т.д. №1157/2018г. на ВКС, П Т.О. е разгледан допуснатия до
касационно обжалване въпрос: „Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с
погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на
кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД или е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната
уговорена дата за окончателно издължаване на кредита).
В мотивите на решението от състава на ВКС е прието, че за вземанията на банките по
договори за банков кредит с погасителен план давността е 5-годишна и започва да тече от
крайния падеж на кредита.
Същите мотиви са изразени и в редица други съдебни актове: (решение №
38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. по описа на II т.о. на ВКС, решение № 28/05.04.2012
г. по гр.д. № 523/2011 г. по описа на III г.о. на ВКС и решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.
№ 795/2010 г. по описа на IV г.о. на ВКС; решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. №
481/2012 г. на III г.о. на ВКС, решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о„
решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о„ решение № 23 от 24.03.2015
г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I
т. о., ВКС).
Видно от горецитираната съдебна практика, плащането на вноски на задължението
по банков кредит не променя характера на вземането на банката, като същото представлява
единно и неделимо вземане, което е прието от страните да се издължи на части. А след като
вземането е единно, то и погасителната давност за вземането започва да тече от един и същ
момент - крайният падеж на кредита.
В конкретния случай - кредитът е с настъпил падеж на 10.09.2020 г., на основание
Раздел I, т. 3 от Договора за банков кредит, а иска е заведена на 09.12.2020 г. т.е. преди
изтичането на петгодишната погасителна давност.
Оспорва изцяло твърденият на процесуалния представител на ответниците, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 15.06.2015 г„ като в тази връзка посочихме
конкретни аргументи подкрепени със съдебна практика.
Относно оспорването на кредиторовото вземане на Банката, произтичащо от Договор
за банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г..
Оспорва категорично това твърдение на ответника в настоящото производство, че
отпусната сума, в размер на 9 970 евро (девет хиляди деветстотин и седемдесет евро), не е
послужила за погасяване на съществуващи задължения /за погасяване на Договор за кредит
№ 74КР-АА-0560/15.03.2007 г. и задължения по Договор за кредитна карта № 32РКО-А-
5852/01.11.2007 г. В този смисъл, моли към поисканата от нас съдебно-счетоводна
експертиза, да се допусне допълнителен въпрос.
13
Относно твърдението, на ответника, че процесния Договор е бил изготвен по бланка.
Категорично оспорва същото, тъй като същия е индивидуално уговорен спрямо
искането за кредит на Кредитополучателят.
Относно твърдението, че през времетраенето на кредитното правоотношение. Банката
е прибавяла изтекли лихви върху главница и е извършвала анатоцизъм.
Това твърдение отново е категорично невярно. Банката е начислявала само
уговорените лихва по Договора за кредит изрично и само върху главницата. При допускане
на една съдебно - счетоводна експертиза ще се установи действителното положение по
Кредита, че банката не начислявала лихва върху лихва и няма капитализиране на лихви.
Азбучно известно е правилото в теорията и практиката, че начисляването на лихви върху
лихви не недопустимо и противоречи на търговските практики. Всички изложени доводи и
твърдения не кореспондират с действителната фактическа обстановка по случая. Нещо
повече същите са бланкетно заявени.
Относно твърдението на длъжника, че в процесния Договор за кредит се съдържат
редица нищожни клаузи.
Същите твърдения са отново бланкетно заявени, тъй като Договора за кредит е от
2010 г., а разпоредбите, които се цитират в отговора на исковата молба от ЗКП са влезли в
сила от 2014 г. В този смисъл същите нямат обратно действие /чл.143 от ЗКП и не следва да
се прилагат спрямо процесния Договор.
Чл. 4 и чл. 10 от Договора за кредит са напълно действителни и съобразени с
действащите разпоредби на ЗПК към момента на подписване на Договора за кредит.
Банката не е завишавала едностранно действащия лихвен процент. Той не е
променян. През целия период от Договора за кредит е бил един и същ.
Неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани е неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Също,
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния
му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В случая става въпрос за договор
за кредит, по който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума при уговорените в
договора условия, а кредитополучателят се задължават да я върнат, като за ползването на
кредита се дължи плащане на възнаграждение под формата на договорна /възнаградителна/
лихва, а при забава в плащането на дължими вноски се дължи и плащане на съответно
уговорените неустойки и наказателни лихви. Уговореното в Договора за кредит, сключен
между Банката и длъжниците напълно отговаря на характера и функциите на подобен тип
поговори. Освен това клаузите на договора за кредит са уговорени индивидуално, ясно,
недвусмислено и разбираемо, поради което в случая няма основание да се говори за
неравноправни клаузи. В този смисъл остана неясно в какво точно се изразява твърдяната от
14
длъжниците неравноправност и всички твърдения за неравноправни клаузи.
Категорично оспорваме твърдението, че клаузите в процесния Договор противоречат
и на Директива 93/13 /ЕИО/ на съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправни клаузи в
потребителски договор, поради следното:
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и постоянната практика на ВКС,
за да бъде една договорна клауза неравноправна, е необходимо да са налице кумулативно
няколко предпоставки: договорната клауза да не е уговорена индивидуално; договорната
клауза да бъде неравноправна.
Относно приложението на Директива 93/13/Е. на Съвета на Европа от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори в националното
законодателство е формирана практика на Съда на ЕС, която е възприета от ВКС. Относно
приложението на Закона и начина на преценка дали една клауза е нищожна при наличие на
наведени твърдения за нищожни клаузи в потребителски договори е формирана трайно
установена практика от ВКС, която не се налага да бъде променяна.
По аргумент от чл. 3 от Директива 93/13/Е. предметният обхват на Директивата
обхваща всички клаузи на договора, които не са били предмет на индивидуално договаряне,
поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях, докато клаузите, които
са индивидуално договорени, са извън предметния й обхват. По същия начин е уреден и
предметният обхват на Закона за защита на потребителя - съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, т.
е. клаузите, които са индивидуално договорени, са извън предметния обхват на ЗЗП.
Директива 93/13/Е. на Съвета на Европа от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори е транспонирана във вътрешното право на Република България с
разпоредбата на § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП и тълкуването на нормите, уреждащи
неравноправността на договорните клаузи, следва да се извършва в съответствие със
съдържанието, целите и смисъла на Директивата, така че да бъде постигнат целения с нея
резултат и по този начин да се изпълни разпоредбата на чл. 288 ДФЕС /аргумент от решение
по дело С-240/98- С-244/98 на С., т. 30; решение № 105/11.06.2015г. по гр. д. № 5920/2014г.
на ВКС, ГК, III г. о./.
Елементите на неравноправната клауза са посочени в разпоредбите на чл. 3, § 1 от
Директива 93/13/Е. и чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП., а начинът за извършване на преценка дали
една клауза в потребителски договор е неравноправна са уредени в чл. 145, ал. 1 и ал.2 от
ЗЗП по същия начин, каквито са общите критерии за оценка на порочния характер на
договорни условия в разпоредбата на чл. 4 от Директива 93/13/Е. Националните правни
норми в ЗЗП изцяло реципират европейските правни норми. Съгласно посочените
разпоредби от ЗЗП и Директива 93/13/Е., постоянната практика на ВКС и Съда на
европейския съюз елементите на неравноправната клауза са кумулативно дадени: клаузата
да не е индивидуално договорена; да е сключена в нарушение на принципа за
добросъвестност; клаузата да бъде причина за значителна неравнопоставеност между
договарящите страни относно правата и задълженията - съществено и необосновано
15
несъответствие между договорните права и задължения на страните; клаузата да бъде във
вреда /в ущърб/ на потребителя. Както Директива 93/13/Е. /чл. 3, § 1/, така и ЗЗП /чл. 146, ал.
1 от Закона/ ограничава своето приложение до случаите, когато клаузата не е индивидуално
договорена.
С оглед на гореизложеното, „П.” АД счита че всички клаузи на процесния Договор, в
това число и инкорпорирания погасителен план, са договорени индивидуално между
страните и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им, и като такива
на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП са изключени от понятието неравноправни клаузи по чл.
143 от ЗЗП. Клаузите в представеният Договор са индивидуално договорени на база
конкретни параметри, съобразени с искането на кредитополучателя. Избор на клиента е
какъв кредитен продукт и при какви условия ще избере. За да бъде отпуснат на един клиент
кредит, същият следва да е запознат с всички възможни варианти на получаване на средства
от Банката и вследствие на своята преценка за необходимостта от средства при различните
възможности от приложими лихвени проценти на различни банки, срокът, за който може да
си позволи погасяването на един такъв кредит, начина на обезпечение, както и формата и
неговия начин на усвояване и погасяване, същият изначално индивидуално избира
условията, които впоследствие приема с предоставения му договор за кредит. Съгласно
чл.145, ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се
вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или на друг договор, от който той зависи. От гореизложеното следва, че за да е
нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва
да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл.143
от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП. В тази
връзка счита, че материята на неравноправните клаузи и изцяло неприложима в настоящата
хипотеза.
Цитираните клаузи от договора за кредит не разкриват признаците на неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като от анализа на съдържанието им, не може да се
обоснове извод, че са уговорени във вреда на потребителите, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и потребителите.
От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза
в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, действаща разпоредба от 2014
г.
В процесния Договор за кредит няма неравноправни клаузи. Всички клаузи в
Договора за кредит са индивидуално уговорени, като същите са ясни и непротиворечиви.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответниците П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. са подали писмен
отговор, с който поддържа изцяло първоначалния и наведените в същия правни и
16
фактически твърдения и възражения.
С отговора се излага следното:
Оспорват наведените в допълнителната искова молба твърдения, че представените
документи не представляват по същността си изявление за предсрочна изискуемост на
вземането.
Предсрочната изискуемост на договор за банков кредит има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й - в този смисъл са и следната
съдебна практика на съдилищата Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС,
I т. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.
Относно волеизявлението за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита няма в
закона изрично регламентирана форма. Това волеизявление може да е обективирано в най-
различни документи - нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или дори в исковата
молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги изисквания към
документа, в който се съдържа изявлението. Необходимо и задължително е обаче
уведомлението до длъжника да изхожда пряко от банката-кредитор.
Няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ,
обявяването по чл.60, ал.2 от ЗКИ е възпроизведено. В Решение №6/04.04.2019г. по т.д.№
917/2018г. на ВКС, I т.о. е посочено, че уведомяването на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД или в друг документ, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е
възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.
Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено
и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по
същество, който може да бъде различен в рамките на всеки отделен спор.
В настоящия случай документът, изпратен до ответниците представлява писмено
волеизявление, което изхожда от банката-кредитор и съдържа всички необходими елементи,
за да се счете за валидно обявена процесната предсрочна изискуемост на кредита.
При условие на евентуалност ответниците молят да се съобрази и следното:
Вземането за главница се погасява с обща петгодишна давност. Независимо, че
уговореното връщане на кредита е разсрочено на 120 месечни вноски, това не го прави
периодично плащане. Това е съгласие на кредитора да приеме изпълнение на задължението
на части. Това представлява частично плащане по договор на конкретно определена
изначално сума. Задължението, поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за
погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно
за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на
банката (в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г. на ВКС, IV
17
г.о.). С други думи при разсрочено плащане на отпуснат кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж, в който смисъл е и приетото в
решение №161 от 8.02.2016г. на ВКС по т. д.№ 1153/2014 г.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
14.12.2020г., което означава, че всички вноски с падеж пет години преди посочената по-горе
дата са се погасили с това правопогасяващо възражение на ответника е основателно и
всички 63 месечни вноски по процесния договор са недължими.
Досежно вземанията за лихви важи правилото на чл. 111 б. „в“ ЗЗД, според което,
същите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Всички претенции за лихви преди
14.12.2017г. са погасени по давност.
По отношение на възражението на длъжника, че договорът—е индивидуално
уговорен, моли да съобрази следното:
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от
договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Даденото легално
определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се ползва с оглед на
осъществяваната върху такива клауза преценка от гледна точка на техния евентуално
неравноправен характер. От дефиницията на законодателя следва по аргумент за
противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да
изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор,
ги е приел. Клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо че са
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално
уговорени.
Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език, сочи на
необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която потребителят да може да
прецени икономическите последици от сключването на договора и съответно даденото
съгласие да е недвусмислено, което формира и извод, че клаузите по чл.145 ал.2 3. биха
могли и да не са индивидуално уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от
индивидуалния договор, но биха подлежали на преценка за евентуална неравноправност,
ако не са уговорени индивидуално и не са съставени ясно и разбираемо. В този смисъл е
последователната практика на Съда на ЕС, като например- Решение от 23.04.2015г. по дело
С - 96/14; Решение от 30.04.2014г. по дело С - 26/13 Решение от 26.02.2015г. по дело С -
143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-
308/15 от 21.12.2016г.
Обстоятелството, че част от клаузите като размер на приложимата по договора лихва,
както и размерът на отпуснатия заем са индивидуално уговорени не прави автоматично
целия договор индивидуално уговорен.
18
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С Договор за банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г. „П.” АД е отпуснала на
П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. като кредитополучатели банков кредит в размер на 9970евро със срок
на погасяване на кредита 10.09.2020г. За ползвания кредит кредитополучателите заплащат
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент 7,99, увеличен с надбавка 8,51пункта.
Към договора страните са приели погасителен план.
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е от 11.12.2020г. по
ч.гр.д.№638/2020г., на РС гр.Сливница, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение №316 от 14.12.2020г. Със заповедта е разпоредено П. КР. ИЛ., и Р. Н. ИЛ.,
солидарно да заплатят на „П.” АД следните суми, както следва:
9970 евро- просрочена и непогасена главница;
10596,12 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.10.2010 г. -
09.09.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за кредит.
258,07 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за кредит
12.03.2020г.
8498,82 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 11.10.2020 г. до
12.03.2020г. включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
1497,61 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 14.05.2020 г. до
08.12.2020г. включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит
1205, 60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет стотинки): държавна такса;
150 лева -/ сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК;
На П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. по изп.д. 20219270400559 е изпратена покана за
доброволно изпълнение, получена от него на 31.03.2021г.
П. КР. ИЛ. и Р. Н. ИЛ. са подали възражения по чл.414 ГПК по пощата с клеймо от
14.04.2021г. по ч.гр.д.№638/2020г., на РС гр.Сливница, в срока по чл.414 ал.2 ГПК.
Със съобщение, получено на 28.05.2021г. от „П.” АД е уведомена за правото им да
предявят иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок, по чл.415 ал.2 ГПК.
Съгласно чл.422 ал.1 ГПК искът за установяване на съществуването на вземането се
счита за предявен от момента на подаване на заявлението, като е спазен срока по чл.415
ГПК. Разпореждането за предявяване на иска е връчено на „П.” АД на 28.05.2021г. Искът
„П. АД е предявила на 09.06.2021г.
Ето защо съдът намира, че предявения иск по чл.422 ГПК е допустим. Разгледан по
същество същият е неоснователен като недоказан.
Съдът намира, че съгласно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на задълженията по Договор за банков кредит № 000LD-R-004549/
19
02.09.2010г., което му е указано в определение №140 от 22.11.2021г. по чл.140 ГПК.
Със същото определение по делото е допусната поисканата от ищеца „П.” АД
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице с молба от 31.01.2022г. е уведомила съда, че
не е изготвила заключение, поради липса на съдействие от страна на ищеца „П.” АД.
Вещото лице е уведомено за продажба на задължението по договора на Иновативни
финанси.
Съдът с определение от 11.02.2022г. е отменил определението си за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза. С това съдът приема, че ищцовата страна е създала пречки
по събирането на допуснати за събиране доказателства, чл.161 ГПК. Ответната страна е
оспорила договора за кредит и задълженията по него по основание и размер, поради което и
на основание чл.161 ГПК следва да се приеме, че са доказани възраженията на ответниците.
Без използването на специалните знания на съдебно счетоводната експертиза и проверка на
твърдените от ищеца неизпълнение от страна на ответниците на договорните главно и
аксесорни задължения съдът приема, че предявеният иск е недоказан и като такъв следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът „П.” АД следва да
понесе направените по настоящото дело на ответника П. КР. ИЛ. в размер на 4500,-лв.
адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът „П.” АД следва да
понесе направените по делото на ответника Р. Н. ИЛ. в размер на 4500,-лв. адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят и
направените от ответниците разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№638/2020г., на
РС гр.Сливница като съобразно отхвърлената част от исковете следва да се присъдят на
ответника П. КР. ИЛ. и 4500,-лв. адвокатско възнаграждение и на ответницата Р. Н. ИЛ.
4500,-лв. адвокатско възнаграждение, т.12 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл.124 ГПК във връзка с чл.422
ГПК на „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков” №37 срещу П. КР. ИЛ. с ЕГН********** с адрес гр.С, ул. „Цар Симеон Велики”
№61 и Р. Н. ИЛ., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „Цар Симеон Велики” №61, за
установяване по делото, че П. КР. ИЛ. с ЕГН********** с адрес гр.С., ул. „Цар Симеон
Велики” №61 и Р. Н. ИЛ., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „Цар Симеон Велики” №61
дължат на „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Драган
Цанков” №37 солидарно по Договор за банков кредит № 000LD-R-004549/ 02.09.2010 г.,
следните суми в общ размер от 30820,62 евро, от които:
20
9 970 евро- просрочена и непогасена главница;
10596,12 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 10.10.2010 г. -
09.09.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел П, т. 4 от Договора за
кредит.
258,07 евро - Непогасена договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. включително, дължима на основание, Раздел II, т. 4 от Договора за
кредит
8498,82 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 11.10.2020 г. до 12.03.2020г.
включително дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
1497,61 евро - Наказателна лихва, начислена за период от 14.05.2020 г. до 08.12.2020г.,
включително дължима на основание Раздел П, т. 10 от Договора за кредит
1205, 60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет стотинки); държавна такса;
150 лева -/ сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от
ГПК;
направените разноски в заповедното производство за държавна такса, в размер на
1205,60 лева (хиляда двеста и пет лева и шестдесет стотинки);
и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 150 лева, за
които е издадена заповед №316 от 14.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на извлечение от документ по ч.гр.д.№638/2020г., на РС гр.Сливница.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Драган Цанков” №37 да заплати на П. КР. ИЛ. с ЕГН********** с
адрес гр.., ул. „Цар Симеон Велики” №61 сумата 4500,-лв. (четири хиляди и петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Драган Цанков” №37 да заплати на Р. Н. ИЛ., с ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул. „Цар Симеон Велики” №61 сумата 4500,-лв. (четири хиляди и петстотин
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Драган Цанков” №37 да заплати на П. КР. ИЛ. с ЕГН********** с
адрес гр.С., ул. „Цар Симеон Велики” №61 сумата 4500,-лв. (четири хиляди и петстотин
лева), представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№638/2020г., на РС
гр.Сливница.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „П.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков” №37 да заплати на Р. Н. ИЛ., с ЕГН
**********, с адрес гр.С. ул. „Цар Симеон Велики” №61 сумата 4500,-лв. (четири хиляди и
петстотин лева), представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№638/2020г., на РС гр.Сливница.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр.София.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
21