№ 4586
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20211110211728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№,
представлявано от К. К. К. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. П. К. от САК срещу наказателно
постановление № 23-004059/27.07.2021 г., издадено от инж. Е.И.А. – директор
на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София област/, с
което на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр.
26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ, обн. в ДВ бр. 124 от 03.12.1997 г./ във вр. с чл. 6 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/Наредба № 2 от 22.03.2004 г., обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г. в сила от
06.11.2004 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на регионалното развитие и благоустройството/.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
1
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, за
несъответствие на установените от административните органи фактически
положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение
на материалния закон. Оправена е молба за цялостната отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. П. К. от САК, която поддържа жалбата и изложените
в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Ивайло Иванов, с пълномощно по делото, който пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправена е
молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
23004059/21.06.2021 г., съставен от М. М. М.-В. – гл. инспектор в ДИТСО и в
присъствието на свидетеля А.И.В. е констатирано, че при извършена на
17.06.2021 г. проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект на контрол – „Жилищна сграда с магазин, надземни и подземни
2
гаражи“, находящ се в гр. /АДРЕС/ и при преглед на представени документи в
ДИТСО на 21.06.2021 г. е установено, че дружеството-въззивник
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в качеството си на възложител и работодател по
смисъла на § 1, т. 2 ЗЗБУТ, не е изпълнило задълженията си да изисква
спазване на правилата и нормите на ЗЗБУТ от строителя „К. 06-1“ ЕООД, в
частност правилата по безопасност и здраве при извършване на СМР в
посочения строителен обект, в резултат на което на 17.06.2021 г. е настъпила
смъртта на работника Б. С.ов Г..
В акта е отразено, че не са изпълнени предписанията на чл. 5, ал. 2
ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., както и че
нарушението е извършено на 17.06.2021 г., като в деня неговото съставяне е
връчен препис на управителя на търговското дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-004059/27.07.2021 г. от инж. Е.И.А. –
директор на ДИТСО, с което на основание чл. 413, ал. 2 КТ, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 2
ЗЗБУТ във вр. с чл. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител
на дружеството-въззивник на 02.08.2021 г. видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор чрез
наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на 06.08.2021 г., видно
от приложената товарителница.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
3
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения
от категорията на абсолютните, с което закономерно е накърнено правото на
защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.
Макар и да не е наведено като изрично възражение в жалбата,
настоящият съдебен състав служебно констатира, че актосъставителят и
наказващият орган, които са част от поделението на ДИТ - София област, не
са териториално компетентни да проведат административнонаказателно
преследване за твърдяното нарушение, доколкото същото е извършено в гр.
София. Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
/УПИАГИТ, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. в ДВ, бр. 6 от 21.01.2014
г., в сила от 29.01.2014 г., отм./ дирекциите “Инспекция по труда”
осъществяват дейността си на територията на съответната област.
Действително по делото е приложена заповед № 3-0024/08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която на основание чл. 6, ал. 2, т. 14
УПИАГИТ на служителите при ДИТ СО е възложена разширена
териториална компетентност и в обхвата на район „Люлин“ при СО, но при
осъществения инцидентен контрол за законосъобразност настоящият съдебен
състав намира, че посоченият индивидуален административен акт е нищожен,
тъй като процесната разпоредба не предоставя правомощия на ръководителя
на ведомството да променя пространствените граници, а единствено да
определя обхвата на материалната компетентност на инспекторите по труда /в
този смисъл вж. решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021
г. по описа на ВАС, Шесто отделение, докладчик-съдия Десислава
Стоева, където изрично е констатирана незаконосъобразността на процесната
заповед на изпълнителния директор на ИА ГИТ/. Съгласно изричните
разпоредби на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК наказателният съд следва да разкрие
обективната истина по делото с предвидените в процесуалния наказателен
закон средства и способи на доказване, основавайки решението си на
4
доказателствата и своето свободно вътрешно убеждение. След като
валидността на процесния административен акт е преюдициална и обосновава
юридическата отговорност на санкционираното търговско дружество по
възприетата материалноправна квалификация, то съдът в
административнонаказателното производство разполага със суверенна
преценка да обсъди въпроса за неговата действителност при упражнения
инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност, прилагайки разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 ГПК по аналогия на закона /арг. от чл. 46, ал. 2, изр. 1 от
Закона за нормативните актове/.
Към датата на твърдяното нарушение както в УПИАГИТ /отм./,
така и в КТ и ЗЗБУТ не е предвидена правна възможност за делегиране на
изпълнителния директор на ИА ГИТ на права да определя или изменя
териториалната компетентност на отделните дирекции „Инспекция по труда“,
поради което проявената инициатива в очертаната насока е в разрез с
предоставените от законодателя правомощия на посоченото длъжностно лице
/в този смисъл вж. решение № 798 от 12.02.2021 г. по КНАХД № 10773/2020
г. по описа на АССГ, XIX касационен състав, докладчик-съдия Катя
Аспарухова, решение № 7557 от 14.12.2021 г. по КНАХД № 10840/2021 г.
по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Радостин
Радков, решение № 3881 от 10.06.2022 г. по КНАХД № 665/2022 г. по
описа на АССГ, XVIII касационен състав, докладчик-съдия Даниела
Гунева и др./. Нещо повече – като допълнителен аргумент в подкрепа на
застъпеното от съда разбиране следва да се посочат разпоредбите на чл. 21,
ал. 4 и ал. 5 от актуалния Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, приет с 313 от 05.10.2022 г., обн. в
ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г./, в които е предвидено изрично, ясно и
недвусмислено, че служителите на ДИТСО разполагат с компетентност и в
териториалния обхват на Столична община, както и че териториалната
компетентност на контролните органи се определя и изменя от
изпълнителния директор с изрична заповед.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
5
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно
основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това
обстоятелство обезпредметява обсъждането на останалите релевирани от
страните аргументи, както и въпроса за неговата правилност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения по делото договор за защита е
видно, че дружеството-въззивник се задължава да заплати сума в размер на
720,00 лв. с ДДС с оглед осъщественото процесуално представителство от
адвокат П. К. от САК, която видно от чл. 2, ал. 2 следва да бъде преведена по
банков път в 7-днвен срок от подписване на договора, считано от 04.08.2021 г.
Писмени доказателства в очертаната насока не са ангажирани пред
настоящата инстанция, поради което претенцията за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение се явява неоснователна, тъй като не се
установява по безспорен начин извършено реално плащане /в този смисъл вж.
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд,
докладчик-съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, приложимо в
настоящия случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК
във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
6
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-
004059/27.07.2021 г., издадено от инж. Е.И.А. – директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София област/, с което на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986
г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД,
ЕИК №№№№, представлявано от К. К. К. – управител е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 5, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗЗБУТ, обн. в ДВ бр. 124 от 03.12.1997 г./ във вр. с чл. 6 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/Наредба № 2 от 22.03.2004 г., обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г. в сила от
06.11.2004 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на регионалното развитие и благоустройството/, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7