№ 208
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000347 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от А.. Ф. Ф.,подадена чрез пълномощника му адв. Д.К.,с която е
поискано да бъде изменено решение №70 от 09.07.2021 г.,постановено по настоящото т.д.
№347/2021 г. по описа на АС-Пловдив,в частта му относно разноските,като се осъди
ЗАД“О.-З.“АД да заплати в полза на молителя Ф. сумата от 798 лв.,представляваща сторени
разноски в хода на въззивното производство по депозираната от същия въззивна
жалба,както и да се осъди застрахователното дружество да заплати в полза на молителя
сумата в размер на 2 849 лв.,представляваща сторени разноски от ищеца в
първоинстанционното производство по депозираната от него искова претенция за
претърпени неимуществени вреди.В молбата са изложени подробни съображения за
обосноваване на така заявените искания,като най-общо казано се поддържа довода и
твърдението,че дължимите на ищеца за въззивното и за първоинстанционното производство
разноски,съобразно на уважената част от исковете и на подадената от него въззивна
жалба,са в размери,по-големи от присъдените такива и възлизат на посочените в молбата
суми.
Препис от горната молба е връчен редовно на насрещната страна-ЗАД „О.-З.“АД с
ЕИК ********* и в законния срок от дружеството е подаден писмен отговор на същата
1
молба.В отговора е взето становище,че молбата е неоснователна и е поискано същата да
бъде оставена без уважение.Конкретни аргументи в тази насока са изложени в отговора.
Пловдивският апелативен съд,като прецени доказателствата и обстоятелствата по
делото във връзка с горната молба,приема за установено следното:
В решение №70 от 09.07.2021 г.,постановено по настоящото дело,съдът е приел,че на
жалбоподателя А.Ф.,съобразно на уважената част от жалбата му,се дължат разноски за
въззивната инстанция в размер на 570 лв.,като тази сума е включена в общия размер на
присъдените му с решението разноски от 1776,52 лв.В сега подадената молба се поддържа,че
дължимият на А.Ф. размер на разноските за въззивната инстанция възлиза на сумата от 798
лв.,вместо така посочените 570 лв.Това твърдение е основателно.Обжалваемият интерес по
жалбата на Ф. срещу първоинстанционното решение възлиза на сумата от 25 000 лв.Жалбата
му е уважена за сумата от 15 000 лв.,а направените от него разноски по тази жалба за
въззивното производство,съобразно приложеният списък по чл.80 от Гпк,възлиза на сумата
от 1330 лв.Следователно,съобразно на уважената част от жалбата,размера на дължимите на
Ф. разноски за въззивната инстанция,се равнява на сумата от 798 лв.,а с горното решение
съдът погрешно е приел,че този размер е по-малък и възлиза на сумата от 570 лв.Затова с
настоящото определение и на основание чл.248 от ГПК горното решение следва да се
измени в частта за разноските,като се присъдят на жалбоподателя Ф. още 228 лв. разноски за
въззивното производство съобразно на уважената част от жалбата /разликата между вече
присъдените 570 лв. и дължимите такива от 798 лв./.Същата сума е платима от ответното по
тази жалба дружество и то следва да бъде осъдено да я заплати на жалбоподателя Ф..
Относно разноските за първата инстанция,въззивният съд е приел в решението си от
09.07.2021 г.,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено /и е потвърдено/
в частта,с която в полза на ищеца са присъдени разноски по компенсация в размер на 904,07
лв.В мотивната част на първоинстанционното решение от 25.02.2021 г.,постановено по т.д.
№125/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик,е прието,че съобразно уважената част от
исковете,на ищеца се полагат разноски в размер на 1282,88 лв.,а от своя страна ищецът
дължи на ответника съобразно на отхвърлената част от иска разноски в размер на 378,81 лв.
и като краен резултат на ищеца следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на
904,07 лв.С въззивното решение не са присъдени на ищеца други разноски за
първоинстанционното производство над сумата от 904,07 лв.С оглед обаче на това,че след
провеждане на въззивното производство и постановения с решението от 09.07.2021 г. краен
резултат,уважения размер на исковете възлиза на общата сума от 25648,51 лв.,а
претендирания общ размер на същите искове е 36297,02 лв. и като се отчете,че общия
размер на направените от ищеца в първата инстанция разноски възлиза на сумата от 4121,89
лв. /включваща платена ДТ от 1451,89 лв.,депозит за призоваване на свидетел-20
лв.,депозити за експертизи-700 лв. и адвокатски хонорар-1950 лв./,дължимият на ищеца
съобразно на уважената част от исковете размер на разноските за първата инстанция се
равнява на сумата от 2912,64 лв.Както се посочи,в първоинстанционното решение е
2
прието,че на ищеца се дължат съдебни разноски в размер на 1282,88 лв. съобразно
уважената част от исковете и тази именно сума /а не крайната такава,присъдена с
първоинстанционното решение на ищеца като разноски по компенсация в размер на 904,07
лв./ следва да бъде приспадната от дължимата сума в размер на 2912,64 лв.При това
положение се налага извода,че на ищеца се дължат още 1629,76 лв. разноски за
първоинстанционното производство съобразно на уважената част от исковете и
постановеното по настоящото дело решение от 09.07.2021 г. следва да бъде допълнено,като
се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца още 1629,76
лв.,представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство съобразно на
уважената част от исковете.
От гореизложеното се налага крайния извод,че подадената от А.Ф. чрез
пълномощника му адв. Д. К. молба за изменение на решението от 09.07.2021 г. в частта за
разноските,е частично основателна-до размера от допълнителни разноски за производството
пред въззивната инстанция,които ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца с настоящото определение и на основание чл.248 от ГПК,както
и до размера от 1629,76 лв.,която сума следва да бъде осъдено същото дружество да заплати
на ищеца като разноски за първоинстанционното производство съобразно на уважената част
от исковете /над присъдените му вече с първоинстанционното решение разноски/.До пълния
претендиран с молбата по чл.248 от ГПК размер на разноските за първата и втора
инстанция,същата молба е неоснователна и в тази й част ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ и ДОПЪЛВА решение №70 от 09.07.2021 г.,постановено по възз.т.д.
№347/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,в частта му за разноските,както следва:
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“АД-гр.София с ЕИК ********* да заплати на А.. Ф. Ф. с ЕГН
********** и с адрес:**** още 228 лв. /двеста двадесет и осем лева/ съдебни разноски за
въззивното производство по т.д.№347/2021 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,както и
да му заплати още 1629,76 лв. /хиляда шестстотин двадесет и девет лева и седемдесет и
шест стотинки/ съдебни разноски за първоинстанционното производство по т.д.№125/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик съобразно на уважената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.. Ф. Ф. по чл.248 от ГПК в частта,с която е
поискано решението от 09.07.2021 г. да бъде изменено в частта за разноските чрез осъждане
на ответника да заплати на ищеца съдебни разноски за въззивното производство над размера
от 228 лв. до претендирания с молбата размер от 798 лв. и над размера от 1629,76 лв. до
3
претендирания с молбата размер от 2 849 лв. разноски за първоинстанционното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4