№ 5708
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510111 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10111/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №13207 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.
№11444/22 г на СРС , 171 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 3617,67 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г за апартамент №24 в
гр.София бл******* , ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до окончателното заплащане
на сумата ; сумата от 769,61 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г – 13.08.2021 г ; сумата от 22,10 лева за дялово разпределение
за периода м.07.2018 г – м.04.2019 г , ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 5,77 лева лихви за забава върху посочената
сума за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г – 13.08.2021 г ; за които суми е
издадена заповед за изпълнение №16212 по чл.410 ГПК от 22.10.2021 г по ч.гр.д.№50521/21
г на СРС , 171 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е
потребител на топлинна енергия съгласно писмен договор от 25.03.1996 г , съответно дължи
претендираните от ищеца суми .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма
1
данни дали договорът от 25.03.1996 г е в сила и към настоящия момент . В този договор не е
посочено , че ответникът е собственик на имота , а други доказателства в тази насока не са
представени . Неотносима е докладна записка на 09-то РУ на СДВР .
Третото лице помагач „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 31.07.2023 г и е обжалвано в срок на 14.08.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът не се явява потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ – няма данни да е собственик или вещен ползвател на
процесния топлофициран имот . В представения договор от 25.03.1996 г не е записано дали
ответникът е собственик на процесния имот , а докладна записка на 09-то РУ на СДВР е
неотносима .
Обжалваното решение е частично недопустимо , частично неправилно и частично
правилно .
Настоящият съд не споделя водещите мотиви на първоинстанционния съд , че не са налице
договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия. Съгласно
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС
, няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ /собственик и вещен ползвател/,
напр.владелец , заемател за послужване , наемател и пр. за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, съответно този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия .
В случая е налице такъв договор от 25.03.1996 г между ищеца и ответника за доставка на
топлинна енергия , като няма данни този договор да се прекратен/развален . Същият трябва
да се приеме за действащ и за процесния период , независимо , че в предходно решение са
друг период СРС е приел обратното . Липсва СПН по въпроса за наличие на договорни
отношения за процесния период , а по дело за доставена топлинна енергия не се формира
СПН и за собствеността върху имота .
Искът за стойността на доставената топлинна енергия се явява доказан по основание , а
относно размера му трябва да се съобразят представените по делото доказателства – данни
от третото лице , СТЕ , ССЕ . Следва да се вземе предвид и влязлото в сила решение между
2
същите страни за част от процесния период , както и релевираното от ответника възражение
за погасителна давност .
С влязло в сила решение №138365 от 11.06.2019 г по гр.д.№12868/18 г на СРС , 25 състав по
иск на ответника С. Г. М. срещу ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е признато за
установено , че М. не дължи сумата от 14 110,42 лева главница за топлинна енергия за
периода м.12.2008 г – м.04.2013 г и за периода м.05.2015 г – м.01.2018 г и 6066,71 лева лихва
върху главницата за периода 01.12.2008 г – 30.04.2013 г и за периода 01.05.2015 г –
31.01.2018 г . Констатира се , че е налице частично съвпадение за част от процесния период
на главницата , а именно за периода м.05.2017 г – м.01.2018 г .
Според приетата пред СРС СТЕ за процесния период ответникът не е осигурил достъп за
отчитане в имота си . Прогнозно изчислената сума е в размер на 5104,94 лева , а след
съобразяване на изравнителните сметки дължимата стойност на топлинната енергия е в
размер на 5206,89 лева . Според СТЕ дяловото разпределение в етажната собственост е
извършвано законосъобразно и при спазване на ЗЕ и методиката по Наредба №16-334 за
топлоснабдяването . Ежемесечно са отчислявани технологичните разходи . Средствата за
измерване са преминали метрологична проверка .
Според приетата пред СРС ССЕ изравнителните сметки за периода са 108,37 лева за
доплащане . Ищецът е отписал вземания за периода м.05.2017 г – м.01.2018 г в размер на
1628,81 лева , а общо за целия процесен период се дължат 5246,55 лева – 1628,61 лева =
3639,84 лева . Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г – 13.08.2021 г е в размер на 804,49 лева. Дължат се 22,10 лева за дялово
разпределение за периода м.07.2018 г – м.04.2019 г и сумата от 5,83 лева лихви за забава
върху посочената сума за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г – 13.08.2021 г
С оглед заключението на ССЕ настоящият съд счита , че макар формално да е претендирал
суми за периода м.05.2017 г – м.01.2018 г , то дължимата сума за този период от 1628,81
лева е отписана от ищеца и не е взета предвид като част от претендираната сума . В частта ,
в която СРС се е произнесъл за периода м.05.2017 г – м.01.2018 г решението се явява
недопустимо на основание чл.299 ал.2 ГПК поради наличие на влязлото в сила решение
№138365 от 11.06.2019 г по гр.д.№12868/18 г на СРС , 25 състав по отрицателен
установителен иск , формиращо СПН , че за този период не се дължат суми за топлинна
енергия. Решението на СРС трябва да се обезсили по отношение на главница за периода
м.05.2017 г – м.01.2018 г и да се прекрати делото в тази част .
Относно размера на иска за топлинна енергия /реално за периода м.02.2018 г – м.04.2019 г/
трябва да се кредитира СТЕ , според която общо задълженията са 5206,89 лева – 1628,81
лева = 3578,08 лева . За тази сума , а не за претендираните 3617,67 лева искът принципно е
доказан .
От друга страна възражението на ответника за 3-годишна погасителна давност за
периодично вземане е частично основателно . За процесния период са в сила ОУ /2016 г /
представени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение . Съгласно чл.33 от ОУ
3
/2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки на интернет сайта на ищеца ,
съответно изпадането в забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по
ОУ-2014 г /. Лихвата - само върху окончателните сметки - тече след изтичане на 45-дневен
срок от периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ -2016 г. След като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.08.2021 г , то погасени в 3-годишна
погасителна давност задълженията за главница за процесния период м.02.2018 г – м.06.2018
г в размер на 1057,09 лева . Или процесният иск за главница за топлинна енергия е
основателен за периода м.07.2018 г - м.04.2019 г сумата от 3617,67 лв – 1057,09 лв = 2560,58
лева . За тази сума решението на СРС трябва да се отмени и да се признае за установено
дължимостта й от ответника .
Съответно ответникът дължи и сумата от 569,43 лева лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия , а не претендираните 775,38 лева /като всъщност реално са доказани от
ищеца 804,49 лева според ССЕ / .
Сумата от 22,10 лева за дялово разпределение за периода м.07.2018 г – м.04.2019 г не е
погасена по давност и е доказана по основание и размер със ССЕ и СТЕ . Ищецът е
материално-правно легитимиран по иска за дялово разпределение съгласно чл.22 ал.2 и
чл.36 от ОУ /2016 г / .
Не се дължи сумата от 5,77 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово
разпределение за периода 31.08.2018 г – 13.08.2021 г . Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок ,
в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са
неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва на уговорен падеж , респ.на покана до
ответника съобразно чл.84 ал.2 ЗЗД и като краен резултат правилно СРС е отхвърлил иска за
лихви за забава върху сумата за дялово разпределение . В тази част и в частта за разликите
над доказаните суми за главница за топлинна енергия и за лихви за забава върху нея
решението на СРС трябва да се потвърди .
С оглед изхода на делото ответникът няма право на разноски пред СРС , а трябва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 232,53 лева разноски по компенсация пред СРС и в
заповедното производство . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №13207 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.№11444/22 г на СРС ,
171 състав ; в частта , с която е отхвърлен иск на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД да се признае
за установено , че С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София дължи сума за топлинна енергия за
4
периода м.05.2017 г – м.01.2018 г за апартамент №24 в гр.София бл******* и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част .
ОТМЕНЯ решение №13207 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.№11444/22 г на СРС , 171
състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София дължи
сумата 2560,58 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2018 г - м.04.2019 г за
апартамент №24 в гр.София бл******* , ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 569,43 лева лихви за забава върху
посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г – 13.08.2021 г ; и сумата от
22,10 лева за дялово разпределение за периода м.07.2018 г – м.04.2019 г , ведно със
законната лихва от 30.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение №16212 по чл.410 ГПК от 22.10.2021 г по
ч.гр.д.№50521/21 г на СРС , 171 състав ; както и в частта , в която “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* гр.София е осъдено да заплати на С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 1250 лева разноски в заповедното производство и пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ,
че С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 2560,58 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.07.2018 г - м.04.2019 г за апартамент №24 в гр.София бл******* ,
ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от
569,43 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г – 13.08.2021 г ; и сумата от 22,10 лева за дялово разпределение за периода
м.07.2018 г – м.04.2019 г , ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №16212
по чл.410 ГПК от 22.10.2021 г по ч.гр.д.№50521/21 г на СРС , 171 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №13207 от 27.07.2023 г постановено по гр.д.№11444/22 г на
СРС , 171 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София
дължи разликата над 2560,58 лева до предявения размер от 3617,67 лева незаплатена
топлинна енергия за периода м.02.2018 г - м.04.2019 г за апартамент №24 в гр.София
бл******* , ведно със законната лихва от 30.08.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; разликата над 569,43 лева до предявения размер от 769,61 лева лихви за забава
върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г – 13.08.2021 г и за
сумата от 5,77 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово разпределение за
периода 31.08.2018 г – 13.08.2021 г .
ОСЪЖДА С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 232,53 лева разноски по компенсация пред СРС и в
5
заповедното производство .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на С. Г. М. ЕГН
********** от гр.София сумата от 44,46 лева разноски по компенсация пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД гр.София като трето лице помагач на
ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6