РЕШЕНИЕ
№ 3202
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330104626 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Д. К. Г., ЕГН: **********, ************************, чрез пълномощник адв.
М. Б., е предявил против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д.М.
и Х.М.М., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла
давност сумата от 560 лева- главница по запис на заповед от 15.09.2008 г., издаден в полза
на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961, ведно със законната лихва от 11.03.2009 г. до
окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от
40 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 2727/ 2009 г. на
ПРС, II гр. с-в, изпълнителен лист от 25.03.2009 г., вземането по който е прехвърлено с
договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България” ООД.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 25.03.2009 г. по частно
гр. дело № 2727/ 2009 г. на ПРС, II гр. с-в, ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961, сумата от 560 лева, дължима по запис на заповед, ведно със
законната лихва от 11.03.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото:
сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Записът на заповед бил издаден като обезпечение на сключен договор за потребителски
кредит. Въз основа на изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изпълнително
дело № ******/ 2010 г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, по което на длъжника
1
била връчена ПДИ и на 22.04.2010 г. се наложил запор върху трудовото му възнаграждение.
Ответникът подал молба за конституирането си като взискател на 21.07.2015 г. С
постановление от 16.10.2019 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело поради настъпила
перемпция. Взискателят обаче си взел изпълнителния лист и образувал ново по
изпълнително дело- с № № *****/***** г., пак по описа на ЧСИ **********, рег. № *****.
Първото изпълнително дело следвало да се счита за прекратено по силата на закона от
26.03.2012 г., като перемпцията настъпвала и без да е необходим изричен акт на ЧСИ, а
извършените след това действия били незаконосъобразни и не можели да прекъснат
давността. След стабилизиране на заповедта за изпълнение поради липса на възражение,
нова погасителна давност започвала да тече от последното изпълнително действие, което
бил наложеният на 22.04.2010 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Давностният срок бил пет години и изтекъл на 22.04.2015 г., поради което към момента
вземанията по листа били погасени по давност. Моли се за установяване недължимостта на
сумите по изпълнителното дело, като се претендират и разноските по делото. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с
който оспорва иска. Твърди, че отмяната на ППВС № 3/ 1980 г. с ТР № 2/ 2013 г. на ВКС
нямала обратно действие и в този смисъл давността върху вземания по изпълнителни дела,
образувани преди 26.06.2015 г., била спряна. В този смисъл от постановяване на ТР
започвала да тече нова давност, която изтичала на 26.06.2020 г. Перемирането на
изпълнителното дело не погасявало материалното право на взискателя. На 13.11.2019 г.
срещу длъжника се образувало ново изпълнително дело с № № *****/***** г., по описа на
ЧСИ **********, рег. № *****, като с прекратяване на предходното изпълнително дело не
се обезсилвал изпълнителният лист. С цесията от 25.03.2015 г. се присъединявал нов
взискател, с което действие се прекъсвала давността. Същото важало и за описа на движимо
имущество от 08.08.2010 г. Моли за отхвърляне на иска. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В съдебно заседание страната не
се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 2727/ 2009 г. на ПРС, II гр. с-в, на 25.03.2009 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 1934/
24.03.2009 г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД, ЕИК: 12554961, сумата от 560 лева, дължима по запис на заповед, ведно със законната
лихва от 11.03.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: сумата от
25 лева- държавна такса и сумата от 40 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 25.03.2010 г. „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД е образувала против ищеца изпълнително дело № ******/ 2010 г. по описа на
ЧСИ **********, рег. № *****. С молбата за образуване на делото са поискани
изпълнителни действия- запори и възбрани. Извършени са справка до ТД на НАП за
имуществото на длъжника, справки до общината, до НОИ, до ОСЗГ и до МВР- КАТ.
2
Насрочен е опис на движими вещи на длъжника на 08.09.2010 г., за което е съставен и
протокол, както и запор върху трудовото възнаграждение, за което е уведомен
работодателят. С молба от 21.07.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото, с оглед сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД договор за цесия от
23.02.2015 г., като е представен договорът за прехвърляне на вземанията и пълномощно.
Длъжникът е уведомен за новия си взискател. С постановление от 16.10.2019 г. ЧСИ е
прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради
настъпила перемпция. Кредиторът е поискал връщане на изпълнителния лист.
С молба от 13.11.2019 г. ответникът е поискал образуване на ново изпълнително дело по
същия изпълнителен лист- изпълнително дело № № *****/***** г., пак по описа на ЧСИ
**********, рег. № *****, като е поискал налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. До последния е изпратена ПДИ, извършени са справка ГРАО, справка НАП,
както и за наличие на банкови сметки. С разпореждане от 11.12.2019 г. е наложен запор
върху банкови сметки. От взискателя на 19.02.2021 г. е постъпила нова молба за проверка
наличността на банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях. Постъпила е на
15.10.2021 г. и молба за проверка на наличие на трудови доходи и налагане на запор върху
тях. Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед от 20.04.2022 г. с
постановление на ЧСИ от 11.05.2022 г. изпълнителното производство е спряно.
Копие от двете изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради общата петгодишна давност, а и с оглед бездействието на кредитора по
принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от
което се навеждат съображения, че същите не били дължими.
На първо място, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното първо
изпълнително дело № ******/ 2010 г. по описа на ЧСИ **********, рег. № *****, е видно,
че по същото единственото валидно изпълнително действие са насрочения и извършен опис
на движими вещи на длъжника, както и наложения запор върху трудовите му
възнаграждения. Последната дата, на която е проведено изпълнително действие- изготвен
протокол за описа на имущество е 08.09.2010 г. Всички останали действия (като изискване
на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на информация от различни
институции) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради
което и не представляват изпълнителни действия. Макар и в случая видно от протокола
реално опис на вещи да не е бил извършен, това в случая е без значение, защото не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
3
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната.
Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В
цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване
съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. От значение само то да е поискано от
взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес,
като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното
бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния
изпълнителен способ. В този смисъл описът представлява валидно изпълнително действие и
така от датата на съставяне на протокола за него- 08.09.2010 г. за период от две години- или
до 08.09.2012 г. след като няма извършено нито едно друго изпълнително действие, още към
тази дата 08.09.2012 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на
бездействие на кредитора. Оттук- принудителното изпълнение се е считало за прекратено по
силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ
(какъвто е издаден чак на 16.10.2019 г.), който реално само би констатирал настъпването на
това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му, настъпващи по силата на закона.
Последващи изпълнителни действия няма, а дори и да имаше извършени, те биха се явили
направени по прекратено по силата на закона дело, поради което щяха да са нищожни и не
могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 31.03.2022 г.,
петгодишната погасителна давност, считано от извършване на описа- 08.09.2010 г., който е
последното и единствено валидно изпълнително действие, е била изтекла.
Последвалото образуване на второто изпълнително дело с № № *****/***** г., пак по
описа на ЧСИ **********, рег. № *****, въз основа на същия изпълнителен лист, по който
вече е било прекратено изпълнението, не представлява валидно изпълнително действие,
което да прекъсва давността. Както вече се посочи, всички действия, извършени след
настъпване на перемцията, нямат правни последици, дори и да имат характер на
изпълнителни действия, защото те са направени по прекратено по силата на закона дело. В
този смисъл са без значение извършените запори на банкови сметки по второто
изпълнително дело, които не могат да прекъснат давността, защото тя отдавна е била
изтекла към датата на извършването им.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника в отговора, че с конституирането на
новия взискател по първото изпълнително дело валидно се прекъсвала давността. От една
страна, тук няма хипотеза на присъединяване на взискател, защото предишният кредитор се
заменя с нов на база договор за цесия и повече той не е кредитор наред с новия, за да се
приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се прекъсва давността. От втора
страна, дори и да се приеме подобно нещо, то към датата на встъпване на ответника в
изпълнителното дело- 21.07.2015 г., перемцпия вече е била настъпила, защото последното
4
изпълнително действие е описът от 08.09.2010 г.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по отношение на давността и
приложимостта на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ППВС № 3/ 1980 г., че
цитираното тълкувателно решение е в сила от 26.06.2015 г., поради което петгодишният
давностен срок в случая следва да изтича на 26.06.2020 г., като в този период няма валидно
извършено изпълнително действие, което да прекъсне давността, перемпцията е настъпила
още на 08.09.2012 г. Дори и да се приеме тезата, че ТР се прилага за в бъдеще, а до
постановяването му действа ППВС, то изводите на съда за давността пак не биха се
променили, защото и след приемане на ТР няма извършени валидни изпълнителни действия,
тъй като те се явяват извършени по силата на прекратено по закон изпълнение.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е заплатил такса по Тарифата на
ЗЧСИ за изискване на двете изпълнителни дела в общ размер на 48 лева, които следва да му
се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в
която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. М. Б., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева, която сума следва да се присъди
директно в полза на адвоката. Ищецът също така е бил освободен с определение на съда от
20.04.2022 г. от внасяне на държавна такса, възлизаща в размер на 50 лева, на основание чл.
83 ал. 2 от ГПК, поради което с оглед изхода от спора, тази сума следва да се възложи в
тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3,
представлявано от ********** Д.М. и Х.М.М., че Д. К. Г., ЕГН: **********,
************************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност следните
5
суми: сумата от 560 лева- главница по запис на заповед от 15.09.2008 г., издаден в полза на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: 12554961, ведно със законната лихва от 11.03.2009 г. до
окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от
40 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 2727/ 2009 г. на
ПРС, II гр. с-в, изпълнителен лист от 25.03.2009 г., вземането по който е прехвърлено с
договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България” ООД.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д.М. и
Х.М.М., да заплати на Д. К. Г., ЕГН: **********, ************************, направените
по делото разноски- сумата от 48 (четиридесет и осем) лева- такса по Тарифата на ЗЧСИ за
изискване на копия от две изпълнителни дела.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д.М. и
Х.М.М., да заплати на адвокат М. И. Б., със съдебен адрес: ************************,
адвокатско възнаграждение за осъществено на ищeца Д. К. Г., ЕГН: **********, безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 300 (триста) лева, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д.М. и
Х.М.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд-
Пловдив, сумата в размер на 50 (петдесет) лева- държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6