Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., 05.01.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав, в заседание проведено при
закрити врати на осемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 2493 по описа за 2016г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят – „Х.Х. Б.В.“, дружество регистрирано в търговската камара в Г., Х.
твърди, че е носител на изискуеми и безспорни вземания спрямо ответника – „Х.С.“
ЕООД, които имат за свои източник сключен на 29.07.2003 г. договор за
субординиран кредит /заем/ по силата на които ответника е получил кредит в
размер на сумата от общо 650 000 евро, които е предоставен посредством две
плащания станали на 24.10.2003 г. за сумата в размер на 300 000 евро и на
24.11.2003 г. за сумата в размер на 350 000 евро, като заемодател по този
договор е било дружеството – „Н.К. за Ф. на Р. се С.“ АД. Съобразно клаузите на
договора за кредит срокът за връщане на заетата сума бил уговорен до 01.01.2011
г. чрез изплащането на отделни вноски по предварително съгласуван погасителен
план. Задължението за изплащане на вноските по кредита не било изпълнявано
коректно от ответника, което довело, като последица до настъпването на
предсрочна изискуемост на сумата по целия предоставен кредитен ресурс, като
датата на същата се поддържа да е 19.08.2008 г. Отново на тази дата
дружеството-молител и „Н.К. за Ф. на Р. се С.“ АД подписали договор за
прехвърляне на вземане с предмет предсрочно изискуемия остатък на сумата по
договора за субординиран кредит, като за станалата промяна на кредитора по това
вземане се поддържа ответника – длъжник да е бил надлежно уведомен. Допълва се,
че независимо от настъпилия падеж за плащане на вземането в полза на молителя
от страна на ответника не е било предприето такова погашение и до момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Неизпълнението
на паричното задължение провокирало молителя да заведе съдебен процес срещу „Х.С.“
ЕООД пред съд с правораздавателни компетенции в Х., които се е произнесъл с
решение от 17.07.2013 г., като с него предявения иск е бил уважен, като
ответника е бил осъден да заплати на ищеца следните суми : 392 711 евро,
съставляваща неизплатена част от заем в размер на 380 000 евро и
обезщетение за заплатената от ищеца неустойка за предсрочно погасяване в размер
на 12 711 евро, която сума е станала изискуема на 19.08.2008 г.; суми за
договорна лихва за периода до 19.08.2008 г., както и договорна лихва за периода
от 19.08.2008 г. до 01.12.2012 г., както и наказателна лихва по смисъла на чл.
8 от договора от 29.07.2013 г.; наказателна лихва за периода от 01.12.2012 г.
до датата на изплащане на цялата сума, както и извънсъдебни разходи насочени
към събиране на вземането в размер на сумата от 5 160 евро и разходите по
воденето на делото възлизащи на сумата от 8 172,43 евро. Въз основа на
това решение, което съставлява европейско изпълнително основание на основание
чл. 624, ал. 1 ГПК и чл. 404, т. 2, пр. 1 ГПК състав на СГС по т.д. N 5526/2013 г. е издал в полза на дружеството-молител
изпълнителен лист против „Х.С.“ ЕООД за следните суми : 392 711 евро,
съставляваща неизплатена част от заем в размер на 380 000 евро и
обезщетение за заплатената от ищеца неустойка за предсрочно погасяване в размер
на 12 711 евро; договорна лихва върху главницата в размер на 380 000
евро за периода от 29.03.2007 г. до 19.08.2008 г. и от 19.08.2008 г. до 01.12.2012
г., горепосочената договорна лихва, заедно с договорна наказателна лихва;
договорна наказателна лихва, считано от 01.12.2012 г. до окончателното
изплащане на всички дължими суми; извънсъдебни разходи за събиране на вземането
в размер на 5 160 евро; съдебни разходи по делото в размер на
8 172,43 евро и допълнителни разходи по делото в размер на 199 евро. Снабдявайки
се с така посочения изпълнителен лист дружеството-молител е образувало
изпълнително дело с N 2138600400337, като отново подробно са
изброени отделните суми, които ответника дължи на молителя, като са добавени
разходите сторени за разноски за заплатена д. такса в производството пред СГС в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство по
това производство в размер на 500 евро, разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 13 853 евро и заплатени разноски по
изпълнителното дело под формата на авансови такси към 11.12.2013 г. в размер на
748,53 лв. В рамките на това изпълнително дело след упражнени изпълнителни
способи от длъжника успешно била събрана сумата в размер на 69 627,78
евро. Молителят обосновава, че вземанията му спрямо ответника са парични,
произтичат от търговска сделка и са свързани с търговската дейност на длъжника,
като подписания договор за кредит от 29.07.2003 г. има за цел инвестиционно Ф.
на ответника. Извън събраните суми останалите парични задължения, за които
ищеца се е снабдил с изпълнителен лист се поддържа да не са погасени. Относно
дружеството-длъжник се изтъква, че то не е в състояние, което да му позволи да
заплати безспорните си и изискуеми задължения по цитираната търговска сделка,
което го прави неплатежоспособен по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, считано от 17.07.2013 г. В молбата се споменава, че недвусмислен индикатор
за това, че ответника е в подобна състояние на неплатежоспособност е
обстоятелството, че последния сам е депозирал пред СГС искане да бъде обявен в
несъстоятелност, като се е позовал на задължения, които не е в състояние да
обслужи, вкл. и това, за което молителя извежда твърдения да е кредитор. При
условията на евентуалност, ако се установи, че ответника не се намира в
състояние на неплатежоспособност се иска постановяване на свръхзадълженост на
дружеството-длъжник, защото според молителя притежаваното от ответника
имущество не е достатъчно да покрие всичките акумулирани от него парични
задължения по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, като изрично се споменава, че
дружеството не е в състояние и не обслужва задълженията си към кредиторите,
вкл. към молителя.
Изложеното мотивира „Х.Х. Б.В.“ да поиска от СГС на основание чл. 630 ТЗ да
открие производство по несъстоятелност
срещу „Х.С.“ ЕООД и да обяви неговата неплатежоспособност, а при
условията на евентуалност свръхзадълженост, да определи начална дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, както и да назначи
временен синдик на дружеството, да наложи общ запор и възбрана на имуществото
му, както и да свика първо събрание на кредиторите на длъжника. Същевременно е
поискано в хипотезата ако съдът установи да са налице предпоставките на чл.
630, ал. 2 ТЗ да постанови прекратяването дейността на длъжника и да го обяви в
несъстоятелност.
Ответникът -
„Х.С.“ ЕООД-гр. С. оспорва молбата с
квалификация чл. 625 ТЗ. Отрича се вземанията, които молителя извежда да има
към ответника да произтичат от търговска сделка, съответно да са свързани с
осъществяваната от ответника търговска дейност. Доколкото се касае за източник
договор за заем, съответно договор за прехвърляне на вземания по сключения
договор за заем и съобразявайки разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ТЗ не може да се
приеме, че търсеното от молителя вземане е от кръга на посочените в този текст.
Сключването на договора за заем от 2003 г. и произтеклите от него последици не
можело да се приеме, че са били свързани с упражняваното от търговеца занятие.
Пояснява се, че със средствата отпуснати по този договор за заем и с такива по
още един договор за заем с друго чуждестранно дружество – длъжника изградил
Производствено-търговски комплекс на територията на гр. С. с обща стойност
вложена за изграждането – 1 955 830 лв. Посочва се, че след
изграждането на този актив дружеството-молител е придобило част от капитала на
ответника. Впоследствие, когато молителят е погасил вземането на ответника към
първоначалния кредитор, всъщност е финансирал ответника в качеството си на
съдружник в неговия капитал. Тази конструкция според ответника е аналогична с хипотезата
на извършване на допълнителна парична вноска в капитала на дадено търговско
дружество, която при възникване на основание да се върне не се възприема, като
вземане с търговски характер. Такъв извод според ответника може да се изведе и
от тълкуването на нормата на чл. 616, ал. 2 ТЗ. На следващо място от ответника
се възразява посочените в молбата по чл. 625 ТЗ вземания да са изискуеми,
съответно че „Х.С.“ ЕООД разполага с такъв обем от имущество, което е
достатъчно да задоволи претенциите на кредиторите му. Липсата на изискуемост на
задълженията на ответника към молителя отнесени към датата на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност се гради върху това, че
в периода от 18.03.2014 г. до 27.04.2016 г. индивидуалното принудително
изпълнение спрямо длъжника е било спряно. Липсата на възможност на ответника да
погаси дълговете си спрямо молителя и други кредитори се състояла основно в
това, че средствата по банковите му сметки били запорирани, което го
препятствало да ги използва за извършване на търговската му дейност и да събере
вземанията си от различни клиенти, с които да погаси задълженията към
кредиторите си, вкл. и тези по образуваното изпълнително дело цитирано в
молбата. Наведени са и други съображения, че молителя не е предоставил на
ответника информация за задълженията му по договора за кредит след придобиване
на правата по него за да е възможно ответника да регистрира тези обстоятелства
пред БНБ, където се водел регистър на заемите отпуснати от чуждестранни лица,
какъвто бил и процесния. Неоснователността на искането по чл. 625 ТЗ се
аргументира и с довод, че по повод насрочено и проведено ОС на съдружниците в
ответното дружество, което е имало вкл. в дневния ред за разглеждане и точка за
оказване на финансова подкрепа на дейността на същото от страна на съдружниците
в него, ответника не е взел участие в това събрание. Освен това в рамките на
изпълнителното дело молителя в качеството на кредитор не е упражнил в
максимална степен правата си на взискател, като не е правил искания за
прилагане от СИ на конкретни изпълнителни способи с цел удовлетворяване на
изпълнямото му право. Възразява се по искането, като начална дата на
неплатежоспособност на ответника да се обяви – 17.07.2013 г., защото молителя
изобщо не е изложил каквито и да е съображения относно това, защо именно тази
следва да бъде релевантната дата за момента на неплатежоспособност на длъжника.
Действително молителя се позовава на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ без
обаче изрично да прави изявление за преустановяване плащанията от страна на
ответника, а нещо повече изрично признава, че през 2014 г. е получил в рамките
на индивидуалното изпълнение частично погасяване на дълга си. Отбелязва се
това, че в периода от 01.07.2013 г. до момента на стартиране на индивидуалното
принудително изпълнение – 19.11.2013 г. дружеството-ответник е получило
доставки на стоки и услуги с парично изражение в размер на 1 007 000
лв. без ДДС и е осъществило доставки на такива на стойност 3 068 000
лв. без ДДС, съответно е внесъл ДДС в размер на общо 412 000 лв. В този
смисъл положителния резултат от дейността на ответника е в размер на
2 061 000 лв. е достатъчен да се погасят вземанията на молителя в
първоначалния им възникнал размер. Молбата подадена от длъжника за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо него се поддържа да е била подадена за
да се спази изискването на чл. 626, ал. 1 ТЗ, но от изложеното в нея не може да
се гради извод за признаване на изискуемо парично задължение към молителя и
изпадане в състояние на невъзможност за обслужване на задълженията.
Съдът, като прецени доводите на С.те и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Представено е като писмено доказателство в надлежно извършен превод на
български език според правилата на чл. 185 ГПК съдебно решение от 17.07.2013 г.
постановено от Съдът в Хага, Търговско отделение по дело с рег. номер
С/09/440125/ НА ZA 13-357, от което е видно, че „Х.С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х.Х.
Б.В.“ следните парични суми : главница в размер на 392 711 евро, вкл. неизплатена
част от заем в размер на 380 000 евро и обезщетение за заплатената от
ищеца неустойка за предсрочно погасяване в размер на 12 711 евро;
договорна лихва върху главницата в размер на 380 000 евро за периода от
29.03.2007 г. до 19.08.2008 г. и от 19.08.2008 г. до 01.12.2012 г.,
горепосочената договорна лихва, заедно с договорна наказателна лихва; договорна
наказателна лихва, считано от 01.12.2012 г. до окончателното изплащане на
всички дължими суми; извънсъдебни разходи за събиране на вземането в размер на
5 160 евро; съдебни разходи по делото в размер на 8 172,43 евро и
допълнителни разходи по делото в размер на 199 евро. Ангажирано е и
допълнително решение 21.08.2013 г., с което е допълнено произнесеното за С.те
съдебно решение от 17.07.2013 г. в смисъл, че в частта след изречението
„Решението подлежи на предварително изпълнение“ се добавя „Издава формуляра
посочен в Регламент /ЕО/ 805/2004 г.“. Решението е придружено от издадено
удостоверение за европейско изпълнително основание от 21.08.2013 г.
Видно от разпореждане от 01.11.2013 . постановено от СГС, ТО, VI-3 състав
по т.д. №
5526/2013 г. в рамките на производство инициирано по смисъла на чл. 624 ГПК
съдът е разпоредил да се издаде в полза на молителя - „Х.Х. Б.В.“ изпълнителен лист съобразно
диспозитива на решението на Съда в Хага с дата – 17.07.2013 г. срещу длъжника -
„Х.С.“ ЕООД, като същевременно е осъдил „Х.С.“
ЕООД да заплати на „Х.Х. Б.В.“ разноски за развилото се съдебно производство в
размер на сумата от 50 лв. и 500 евро адвокатско възнаграждение. Цитираното
разпореждане е влязло в сила на 16.02.2016 г. след осъществил се по отношение
на цитирания съдебен акт инстанционен контрол пред САС и ВКС.
Междувременно СГС, ТО, VI-3
състав по т.д. № 5526/2013 г. е
издал изпълнителен лист от 13.11.2013 г.
въз основа на цитираното разпореждане, с които „Х.С.“ ЕООД е осъдено да заплати
на „Х.Х. Б.В.“ следните суми : 392 711 евро, съставляваща неизплатена част
от заем в размер на 380 000 евро и обезщетение за заплатената от ищеца
неустойка за предсрочно погасяване в размер на 12 711 евро; договорна
лихва върху главницата в размер на 380 000 евро за периода от 29.03.2007
г. до 19.08.2008 г. и от 19.08.2008 г. до 01.12.2012 г., горепосочената договорна
лихва, заедно с договорна наказателна лихва; договорна наказателна лихва,
считано от 01.12.2012 г. до окончателното изплащане на всички дължими суми;
извънсъдебни разходи за събиране на вземането в размер на 5 160 евро;
съдебни разходи по делото в размер на 8 172,43 евро и допълнителни разходи
по делото в размер на 199 евро, като и разноски за производството пред СГС в
размер на 50 лв.- за заплатена държавна такса и 500 евро за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Към молбата подадена по реда на чл. 625 ТЗ от молителя-кредитор е
представен в заверен препис и договор за субурдиниран кредит сключен на 29.07.2003
г., от анализа на които се установява, че „Х.С.“ ООД е получил FMO кредит
в размер на сумата от 650 000 евро, като дружеството предоставило сумата
по кредита е „Н.К. за Ф. на развиващи се С.“АД, учредено и съществуващо
съгласно законите на Х.. Уговорено е, че отпуснатата по кредита сума ще бъде
използвана само й единствено за да се финансират целите посочени в
инвестиционния план, които е част от този договор /Приложение 1/, като от същия
е видно, че с предоставения кредитен ресурс - „Х.С.“ ООД е поело ангажимент да
придобие земя и сграда от производствен/търговски комплекс „Х.С.“ разположен в
гр. С., Промишлена зона – Модерно предградие, а така също да придобие машини и
съоражения.
От приложена покана за доброволно изпълнение с изх. №
03762/18.11.2013 г. по описа на ЧСИ-В. М., рег. № 860 е видно, че
пред същата е било образувано изпълнително дело № 20138600400337
срещу „Х.С.“ ООД въз основа цитирания по-горе в изложението на настоящото
решение изпълнителен лист от 13.11.2013 г. издаден от СГС в полза на кредитора
- „Х.Х. Б.В.“.
Съобразно определение от 18.03.2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми
състав, което е постановено по гр.д. №
444/2014 г. е допуснато спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20138600400337 по описа на ЧСИ-В. М.. Впоследствие цитираното изпълнително дело
е било възобновено от съдебния изпълнител, считано от 16.02.2016 г.
От ответника са представени и приети за писмени доказателства в
производството, както следва : оборотни ведомости водени от дружеството за
периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.03.2016
г.; декларация от „Х.С.“ ООД за ликвидни и изискуеми задължения към
кредитори/доставчици към 14.04.2016 г.; справки за наличните ответника по
молбата - „Х.С.“ ООД недвижими имоти, МПС, машини, стоки , оборудване,
стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, както и справки за
вземанията на„Х.С.“ ООД от трети лица.
Налична е справка от Служба по вписванията при Агенция по вписванията,
която е издадена на 18.08.2016 г., и в която е отразено, че след извършена
справка в наличните регистри за съдебен район – гр. С., за периода от
01.11.1990 г. до 04.08.216 г. са установени вписвания отбелязвания и
заличавания по отношение на ответника - „Х.С.“ ООД, от които е видно, че през
2011 г. последното е прехвърлило чрез договор за продажба на дружеството „С.“ –
Складово-производствена база, находяща се в гр. С., кв. „Модерно предградие“,
като на 21.07.2014 г. е отразено вписване на искова молба с ищец : „Х.Х. Б.В.“
и ответници : „Х. - С.“ и „С.“, като
предмет на иска е атакуване, като относително недействителна на сделката от 22.07.2011
г. по прехвърляне на Складово-производствена база, находяща се в гр. С., кв.
„Модерно предградие“.
Приобщени по делото са също така изготвените от „Х.С.“ ООД счетоводни
баланси към 31.12.2012 г.; 31.12.2013 г.; 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г., ведно
с отчетите за приходите и разходите на дружеството за тези периоди.
Част от доказателствата по делото са и изисканите и представени по смисъла
на чл. 186 ГПК годишни данъчни декларации, които са изготвяни и подавани от „Х.
- С.“ до Националната агенция по приходите по смисъла на чл. 92 от ЗКПО в
периода от 2012 г. до 2015 г., както и извлечение от Централна база данни на
АИС – КАТ към 23.08.2016 г. за отбелязвания по отношение на дружеството - „Х. - С.“ ЕООД, от която е видно, че същото е
титуляр по регистрация на 1 брой ППС – „Шкода Фелиция“.
От
изслушаното и след това прието без възражения на С.те заключение на назначената
СИЕ се установява, че за сумите по повод събирането, на които е образувано
изпълнително дело № 20138600400337 по описа на ЧСИ-В. М. /чиито размери надлежно са описани
съответно на изпълнителния лист/ вещото лице е констатирало постъпили в полза
на молителя /взсикателя/ парични суми, както следва : 44 535,82 евро с
превод от 13.12.2013 г.; 15 208,83 евро с превод от 30.12.2013 г.;
9 883,13 евро с превод от 03.02.2014 г., както и сумата от 7 577,97
лв., която е прехвърлена на 01.04.2014 г. по сметката на ЧСИ с отразено основание
на операцията – превод за плащане по запор. Поради липса на информация вещото
лице не е конкретизирало какви конкретни вземания на молителя са били погасени
чрез така описаните плащания; даден е отговор, че поради отсъствие на
управителя на ответното дружество не е могло да се извърши проверка, дали
процесното вземане по ИЛ е осчетоводено в счетоводството на ответното дружество,
но съгласно ГФО за 2015 г., които е представен в НАП дружеството-ответник има
задължения в размер на общо 1 363 000 лв., като тези за персонал
възлизат на 24 000 лв., съответно данъчните му задължения съставляват
сумата от 2000 лв. Вещото лице е проследило наличните на дружеството-ответник
краткотрайни активи през годините, считано от 2011 г. насетне /съобразявайки
представените му ГФО и отбелязвайки изрично, че не е бил снабден с инвентаризационни
описи на касовата наличност на дружеството/ в табличен вид е описал по групи
краткотрайните активи, с които Х. - С.“ ЕООД е разполагало в периода 2011г.
-2015 г. Проучвайки съставената към 31.03.2016 г. оборотна ведомост и
отразената в нея информация вещото лице е дало извод, че дружеството разполага
с ДМА – транспортни средства, стопански инвентар, компютърна техника и
програмни продукти, съответно е посочило, че краткотрайните активи на Х. - С.“ ЕООД отново според тази ведомост,
съставляват стоки – 85 504,65 лв.; вземания от клиенти – 929 366,91
лв., средства по разплащателна сметка в
лева – 6,59 лв. и по разплащателна сметка във валута – 7,47 лв., тоест размерът
на КА към 31.03.2016 г. според оборотната ведомост, която е изготвена от
ответника възлиза на сумата от 1 014 885,62 лв., като същевременно
експерта е констатирал, че от Х. - С.“ ЕООД против „А.Л.“ ЕООД е предявен
обратен иск за сумата в размер на 691 278,05 лв., като тази сума е
отразена в счетоводните регистри на дружеството, като вземане срещу финансови
приходи за бъдещи периоди, но не е отразена в изготвения ГФО за 2015 г. Отново
според изследваната от вещото лице оборотна ведомост към 31.03.2016 г.
ответникът има следните задължения : към доставчици – 1 934,53 лв.; към
персонал – 270 785,05 лв., съдебни задължения – 1 334 661, 31
лв. и задължения към разни кредитори в размер на 14 791,37 лв. или общата
стойност на този показател е 1 622 172, 26 лв. На следващо място
вещото лице е дало варианти при които е посочило, че при отчитане на текущите
на КА на ответника / без прибавяне на сумата от 691 278, 05 лв., която е
предмет на обратния иск на Х. - С.“ ЕООД
против „А.Л.“/ степента на покритие по задължения възлиза на 0,6256 или 62,56 %
/ 1 лв. задължения се покриват от краткотрайни активи за 0,6256 лв. /, като при
отчитане на споменатата сума от /691 278, 05 лв./ степента на покрие по
задълженията ще възлиза на 1,0517 или 105,17 % / 1 лв. задължения се покриват от
краткотрайни активи за 1,057 лв. /. Вещото лице е направило изчисления и на
показателите за ликвидност на ответника за периода от 2011 г. до 31.03.2016 г.,
като същите имат следното изражение : Коефициента на обща ликвидност – към
31.12.2011 г. е 2,2345; към 31.12.2012 г. е 4,4897; към 31.12.2013 г. е 0,4019;
към 31.12.2014 г. е 0,7476; към 31.12.2015 г. е 0,7403 и към 31.03.2016 г. е
0,6258; Коефициента на бърза ликвидност – към 31.12.2011 г. е 1,2276; към 31.12.2012
г. е 1,6983; към 31.12.2013 г. е 0,3412; към 31.12.2014 г. е 0,6843; към
31.12.2015 г. е 0,6772 и към 31.03.2016 г. е 0,5728; Коефициента на незабавна ликвидност – към
31.12.2011 г. е 1,2276; към 31.12.2012 г. е 1,6983; към 31.12.2013 г. е 0,3412;
към 31.12.2014 г. е 0,6843; към 31.12.2015 г. е 0,6772 и към 31.03.2016 г. е
0,5728; Коефициента на абсолютна ликвидност – към 31.12.2011 г. е 0,2145; към
31.12.2012 г. е 0,3946; към 31.12.2013 г. е 0,0057; към 31.12.2014 г. е 0,015;
към 31.12.2015 г. е 0,00000086 и към 31.03.2016 г. е 0,00000086. Даде е словесно обяснение, че КОЛ за целия
разглеждан период е положителна величина, която е с много високи стойности през
2011г. и 2012 г. и бележи спад през 2013 г., съответно има повишение през 2014
г., респективно към 31.12.2015 г. и 31.03.2016 г. показателя според вещото лице
има сравнително високо ниво. КБЛ и КНЛ са с еднакви стойности за изследвания
период от време, защото отсъстват краткосрочни инвестиции в дружеството, като
отново за 2015 и към 31.03. 2016 г. дружеството притежава сравнително високи
нива на ликвидност. Проследено е и движението на КАЛ, като през двете последни
години този коефициент е изключително ниска величина, поради много малкия
размер на паричните средства в дружеството. По отношение коефициентите за
финансова автономност и за задлъжнялост от експерта са дадени стойности, както
следва : КФА към 31.12.2011 г. е 1,2317; към 31.12.2012 г. е 4,6736; към
31.12.2013 г. е -0,6267; към 31.12.2014 г. е -0,2502; към 31.12.2015 г. е
-0,2590 и към 31.03.2016 г. е -0,2176, респективно КЗ към 31.12.2011 г. е
0,8119; към 31.12.2012 г. е 0,2140; към 31.12.2013 г. е -1,5957,; към 31.12.2014
г. е -3,9971; към 31.12.2015 г. е -3,8612 и към 31.03.2016 г. е -4,5949. Вещото
лице е споменало, че през 2011 и 2012 г. дружеството е имало високо ниво на
финансова автономност, а през следващите години стойността на този показател се
променя и става отрицателна величина, което е последица от реализираната
отрицателна стойност на собствения капитал. В заключението е изследван и
въпроса, дали ответника извършва търговска дейност към момента на изготвянето
на заключението, като позовавайки се на отразеното във финансовите отчети на
дружеството вещото лице е посочило, че същото няма приходи от продажба на
продукция, стоки и услуги, но има отчетени 598 хил. лв. приходи акумулирани от
друга оперативна дейност за 2014 г., а по отношение на 2015 г. дружеството не е
отчело приходи от оперативна дейност. В табличен и словесен вид е поднесена
информация и за структурата на активите и пасивите на ответното дружество по отношение на което
е поискано да се открие производство по несъстоятелност. Вещото лице е
констатирало, че сумата на активите е започнала да превишава тази на активите
на дружеството, считано от 2013 г., като сумата на нетния оборотен капитал на
дружеството е станала отрицателна величина през 2013 г. Така също при работата
си вещото лице е достигнало до извод, че при съобразяване стойността на
текущите краткотрайни активи на ответника и общия размер на неговите задължения
се наблюдава разлика формираща отрицателна величина от минус 607 286,64
лв. Посочено е, че цялото налично имущество на ответника е станало недостатъчно
за покриване на всичките му задължения през 2013 г., което се илюстрира от
данните на ГФО изготвен през 2013 г. В заключението е споменато и това, че на
експерта не е бил предоставен инвентаризационен опис на касовата наличност на
дружеството, както и паричната му наличност на разплащателни сметки, поради
липсата на оказано съдействие от ответника в тази насока.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
Предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, съответно за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ,
се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ. Съгласно тази разпоредба
производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние
да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично -
правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане. Следователно релевантни за
неплатежоспособността по смисъла на закона са правното качеството на длъжника
като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича паричното
вземане. Предвид изискване то на закона неизпълненото парично задължение да
произтича от търговска сделка, следва изводът, че паричните задължения,
породени от други основания, вкл. и от нетърговски сделки, изключват наличие на
всички изискуеми предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.
В случаят молителят извежда легитимацията си на кредитор спрямо ответното
дружество, като поддържа, че последното е усвоило кредитен ресурс по сключен
договор за субординиран заем през 2003 г., като целта на отпуснатия заем е
инвестиционна, като заемателя е приел да върне предоставената му сума по
уговорен погасителен план в рамките на определен с договора времеви период.
Молителят допълва, че впоследствие при действието на договора, а именно през
2008 г., поради настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане е
придобил същото чрез договор сключен със заемодателя и така е станал кредитор
на ответника. СГС при запознаване с ангажираните по спора доказателства приема,
че по категоричен начин се установява, че ищеца има качеството на кредитор
спрямо ответното дружество, като вземането има за източник договор за
субординиран заем. Промяна в източника на вземането не настъпва въпреки
извършеното прехвърляне от първоначалния кредитор на настоящия такъв-молителя,
доколкото с договора за прехвърляне на вземане единствена правна промяна е в
субекта на облигационното правоотношение, а именно на кредиотора, но не и в
характера на паричното притезание, което е обект на създалото се
правоотношение. На следващо място следва да се отбележи това, че въпросът
относно дължимостта на вземането от ответника в полза на молителя е разрешен
със сила на пресъдено нещо чрез нарочно проведено съдебно производство пред съд
в Х., които е приел, че ответникът дължи на ищеца сумите заявени в молбата
подадена по смисъла на чл. 625 ТЗ. Впоследствие пред български съд се е развило
уреденото в чл. 624 от ГПК - "Изпълнение
без нарочно производство". Европейските заповеди за плащане, както и удостоверенията
за европейско изпълнително основание за безспорно вземане (срв. чл. 20, ал. 1, чл.
24, ал. 3 и чл. 25, ал. 3 Регламент (ЕО) № 805/2004) са актове, които се изпълняват
без нарочно производство. Следователно те са част от общата категория подобни актове
по чл. 404, т. 2 ГПК. Доколкото разпореждането на СГС за издаване на изпълнителен
лист въз основа на издадено от Съда в Хага – Х. удостоверение за европейско изпълнително
основание е влязло в сила след проведен инстанционен контрол, то несъмено се
касае до установено със сила на пресъдено нещо вземане, чиито титуляр е
кредитора, а длъжник – ответника по молбата, като настоящата инстанция е длъжна
да се съобрази с така формираната СПН, която не позволява пререшаване на спора,
съответно да приеме, че заявеното от кредитора вземане има за адресат ответника по отношение на
когото се иска откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед на посочените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ,
в това производство молителят следва да установи също, че паричните вземания произтичат
от търговска сделка. Процесният договор за заем, които
е сключен пред 2003 г. въз основа на които дружеството-молител основава своето
искане според СГС следва да се дефинира, като търговска сделка, като
съображенията за формиране на един такъв извод са следните :
За да бъде определена една сделка като търговска, тя
следва да отговаря на установените в чл. 286 ТЗ критерии - обективен или
субективен.
Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени
от закона за търговски - чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ,
а лицето извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за
търговец. Според субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, като
търговска се определя сделката, сключена от търговец, която е свързана с
упражняваното от него занятие.
В конкретния случай, сключения договор за субординиран заем от 2003 г. категорично
няма как да бъде възприет, като търговска сделка при приложението на описания
обективен критерии и това е така защото
договорът за заем не е от категорията на лимитативно изброените в чл. 1, ал.
1 ТЗ търговски сделки.
Един договор за заем обаче може да бъде квалифициран, като търговска сделка
при приложението на субкетивния критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало
в хипотезата, когато такъв договор е бил сключен от търговец и е свързан с
упражняваното от него занятие. Именно това поддържа и дружеството молител, като
сочи, че заемът е предоставен на ответника по молбата с цел обезпечаване на
инвестиционните намерения на заемателя, които са били насочени към разививането
на определена търговска дейност. Инвестиционните цели, които е ответника е
приел да изпълни чрез предоставената му в заем сума от 650 000 евро са
ясно дефинирани в Приложение 1 към договора, което е неразделна част от същия.
Сред тези цели е придобиване на земя и сграда от производствен/търговски характер
от ответника, която следва да се намира в гр. С. – промишлена зона „Модерно
предградие“. От събраните по делото доказателства се установява, че такова
придобиване е било извършено от дружеството-ответник. От друга страна характера
на този актив ясно показва, че осъщественото Ф. за неговото придобиване следва
да се характеризира, като сделка, която ответника е сключил във връзка с
упражняваното от него занятие. С.те по делото нямат спор, че предоставената в
заем сума през 2003 г. по подписания договор за заем в размер на 650 000
евро е била разходвана за заплащане на придобития актив описан по-горе.
Аргумент в тази насока е и това, че ответника не представя доказателства чрез
които да постигне като ефект орповергаване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ, а именно че сключения през 2003 г. договор не се намира в причинна връзка с
упражняваното от него занятие, което пък изключва възможността да се приеме
оборване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в полза на молителя
срещу ответника съществува изискуемо парично
задължение, породено от търговска сделка, в размерите обективирани в приложения
по делото изпълнителен лист от 13.11.2013 г., редуцирани с осъществените от
ответника погашения в рамките на инициирания изпълнителен процес, чиито размер
е както следва : 44 535,82 евро с превод от 13.12.2013 г.; 15 208,83
евро с превод от 30.12.2013 г.; 9 883,13 евро с превод от 03.02.2014 г.,
както и сумата от 7 577,97 лв., която е прехвърлена на 01.04.2014 г. по
сметката на ЧСИ с отразено основание на операцията – превод за плащане по
запор. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства в насока да е
осъществил други стоящи извън изпълнителния процес погашения на съдебно
признатото вземане на молителя. Относно възражението на ответника, че
вземанията, които се претендират от него не са били изискуеми в периода, докато
изпълнителния процес е бил спрян, СГС не споделя едно подобно виждане,
доколкото факта на спирането на предприетото принудително изпълнение не е
предпоставка, която влияе на изискуемостта на паричиния дълг, а изискуемостта,
като правна характеристика на едно вземане е част от материалното право,
установено чрез силата на пресъдено нещо в рамките на развил се съдебен процес,
чиито акт се признава по силата на общностното право и в пределите на Р.
България.
Във връзка с
поддържаното от ответника възражение, че сумата на която същия претендира да е
носител по своята правна същност следвало да се определи, като непарична вноска
направена от съдружник в капитала на ответника, което пък означавало, че
вземането не може да се класифицира, като такова произтичащо от търговска
сделка, настоящата инстанция намира следното : Допълнителните парични вноски и
договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на
дружеството с ограничена отговорност, като те произтичат от различни източници.
Преценката за използваната форма на кредитиране за всеки отделен случай трябва
да се осъществява при съобразяване на осъществилия се фактически състав.
Фактическият състав формиращ източник на облигационно задължение за заплащане
на допълнителна парична вноска в ООД винаги включва, като свои елемент решение
за подобно внасяне на допълнителна парична вноска, което следва да е надлежно
взето от общото събрание на съдружниците. Вярно е това, че възникването на
вземане с такъв характер не е последица от сключване на търговска сделка по
смисъла на чл. 286 ТЗ, респективно вземането към дружеството за връщането на
допълнителната парична вноска не покрива предпоставките на чл. 625 ТЗ във
връзка с чл. 608 ТЗ. В настоящия казус обаче при анализа на събраните
доказателства изобщо не може да се допусне, че волята на молителя – кредитор е
била чрез закупуването на вземането по договора за заем от 2003 г. да осъществи
внасянето в капитала на ответника на допълнителна парична вноска. Основният
аргумент в тази насока е липсата на взето решение от ръководния орган на
дружеството – ОС в такъв смисъл. Реализиралите се факти с правно значение за
спора формират у решаващия орган заключение в обратна насока, а именно, че
източникът на вземането, което молителя заявява да има в молбата си по чл. 625 ТЗ срещу ответника е с източник договор за заем, които датира от 2003 г. и го е
придобил надлежно от първоначалния кредитор чрез уредения в ЗЗД нарочен способ
за прехвърляне на вземания – договор за цесия.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608, ал.1 ТЗ. Съгласно него,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608,
ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на
плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ
на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ, вкл. вземания, произтичащи от развалена търговска
сделка. В настоящия случай, ответникът
не плаща изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговски сделки с молителя , поради което на
основание чл.608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника
да погасява задълженията си.
От представените ГФО и заключението на СИЕ се установява влошено финансово
и икономическо състояние на молителя, което се е проявило най-осезаемо от 2013
г. насетне, когато коефициента на общата ликвидност е станал величина по-ниска
от единица При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови
показатели. Водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като
то е свързано с възможността на длъжника да погасява паричните си задължения,
са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието.
Водещ
показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се
оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
Установява се от данните от годишните баланси на ответника, че КОЛ към 31.12.2013г., 31.12.2014г. и 31.12.2015г.
и 31.03.2016 г. е под оптималните
стойности, т.е. показва обективна
възможност с краткотрайните активи да се поемат краткосрочните задължения.
Въз основа
на коефициента на обща ликвидност на молителя, който е под 1 /единица/ за последните три
години, т.е. краткосрочните задължения
са по-голям размер от КА, както и въз
основа на допълнителните коефициенти /на финансова автономност,
задлъжнялост и рентабилност/, показващи
пълна декапитализация на дружеството и пълна зависимост от кредиторите, съдът
приема, че не се оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ.
На база
доказателствата по делото, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите.
Предвид осъществяването на състава на чл.630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки
по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
С аргумент от чл. 608, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
От заключението на СИЕ е видно, че последното плащане, извършено от
длъжника към присъединения кредитор, е от 01.04.2014 г. Следователно след тази
дата ответникът е спрял плащанията. За да е налице състояние на
неплатежоспособност обаче е необходимо, както беше отбелязано, не само да е
налице спиране на плащанията /като външен белег на неплатежоспособността/, но и
причинна връзка между този факт и влошеното икономическо състояние на
търговеца. Т.е. следва да се установи, че спирането на плащането е израз на
неплатежоспосбността, а няма друга причина. Или „началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се
съобрази общото икономическо състояние на длъжника, с оглед изведените
критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията му, а не от
конкретно извършено или неизвършено плащане към определен кредитор. За определяне
на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение, а
общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране на плащанията“ /о. № 1 от 06.01.2014 г. по т. д. №
2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС, и цит. там
практика/.
За определяне момента, в който за длъжника е настъпила невъзможност да
посреща текущите си задължения, съдът ползва коефициента на обща ликвидност.
Той отразява съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните
задължения. За норматив при този коефициент се приема коефициент 1 /единица/,
тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са
неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си.
От СИЕ се установява, че през годината, когато отвеника е преустановил
плащанията – 2014 г., а и в годината преди нея – 2013 г. КОЛ е с пказатели под 1, което ясно
обосновава, че причината за преустановените плащания от ответника е влошеното
му финансово състояние в този период.
Поради това съдът приема, че първият доказан момент, в който едновременно
са налице двата елемента – спиране на плащанията и невъзможност за посрещане на
текущите задължения поради нисък коефициент на обща ликвидност – е 02.04.2014
г. /датата следваща – момента на последното плащане на дълга към кредиотра по
молбата/ Това следва да е и определената
от съда начална дата на неплатежоспособността.
Процесуалноправното действие по въвеждането на основанието по чл. 630, ал. 2 ТЗ, СГС приема да е надлежно упражнено от
легитимирано да го стори лице, а именно – кредиотра /молител в производсвото/. В разпоредбата на чл. 630, ал. 2 ТЗ е регламентирана основната предпоставка за обявяване на
длъжника в несъстоятелност с прекратяване на дейността му: когато е очевидно,
че продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Както е
посочено в - решение № 44/25.03.2014 г. на ВКС по т.д. № 3282/2013 г., ІІ т.о.
- преценката за увреждане масата на несъстоятелността при
продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, въз
основа на критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане,
а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда. Събраните по делото доказателства, включиелно изводите на вещто лице не
могат да обосноват едно такова предположение за бъдеща увреда на масата на
несъстоятелността, респективно основателност на искането по чл. 630, ал. 2 ТЗ
за прекратяване дейността на ответното дружество.
От молителя е отправено изрично искане за присъждане на направените от него
разноски в производството развило се пред СГС, като съобразявайки изхода на
делото настоящия състав приема, че такова вземане се е породило в полза на
дружеството –молител, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъдят всички сторени в спора разноски, съобразно ангажирания от него списък
по смисъла на чл. 80 ГПК и наличните доказателства по делото за тяхното реално
извършване от страната, в чиято полза се присъждат. Плащането на разноските
следва да се понесе от ответника по молбата.
Водим от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 02.04.2014г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** - Д.Г.Т., с адрес *** като определя месечно възнаграждение в размер на 800.00
лева.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „Х.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** за 17.02.2017г. от 15.00 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „В.” №*, СГС, 7 зала.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Х.Х. Б.В.“, дружество регистрирано в търговската камара в Г.,
Х., под рег. № 39061646, със седалище и адрес на управление – гр. Г., **** AJ, Х., ул. „П.“ № ** с правно
основание чл. 630, ал. 2 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на дружеството - „Х.С.“
ЕООД, ЕИК ****** и прекратяване на неговата дейност.
ОСЪЖДА
„Х.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „Х.Х. Б.В.“, дружество регистрирано в търговската камара в Г., Х., под рег. №
39061646, със седалище и адрес на управление – гр. Г., **** AJ, Х., ул. „П.“ № ** на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 1 050.00 лева разноски по делото направени за заплащане на
държавна такса и депозит за вещо лице, както и сумата 36 525,12 лв. –
изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: