Решение по дело №357/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение N102/12.11.2009г., постановено по гр.д.N 501/2009г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Ю. Ю. М. от С., О. против Р. Б. О. от С., О. отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че Ю. Ю. М. не дължи на Р. Б. О. сумата в размер на 7 358,30лв., от която 3 261,83лв. – главница, произхождаща от несъдебно изпълнително основание – запис на заповед от 10.09.2001г., издаден в гр.Кърджали, с падеж 14.02.2003г., и 2 661лв. лихви за забава.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателя Ю. Ю. М., който чрез пълномощника си го атакува изцяло. Сочи съображения за неправилност на решението. В съдебно заседание се представлява от пълномощниците Г. и Петров. Чрез тях поддържа жалбата си. Депозирани са писмени бележки, в които излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.439, ал.1 от ГПК, което само по себе си водело до незаконосъобразност на атакуваното решение. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Р. О., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не взема станвовище по въззивната жалба.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима.

Районният съд е сезиран с искова молба, с която ищецът Ю. Ю. М. моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено по отношение на ответника Р. Б. О., че не дължи сумата общо в размер на 7 358,30лв., от която 3 261,83лв. – главница, 2 661лв. лихви за забава, както и деловодни разноски, по запис на заповед, както и да признае за установено по отношение на ответника, че записа на заповед, послужил като несъдебно изпълнително основание по гр.д.№185/2003г. по описа на РС-Кърджали е нищожен.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК и се е произнесъл именно по този иск, макарв извършения в ОСЗ доклад по реда на чл.146 от ГПК да е посочил, че основанието на иска е по чл.124 от ГПК.

Окръжният съд намира, че правилно с доклада си първоинстанционният съд е определил правното основание на предявеният иск като такова по чл.124 от ГПК и това е така, тъй като е сезиран с установителен отрицателен иск, касаещ недължимост на сума по запис на заповед. Чрез иск по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание, каквото в случая не е налице. Ето защо, като е посочил в доклада си правилното правно основание, а с решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с друго правно основание, по този начин е лишил страните от адекватна защита на правата им.

Впрочем, настоящата инстанция намира, че с атакуваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – такъв по чл.439, ал.1 от ГПК, вместо по предявения такъв по чл.124 от ГПК, поради което решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от ищеца иск.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3, предл. последно от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение N 102/12.11.2009г., постановено по гр.д.N 501/2009г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.