Решение по дело №49949/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1029
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20211110149949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110149949 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 49949 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 46477/27.08.2021г. на СРС, подадена от
„***“ АД срещу Н. Н. Б. във връзка със Заповед за изпълнение №
1988/15.06.2021г., издадена по ч.гр.д. №31715/2021г. на СРС.
Ищецът „***“ АД чрез юрк. Т.Ч. е предявил срещу Н. Н. Б. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС за признаване за установено спрямо ответника, че
същият дължи на „***“ АД във връзка с водоснабдяването на имот в град
София, ***, сумата от 4297,06 лева - главница за потребена вода за периода
29.04.2012г.-30.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(04.06.2021г.) до окончателното ѝ изплащане.
Водоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществуват трайни фактически отношения и облигационно отношение за
предоставяне на водоснабдително-канализационни услуги по силата на чл. 8
НУРПППВКС и въз основа на Общи условия, които били публикувани в
интернет и публично известни. Ответникът имал качеството на потребител на
ВиК услуги за процесния имот, като за процесния период той не заплатил в
срок дължимите от него суми. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. Б. е депозирал Отговор-
възражение, вх. № 86038/11.11.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Оспорва да е собственик на имота, както и
че е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Сочи наличие на неравноправни и
нищожни клаузи в общите условия на ищеца. Излага доводи за недоказаност
на претенциите на същия. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ищецът се явява лично, като оспорва предявения иск, включително
в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС е за ищеца, който следва при условията на
пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по
силата на което е доставил съответните ВиК услуги, тяхното количество и
2
стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. Извън
горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-
канализационните услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора на същите и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С
общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води,
редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на
потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или закриване на
партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп
до тях. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите имат право да направят пред съответния оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в
писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок
от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия
(чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на ВиК
услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води,
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Видно от Писмо, вх. № 107730/13.12.2021г. на СРС, от Столичната
община - Дирекция "Общински приходи", Н. Н. Бочуков е декларирал като
свой за целите на облагането с местни данъци и такси водоснабдения имот -
апартамент в град София, ***, за периода 01.01.2014г.-31.08.2020г. Доколкото
противоречи на житейската и правна логика лице, което не е собственик на
3
един имот, да го декларира пред общинските власти с цел заплащане на
местни данъци и такси във връзка с него, то съдът приема за установено, че в
периода 01.01.2014г.-31.08.2020г. ответникът Б. е бил собственик на имота,
съответно задължен за сумите, дължими за доставени до него
водоснабдителни и канализационни услуги.
Представената по делото разпечатка от извършена в Службата по
вписванията справка не може да служи за доказателство, че преди
01.01.2014г. ответникът е бил собственик на имота. Не справките в Имотния
регистър и Службата по вписванията установяват вписаните там данни и
актове. Доказателствената сила на данните, които се съдържат в тези справки
за притежанието на вещни права върху недвижими имоти, е производна от
тази на документите и актовете, в които тези данни се съдържат и които
обективират правното основание за възникването на тези права. Оттук следва
и изводът, че в исковите производства наличието на вещни права върху
определен недвижим имот следва да се установи въз основа на представени
от страните документи, инкорпориращи в себе си годен придобивен способ за
придобиване на такива вещни права, като единствено справката от Имотния
регистър/Службата по вписванията не е достатъчна, за да се приеме за
установено наличието на право на собственост/вещо право. В този смисъл –
р.303/14.01.2014г.-гр.д.5179/2013г.-Іг.о.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като
изготвено от компетентно вещо лице, при пълно, ясно и задълбочено
обосновани отговори на поставените въпроси и без данни то да е неправилно.
Вещото лице е установило, че стойността на предоставените за исковия
период услуги от "***" АД са в съответствие с предодставените количества и
утвърдените от КЕВР цени. Доставени са общо 2045,78 куб.м. вода, като
дължими в тази връзка са 4297,06 лева.
Доколкото преди 01.01.2014г. не е доказано ответникът да е собственик
на имота, той не дължи суми за ВиК услуги преди тази дата. За периода
01.01.2014г.-03.06.2018г. дължимите суми са погасени по давност
(тригодишна по чл. 111, б. "в" ЗЗД), като размерът им съдът определи въз
основа на заключението на вещото лице на 2597,79 лева.
Така дължима е само сумата от 1699,27 лева за периода 04.06.2018г.-
30.08.2020г., за която предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В останалата си част искът следва да бъде отхвърлен. Останалите доводи,
изложени в отговора на исковата молба, не могат да обосноват недължимост
на установените като дължими суми.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат и двете страни, като съдът следва да се произнесе и
по разноските в заповедното производство. Ответникът не е доказал сторени
разноски, поради което няма основание такива да му бъдат присъждани.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 31715/2021г. на СРС) сумата
от 53,75 лева, с включена пропорционална част от юрисконсултско
4
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски в исковото производство (гр.д. № 49949/2021г. на СРС), сумата от
160,53 лева, с включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС, че Н. Н. Б.,
ЕГН **********, дължи на „***“ АД, ЕИК *********, във връзка с
водоснабдяването на имот в град София, ***, сумата от 1699,27 лева -
главница за потребена вода и доставени ВиК услуги за периода 04.06.2018г.-
30.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (04.06.2021г.) до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 1699,27 лева до пълния му предявен размер от 4297,06
лева и за периода 29.04.2012г.-03.06.2018г.
ОСЪЖДА Н. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на „***“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 53,75 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 31715/2021г.
на СРС).
ОСЪЖДА Н. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на 160,53 лева,
представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 49949/2021г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5