РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Л., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310100671 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от
КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от АН. П. Ж., с
адрес: гр. С., ул.“В.“ *****, чрез пълномощника си адв. В.Н. Н., със съд.адрес: гр. Л.,
ул.“Т.“№21, ст.204 против Д. Т. – Л., със седалище и адрес на управление: гр. Л.,
ул.“Т.“№49, представляван от директора Б. П..
Ищецът излага в ИМ, че считано от 20.09.2019 г. работи при ответника на длъжност
„актьор“. Твърди, че от първия им трудов договор не му било връчено копие, така че към
момента не може да го представи. Посочва, че на 13.04.2020 г, без да е прекъсвал работа и за
един ден сключил с работодателя си друг трудов договор 10/13.04.2020 г., на основание
чл.68, ал.1, т.1 от КТ за същата длъжност. В договора е записано, че постъпва на работа на
14.04.2020 г., като в чл.4 от този договор е записано, че той е за срок от 1 година от датата на
постъпване на работа, т.е. до 14.04.2021 г., а в чл.12 е записано, че той се сключва за срок до
10.03.2021 г., което са две съвсем различни дати.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че на 10.03.2021 г., отново без да е
прекъсвал работа и за един ден, сключил с работодателя си Трудов договор 10/10.03.2021 г.,
на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ отново за същата длъжност „актьор“. Сочи, че в договора
е записано, че постъпва на работа на 11.03.2021 г, като в чл.4 в този договор отново е
записано, че той е за срок от 1 година от датата на постъпване на работа, т.е. до 11.03.2022
г., а в чл.12 е записано, че се сключва за срок до 28.02.2022 г, което са две съвсем различни
дати и отново не е изяснен срока на договора.
1
Твърди, че на 01.03.2022 г. му била връчена Заповед № ****** г. на директора на Д.
Т. – Л., с която, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, се прекратява трудовото
правоотношение, считано от 01.03.2022 г. Излага, че към момента на прекратяването
получавал основно възнаграждение в размер на 880 лв. и допълнително възнаграждение за
стаж в размер на 30 лв.
Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно и
необосновано и следва да бъде отменено поради причини, които е изложил подробно.
Намира, че ТПО е прекратено незаконосъобразно на посоченото основание, тъй като същото
не е било налице – не е изтекъл срок на срочен договор, тъй като в последния трудов
договор между страните клаузата за срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ е въведена в нарушение на
разпоредбите на чл.68, ал.2 и 4 от КТ.
Счита за безспорно от доказателствата по делото, че е работил без прекъсване при
ответника за периода от 20.09.2019 г. до 01.03.2022 г., по три срочни договора на една и
съща длъжност, в разрез с изискванията на КТ. Подчертава, че нормата на ал.5 на чл.68 от
КТ постановява, че срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение на
чл.68, ал.3 и 4 се смята сключен за неопределено време. Отбелязва, че това е една законова
фикция, която урежда императивно последиците от допуснатото обективно нарушение на
закона и мотивира страните по трудовото правоотношение към дисциплина, като
превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено време се извършва по
силата на закона.
Ищецът счита, че при това положение, прекратяването на безсрочното ТПО на
основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ с изтичане на уговорения срок е незаконосъобразно като
неприложимо за безсрочни ТПО. Сочи, че основанието за прекратяване на ТПО по чл.325,
т.3 от КТ важи единствено за срочните договори и е неприложимо към безсрочните такива.
Ищецът излага, че друго основание за оспорване на уволнението, както вече е
посочил, в чл.4 от Трудов договор 10/10.03.2021 г. е записано, че той е за срок от 1 година,
считано от датата на постъпване на работа, т.е. до 11.03.2022 г. и към 28.02.2022 г. на която
дата е издадена Заповед № ****** г. този срок не е бил изтекъл, съответно не е имало
основание за прекратяване на договора на това основание.
Твърди се, че след като бил уволнени, до момента на подаване на исковата молба,
ищецът не е започвал работа при друг работодател, така че, ако съдът приеме уволнението
за незаконосъобразно, то му се дължи обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, на основание
чл.225, ал.1 от КТ за периода, в който е останал без работа, от момента на уволнението му до
шест месеца от уволнението. Посочва се, че размера на обезщетението за 1 месец е в общ
размер 910 лв, от които 880 лв. основно, и допълнително възнаграждение за трудов стаж в
размер на 30 лв, а за целия период 01.032022 г.- 01.09.2022 г. е в размер на 5460 лв.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да
признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № ****** г. на директора на Д. Т.
– Л., като незаконосъобразна; Моли да го възстанови на заеманата от него длъжност
2
„актьор“ при ответника; Моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 5460 лв,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, в който е останал без работа,
от 01.03.2022 г. до01.09.2022 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на цялото задължение.
Претендирани са и разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок за отговор на ИМ ответникът е депозирал
такъв. Счита предявените от ищеца искове за допустими, но оспорва същите като
неоснователни. Излага подробни аргументи. Не счита, че са налице твърдяните от ищеца
обстоятелства за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време
по силата на закона. Изтъква, че първоначалният договор на ищеца № 18/19.09.2019 г. е бил
срочен трудов договор със срок на изпитване и е бил прекратен преди изтичане на срока със
Заповед № 97/06.04.2020 г. Сочи, че при този договор ищецът е бил включен в щата на Д. Т.
Л., което се установява от поименното щатно разписание на културния институт. При
сключване на последващите договори – трудов договор № 10/ 13.04.2020 г. и трудов договор
№10/10.03.2021 г., ищецът вече не е бил включен в поименното щатно разписание на Д. Т. –
Л., тъй като и двата цитирани договора са обвързани с НП „М.“. Счита, че от изложеното е
безспорен изводът, че горепосочените два трудови договора са сключени при наличие на
конкретни икономически, финансови и обективни причини, което е посочено в тези трудови
договори. Намира за очевидно, че е налице изключението по чл.68, ал.4 от КТ. Счита, че не
са налице предпоставките за превръщане на срочния трудов договор в договор за
неопределено време по силата на закона. Твърди, че при наличието на горните две
обстоятелства прекратяването на трудов договор № 10/10.03.2021 г. поради изтичането на
срока му не е незаконосъобразно
Ищецът АН. П. Ж. не взема лично участие в процеса, като се представлява от
договорно упълномощен процесуален представител- адв. В.Н. от АК-Л.. Поддържа иска,
като подробни фактически и правни доводи са изложени входа на устните състезания.
Ответникът -Д. Т. – Л., редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е установено, че между Д. Т. – Л. и ищеца АН. П. Ж. е бил сключен
трудов договор № 18/19.09.2019 г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява
длъжността“актьор“, категория персонал – аналитични специалисти, с шифър по
класификатора на длъжностите – 26556001. Договорът е сключен при посочено основание:
чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, за срок от 1 /една/ година,
считано от датата на постъпване на работа. При сключване на договора страните са
3
уговорили изпитателен срок в полза на работодателя, възлизащ на 6 /шест/ месеца, считано
от датата на постъпване на работа. Съгласно т.9 от договора, уговореното основно месечно
трудово възнаграждение е в размер на 800 лв. При сключване на договора е постигнато
съгласие служителят да постъпи на работа на 20.09.2019 г. / т.17/, като видно от
отбелязването ищецът е постъпил на тази дата, което е удостоверил с подписа си.
Установява се, че трудовия договор е прекратен без предизвестие на основание чл.71,
ал.1 от КТ със Заповед № 97/06.04.2020 г.на Директора на Д. Т. – Л.. В заповедта е посочено,
че договорът се прекратява, считано от 13.04.2020 г. преди изтичане на срока за изпитване,
уговорен в полза на работодателя.
Същия ден / 13.04.2020 г./ страните са сключили нов трудов договор № 10/13.04.2020
г., по силата на който ищецът е назначен да изпълнява в Д. Т. – Л. по НП „М.“ длъжността
„актьор“. Договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ . В т.4 от договора е
посочено, че същият се сключва за срок от 1 / една/ година, считано от датата на постъпване,
а в т.12 е уговорено, че трудовият договор да сключва за определен срок – до 10.03.2021 г.
От отбелязването в договора е видно, че ищецът е постъпил на работа на 14.04.2020 г., което
е удостоверил с подписа си.
Не се спори, че на 10.03.2021 г., без да е прекъсвал работа нито един ден, ищецът е
сключил с ответника нов Трудов договор № 10/10.03.2021 г,. за същата длъжност – „актьор“
по НП „М.“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 880 лв. Договорът
отново е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, като в т.4 е посочено, че се сключва за
срок до 1 /една/ година, считано от датата на постъпване на работа, а в т.12 е уговорено
определен срок – до 28.02.2022 г.
С атакуваната Заповед № ****** г. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение без предизвестие, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Мотивите за
прекратяване, посочени в заповедта, са: „Уговореният срок на сключения трудов договор
изтича на 28.02.2022 г.“ Екземпляр от заповедта е връчен на ищеца на 01.03.2022 г.
От страна на ответника са ангажирани доказателства, от които се установява, че
ищецът АН. П. Ж. е бил нает по ТПО в Д. Т. –Л. съгласно Договори за заетост № 406-0010-
17-11007 от 13.02.2017 г., № 406-0010-17007 от 13.02.2017 г. и № 406-0025-21-11007 от
26.02.2021 г., сключени с Агенция по заетостта чрез ДБТ – Л. на основание чл.30б, ал.1, т.2
от ЗНЗ и утвърдена на основание чл.31, ал.5 от ЗНЗ Национална програма „М.“.
По делото са представени и приети поименни щатни разписания, от които се
установява че при сключването на първия срочен трудов договор № 18/19.09.2019 г. ищецът
е бил включен в щата на Д. Т. – Л.. /вж. поименно разписание на длъжностите в сила от
01.11.2019г./.
При сключване на последващите два трудови договора – трудов договор №
10/13.04.2020 г. и трудов договор № 10/10.03.2021 г., които са обвързани от НП „М.“,
ищецът не фигурира в поименните разписания на длъжностите, в сила съответно от
01.11.2020 г, 01.01.2021 г. и 22.07.2021 г.
4
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че
Размерът на получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение в Д. Т. – Л. към
момента на уволнението / 28.02.2022 г./ е 890,56 лв, в т.ч. основна заплата – 880.00 лв. и
1,2% клас – 10.56 лв. Съгласно заключението, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от
КТ за периода от 6 месеца – за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. е 5 343.36 лв..
Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ във вариант
от датата на уволнението до датата на съдебното заседание /27.06.2022 г./ е 3440,80 лв, а към
датата на о.с.з.от 18.07.2022 г./ д което делото е обявено за решаване/ размерът е 4028.72 лв.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
В рамките на настоящия процес ищецът оспорва като незаконосъобразна издадената
Заповед № ****** г.на Директора на Д. Т. – Л., което трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху
работодателя,който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение.
След съвкупна преценка на приобщения към делото доказателствен материал , съдът
намира предявеният иск за основателен.
По делото е безспорно установено, че в периода от 20.09.2019 г. до 01.03.2022 г.
ищецът А.Ж. е работил без прекъсване при ответника на длъжност „актьор“, като е
престирал труд по три трудови договора.
Първоначалното му назначение е по трудов договор № 18/19.09.2019 г., който е
сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ. Договорът е сключен за
срок от една година – до 20.09.2020 г., като наред с това съгласно чл.70, ал.1 от КТ е
определен изпитателен срок в полза на работодателя, възлизащ на 6 / шест/ месеца.
Трудовият договор е прекратен със Заповед № 97/06.04.2020 г., на основание чл.71, ал.1 от
КТ - преди изтичане на срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Съдът намира, че в случая въведената при сключване на договора клауза за
изпитване се явява валидна. Съдебната практика е непротиворечива, че срок за изпитване
може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове
срочни договори, като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата
за изпитване. Включването на такава клауза се предвижда,както когато работодателят иска
да провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и
когато самият служител желае да провери дали работата е подходяща за него. В настоящия
казус при сключването на трудов договор № 18/19.09.2019 г. страните изрично са посочили
вида на окончателния договор, които възнамеряват да сключат , а именно срочен за срок от 1
/една/година. Предвидената клауза за изпитване не прави автоматично срочен сключения
договор, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно
волеизявление в рамките на срока за изпитване без да посочва мотиви. Докато тече срокът за
изпитване съществуването на окончателния срочен договор е несигурно, защото зависи от
5
волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Тъй като обаче процесният договор е
прекратен до изтичане на срока за изпитване /този факт не е спорен по делото/, то
договорът не следва да се счита за окончателно сключен като срочен, каквато е уговорката
между страните.
Установява се, че в деня на прекратяване на трудов договор № 18/19.09.2019 г., на
основание чл.71, ал.1 от КТ, работодателят е сключил нов трудов договор с ищеца за същата
длъжност – трудов договор №10/13.04.2020 г., с определен срок – до 10.03.2021 г. Договорът
е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ и следва да се определи като срочен. В
конкретния случай, макар и годността на ищеца за изпълнение на същата длъжност вече да е
била проверена, като работодателят се е възползвал от клаузата за изпитване, уговорена в
негова полза и е прекратил ТПО, същият е избрал да сключи нов договор за същата
длъжност. Очевидно е, че това поведение е мълчалив израз на съгласието на работодателя,
че ищецът има нужните качества да изпълнява възложената му работа, но според съда
причината за този начин на процедиране е насочена към желанието му заобиколи законовите
разпоредби, ограничаващи правото му да сключва последващи срочни договори.
Констатира се, че след коментираният по-горе срочен трудов договор №10/13.04.2020
ищецът е сключил за същата длъжност „актьор“ в Д. Т. – Л., нов трудов договор -
№10/10.03.2021 г. Този договор също е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ като
срочен, за определен срок – до 28.02.2022 г. и е прекратен с оспорената Заповед № ****** г.,
на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ – поради изтичане на уговорения срок.
Следователно, в конкретния случай, между страните са сключени два последователни
срочни трудови договори, с посочено правно основание във всеки от тях – чл.68, ал.1, т.1 от
КТ.
С отговора ответникът е навел довод, че тези два договора са сключени при наличие
на конкретни икономически, финансови и обективни причини, което е посочено в тези
договори. Твърди, че е налице изключението по чл.68, ал.4 от КТ, както и че не са налице
предпоставките за превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време
по силата на закона.
С изменението на Кодекса на труда през 2001 г. се въведе принципна забрана за
сключването на последователни срочни трудови договори.
Хипотезите, в които е допустимо сключването на срочни трудови договори, са
изрично уредени в разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ.
В първата група случаи, чиято уредба се съдържа в чл.68, ал.3 от КТ попадат
договорите да изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейност, както
и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация
предприятия. В настоящия случай работодателят не поддържа наличие на някое от
посочените основания, като предвид доказателствата по делото, няма данни да е налице
някоя от уредените в чл.68, ал.3 от КТ хипотези.
Втората група случаи, при които е допустимо сключването на срочни трудови
6
договори за определено време са предвидени в нормата на чл.68, ал.4 от КТ, която
ответникът счита за относима към процесния казус. Съгласно посочената разпоредба, по
изключение срочен трудов договор по ал.1, т.1 за срок най-малко от една година може да се
сключва за работи и дейност, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.
Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на
работника или служителя, като в тези случаи срочният трудов договор със същия работник
или служител за същата работа може да се сключи повторно само веднъж за срок най-малко
една година. В §1, т.8 на ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието „изключение“,
като е обяснено, че „изключение“ по смисъла на чл.68, ал.4 е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му.
По делото е безспорно установено, че и двата срочни трудови договора са обвързани
с Националната програма „М.“, което е от естество да обоснове наличието на конкретни
обективни икономически и финансови причини. За да е приложима обаче нормата на чл.68,
ал.4 от КТ и освен обстоятелства, дефинирани като „изключение“ следва да са налице още
две предпоставки: сключеният срочен трудов договор да е със срок най-малко една година
или в случай, че е сключен за срок по-кратък от една година, то за това да е предпоставено
от писмено искане на работника или служителя.
В конкретния случай и двата срочни трудови договора са сключени за срок, който е
по-кратък от една година – трудов договор №10 с дата на сключване 13.04.2020 е с
определен срок до 10.03.2021, а трудов договор №10 с дата на сключване 10.03.2021 г. е с
определен срок до 28.02.2022 г. От страна на ответника нито се твърди, нито се ангажират
доказателства относно наличието на отправено писмено искане от ищеца за сключване на
трудов договор с по-кратък срок от посочения от законодателя едногодишен такъв. И тъй
като прекратеният с атакуваната заповед трудов договор е последващ и е сключен за срок,
по-кратък от една година, същият се явява сключен в нарушение на изискванията по чл.68,
ал.4 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, трудов договор по ал.1, т.1, сключен в
нарушение на ал.3 и ал.4, се смята за сключен за неопределено време. Съдът споделя
доводите на ищеца, че превръщането на срочния трудов договор в договор за неопределено
време е настъпило по силата на закона. При това положение, прекратяването на безсрочното
ТПО на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ с изтичане на уговорения срок се явява
незаконосъобразно като неприложимо за безсрочни трудови договори. В този смисъл,
прекратяването на ТПО с оспорената Заповед №****** г. се явява незаконосъобразно, респ.
предявеният от АН. П. Ж. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като посочената по-горе заповед бъде
отменена.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Тъй като процесната Заповед №42/28.02.2022 г. на Директора на Д. Т. - Л., с която
7
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, се
явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а ищеца е работил към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при
ответника, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на искането за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - “Актьор“, с място на работа в Д.
Т. - Л..
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,ал.1 от КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225, ал.1 от
КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки. На първо място,
уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ
място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето
място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
В конкретния случай,уволнението е признато за незаконно и като такова следва да
бъде отменено.
Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца е да докаже претенцията си, като
установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без
работа е съществен елемент от фактическия състав, който в случая се явява доказан от
представените по делото писмени доказателства: копие от трудова книжка и служебна
бележка на Агенция по заетостта с изх.№ 60-17423/15.07.2022 г. Посочените по-горе
писмени доказателства по безспорен начин установяват, че към датата на заседанието по
същество ищецът е регистриран като безработен и не полага труд по трудово
правоотношение при друг работодател.
Съдът констатира, че към датата на съдебното заседание по същество /18.07.2022 г./ 6
–месечният срок по чл.225, ал.1 от КТ не е изтекъл.
Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера
на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който
същият е останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ ,
изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, получено за месеца,
предхождащ месеца на уволнението.
По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение,
че размерът на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение е 890,56 лв,
в т.ч. 880.00 лв.основна заплата и 10,56 лв. – 1,2% клас. Съгласно заключението, размерът на
претендираното обезщетение по чл.225 от КТ за 6 месеца следва да бъде 5343.36 лв.
Експертизата е установила, че за периода от 01.03.2022 г. до 18.07.2022 г. / датата на с.з./
8
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се изчислява на сумата от 4028.72 лв. Съдът
намира, че предявеният иск ще следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, след
изменението на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, допуснато в последното съдебно
заседание. Сумата по главницата от 4028.72 лв. ще следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва, считано от 27.04.2022 г. / датата на подаване на ИМ/ до окончателното й
изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е включено
адвокатско възнаграждение в размер на 1300.00лв. Сумата е заплатена в брой на адв. Н. при
сключването на Договор за правна защита и съдействие с дата 24.06.2022 г.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси върху
всеки един от уважените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -чл.1 и чл.3 от нея или сума в
общ размер на 261,15 лв., както и 180.00лв.за преведеното от бюджета на съда
възнаграждение на в.л. за изготвяне на заключение по назначената съдебно-икономическа
експертиза.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението на АН.
П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “В.“ №1, ет.2, ап.2, със съдебен адрес: гр. Л.,
ул.“Т.“№21, ст.204 / чрез адв. В.Н./, извършено със Заповед № ****** г. на Директора на Д.
Т. – Л., с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.“Т.“№49 и
ОТМЕНЯ посочената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношения с ищеца, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, АН. П. Ж., с горните данни,
на заеманата от него преди уволнението длъжност „АКТЬОР“ с място на работа в Д. Т. - Л.,
ако се яви в двуседмичен срок при работодателя от съобщението, че е възстановен.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225,ал.1 от КТ, Д. Т. – Л., с
Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.“Т.“№49, представляван от
Директора Б. П. ДА ЗАПЛАТИ на АН. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “В.“ №1,
ет.2, ап.2, със съдебен адрес: гр. Л., ул.“Т.“№21, ст.204 / чрез адв. В.Н./ обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.03.2022 г. до 18.07.2022 г. в размер на сумата от 4028,72
лв. / четири хиляди двадесет и осем лева и 72ст/, ведно със законната лихва върху тази
сума, начиная от датата на подаване на исковата молба /27.04.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
9
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Т. – Л., с Булстат ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.“Т.“№49, представляван от Директора Б. П. ДА
ЗАПЛАТИ на АН. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “В.“ №1, ет.2, ап.2, със
съдебен адрес: гр. Л., ул.“Т.“№21, ст.204 / чрез адв. В.Н./ сумата от 1300.00 лв /хиляда и
триста лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Д. Т. – Л., с Булстат ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул.“Т.“№49, представляван от Директора Б. П. ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 261,15 лв / двеста шестдесет и един лева и 15ст/, както и сумата от 180.00 /сто и
осемдесет/лв. за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от днес.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10