РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. ХАСКОВО, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500587 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е
образувано по жалба, подадена от С. О. Т. – длъжник по изпълнението против
действията на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Хасково,
извършени по изп.д. № 258 / 2022 год. по описа на същия съд и обективирани
в разпореждане с изх. № 4903 от 01.08.2022 год., с което е приключено
изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.2 от ГПК – поради изпълнение
на задължението, както и в разпореждане от 15.08.2022 год., с което е
оставено без уважение искането на жабоподателката, обективирано в молба с
вх. № 13283 от 15.08.2022 год., за определяне на по-нисък размер на
разноските по изпълнението, включващи възнаграждение за адвокат,
заплатено от взискателя и такси по изпълнението.
Постъпили са мотиви от държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/ при Районен съд - Хасково със съображения за недопустимост и
неоснователност на жалбата.
Постъпили са възражения от взискателя – Основно
училище „Христо Ботев“ – с.***, Хасковска област, със съображения за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 258 / 2022
год. по описа на ДСИ при Районен съд - Хасково е образувано по молба на
1
Основно училище „Христо Ботев“ – с.***, Хасковска област и приложен към
нея изпълнителен лист от 08.07.2022 год., издаден по гр.д.№ 705 / 2020 год. по
описа на Районен съд - Хасково, с който С. О. Т. е осъдена да заплати суми в
размер на 366 лева и на 650 лева – разноски по делото.
С молбата е направено искане за определяне и
присъждане на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в полза
на упълномощения от него адвокат, в размер на 400 лева, включващо 200 лева
– за образуване на изпълнителното дело и 200 лева – за водене на
изпълнителното дело, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие от 08.07.2022 год. и вносна бележка от 11.07.2022 год.,
удостоверяваща заплащане на възнаграждението. С молбата е направено
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по посочена
банкова сметка.
С разпореждане от 12.07.2022 год. на съдебния
изпълнител са приети разноски по изпълнението в размер на 400 лева –
адвокатски хонорар, съгласно искането на пълномощника на взискателя,
направеното с молбата за образуване на изпълнителното дело.
На 27.07.2022 год. е съставен констативен протокол,
отразяващ постъпването на сума от 1 617.94 лева от запор на банкови сметки
на длъжника, съгласно запорно съобщение изх.№ 4518 от 13.07.2022 год.,
изпратено до КВС Груп /Райфайзенбанк /България/ ЕАД, от страна на който е
постъпило писмо в СИС на 29.07.2022 год., с което третото задължено лице е
заявило, че признава вземането, върху което е наложен запора. Отчитайки
обстоятелството, че сумата е постъпила в срока за доброволно изпълнение,
съдебният изпълнител е разпоредил в полза на взискателя да се разпредели
сумата от 1 458 лева, а на длъжника да бъде възстановена сумата от 159.94
лева, на основание чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
На 29.07.2022 год. на жалбоподателката – длъжник по
изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 01.08.2022 год. на ДСИ е
постановено приключване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2
от ГПК – поради изпълнение на задължението.
На 15.08.2022 год. от длъжника е постъпила молба с
вх.№ 13283, с която е направено възражение за прекомерност на
претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение в размер на 400
лева и на размера на начислените такси, приети от съдебния изпълнител като
разноски по изпълнението, по което ДСИ се е произнесъл с разпореждане
15.08.2022 год., съобщено на длъжника с писмо изх.№ 5231 от 16.08.2022
год., връчено на 17.08.2022 год., уведомявайки жалбоподателката, че
извършването на последващи действия по изпълнението е недопустимо,
поради приключването му.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за недопустима в частта, с която се
обжалва разпореждане от 01.08.2022 год. на ДСИ за приключване на
2
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК – поради изпълнение
на задължението, предвид изричната в тази насока разпоредба на чл.435, ал.2
от ГПК, в която изчерпателно са изброени действията на съдебния
изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника и сред които
приключването на изпълнението по реда на чл.433, ал.2 от ГПК, не е
посочено изрично като вид изпълнително действие, което може да бъде
обжалвано.
Предвид изложеното жалбата в тази й част – като
подадена против действие, за което не е предвиден процесуален ред за
обжалването му, следва да се остави без разглеждане.
Жалбата и в останалата й част, подадена против
разноските по изпълнението се явява допустима, предвид разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни
изложените в отговора, подаден от взискателя доводи за недопустимост на
жалбата в тази й част, обосновани с липсата на акт от съдебния изпълнител,
обективиращ произнасяне по молбата на длъжника за намаляване на
адвокатското възнаграждение, предвид постановеното от съдебния
изпълнител разпореждане от 15.08.2022 год., с което на практика е оставено
без уважение искането на длъжника, направено с молба вх.№ 13283 от
15.08.2022 год., съдържащо възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Разгледана по същество, жалбата в посочената част се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните
съображения: Съгласно разпоредбата на чл.79, вр. чл.78, ал.1 от ГПК,
разноските по изпълнението, в това число и възнаграждение за един адвокат,
са за сметка на длъжника, заявеното от който възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирано
от пълномощника на взискателя, съдът намира за неоснователно, доколкото
размерът на същото - 400 лева, е определено под минималния размер на
възнаграждението за адвокат, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Нормата
на чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата предвижда, че размерът на възнаграждението
за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над
1 000 лева, възнаграждението се определя като ½ от това по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата – при интерес от 1 000 до 5 000 лева – 300 лева + 7 % за
горницата над 1 000 лева. Безспорно в случая е, че паричното вземане е в
размер на 1 016 лева, при което минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство се равнява на 301.12 лева. Сборът между
възнаграждението за процесуално представителство и това за образуване на
делото, равняващ се на 501.12 лева, обуславя извода за неоснователност на
възражението на длъжника за прекомерност на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 400 лева. Твърдението на жалбоподателя, че от
страна на пълномощника на взискателя не са извършвани правни действия
във връзка с предмета на договора за правна защита и съдействие, освен
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, се опровергава от
3
приложените по изпълнителното дело документи, видно от които е, че още с
молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху вземания
на длъжника по посочена банкова сметка, именно чрез реализирането на
който изпълнителен способ е събрана и сумата по изпълнителния лист.
Жалбата в останалата й част, подадена срещу
действията на съдебния изпълнител по определяне на таксите, дължими по
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
намира за неоснователна, по следните съображения: Събирането на таксите и
възлагането им в тежест на длъжника се обосновава с нормата на чл.79 от
ГПК, предвидените в която норма изключение не са налице. От постъпилата
от наложения запор върху банкова сметка на длъжника, сума в общ размер на
1 617.94 лева, в полза на взискателя е разпределена сума от 1 458 лева,
включваща 1 016 лева – сума по изпълнителния лист; 400 лева – адвокатско
възнаграждение; 24 лева, с ДДС – такса за образуване на изпълнителното
дело, дължима на основание чл.30 от Тарифата и 18 лева, с ДДС – такса за
налагане на запор, дължима на основание ч.36 от Тарифата. Твърдението на
жалбоподателката за недължимост на таксата за налагане на запора се
опровергава от нормата на чл.507 от ГПК, съгласно която запорното
съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане
на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Разликата между
постъпилата по изпълнението сума в общ размер на 1 617.94 лева и
присъдената в полза на взискателя – 1 458 лева, равняваща се на 159.94 лева е
възстановена на длъжника, на основание чл.53 от Тарифата, съгласно която
върху сумата, която длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение,
такса не се събира.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице
основания за изменение на размера на възложените в тежест на
жалбоподателката – длъжник по изпъленнието, разноски и такси по
изпълнението, поради което жалбата в тази й част – против разноските по
изпълнението, съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, следва да се остави без
уважение.
С оглед изхода на спора, обусловен от частична
неоснователност и недопустимост на жалбата, в тежест на жалбоподателката
следва да бъдат възложени направените от взискателя в настоящото
производство деловодни разноски в размер на 300 лева – възнаграждение за
адвокат, съгласно представени с подаденото от него възражение, договор за
правна защита и съдействие и пълномощно от 27.09.2022 год., и вносна
бележка от 29.09.2022 год.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от С. О.
Т., ЕГН ********** от село ***, Община Хасково – длъжник по
изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при
4
Районен съд - Хасково, извършени по изп.д. № 258 / 2022 год. по описа на
същия съд и обективирани в разпореждане от 15.08.2022 год., с което е
оставено без уважение искането на жабоподателката, направено с молба с вх.
№ 13283 от 15.08.2022 год., за определяне на по-нисък размер на разноските
по изпълнението, включващи възнаграждение за адвокат, заплатено от
взискателя и такси по изпълнението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от С.
О. Т., ЕГН ********** от село ***, Община Хасково – длъжник по
изпълнението против действията на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - Хасково, извършени по изп.д. № 258 / 2022 год. по описа на
същия съд и обективирани в разпореждане с изх. № 4903 от 01.08.2022 год., с
което е приключено изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.2 от ГПК –
поради изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА С. О. Т., ЕГН ********** от село ***,
Община Хасково да заплати на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Христо Ботев“ –
с.***, Хасковска област, ЕИК *********, сумата в размер на 300 /триста/ лева
– деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението в частта, с което е оставена без
разглеждане жалбата, имащо характер на определение подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателката.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5