Решение по дело №138/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			09.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.02.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		138		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

ЕТ ,,Лотос 99-Л.И.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. ,,Гъдуларче“ № 12, представляван от Л.И.И. е обжалвал Наказателно постановление № ПО-02-100/18.12.2018 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като разрешително за водовземане се издава на собственика на имота, а не на наемателя какъвто е той, поради което моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 03.07.2018 г. била извършена проверка от служители на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ на обект: хотелски комплекс ,,Кабей“, изграден в землището на с. Усойка, общ. Бобошево във връзка с установяване на източника и начина на водоснабдяване на обекта, начина на отвеждане и мястото на заустване на отпадъчни води от него, при която е установено следното: водоснабдяването на обекта се осъществява чрез изграден сондажен кладенец на място с географски координати № 42° 10' 55,48" и Е 23° 04' 34,51“ в землището на с. Усойка, общ. Бобошево на разстояние около 200 м от комплекса. Водите след него преминават през разпределителна шахта и посредством PVC тръби, водата се подава към помпена станция, в която са монтирани 10 бр. бидони за акумулиране на водните количества от сондажния кладенец, след което чрез помпи се подават към комплекса за питейно-битово водоснабдяване. По време на проверката е констатирано, че ресторанта и съблекалните към изградения външен басейн са водоснабдени с подземна вода от гореописания сондажен кладенец. Видно от представения фискален бон по време на проверката е, че оператор на ресторанта е ЕТ ,,Лотос -99-Л.И.“ с ЕИК *********. Същият ползва вода за ресторанта от сондажния кладенец. Ползването на водовземното съоръжение изградено в землището на с. Усойка, общ. Бобошево на 03.07.2018 г. за извършване на водовземане с цел питейно-битово  водоснабдяване на ресторанта от ЕТ ,,Лотос-99-Л.И.“ с ЕИК ********* без необходимото за това основание, а именно Разрешително за водовземане от подземни води, издадено по реда и при условията на Закона за водите.

За извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № КД-01-515/03.07.2018 г.

Съставен е АУАН № КД-04-126 от 20.08.2018 г., в който актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, което подлежи на санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Актът е връчен на Л.И.И. – собственик на ЕТ ,,Лотос-99-Л.И.“. Възражения по съставения акт са направени в законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и същите се свеждат до следното: не се оспорва, че обекта е водоснабден, но в момента на проверката не е констатирано водоползване; сочи се, че към момента съгласно заявените намерения на фирмата и указанията на Басейнова дирекция ,,Заподнобеломорски район“ е в процес на подготвяне на необходимите документи за получаване на съответното разрешително за водовземане в полза на ,,Лотос-99-Л.И.“. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото актосъставител – С.В. и свидетеля по установяване на нарушението М.Ч. и при съставянето на акта Д.Т., които поддържат изцяло отразените в него констатации.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и приложените по административнонаказателната преписка писмени документи.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП.

Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ разписва изключенията, при които се допуска водовземане без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи. Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. На свой ред санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: установено водовземане от една страна, като от друга е необходимо същото да се осъществява при липса на основание за това.

В конкретния случай, в хода на извършената на 03.07.2018 г. проверка, безспорно е установен факта на водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на ресторанта от ЕТ ,,Лотос-99-Л.И.“. При проверката е установено, че водоснабдяването на обекта се осъществява чрез изграден сондажен кладенец на място с географски координати № 42° 10' 55,48" и Е 23° 04' 34,51“ в землището на с. Усойка, общ. Бобошево на разстояние около 200 м от комплекса. Водите след него преминават през разпределителна шахта и посредством PVC тръби, водата се подава към помпена станция, в която са монтирани 10 бр. бидони за акумулиране на водните количества от сондажния кладенец, след което чрез помпи се подават към комплекса за питейно-битово водоснабдяване. По време на проверката е констатирано, че ресторанта и съблекалните към изградения външен басейн са водоснабдени с подземна вода от гореописания сондажен кладенец. Видно от представения фискален бон по време на проверката е, че оператор на ресторанта е ЕТ ,,Лотос -99-Л.И.“ с ЕИК *********. Същият ползва вода за ресторанта от сондажния кладенец. Ползването на водовземното съоръжение изградено в землището на с. Усойка, общ. Бобошево на 03.07.2018 г. за извършване на водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на ресторанта от ЕТ ,,Лотос-99-Л.И.“ с ЕИК ********* без необходимото за това основание, а именно Разрешително за водовземане от подземни води, издадено по реда и при условията на Закона за водите. Констатациите на длъжностните лице за водовземане не са оспорени. С категоричност е установено също така и обстоятелството, че цитираното водовземане е извършвано при липса на съответното разрешително по ЗВ. Съвкупното наличие на тези факти води до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно е определен и субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че разрешителното за водовземане от подземни води се издава на собственика на обекта, а не на наемателя, какъвто се явява жалбоподателя и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В случая е ирелевантно дали ЮЛ е собственик на имота, в който е ставало ползването на водовземното съоръжение или само е ползвало този имот, след като е установено категорично, че няма издадено разрешение за водовземане и има ползване на вода от подземен източник. Визираното разрешително се издава не само на собственик на имота, а и на ЮЛ, ЕТ и ФЛ, което го ползва (чл. 50, ал. 3, т. 1 и чл. 60, ал. 6, т. 1 от ЗВ).

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичния характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно нарушената законова разпоредба - чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. Посочено е и правното основание, изискващо издаване на разрешително - чл. 44, ал.1 от ЗВ. По идентичен начин е описано нарушението и в НП. В него е изписана нарушената правна норма, както и санкционната такава. На нарушителя е наложено съответстващото наказание, а именно имуществена санкция, тъй като се касае за едноличен търговец. Безспорно е, че датата на извършване на проверката – 03.07.2018 г. е и такава на извършване на деянието. Налице е яснота и относно мястото на извършване на нарушението, конкретизирано в акта и НП.

При така изяснената и безспорно установена фактическа обстановка, подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на административно наказателното производство, което да обуславя незаконосъобразност на издаденото НП. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с нарочно делегирана от закона материална компетентност за това.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на едноличния търговец не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Относно размера на наложената имуществена санкция от 2000 лв. съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Санкцията наложена на жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е определена към минималния възможен размер. Предвид безспорната доказаност на нарушението и неговия автор, липсата на основание същото да бъде квалифицирано като маловажно, както и с оглед липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му, настоящият състав намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-100/18.12.2018 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което на ЕТ ,,Лотос 99-Л.И.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. ,,Гъдуларче“ № 12, представляван от Л.И.И. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: