Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №569 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Териториална Дирекция
Северна Морска в Агенция „Митници”, депозирана чрез пълномощника гл. юрисконсулт Караславов
против решение № 153 от 12.12.2019г.
на ДРС, постановено по НАХД № 210/2019г., по описа на ДРС, с което е отменено
Наказателно постановление №367 от 15.05.2019г., издадено от зам.директор на
Териториална дирекция Северна морска в Агенция” Митници, с което на “Милки груп
био” ЕАД гр.София, ул.”***” №22А, представлявано от П.Д.П. за нарушение по чл.
234 ал.1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1
т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 804.42
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
В касационната жалба се поддържа
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По
съществото на спора моли, решението на ВРС като незаконосъобразно да бъде
отменено по подробно изложените в касационната жалба съображения и бъде
постановено ново по съществото на спора, с което бъде потвърди процесното НП с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде
оставено в сила. Представя списък на разноските.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ДРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
По
аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ДРС е установил, че на
12.01.2018г. на пристанище „Варна Запад” са пристигнали пет броя контейнери натоварени
с общо 5600 колета с бруто тегло 116 480 кг. съдържащи „палмова мазнина”. На
17.01.2018г. за стоката вложена в петте броя контейнери била подадена
митническа декларация, регистрирана като
ЕАД №18BG002002J0000662. Съгласно подадената ЕАД получател на стоката е фирма
„Милки груп био” ЕАД гр.София. В декларацията стоката била описана като
„палмова мазнина” с обща фактурна стойност 65856 щатски долара, митническа
стойност 114 278.91 лева , бруто тегло 116 480 кг. , нето тегло
112000 кг., тарифен код ********** и държава на произход Малайзия. Приложени
били и коносамент, фактура за данъчни цели, опаковъчен лист, сертификат за
анализ, здравен сертификат на Министерство на здравеопазването на Малайзия,
сертификат за произход, фактура за транспортни разходи и декларация за данните.
Въз основа на възникнали съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума били предприети
редица действия от страна на митническите органи, а именно проверка на
документи, анализ на митническата стойност, на внесени в ЕС стоки със същия
тарифен код, справка на световния пазар на палмови мазнини и др. След
извършване на анализ били изискани и представени допълнителни документи от
„Милки груп био” ЕАД – договор за продажба, проформа фактура, потвърждение за
извършено плащане по застрахователна полица и декларация за разкриване на
банкова тайна. След проверка и анализ на всички събрани в хода на АНП
доказателства, на дружеството бил съставен АУАН за извършването на нарушение по
чл. 234 ал.1 т.1 ЗМ – митническа измама, за това, че декларирало част от
стоката „палмова мазнина” 1120 колета по 20 кг. нетно тегло, с обща фактурна
стойност 13 171.20 щатски долара, код ********** и държава на произход
Малайзия , митническа стойност 21 918.64 лв. и държавни вземания общо
1972.68 лева вместо с митническа стойност 30856.67 лева и дължими държавни
вземания 2777.10 лева, като по този начин избегнало заплащането на държавни
вземания в размер на 804.42 лева. Акта бил връчен на управителя на дружеството
– жалбоподател като законоустановения срок били депозирани в писмен вид пред
административнонаказващия орган възражения, и представени допълнителни
доказателства. АНО обсъдил възраженията на нарушителя и приемайки ги за
неоснователни, издал процесното НП.
Приемайки, че „Милки груп био” ЕАД гр. София в качеството на вносител е
декларирал пред МП „Варна – Запад” цена по - ниска от действителната цена на
стоката, АНО ангажирал отговорността му за извършена митническа измама и
наложил съответните санкции.
За да отмени процесното НП, ВРС приел, че въз основа на събраните доказателства по делото не може да се
формира категоричен извод за осъществен от дружеството състав на нарушение.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
ДРС е установил вярно
фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до
обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати от ДРС процесуални
нарушения и липсата на изложени мотиви досежно обстоятелства, въз основа на
които митническите органи са стигнали до извод за невярно декларирана
митническа стойност, респ. за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
За да обосноват извод, че е извършена
митническа измама, митническите органи са се позовали на износната декларация,
която по арг. от чл.12, §4 от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно
доказателство, но както правилно е приел ВРС, не е достатъчно за да обоснове
извод, че митническата стойност на процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1
и 2 от МК – т.е. че действително платената или подлежаща на плащане цена
на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, е именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Правилен е извода на ДРС,
че износната митническа декларация не е документ, който според МК удостоверява
действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12) от МК
митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена
форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва
да бъдат приложени. Дружеството не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на
чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната декларация по чл.172 от
МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по
смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп,
С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Следователно, стойността на стоката
декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с
удостоверителна сила и подлежи на преценка, каквато в случая не е извършена.
Наличието на фактура, представена от вносителя с различна стойност на стоката
от стойността, която е декларирал износителя, не може да се обоснове извод, че
заявеното от износителя документира действително договорената и подлежаща на
плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Фактурите са
частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на митническата администрация
е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително
договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл.29 §1 от
Регламента. Доказателства за това не се установява да са били събрани към
датата на издаване на НП. Липсва и валидно установяване с окончателен доклад на
ОЛАФ, че фактурата, представена при вноса е неистинска.
Поради това като е направил извод, че не е
еднозначно и категорично доказано от издателя на НП, че именно фигуриращата в
малайзийската износна декларация стойност е митническата стойност на внесената
стока, ДРС е направил извод кореспондиращ с доказателствата и закона като
настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на ДРС досежно
незаконосъобразност на процесното НП.
С оглед на
гореизложеното ДРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за
разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени, съобразно
приложените доказателства за действително сторени такива в размер на 360 лева
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 12.12.2019г. на ДРС, постановено по
НАХД № 210 по описа на ДРС за
2019г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” гр.София да
заплати на „Милки
груп био” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.София, ул. *** *** №22А
представлявано от П.Д.П., сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева съставляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: