Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.06.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На десети юни Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01880 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявен е иск от „Вива прима“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, срещу С.А.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 20.02.2017г., сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2015г., сключен с “БТК”АД, сумата от 326,16лв., представляваща неплатена сума за доставени му далекосъобщителни услуги и обезщетение за неизпълнение на Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “БТК”АД от 15.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 26.09.2017г. по ч.г.д.№66141/2017г. на Софийски районен съд.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от Заповед от 26.09.2017г. по ч.г.д.№66141/2017г. на Софийски районен съд със същата е разпоредено плащане на сумата от 326,16лв., представляваща неплатена сума за доставени му далекосъобщителни услуги. Поради това и доколкото предметът на настоящето производство е ограничен от заповедта, то производството е допустимо в частта, с която се претендира установяване на неплатените далекосъобщителни услуги. Производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо в частта, с която се претендира установяване дължимост на обезщетение за неизпълнение на Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “БТК”АД от 15.05.2013г
По основателността:
Видно от Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “БТК”АД от 15.05.2013г., доставчикът се е задължил да предоставя далекосъобщителни услуги на ответника по избран абонаментен план VIVACОM MegaCall S+, за срок от 12 месеца. С допълнително споразумение към договора от 11.03.2014г., срокът на договора е продължен с 24 месеца, като е добавен и допълнителен абонамент + GROUP2.
При сключване на договорите ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното и доколкото няма валидно оспорване от ищеца, то и съдът намира, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на мобилни услуги.
Ищецът е придобил вземанията по процесния договор с Договор за прехвърляне на вземане от 20.02.2017г., сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2015г., сключен с “БТК”АД. Същите договори за цесия са приети като доказателство по делото и не са оспорени от ответника. С исковата молба на ответника са връчени и уведомления за процесните цесии и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че процесните договори за цесия са породили действие и за ответника.
По делото са приети като доказателства
-Фактура
№**********/23:06.2014г. за периода на потребление 22.05.2014г.- 21.06.2014г, с
обща сума в размер на 43.39 лв., с краен срок за плащане 09.07.2014г..
-Фактура №111650035219/22.07.2014г. за периода на потребление 22.06.2014г.-21.07.2014г.,
с обща сума в размер на 94.90 лв., от
които баланс за предходни периоди е
сумата в размер на 43.39 лева, с краен срок за плащане 08.08.2014.
-Фактура №**********/22.08.2014г. за периода на
потребление 22.07.2014г - 21.08.2014г, с обща сума в размер на 107.65 лв., от
които баланс за предходни периоди е сумата в размер на 94.90 лева, с краен срок
за плащане 08.09.2014.
-Фактура №**********/22.09.2014г. за периода на
потребление 22.08.2014г - 21.09.2014г, с обща сума в размер на 120.66 лв., от
които баланс за предходни периоди е сумата в размер на 107.65 лева, с краен
срок за плащане 09.10.2014г.
-Фактура №**********/23.10.2014г. за периода на
потребление 22.09.2014г - 21.10.2014г, с обща сума в размер на 133.74 лв., от
които баланс за предходни периоди е сумата в размер на 120.66 лева, с краен
срок за плащане 08.11.2014г.
-Кредитно известие №**********/09.12.2014г. за периода
на потребление 22.10.2014г. - 21.11.2014г., с обща сума в размер на 326.16 лв.,
от които баланс за предходни периоди е сумата в размер на 133.74 лева,
неустойки в размер на 192.73 лв., с краен срок за плащане 09.12.2014г.
Предвид гореизложеното и доколкото ответникът не е
оспорил съдържанието на процесните фактури, то и съдът намира, че същите
доказват задължение на ответника за предоставени му далекосъобщителни услуги в
размер на 133,74лв. Въпреки указаната му доказателствена тежест ответникът не е
представил доказателства за евентуално плащане или погасяване на процесната
сума на друго основание, поради това и установителният иск следва да бъде
уважен до този размер.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
За разликата до пълния претендиран за установяване
размер на иска от 326,16лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Видно от горепосочените фактури отхвърлената част от иска представлява
начислени неустойки по процесния договор, а за тях не е издавана заповед за
изпълнение. В съдебно заседание на ПРС от 10.06.2019г. ПРС е оставил без
уважение искането на ищеца за допускане изменение на иска по подробно изложени
съображения.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 530,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавни такси и сумата от 480,00лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства от които в съответствие с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 217,32лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „Вива прима“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, срещу С.А.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 20.02.2017г., сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 29.05.2015г., сключен с “БТК”АД, сумата от 133,74лв., представляваща неплатена сума за доставени му далекосъобщителни услуги и обезщетение за неизпълнение Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “БТК”АД от 15.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от 26.09.2017г. по ч.г.д.№66141/2017г. на Софийски районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен за установяване размер от 326,16лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца плащане на обезщетение за неизпълнение на Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “БТК”АД от 15.05.2013г.
ОСЪЖДА С.А.Г., с ЕГН:********** и адрес:с***, да заплати на „Вива прима“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, сумата от 217,32лв., представляваща направени разноски в заповедното и исковото производства за държавни такси и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№66141/2017г. на Софийски районен съд да бъде върнато на същия съд, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: