Р Е
Ш Е Н
И Е №
525
гр.Пловдив 28.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански
състав, в открито заседание на 19.05.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 468/2020 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на П.Ц.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, против решение № 5001/31.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9648/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х
гр. състав, с което по отношение на него са взети мерки по реда на ЗЗДН, като на осн.
чл.5, ал.1 т.1 ЗЗДН
е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие – психическо и
физическо по отношение на Т.Н. М. с ЕГН
**********, забранено му е на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да приближава
на разстояние по-малко от 100 метра Т.Н.
М., жилището ѝ, нейната месторабота, като и местата за социални контакти
и отдих за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на
решението, както и на осн. чл.5 ал.3 от ЗЗДН е осъден да заплати глоба в
размер на 400 лева, в полза на Държавата, по Бюджета на Съдебната власт и по сметка
на Пловдивския районен съд. Във
въззивната жалба се застъпва становището, че постановеното решение е процесуално
недопустимо, тъй като същото е постановено по недопустима молба. Жалбоподателят
счита, че той не попада в кръга на лицата, изрично изброени в ЗЗДН, спрямо
които може да бъде взета мярка за защита от домашно насилие. Конкретно твърди,
че не е било налице фактическо съпружеско съжителство по отношение на него и
молителката. При тези оплаквания се иска обезсилване на обжалваното решение като
постановено по недопустима молба и
прекратяване на производството. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че
решението не е недопустимо, жалбоподателят счита, че решението е неправилно,
като моли да бъде намалена продължителността на времето, през което следва да
търпи наложените мерки на минимално предвидения в закона срок, както и да бъде минимален размерът на глобата, която
следва заплати. Претендира разноски.
Въззиваемата Т.Н. М., чрез адв. М.К.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Производството пред Пловдивския
районен съд е било образувано въз основа на молба от Т.Н. М. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, с която се
излагат твърдения, че с ответника по молбата са били във фактическо съпружеско
съжителство от 2015г. до 2018г. Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо молителката
акт на домашно насилие на 07.06.2019 г. като я е причакал пред работното и
място и започнал да върви с нея, въпреки нежеланието ѝ. Заявил и, че не
следва да го предизвиква, тъй като, ако реши, ще я убие. След отправените
заплахи молителката потърсила помощ, като се опитвала да спре преминаващите по
улицата автомобили. В този момент ответникът я хванал за предмишницата,
издърпал я към себе си и започнал да я удря с юмруци по лицето.
Ответникът възразява подадената
молба да е процесуално недопустима, като оспорва твърдението, че е живял с
молителката на семейни начала.
Легално
определение за понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
ЗЗДН не дава легално определение на понятието
фактическо съпружеско съжителство, но такова е дадено в други закони, като
например параграф 1, т.18 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ, който гласи,
че "фактическо съжителство на съпружески
начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по
отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в
брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един
за друг и за общо домакинство. Във всички случаи фактическото съпружеско
съжителство по смисъла на ЗЗДН следва да изпълва изцяло фактическото съдържание
на брачната връзка, в което се включва съвместното обитаване на жилище,
поддържане на общо домакинство, грижи на лицата един за друг.
Молителката е
представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирала
извършването спрямо нея от ответника на 07.06.2019 г. действия по начина,
описан в молбата. В декларацията обаче не се посочва в каква връзка се намират,
или са се намирали молителката и ответникът по молбата.
Пред районния
съд като свидетел е разпитана лелята на ответника Т. Е., която сочи, че Т. и П.
били гаджета. Не и е извество П. да е живял с Т. на семейни начала. Майката на П.
починала през м.април 2017 г. , като преди това П. живеел с нея под наем. След
смъртта на майка си П. отишъл да живее при баба си и при дядо си. След
м.Декември 2017 г. и до деня на съдебното заседание, в което е разпитана
свидетелката – 11.12.2019 г., П. живеел по наем с неговия приятел Х. Имало е
случай П. да остава да приспива в квартирата на Т..
Като свидетел
пред районния съд е разпитан и Х. И., без родство, който сочи, че с П. са учили заедно в Софийския
университет от 2014 г. Познава Т. от началото на 2015 г., когато тя започнала
връзка с П.. Лятото на 2015 г. П. бил при майка си. Тя починала през 2016 г.,
след което той заживял при леля си. Свидетелят сочи, че с П. са съквартиранти
вече трета година, от м.Декември 2016 г. Излизали са навън тримата. Когато
започнали да живеят заедно, П. ходел да приспива при Т. по два-три дена през
седмицата, като в останалото време живеел в тяхната квартира. Свидетелят не
знае за период, през който П. да е живеел постоянно при Т.. Знае, че когато той
не е бил в България, Т. е идвала да преспива
при П..
При тези данни
следва да се приеме, че по делото е установено молителката и ответникът по
молбата да са били в интимна връзка, като са обитавали различни жилища, в които
понякога са преспивали заедно. Не се установи обаче страните да са заживяли
трайно в общо жилище като семейство, да са поддържали на общо домакинство и да
са полагали грижи един за друг. Ето защо
не може да се приеме, че същите са живели съпружески начала. Вън от предметния
обхват на закона обаче са насилническите актове, извършени от лица извън
изрично изброените в чл. 2, ал.1 от ЗЗДН. Разпоредбата на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН очертава принципно групите лица, които могат да бъдат жертва
на домашно насилите - лица, които се намират в родствена връзка с извършителя;
лица, които са или са били в семейна връзка с извършителя; лица, които са или
са били във фактическо съпружеско съжителство с извършителя. Изхождайки от тази
принципна позиция, с разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН законодателят е избрал изчерпателния подход и конкретно е определил
лицата, които могат да бъдат жертви, респ. извършители на домашно насилие.
Ето защо съдът приема, че доколкото
страните не са били във фактическо съпружеско съжителство, подадената молба за
защита от домашно насилие е недопустима. Решението на районния съд, с което е
разгледана молбата по същество и спрямо жалбоподателя са взети мерки за защита
от домашно насилие по реда на ЗЗДН е недопустимо. Като такова същото следва да се обезсили, а производството по
делото – да се прекрати.
Предвид обезсилването на решението и прекратяването на
производството по делото и на основание чл. 78, ал.4 ГПК, в тежест на молителката – въззиваема страна и
в полза на жалбоподателя – ответник по молбата ще се поставят сторените от
последния разноски в производството пред двете инстанции, които се констатираха
на 1000 лв., от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в първата
инстанция и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК,
Съдът
Р
Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА Решение решение № 5001/31.12.2019 г., постановено по гр.д. № 9648/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х
гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по въззивно дело № 468/2020 г. по описа на Пловдивския Окръжен
съд и производството по гр.д. № 9648/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, образувано
по молба за
защита от домашно насилие от Т.Н. М. с ЕГН ********** против П.Ц.Ц.
с ЕГН **********, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Т.Н. М.
с ЕГН ********** да заплати на П.Ц.Ц. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 1000 /хиляда / лв. разноски по делото пред двете инстанции за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: