Определение по дело №2334/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Г.Ж.З., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния представител - адв. К. А., за изменение в частта за разноските на решение № 2196/04.12.2023 г., постановено по к.н.а.х дело № 2334 по описа за 2023 год., по описа на Административен съд – Пловдив.

Поддържа се, че неправилно касационната инстанция е отказала присъждане на разноски за развилото се производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, образувано по частна жалба от Г.Ж.З., срещу Определение № 449 от 13.06.2023г., постановено по а.н.д. № 199 по описа на 2023г. на Районен съд – Пловдив, IX - ти наказателен състав, с което е оставено без уважение искането на З. за изменение на решение № 501/22.03.2023 г., постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX - ти наказателен състав, в частта за разноските.

Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните административнонаказателни производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

При тази правна регламентация молбата за изменение на съдебното решение като подадена от страна с надлежна процесуална легитимация се явява допустима. По същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основното производство е образувано по касационна жалба, предявена от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. В., срещу решение № 501/22.03.2023 г., постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX - ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № ВG02032022/1000/Р8-440/01.09.2022г., издадено от директор на Национално тол управлние към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г.Ж.З. е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Касационната инстанция с решение № 2196/04.12.2023 г., постановено по к.н.а.х дело № 2334 по описа за 2023 год., по описа на Административен съд – Пловдив е оставила в сила решение № 501/22.03.2023 г., постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IX - ти наказателен състав. По частната жалба на Г.Ж.З., срещу Определение № 449 от 13.06.2023г., постановено по а.н.д. № 199 по описа на 2023г. на Районен съд – Пловдив, IX - ти наказателен състав, съдът е изменил решение № 501/22.03.2023 г., постановено по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ - ти наказателен състав, в частта с разноските, като е осъдил Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г.Ж.З. сумата от 780 лева - съдебни разноски по а.н.д № 199 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, IХ - ти наказателен състав.

Съдът е оставил без уважение искането на Г.Ж.З. за присъждане на разноски в производството по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс за касационната инстанция.

В настоящата молба се поддържа, че съдът неправилно е възприел искането на Г.Ж.З. за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК, тъй като претенцията не се отнасяла за разноски пред въззивната инстанция, а за тези, които са сторени във връзка с обжалване на Определение № 449 от 13.06.2023г., постановено по а.н.д. № 199 по описа на 2023г. на Районен съд – Пловдив, IX - ти наказателен състав.

Противно на разбирането на иницииралата частното производство страна, при осъществяването на инстанционния контрол по специалния ред на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК не е дължимо присъждането на разноски. Това е така, тъй като съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса (в този смисъл Определение № 5086 от 30.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2022 г., II о.; Определение № 12648 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2016 г., III о.). Решението на съда в частта му, с която е постановено в полза на кого и в какъв размер се присъждат разноските, е решение не по предмета на спор, а по частен въпрос, свързан с изхода на делото. Следва да бъде указано на молителя, че принципно разноски не се дължат в случаите, когато за да бъде осъществено субективното право на разноски е необходимо то да бъде признато от съда със съдебен акт, какъвто е настоящия случай.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Ж.З., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, чрез процесуалния представител - адв. К. А., за изменение в частта за разноските на решение № 2196/04.12.2023 г., постановено по к.н.а.х дело № 2334 по описа за 2023 год., по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: