ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
от 29.04.2022 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково,
в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. д. № 387/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 160, ал. 4 във връзка с
ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 166, ал. 4 във
връзка с ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба
на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК ***, срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 1/21.04.2022 г. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково /РИОСВ – Хасково/.
В жалбата е обективирано
искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт.
Същото било допуснато
в резултат на обществения и медиен интерес, като не били налице предпоставките
по чл. 158, ал. 3 от ЗООС, а именно – възникване на непосредствена опасност за
замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или
имуществото на хората. В периода от 25.05.2021 г. до момента било изпълнено
изискването за представяне на месечни доклади за резултатите от собствените
непрекъснати измервания на емисиите от серен диоксид, азотни оксиди и прах,
изпускани в атмосферния въздух от блок 120 MW,
въз основа на които РИОСВ – Хасково е издала протоколи за оценка на резултатите
на източник котел ОР-380в, в съответствие с комплексно разрешително. Не било
налице необходимост от предотвратяване или преустановяване на административни
нарушения, свързани с опазване на околната среда, както и предотвратяване и/или
преустановяване на вредните последици от тях. В този смисъл допълва, че
издадените наказателни постановления за нарушение на ЗООС не е са влезли в сила
поради тяхното обжалване. Акцентира върху обстоятелството, че спирането
производствената дейност на горивната инсталация в частта с котел ОР 380в,
освен икономически ефект спрямо дружеството, ще рефлектира и върху трудовите
правоотношения на последното с наетите от него работници и служители. „ТЕЦ
МАРИЦА 3“ АД било страна по договор за предоставен достъп с „ЕВН“ АД, въз
основа на който се гарантира непрекъснатост на преобразуването и преноса на
електрическа енергия на своите клиенти, т.е. централата е гарант за енергийната
обезпеченост на Община Димитровград. Фактическите действия по налагането на
принудителна административна мярка /ПАМ/ са осъществени чрез пломбиране на
помещения и съоръжения на дружеството, оставянето на които през продължителен
период от време без надзор и поддръжка би довело до непоправими щети или да
застраши живота и здравето на работници следствие наводнение, пожар или взрив.
Изложени са аргументи, че с допускане предварителното изпълнение на заповедта
ще се препятства използването на нови алтернативни горива за съвместно изгаряне
с основното гориво /въглища/ по утвърдена технология и без промяна на
капацитета на инсталацията. Сочи, че въглищните централи са важна част от
прехода към нисковъглеродна икономика, тъй като осигуряват необходимата
стабилност на мрежата, захранвана от увеличаващ се дял електроенергия,
произвеждана от възобновяеми източници и нискоемисионни горива. В този смисъл
дружеството разполагало с дългосрочни договори за доставка на биогорива,
обвързани с конкретни доставки, количества и срокове, като спирането на
централата ще възпрепятства изпълнението на поетите ангажименти и ще създаде
реални предпоставки за ангажиране на неустойки. Били налице предпоставките по
чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК – изпълнението /действието/ на акта може
да причини на жалбоподателя, както значителни, така и трудно поправими вреди,
сред които и уронване на неговия престиж. Общественият интерес, който следва да
е реален, съществуващ и установен, а не хипотетичен и предполагаем, нямало как
да бъде засегнат, тъй като твърдяното нарушение не било извършено. Липсвали
данни за реално замърсяване на компонентите на околната среда, които да са
причинени от дейността на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД. Не били взети проби и направени
анализи, въз основа на които да бъдат направени изводи за превишаване
допустимите отпадъчни газове съобразно условията на комплексното разрешително.
Акцентира върху обстоятелството, че допускане предварително изпълнение в резултат
на един незаконосъобразен административен акт би довело до реализиране
отговорност на РИОСВ – Хасково по реда на ЗОДОВ.
В молба – допълнение
от 27.04.2022 г. жалбоподателят сочи възникването на нови обстоятелства от
съществено значение за установяване на действителната фактическа обстановка.
Получено било писмо от „ХИДРО ПАУЪР ЮТИЛИТИС“ ЕООД, с което последният заявява,
че ще бъде принуден да приложи всички санкционни клаузи, както и ще претендира
вреди и пропуснати ползи, ако „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, в качеството си на продавач по
договора от 01.12.2017 г., изменен със споразумение за заместване на страна от
28.03.2022 г., не е в състояние да изпълнява договорните си задължения.
Допускането на предварително изпълнение на заповедта ще доведе до пълна липса
на приходи, а от там и до невъзможност за погасяване на текущи разходи, в т.ч.
материали, заплати, осигуровки, данъци, електричество, вода, задължения към
доставчици, кредитори и други. В този смисъл биха възникнали основания за
„неплатежоспособност“ или „свръхзадълженост“ по смисъла на ТЗ и откриване на
производство по несъстоятелност, както и за вземания от НАП, Община
Димитровград, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Акцентира, че
това би довело до прекратяване на лицензията му, издадена от КЕВР.
С молба – допълнение
от 29.04.2022 г. жалбоподателят представя допълнителни доказателства,
обосноваващи искането за спиране предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка. Твърди, че ще бъдат спрени плащанията за дейности,
извършвани от „Марица Енерджи“ ЕООД, както и, че ще блокират дейностите по
обработка на складираните и постъпващи към централата големи количества
въглища, а последните ще бъдат изложени продължително време на непредвидими
метеоролигични фактори, предпоставка за аварии и щети за околната среда. Сочи
се също, че договорът с „НЕОХИМ“ АД, от значение за осъществяването на всички
доставки на горива – въглища и биомаса, също ще бъде прекратен.
Постъпили са на дати
28.04.2022 г. и 29.04.2022 г. становища от директора на РИОСВ – Хасково, в
което са изложени мотиви за неоснователност на искането по чл. 166, ал. 4 АПК.
Не били налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 1/21.04.2022 г. на Директора на РИОСВ –
Хасково била издадена на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл.
123в, т. 2, чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 2 ЗООС, като съгласно
специалната норма на чл. 160, ал. 5 ЗООС обжалването на заповедта не спира
изпълнението на принудителна административна мярка /ПАМ/. При допуснато по
закон предварително изпълнение на един административен акт законодателят е
този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен
интерес. В този смисъл по чл. 166, ал. 4 АПК молителят е този, който следва да
докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение
би му причинила. Не са представени доказателства от жалбоподателя, че вредата
ще настъпи реално, като твърденията за налагането на неустойки са хипотетични,
самите неустойки – неустановени, недоказани по размер и предполагаеми. Не са
представени и доказателства за нарушен материален интерес. От друга страна,
налице е голям държавен и обществен интерес от предварителното изпълнение на
оспорения административен акт с приоритет пред интересите на дружеството. Целта
е да се преустанови непосредствената опасност от промяна на качествата на
околната среда по компонент атмосферен въздух, премахване на риска за здравето
на хората, както и преустановяване на продължаващото извършване на нарушения на
ЗООС. Прилагайки ПАМ незабавно чрез фактическо пломбиране на инсталации,
източници на замърсяване, ще се спре дейността на централата, а спирането на
предварителното изпълнение би довело до разрешаване незаконната й дейност,
влошаване качеството на атмосферния въздух и допускане на непосредствена
опасност за здравето на хората. Представени са доказателства за установени
замърсявания на въздуха за периода май 2021 г. – април 2022 г. Излага се
твърдение, че несъизмерим е стопанският риск с този, оказващ влияние върху
чиста и здравословна околна среда. Акцентира се върху обстоятелството, че е
постъпило официално становище на Министерство на енергетиката, видно от което
произведената електроенергия от тази централа за 2021 г. е едва 0,48 % от
общото количество на страната, т.е. нейният балансов показател е 0. Посочва се,
че от дружеството не е оказано съдействие при пломбиране на съоръженията.
Неотносими били възраженията за използване на нов алтернативни горива, като
инвестиционните намерения на оператора подлежали на процедури по одобряване и
съгласуване с МОСВ, ИАОС, РИОСВ, налагащи преразглеждане и актуализация на
комплексното разрешително. Налагането на ПАМ не уронвало престижа на
дружеството, тъй като същото било с указан срок – до провеждане на горивната
инсталация в състояние, което не позволява възникване на непосредствена
опасност от замърсяване на околната среда по компонент атмосферен въздух по
смисъла на чл. 4 ЗООС и до осигуряване недопускането на неорганизирани емисии
вредни вещества в атмосферния въздух, констатирани от контролния орган и
контролен орган по ЗУТ. Във връзка с целта на закона по опазване компонентите
на околната среда и човешкото здраве е формирано становище жалбата с особено
искане за спиране на предварително изпълнение на ПАМ да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя, представените от него
писмени доказателства и постъпилата на основание чл. 152, ал. 4 АПК
административна преписка, формира следните фактически и правни изводи:
„ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД,
ЕИК ***, притежава Лицензия за производство на електрическа и
топлинна енергия № Л-068-03/14.02.2001 г., издадена от Държавната комисия за
енергийно регулиране, чийто срок е многократно удължаван – последно с Решение №
И4-Л-068/02.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, за 10
години, считано от 01.01.2021 г.
С решение №
41-Н1-И0-А1/2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна
среда е актуализирано Комплексно разрешително на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК ***,
за експлоатация на горивна инсталация с номинална топлинна мощност над 50 MWth,
включваща котел ОР 380в /1 бр./ за производство на електроенергия /изпускащо
устройство – комин № 1/ и котли ПКМ-12 /3 бр./ за производство на пара за
собствени нужди /изпускащо устройство – комин № 2/.
На основание чл. 160,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 123в, т. 2, чл. 158, т. 3 и т. 4, чл. 159, ал. 2
от ЗООС, поради възникналата непосредствена опасност от замърсяване на околната
среда и за преустановяване на административни нарушения, свързани с околната
среда, със Заповед № 1/21.04.2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково е наложена
на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД следната принудителна административна мярка: спирам
производствената дейност на горивна инсталация в частта – котел ОР 380в /1 бр./
за производство на електроенергия с номинална мощност 370 MWth,
съгласно Условие № 2 от Комплексно разрешително № 41-Н1/2012 г., издадено с
Решение на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда и
водите № 41-Н1-И0-А1/2012 г., актуализирано с Решение на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по околната среда и водите № 41-Н1-И0-А1/2016 г., с
оператор „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, с адрес: гр. Димитровград, Промишлена зона.
Посочено е, че спирането се прилага чрез принудително извеждане от експлоатация
и пломбиране на места за подаване на гориво и/или други съоръжения към котел ОР
380в за производство на електроенергия с номинална топлинна мощност 370 MWth.
Посочен е срокът на действие на ПАМ - до провеждане на горивната инсталация в
състояние, което не позволява възникване на непосредствена опасност от
замърсяване на околната среда по компонент атмосферен въздух по смисъла на чл.
4 ЗООС и до осигуряване недопускането на неорганизирани емисии вредни вещества
в атмосферния въздух, констатирани от контролния орган и контролен орган по
ЗУТ. Посочено е изрично, че обжалването на заповедта не спира изпълнението й на
основание чл. 160, ал. 5 ЗООС.
Съгласно чл. 158, т.
3 и т. 4 ЗООС „Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него
лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите
на басейновите дирекции прилагат принудителни административни мерки в случаите
на: възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на
околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората;
предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с
опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на
вредните последици от тези нарушения“. „При прилагането на принудителните
административни мерки министърът на околната среда и водите или оправомощени от
него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и
директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител
спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или
ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и
ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване“ /чл. 159, ал. 2 във
връзка с чл. 160, ал. 1-2 ЗООС/. Изрично е посочено, че заповедта за прилагане
на ПАМ подлежи на обжалване по реда на АПК, което не спира действието й /чл.
160, ал. 4-ал. 5 ЗООС/.
Съгласно чл. 166, ал.
4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“. В
конкретния случай и по аргумент от чл. 160, ал. 5 ЗООС е допуснато
предварително изпълнение на Заповед № 1/21.04.2022 г. на Директора на РИОСВ –
Хасково. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол,
поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането на
допуснатото предварително изпълнение при условията на чл. 166, ал. 2 АПК
/Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на
ВАС/.
Съгласно чл. 166, ал.
2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане
на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло
в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може
да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.
Искането на „ТЕЦ
МАРИЦА 3“ АД е депозирано в деня на подаване на жалбата срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 1/21.04.2022 г. на Директора
на РИОСВ – Хасково от лице с правен интерес, поради което същото е допустимо.
Разгледано по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
„Принудителните
административни мерки по ЗООС се съобразяват с приоритетния обществен интерес
от опазването на околната среда и защитата на здравето на хората чрез
регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната
среда, осъществяването на контрол върху източниците на замърсяване и създаване
на икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда“ /така
вж. Определение № 9516 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 5895/2019 г., VІ отд. на
ВАС/. В случая е без значение установява ли се в действителност нарушение на
действащото екологично законодателство, създава ли евентуално осъщественото
нарушение непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната
среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, тъй като това са
въпроси, който съдът ще обсъди в производството по оспорване законосъобразността
на заповедта, с която се налага ПАМ. При това съдът не дължи преценка на
представените от жалбоподателя писмени доказателства - протоколи за оценка на
резултатите от проведени СНИ от комин № К-1 на източник Котел ОР – 380 към
обект „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД за периода януари 2021 г. – февруари 2022 г., съставени
от експерт към РИОСВ – Хасково, подписани от Директора на РИОСВ – Хасково и
връчени на представител на обекта.
В производството по
чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са
налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Основание за спиране могат
да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта
/Определение № 1773 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 737/2022 г., VІІ отд. на
ВАС/. В тежест на жалбоподателя е докаже значителна или трудно поправима вреда,
която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини /Определение №
2616 от 21.03.2022 г. по адм. д. № 2288/2022 г., VІІ отд. на ВАС/. В същото
това определение е посочено изрично, че „при липса на нормативно регламентирани
критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната
практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да
могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение. /…/ В случая, законодателят е оценил налагането
на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена
значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази
ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които
жалбоподателя излага като противопоставими, следва да са със същата степен на
значимост“. Това е така, тъй като в производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка
с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и
обществени интереси /Определение № 1740 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 1123/2017
г., VІ отд. на ВАС/, която презумпция следва да бъде оборена именно от
жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат,
т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди.
С разпоредбата чл.
166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да
причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата
на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно
поправими вреди /Определение № 9606 от 29.06.2011 г. по адм. д. № 7363/2011 г.,
5 чл. с-в на ВАС/. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването
на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия
акт /Определение № 7360 от 17.06.2021 г. по адм. д. № 5730/2021 г., ІІ отд. на
ВАС/, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са
всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен
акт или които са се осъществили преди издаването на акта /Така вж. Определение
№ 1773 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 737/2022 г., VІІ отд. на ВАС/. Необходимо
е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид
и размер /така вж. Определение № 464 от 19.01.2022 г. по адм. д. № 183/2022 г.,
ІІ отд. на ВАС/, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка
за тяхната значимост за дружеството. Накърняването на неговите частни
икономически интереси или на интереса на потребителите от осигуряване на
електроенергия, достъпът до която не би бил ограничен, вкл. и без излагане на
риск електроенергийната система на Република България с оглед становището на
Заместник-министъра на енергетиката, обективирано в писмо № Е-92-00-422 от
21.04.2022 г., не може да се противопостави на обществения интерес от чиста и
здравословна околна среда и опазване на чистотата на атмосферния въздух, и в
частност осигуряване на безопасни условия за опазване на живота и здравето на
гражданите. Именно спазване на условията по комплексното разрешително от страна
на „ТЕЦ Марица 3“ обезпечава гарантирането на този значим обществен интерес.
Така вж. Определение № 14272 от 24.10.2019 г. по адм. д. № 12389/2019 г., VІ
отд. на ВАС. Спазени ли са тези условия е преценка, която се дължи от съда при
осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорения акт, не и в
производството по искане за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.
В случая от
дружеството не са представени доказателства, че в действителност са предприети
мерки по предотвратяване на замърсяването, вкл. по отношение осъществяване на
бъдещи инвестиционни намерения относно използването на нови алтернативни горива
за съвместно изгаряне с основното гориво /въглища/, както и обезпечаващи
твърденията за извършването на планов ремонт на основни съоръжения с цел
подобряване на тяхната работа /вж. писмо № Е-92-00-422 от 21.04.2022 г. на
Заместник-министъра на енергетиката/. В този смисъл и налагането на ПАМ е
обвързано със срок - до провеждане на горивната инсталация в състояние, което
не позволява възникване на непосредствена опасност от замърсяване на околната
среда по компонент атмосферен въздух по смисъла на чл. 4 ЗООС и до осигуряване
недопускането на неорганизирани емисии вредни вещества в атмосферния въздух,
констатирани от контролния орган и контролен орган по ЗУТ. Формира се безспорен
извод, че единствената цел, поради която се налага и процесната ПАМ, е
функционирането на централата, без да се създава опасност от замърсяване на
околната среда, чийто компонент е и атмосферният въздух. Постигането на тази
цел не може да се реализира, ако централата функционира, макар и с до 50 %
по-нисък товар спрямо максималната инсталирана мощност, каквито доводи са
изложени от оспорващия в писмо до РИОСВ – Хасково, изх. № 243/20.04.2022 г.
Твърденията, че
дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност, спрямо него ще бъдат образувани
изпълнителни производства, както и ще бъде прекратено действието на издадената
му лицензия, са хипотетични, недоказани. Отделно, всяко едно от тези
производство представлява сложен юридически състав, чийто резултат невинаги би
бил неблагоприятен за дружеството. По отношение уронване престижа на
дружеството, дори и реално установен да е, то това не е последица от воденото
от РИОСВ - Хасково спрямо „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД административно производство,
приключило с издаването на оспорената заповед. Видно от писмените
доказателства, приложени към делото /регистрирани в РИОСВ – Хасково сигнали/,
обществото, спрямо което се преценява дали е уронен или не престижът,
авторитетът на едно лице, в случая на търговско предприятие, вече е формирало
своето негативно отношение спрямо „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, т.е. това е факт, който се
е осъществил преди издаването на заповедта за налагане на ПАМ.
Не представляват
вреди по чл. 166, ал. 2 АПК последиците от неизпълнението на задължения по
сключените на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД договори с „ХИДРО ПАУЪР ЮТИЛИТИС“ ЕООД, „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, „Марица Енерджи“ ЕООД и „НЕОХИМ“ АД, тъй
като към преписката към настоящия момент не се констатира неизпълнение на
задължения, което да се отрази негативно и финансово измеримо по отношение на
„ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД. Няма данни за прекратяване на съществуващите трудови
договори с наетите от дружеството лица или невъзможност за изплащане на техните
възнаграждения. Дори и горните обстоятелства да настъпят като последица именно
от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, същите
представляват елемент от засягането на частния интерес /имуществен по
характер/, който по значимост не може да се съпостави с обществения или
държавния интерес, във връзка с опазване живота и здравето на населението /така
вж. Определение № 13658 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 12866/2018 г., VІ отд.
ВАС, Определение № 10232 ОТ 02.08.2017 г. по адм. д. № 7237/2017 г., VІ отд. на
ВАС/. Не се споделя изложеното от жалбоподателя твърдението, че в резултат от
спиране дейността на централата биха могли да настъпят производствени аварии и
щети за околната среда, доколкото от една страна, те биха имали само локален
ефект, т.е. за нейната територия, а от друга – дори и този ефект да е с
по-голям обхват, какъвто поначало има централата, то липсват конкретно измерими
стойности, че тези производствени аварии и щети за околната среда ще накърнят
обществения или държавния интерес и ще засегнат здравето и живота на гражданите
в по-голяма степен от замърсяването на околната среда, вкл. и чрез нейния
компонент – атмосферен въздух, при непрекъснат работен процес на централата.
Нещо повече, много
трудно би се установил такъв частен интерес, който по значимост да е съпоставим
с обществения или държавния интерес, най-малко с оглед на броя на засегнатите
субекти /в случая на територията на Община Димитровград/, но не винаги и това е
релевантният факт, тъй като опазването на околната среда, предотвратяването и
ограничаването на замърсяването с предимство пред последващото отстраняване на
вредите, причинени от него, са регламентирани като основни цели в ЗООС,
постигането на които води до опазването живота и здравето на населението. Тези
цели са инкорпорирани съобразно европейската и международна политика при
разрешаването на проблемите, свързани с опазването на околната среда,
изследването на които не е необходимо с оглед предмета на настоящия спор.
Извод: искането на
„ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД за спиране на предварителното изпълнение на оспорената
заповед следва да бъде отхвърлено. Правото на защита на дружеството не е
ограничено, тъй като при евентуална отмяна на заповедта с влязло в сила съдебно
решение се гарантира възможността му да претендира обезщетение за претърпените
вреди по реда на ЗОДОВ.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 4-5 ЗООС във връзка с чл. 166, ал. 4
във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК, Административен съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, ЕИК ***,
за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 1/21.04.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на
основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: