№ 104
гр. Габрово, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20244200500143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ян Де Райк Логистикс България”
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище в гр. Севлиево против Решение №
31/15.02.2024 г., постановено по гр. д. № 794/2023 г. по описа на Районен съд
Севлиево.
Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която са уважени
исковете на В. К. К., с ЕГН ********** от гр. Враца с основание чл. 344 ал.1
т.т. 1, 2 и 3 от КТ. Счита, че в тази част решението е неправилно и
незаконосъобразно като не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Заявява, че на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „ уволнение” със Заповед №106/23.03.2023г., след като на същата
дата работникът е дал писмени обяснения за извършеното дисциплинарно
нарушение, които не са били счетени за основателни. Заповедта е връчена на
ищеца лично чрез куриер на 27.03.2023г. и според жалбоподателя не е
оспорена от него. Обжалвана е последващата Заповед № 1685/18.04.2023г., с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, която обаче има само
констативен характер, доколкото наложеното наказание „Дисциплинарно
1
наказание” е породило последиците си от момента на неговото налагане.
Съдът е разгледал Заповед № 1685/18.04.2023г. и е отменил извършеното с
нея уволнение, въпреки че тя няма правната последица да наложи
дисциплинарното наказание. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че
уволнението е извършено с разгледаната от съда заповед, то неправилно е
прието, че същата е немотивирана. Както тя, така и предхождащата я Заповед
№106/23.03.2023г. са мотивирани, като в таях са посочени фактическите
основания за налагане на наказанието. Самият работник е дал обяснения по
реда на чл. 193 от КТ, от които е видно, че много добре е разбрал за явяването
на работа на кои дати му се искат обяснения. Именно към неговите обяснения
препращат и двете заповеди, издадени от работодателя. Дисциплинарната
процедура според жалбоподателя е законосъобразно проведена и самият
работник не се е позовал на неяснота на фактите и основанието, на което му е
наложено дисциплинарното наказание.
Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове по
чл. 344 ал.1 т.т.1,2 и 3 от КТ да бъдат отхвърлени.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата В.
К. К., с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната
неоснователност.
Въззивната жалба е подадени в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с основание чл. 344 ал.1
т. т. 1, 2 и 3 от КТ предявен от В. К. К., ЕГН ********** от гр. Враца против
„Ян Де Райк Логистикс България” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище в
гр. Севлиево, с искане да бъде отменено уволнението му извършено със
Заповед № 1685/18.04.2023г. като незаконно, да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението му длъжност и да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати обезщетение за времето от 18.04.2023г. до
18.10.2023г., в което е останал без работа в резултат на уволнението в
размерна 4 680.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Счита, че не е установено да е
извършил посоченото нарушение, като заповедта е немотивирана, тъй като не
се ценени дадените от него обяснения.
2
По делото е безспорно установено, че ищецът В. К. К., ЕГН **********
е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, възникнало по
силата на трудов договор № 1080/02.07.2015г. като е изпълнявал длъжността
„Шофьор на товарен автомобил / международни превози/”, на пълен работен
ден, с трудово възнаграждение от 431.00 лева. Договорът е сключен с
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, като се е
трансформирал в безсрочен. Към датата на издаване на обжалваната заповед
за уволнение размерът на трудовото възнаграждение на ищеца, отразен в
трудовата му книжка е 780.00 лева.
Между страните няма спор, че ищецът е бил в отпуск по болест до
30.01.2023 г., като не се е явил на работа на 31.01.2023 г., 01.02.2023 г. и
02.02.2023 г. Представил е болничен лист, съгласно който се е намирал в
отпуск по болест, считано от 03.02.2023 г. За трите дни между двата издадени
болнични листове, в които не се е явил на работа, от страна на работодателя
са му поискани писмени обяснения и такива са депозирани на 22.03.2023 г.
Съгласно представената по делото Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 106 от 23.03.2023 г., на основание чл. 188, т. 3,
във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, и във вр. с чл. 193, ал. 1 от КТ, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание за неявяването на работа след 30.01.2023
г. в два последователни дни, като в мотивите на заповедта е посочено, че
„писмените обяснения не се приемат тъй като се намират за неоснователни –
основание за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 2 от КТ”. Заповедта е връчена на
ищеца на 27.03.2023 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на
работника и не се оспорва от него. По делото е представена и последваща
Заповед № 1685 от 18.04.2023 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във
връзка със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ ищецът е
дисциплинарно уволнен, а заповедта му е връчена на 19.04.2023 г.
С оглед на установените фактически обстоятелства, твърденията
заявени с исковата молба и оспорванията от страна на ответника,
първоинстанционният съд е приел, че Заповед № 1685 от 18.04.2023 г. е
немотивирана, доколкото не препраща изрично към заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, посочена като основание за издаване на
3
уволнителната заповед в титулната й част, но не и в мотивите й. Заповедта за
уволнение препраща към друг акт на работодателя (заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание), който акт е доведен до знанието на
работника към датата на връчване на обжалваната заповед, но в самата
заповед за налагане на дисциплинарното наказание не е налице
конкретизиране на периода на твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина, както и не е посочено какво наказание се налага на работника.
Прието е, че липсата на мотиви в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание /съответно в заповедта за уволнение/ прави
невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието. Липсват
конкретни данни за какъв период е извършено твърдяното нарушение -
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Същото
следва да бъде описано подробно, точно и ясно, за да се установи по
безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят
е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на
извършване на нарушението - дата/и/ или период. В този смисъл липсва
обективиране на посоченото нарушение чрез конкретизирането му съгласно
изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, който предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. В
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 106 от 23.03.2023 г.
липсва текст какво наказание се налага на работника. В същата се посочва, че
„Писмените обяснения не се приемат, тъй като се намират за неоснователни –
основание за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ.”, което е отнесено към
мотивите на самата заповед и първоинстанционният съд е приел, че заповедта
изобщо не съдържа диспозитив, от който да е ясно за работника/служителя
какво наказание му е наложено.
По горните съображения първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна та му
е основателен.
Като следствие от уважаването на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ са
уважени и исковете по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ и по 344 ал.1 т.3 от КТ, като
последният иск е приет за основателен до размер на 1 559,92 лева
представляващ обезщетение за оставане без работа за периода от 18.04.2023г.
4
до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба - 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата
част до пълния предявен размер от 1 950.00 лева искът е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивният съд намира, че така постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Фактическите обстоятелства по спора са установени правилно от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Безспорно е установено, че за периода от 31.01.2023г. до 02.02.2023г.
/три последователни работни дни/ ищецът, който е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество не се е явил на работа. В изпълнение
на изискванията на чл. 193 от КТ работодателят му е изискал писмени
обяснения, изрично посочвайки, че недаването на обяснения ще обоснове
освобождаването му от заеманата длъжност. Обяснения са дадени от
работника и това е удостоверено с Протокол от 23.03.2023г., подписан от
Управителя на дружеството - работодател Г. и Х.. Съгласно писмените
обяснения на В. К. на 31.01.2023г. и на 02.02.2023г. той е бил на медицински
прегледи, поради което не се е явил на работа, като му е издаден болничен
лист считано от 03.02.2023г.
След като е разгледал дисциплинарната преписка, работодателят е счел,
че дадените обяснения не оправдават отсъствието на работника от работа
след 30.01.2023г. / датата на която е изтекъл първоначално представеният
болничен лист / и го е уведомил с писмо изх. № 9075/23.03.2023г., че
продължава процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
В тази връзка е издадена Заповед № 106/23.03.2023г., с която на осн.
чл. 188 т.3 от КТ, във вр. с чл. 190 ал.1 т.2 от КТ във вр. с чл. 193 ал.1 от КТ е
постановено, че се „налага дисциплинарно наказание” на В. К. К., без да е
посочен вида на наложеното наказание. В мотивите на заповедта е записано,
че се налага дисциплинарно наказание за това, че „работникът след
30.01.2023г. не се е явил на работа без основателна причина. След
отправената му покана е представил необосновано писмено обяснение, в
което не посочва основателна причина за отсъствието си от работа след
30.01.2023г. Писмените обяснения не се приемат, тъй като се намират за
5
неоснователни - основание за налагане на дисциплинарно наказание
”Дисциплинарно уволнение” по смисъла на чл. 190 ал.1 т.2 от КТ”.
Налагането на този вид наказание обаче, според чл. 190 ал. 1 от КТ е
предоставено на преценката на работодателя, като той може да вземе решение
за налагане и на по- леко наказание. При тези обстоятелства въззивният съд
намира, че по начина, по който е съставена, Заповед № 106/23.03.2023г. няма
изискуемото съдържание по чл. 195 ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в
мотивите на заповедта е записано, че неявяването на работа след 30.01.2023г.
без основателна причина е основание за налагане на наказание
”Дисциплинарно уволнение” по смисъла на чл. 190 ал.1 т.2 от КТ не може да
замести изричното изявление на работодателя за упражняване на
потестативното му право да прекрати трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение на работника.
Заповед № 106/23.03.2023г. е връчена на ищеца на 27.03.2023г., от
която дата съгласно чл. 195 ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се счита
наложено. Видно от приложения по делото болничен лист №
Е20230566262/06.03.2023г., към този момент ищецът е ползвал
законоустановен болничен отпуск за периода 04.03.223г. – 02.04.2023г., в
какъвто смисъл са изложени твърдения и в исковата молба, макар и без
изрично позоваване на закрилата по чл. 333 ал.1 т.4 от КТ.
Впоследствие е издадена Заповед № 1685 от 18.04.2023 г., с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка със Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т.
3 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ, ищецът е уволнен дисциплинарно, считано от
18.04.2023г. Така издадената заповед не е годна да санира недостатъка на
Заповед № 106/23.03.2023г. изразяващ се в непосочване на вида на
наложеното дисциплинарно наказание, нито да прекрати трудовото
правоотношение, при това считано от 18.04.2023г., доколкото работодателят
вече е реализирал правото си да упражни дисциплинарна власт и да наложи
наказание с издаването на Заповед № 106/23.03.2023г., която не е отменена с
последваща заповед.
Въззивният съд изцяло споделя извода, на първоинстанционния съд, че
уволнението на ищеца със Заповед № 1685 от 18.04.2023 г., издадена на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във връзка със Заповед за налагане на
6
дисциплинарно наказание, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т.
3 от КТ и чл. 193, ал. 1 от КТ е незаконно, извършено в нарушение на
процесуалните правила – чл. 195 ал.1 КТ – без в първоначално издадената
Заповед №106/23.03.2023г. да е посочен вида на наложеното наказание и без в
последващата заповед № 1685 от 18.04.2023 г. да е посочено, че тя се издава
въз основа на вече наложено дисциплинарно наказание със Заповед
№106/23.03.2023г., както и в нарушение на чл. 195 ал. 3 от КТ - при
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от дата различна от
датата на налагане на дисциплинарно наказание.
Във въззивната жалба на работодателя се излагат оплаквания относно
тава, че ищецът е обжалвал, съответно първоинстанционният съд е отменил
Заповед № 1685 от 18.04.2023 г., която има само констативен характер,
докато заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение
не е обжалвана и е влязла в сила.
Настоящата инстанция намира тези доводи за частично основателни.
Предмет на иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е отмяна на извършеното
уволнение– в случая то е в резултат на наложено дисциплинарно наказание.
Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че
работодателят може да издаде две заповеди : едната за налагане на наказание
дисциплинарно уволнение, а другата за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 330 ал.2 т.6 от КТ – без предизвестие, но това не
означава, че всяка от тях подлежи на самостоятелна преценка за законност на
уволнението, по иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ /Решение № 111/5.07.2016 г. по
гр. д. № 4935/2015 г. по гр. д. № 4935/2015 г. IV-то ГО, Решение №
43/10.02.2014 г. по гр. д. № 4082/2013 г. IV-то ГО, Решение № 277/9.10.2011 г.
по гр. д. № 1579/2011 г. III-то ГО/. Последващата заповед има само
декларативно действие като съдът следва да преценява законността на
дисциплинарното наказание уволнение към момента на връчване на
заповедта за налагането му и според основанията заявени в исковата молба. /
Решение № 50088/29.05.2023г. по гр. д. 2596/2022г. ІV г.о. на ВКС/.
Именно такава преценка е извършил първоинстанционният съд като е
достигнал до правилния извод за незаконност на извършеното уволнение,
обсъждайки и двете издадени в хода на дисциплинарното производство
заповеди. Неправилно обаче с диспозитива на постановеното решение е
7
отменил уволнението като извършена единствено със Заповед № 1685 от
18.04.2023 г. без да посочи Заповед № 106/23.03.2023г, с която практически
работодателят е упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание.
Доколкото в хода на първоинстанционното производство стрините са
се защитавали по всички обстоятелства, елемент от фактическия състав на
дисциплинарното нарушение и на налагане на дисциплинарното наказание,
въззивният съд счита, че следва да се произнесе по съществото на спора, като
отмени като неправилно първоинстанционното решение в частта, с която е
отменено уволнението на В. К. К., ЕГН ********** със Заповед № 1685 от
18.04.2023 г. на управителя на „Ян Де Райк Логистикс България” ЕООД, с
ЕИК ********* и постанови ново, с което да ОТМЕНИ уволнението на В. К.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Враца, ул. *** извършено със Заповед №
106/23.03.2023г. и Заповед № 1685 от 18.04.2023 г. на управителя на „Ян Де
Райк Логистикс България” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Севлиево, ул.
„***
Доколкото уважаването на исковете по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ е
следствие от отмяната на уволнението, в останалата част решението на
Севлиевски РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото на ответника по въззивната жалба следва да
бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски за адвокат в
размер на 500.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31/15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
794/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево, В ЧАСТТА, с която Е
ОТМЕНЕНО като незаконно уволнението на В. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ул. ***, извършено със Заповед № 1685 от 18.04.2023 г. на
управителя на „Ян Де Райк Логистикс България” ЕООД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. „*** вместо което, постанови :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОННО уволнението на В. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Враца, ул. *** извършено със Заповед №
106/23.03.2023г. и Заповед № 1685/18.04.2023г. на управителя на „Ян Де Райк
8
Логистикс България” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „***
на осн. чл. 344 ал.1 т.1 от КТ.
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Ян Де Райк Логистикс България” ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес: гр. Севлиево, ул. „***ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Враца, ул. *** направените във въззивното производство разноски в
размер на 500.00 лева / петстотин лева/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9