Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2014 09.08.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На единадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8963/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Л.К.Д. против Д.М.К., ЕГН ********** *** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит от 02.11.2012г. сумата от 501.19 лева главница, сумата от
72.17 лева договорна възнаградителна лихва за периода
от 18.01.2013г. до 20.12.2013г., сумата от 278.06 лева обезщетение за забава за
периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е
сключил с ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит от
02.11.2012г. за сумата от 799 лева. Сумата е следвало да се върне на 12 месечни
вноски. Длъжникът не е изпълнил изцяло всички свои задължения и е преустановил
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е на 18.01.2013г. В
следствие на неизпълнението на задълженията за заплащане на вноските ответникът
е изпаднал в просрочие. Целият кредит е станал
изискуем на 20.12.2013г., когато е падежът на последната вноска. На
10.01.2017г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, с който
вземането е прехвърлено. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане и е
изпратено уведомление до ответника, което обаче не е получено от него. Ето защо
уведомлението предстои да бъде направено в настоящото производство. С тези
мотиви се моли исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез назначения му
адвокат е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете
като недопустими и неоснователни. Заявява, че договорът за цесия няма действие
спрямо него. Не е представено Приложение 1 във вида и съдържанието, предвидени
в договора. От данните по делото става ясно, че процесното
вземане не е прехвърлено с договора за цесия, тъй като описаните в приложението
суми не съответстват по размер на тези по договора за кредит. Освен това
ответникът не е уведомен за цесията нито към датата на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на исковата молба. Отправя се възражение и за погасяване
на сумите по давност. За начална дата на давността следва да се приеме
20.12.2013г., съответно за крайна дата – 20.12.2018г. Исковата молба, заедно с
уведомлението за цесията е връчена на ответника на 26.03.2019г., когато вече
вземанията по нея са погасени по давност. Оспорва се договорът за кредит с
твърдение, че на първата и втората му страници липсват подписи на страните.
Съмнително е дали подписът на третата страница е положен от ответника. Липсват
доказателства, че сумата по кредита е преведена реално. Ето защо договорът е
невалидно сключен. Твърди се също, че договорът е недействителен и на основание
чл.22 ЗПК, защото не съдържа данни каква част от вноската представлява
главница, лихва и такса за обслужване. Неприлагането на Общите условия води до
нарушаване на чл.298 ТЗ. В договора липсва клауза за начина на формиране на
ГПР, той е и нищожен на основание чл.26 ЗЗД като нарушаващ добрите нрави, тъй
като длъжникът трябва да плати 67.50% допълнително възнаграждение върху
главницата. По този начин се заобикалят разпоредбите на ЗПК относно лихвата,
ГПР и месечните вноски. Твърди се, че договорът е недействителен, тъй като
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68е ЗЗП. Моли се
за отхвърляне на исковете.
Предвид
доказателствата и закона, съдът намира следното:
Исковете са частично основателни.
Бил е сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.М.К. договор за потребителски кредит от
02.11.2012г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 799 лева,
а той се е задължил да му върне главницата, ведно със сумите, дължими по два
вида застраховки, както и сума, дължима за такса за обработка на кредита.
Застраховките са на стойност от 39.95 лева /сигурност на плащанията/ и 20.24
лева /защита на имуществото/. Таксата за обработка на кредита е в размер на
общо 123.72 лева. Така общият размер на сумата, която следва да бъде върната, е
982.91 лева. Кредитът следва да се издължи на 12 месечни вноски от по 81.91
лева. Падежът на първата вноска е 18.01.2013г., а падежът на последната вноска
е 20.12.2013г. Таксата за отпускане на кредита ще бъде заплащана разсрочено с
всяка погасителна вноска. Според договора ГПР е 22.50%, а лихвеният процент е
0%.
Крайният падеж на плащанията е настъпил на 20.12.2013г. Най-късно от
тази дата всички задължения по договора са станали изискуеми.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
договор за цесия от 10.01.2017г., сключен между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ищеца. В приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради което следва извод, че
са прехвърлени в полза на новия кредитор именно процесните
вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал
пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/
да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното,
новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за
цесията. Няма данни уведомлението да е било връчено на ответника, поради което
БРС
намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на
исковата молба на особения представител в хода на исковото производство –
чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответника се представлява от особен представител
не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от
името на ответника. Той
може да противопоставя
на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за давност/. След
като особеният представител може да релевира всякакви
възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той
да е адресат на заявления от
страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение
на спорното право, като тези
възражения могат да се вземат
от съда предвид
по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се,
особеният представител може да приема
само такива заявления на ищеца,
които са свързани с предмета на делото, тъй
като той има представителна власт само за
този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло
да се попречи
на ищеца да реализира правата
си като кредитор
и до голяма степен да се
обезсмисли фигурата на особения представител.
Нарушава се и равенството в процеса, след като
ищецът няма да може да
отправя заявления, свързани със спорното
право до представителя на ответната страна, докато последната ще може чрез
същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се
връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията
е произвела действие по отношение на
длъжника.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът не отговаря на част от императивните разпоредби, поради което следва да се приеме за нищожен. Според чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Предвид същността на договора за потребителски кредит като възмезден договор, възмездността му се изразява в уговаряне на възнаградителна лихва. Това е цената на кредита. Ето защо БРС счита, че в договора следва да е уговорена такава лихва. В случая от началната страница на договора за кредит се установява, че лихвеният процент по кредита се равнява на 0%. С други думи, формално възнаградителна лихва не е уговорена. Това от една страна опорочава въобще целия договор, тъй като не е посочена цената му. От друга страна БРС съобразява, че се дължи такса за обработка на кредита от 123.72 лева. Тази такса, съобразно уговореното, се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Ето защо следва да се приеме, че таксата всъщност представлява прикрита договорна лихва, т.е. печалбата на кредитора. Независимо, че е назовано “такса“, това вземане е по същество добавка /печалба/ по кредита. След като това е така, следвало е тази такса да е отразена като размер на лихвения процент, който в този случай няма как да е равен на 0%. Такова отразяване не е направено. Ето защо договорът нарушава чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като фактически лихвеният процент е различен от 0, т.е. съдържанието на договора в тази част е невярно и заблуждава потребителя. След като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, следва извод, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност
на кредита и
не дължи лихва или други
разходи по него.
Следователно, ответникът не
дължи търсените с исковата молба договорна лихва и лихва за забава.
На ищеца следва да се присъди
само главницата по договора. По нейния размер съдът намира следното:
Видно от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, като е превел заемната сума от 799 лева на Технополис България ЕАД,
от магазина на което дружество ответникът е закупил стока. С други думи,
кредиторът е заплатил стоката вместо ответника. По кредита са платени суми от
общо 410 лева. След това частично плащане, остават неплатени вноските с падежи
от 20.06.2013г. до 20.12.2013г., като от тези вноски главницата възлиза общо на
501.19 лева. Това число е сбор от 466.10 лева /цената на стоката/, 11.79 лева
/главница застраховки на стоки/ и 23.30 лева /главница застраховка на кредит/.
По смисъла на договора това е чистата стойност на кредита. Тази сума, в общ
размер от 501.19 лева, е падежирала и се дължи от
ответника.
След като сумата се дължи,
следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на иска по
давност. По това възражение съдът намира следното:
Давността за главницата е общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като разсрочването й на отделни вноски не
прави тези вноски периодични плащания. Заповедното дело е образувано на
23.08.2018г. Следователно вноските, с падежи преди 23.08.2013г., следва да се
счетат за погасени по давност. Остават дължими като непогасени по давност
вноските с падежи 20.09.2013г., 18.10.2013г., 20.11.2013г. и 20.12.2013г. Видно
от табличната част на експертизата, за този период чистата главница се равнява
на 266.36 лева, главницата-застраховка на стоки се равнява на 6.72 лева, а
главницата-застраховка на кредит се равнява на 13.31 лева. Общо сборът възлиза
на 286.39 лева и това е главницата, която се дължи от ответника.
Следва решение, с което се
приеме за установено, че ответникът дължи главницата от 286.39 лева, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, като
се отхвърли иска за горницата над 286.39 лева до целия търсен размер от 501.19
лева. С решението следва да се отхвърлят и претенциите за договорна лихва от
72.17 лева и за лихвата за забава от 278.06 лева, които не се дължат, тъй като
договорът е недействителен.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото производство от 223.68 лева и разноски в заповедното дело от 25.23
лева, съразмерно на уважената част от иска.
По изложените
съображения, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.М.К., ЕГН ********** ***, че дължи на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Л.К.Д. по договор за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г. сумата от 286.39 лева /двеста осемдесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки/ главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на
заповед за изпълнение № 3149/24.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6174/2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 286.39 лева до целия размер на главницата от 501.19 лева,
както и за сумата от 72.17 лева договорна възнаградителна
лихва за периода от 18.01.2013г. до 20.12.2013г. и сумата от 278.06 лева
обезщетение за забава за периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г.
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********
*** да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Л.К.Д., сумата от 223.68 лева /двеста двадесет и три лева и
шестдесет и осем стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 25.23 лева /двадесет и пет
лева и двадесет и три стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.