Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 19.05.2021 г.
Радомирският
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 35 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш,
серия К № 4135025, издаден от ОД МВР, гр. Перник, на жалбоподателя С.И.С., с
ЕГН: **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Недоволен от така
наложеното му наказание жалбоподателят е обжалвал същото, като по изложени в
жалбата съображения, моли съда да отмени атакувания електронен фиш изцяло, като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна
– ОД МВР – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура
- Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
По допустимостта
на жалбата:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима и съдът
дължи разглеждането ù по същество.
От фактическа
страна:
В представения и
атакуван в настоящото производство електронен фиш е отразено, че на процесната
дата – 07.11.2020 г., в 14,30 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900, изхода
от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, при ограничение от 120 км/ч,
въведено с ПЗ „В 26“, жалбоподателят, като водач на МПС „Audi Q7“, с рег. № СВ ……. РН, е управлявал МПС със скорост 163 км/ч.
В хода на съдебното следствие, предвид представените по делото писмени доказателства
от административнонаказващия орган в административнонаказателната преписка, се
установява, че атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден
въз основа на заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а
именно автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, което се води на
отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Перник. Тези обстоятелства се
установяват от протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 1158p-10293/09.11.2020 г.
По делото безспорно се установява, че на 07.11.2020 г., около 14,30 ч., в община Радомир, АМ „Струма“, км 34+900,
изхода от с. Старо село, с посока към гр. Дупница, се е движело МПС - л. а. „Audi Q7“, с рег. № СВ ……… РН. В същия район, в
община Радомир, АМ „Струма“, км 35, с автоматизирано техническо средство, тип
„ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, се е извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената
в този участък на АМ „Струма“ скорост е 120 км/ч, което се установява от
приетото по делото писмо с рег. № 261665/09.04.2021 г. от Областно пътно управление *** и приложената
към него схема на организацията на движението. В 14,30 ч. през обсега на АТСС преминал
и горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският
служител попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя С.И.С., в качеството му на законен представител на „В.М.“ ООД. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу него бил издаден електронен фиш, серия К № 4135025
на ОД МВР - Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
400,00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. След връчване на електронния фиш жалбоподателят не е
упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 и 9 от ЗДвП.
От правна страна:
По делото безспорно е доказано, че на процесната дата
нарушенията в процесния участък от АМ „Струма“ са установявани и заснемани с автоматизирано
техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, с каквито съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Приетите по делото протокол за използване на АТСС, с рег.
№ 1158р-10293/09.11.2020
г. и протокол № 59-С-ИСИ/28.09.2020 г. от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,
тип „ARH
CAM S1“ на Българския институт по метрология, безспорно доказват, че средство за измерване - автоматизирано техническо
средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 11743d0, съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което са
установявани и заснемани нарушенията на датата, визирана в електронния фиш, е
било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е собственик на
превозното средство, описано в електронния фиш.
Освен това, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения със Заповед № Iз - 305 от
04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална
страна.
Независимо от изложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен, тъй като съставеният
за използване на АТСС, с което е установено нарушението, протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не съдържа всички реквизити,
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка настоящият
състав следва да отбележи, че целта на законодателя при въвеждането на този
задължителен документ при работа с АТСС
е от неговото съдържание чрез попълване на
съответните факти и обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да
може да се удостоверят следните обстоятелства: информация за точното
местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното
техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство
спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства,
ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим,
начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано
техническо средство и др., което удостоверяване се извършва чрез посочване на
имената на удостоверилото ги лице, което лице (в случая полицейски служител) с
изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство е
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол по своята същност
представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в
кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В настоящия
случай, обаче, в приложения по административнонаказателната преписка протокол
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с рег. №
1158р-2070 от 12.03.2020 г., съдът констатира, че липсва подпис на служителя,
който е попълнил отразените в него факти, удостоверяващи използването на АТСС,
като са посочени единствено имената „Р. Атанасов“, което опорочава същия и
разколебава доказателствената му сила на официален удостоверителен документ
относно отразените в него обстоятелства, а именно, че автоматизираното
техническо средство е било позиционирано на процесното място, както и че същото
е използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е въведено от законодателя като гаранция за
законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като същият
удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограничението на скоростта и другите изисквания по наредбата. Съдът
намира, че липсата на надлежно съставен и подписан протокол за използване на
АТСС опорочава цялата процедурата по издаване на електронния фиш и представлява
основание за неговата отмяна, тъй като отразените в протокола факти не следва
да се приемат за доказани, включително и не може да се приеме, че представеният
снимков материал е изготвен съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
поради което и същият не може да се ползва като годно доказателствено средство.
За пълнота съдът следва да отбележи, че процесният протокол не е попълнен, т. е.
липсват данни и в частта, отнасяща се до приемането на протокола от полицейския
орган, съответно удостоверяваща свалянето на статичните изображения/видеозаписи
от системата, и съдържаща посочване къде - компютърната конфигурация/сървър в
структурата/звено, се съхранява свалената информация от използваната АТСС.
Пропускът е съществен, тъй като се явява неудостоверен фактът, че приложеното
по делото статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
код, посредством което се идентифицира МПС, с което е извършено нарушението,
както и датата, мястото, часа и превишението на скоростта, са събрани по
надлежния ред от оправомощено за това лице и че данните се съхраняват по
надлежния ред. Предвид това, протоколът, неизготвен по установения за това
специален ред, както бе посочено по-горе, установен с Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., не може да се цени като годно доказателствено средство в
настоящия процес. Съответно, изготвената разпечатка на хартиен носител на
статично изображение на процесния автомобил, не може да се цени като годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Наред с това, следва да се посочи, че от ангажираните в
хода на настоящото производство писмени доказателства – писмо с вх. № 262088/11.05.2021
г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление ***, се
установява, че географските координати, където се е намирал лекият автомобил
при заснемането му на снимка № 11743D0/0312678, не съвпадат като местоположение с км 34+900 на АМ
„Струма“. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че управлението
на лек автомобил, марка „Audi Q7“, с рег. № СВ 7778 РН, с посочената в
електронния фиш скорост от 163 км/ч, не е извършено на км 34+900 на АМ „Струма“,
а на друго място. От доказателствата по делото, включително и представената
схема на организация на движение, не може да се установи по категоричен начин
мястото на заснемане, с посочените географски координати и дали има въведено
ограничение на скоростта на движение на моторните превозни средства с ПЗ „В 26“
до 120 км/ч. По тази причина не може да се приеме за доказано, че е установено
жалбоподателят да е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗДвП, за което административното наказание е предвидено в чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което издаденият ЕФ следва да бъде отменен.
По
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в
пълния си размер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 4135025 на ОД МВР -
Перник, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на С.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Перник, с
адрес: гр. Перник, ул. „С.в“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на С.И.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300,00 (триста
лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./