№ 60
гр. Варна, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110108291 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. М. Р.,
чрез пълномощник срещу „О. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумите от: 10 244.84 лв., представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата; 1 665.05 лв., представляваща договорна
лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., и 628.28 лв.,
представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г.,
както и сума в размер на 751.52 лв., разноски по делото, за които вземания по
ч. гр. д. № 19871 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2010, са издадени
Заповед № 11610/ 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело №
20117120400429 по описа за 2011 г., на ЧСИ И. Ст., вписана под № 712 в
КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се излага, че по гр. д. № 19871 по описа на ВРС за
2010 г., ищецът е осъден да заплати на „Б. Д.“ ЕАД горепосочените суми.
Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело №
429/ 2011 г. на ЧСИ С.. В хода на изпълнителното производство вземането е
прехвърлено на ответното дружество, като въз основа на разпореждане от
24.01.2013 г., последното е конституирано като взискател. На 27.03.2015 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като от наложения
1
запор последната удържана сума постъпва по изпълнителното дело на
02.07.2017 г.След тази дата липсват каквито и да е предприети изпълнителни
действия. Твърди се още, че вземането, предмет на това изп. дело е
недължимо, поради погасяването му по давност.
Ответникът – „О. Ф.“ ЕАД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който излага съображения за неоснователност на иска. Възразява, че
изпълнителното производство е образувано срещу четирима солидарни
длъжници, поради което и предприети изпълнителни действия спрямо който
и да е от длъжниците има за последица прекъсване на давността. Позовава се
на предприети действия по принудително изпълнение, както следва: в
периода 02.07.2015 г. – 24.10.2016 г. задължението е погасявано от запор на
трудовото възнаграждение на кредитополучателя; на 30.01.2018 г. е наложен
запор върху банкова сметка на ищеца; на 29.01.2019 г. от съдебния
изпълнител е поискано извършване на опис на движими вещи на ищеца.
Възразява относно изтичането на петгодишния давностен срок. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
В случая страните по делото не спорят, че въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, по ч. гр. д. № 19871 по описа на ВРС за 2010г., е
издаден изпълнителен лист, в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу длъжниците И. Т.
Д., Д. С. М., Й. М. Р. и П. Д. Д., за сумите от 10 244.84 лв., представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната
лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 665.05 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г.
до 13.12.2010 г., и 628.28 лв., представляваща такса закъснение за периода
08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сума в размер на 751.52 лв., разноски по
делото
Въз основа на издадения изпълнителен лист, от кредитора е депозирана
молба вх. № 2662/ 17.06.2011 г. и съответно е образувано изпълнително дело
№ 429/ 2011 год. по описа на ЧСИ И. Ст., рег. № 712, с район на действие
Варненски окръжен съд.
На 25.07.2011 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълние,
видно от приобщения на л. 152 документ.
Въз основа на постановление на съдебния изпълнител от 24.01.2013 г.,
ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното
дело.
Длъжникът Й. М. Р. е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането, видно от приложените на л. 159 уведомително писмо и обратна
разписка.
2
На 07.07.2014 г. по изпълнителното делото е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Й. М. Р. (л. 176).
На 27.03.2014 г. по изпълнителното делото е наложени нови запори
върху трудовите възнаграждения на Й. М. Р. (л. 187 и 188).
На 30.01.2018 г. от ЧСИ е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника, видно от съобщението, приложено на л. 206 от делото (л. 169 от
изпълнителното дело).
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Длъжникът в изпълнителното производство разполага с възможността
да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението
чрез отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Предмет на иска е
наличие на изпълняемо вземане в полза на взисканеля срещу длъжника. Касае
се за отрицателен установителен иск, като по аргумент от чл. 439, ал. 2 ГПК,
същия следва да се основава единствено на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, претендиране от страна
на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № 429/ 2011 г. по
описа на ЧСИ с рег. № 712 КЧСИ; съществуването на новонастъпили факти,
след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението,
даващи основание последното да се оспорва.
В тежест на ответника е да установи предприети действия по събиране
на процесното задължение.
В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, която освен изпълнителна сила, има и присъщите
на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост
и стабилитет, тъй като всички възражения на длъжника, че вземането не
съществува, се преклудират след влизането в сила и могат да бъдат
релевирани единствено посредством извънредни способи. Поради което по
отношение на установеното с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Давността се прекъсва с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а от
момента на влизането на заповедта в сила започва да тече нова 5-годишна
давност.
Съобразно разясненията по т. 10 на ТР 2/ 26.06.2015 год. по ОСГТК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
3
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ). Такива са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността,
като по време на изпълнителното производство давност не тече.
Горепосоченото Тълкувателно решение няма обратно действие. Извършената
с т. 10 отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага
от тази дата (26.06.2015 г.) и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства. В този смисъл е Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о. на ВКС.
В настоящия случай последното валидно действие по събиране на
вземането по изпълнително дело № 429/ 2011 г. датира от 30.01.2018 г.,
когато е наложен запор върху банкова сметка на длъжника (л. 206 от делото).
По аргумент от чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, от тази дата започва да тече нова
давност, която винаги е петгодишна. Ето защо, следва да се приеме, че към
момента на депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2022 год.
петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което и се налага извод, че
по отношение на процесното вземане фактическият състав на погасителната
давност не е осъществен.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде
отхвърлен, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени извършените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Р., ЕГН: **********, с адрес * срещу
„О. Ф.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, иск за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено в отношенията
4
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 10 244.84 лв.
(десет хиляди двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното
изплащане на сумата; 1 665.05 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и пет лева
и пет стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата за
периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., и 628.28 лв. (шестстотини двадесет и
осем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща такса закъснение за
периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сума в размер на 751.52 лв.
(седемстотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки), разноски по
делото, за които вземания по ч. гр. д. № 19871 по описа на Районен съд – гр.
Варна за 2010, са издадени Заповед № 11610/ 15.12.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, предмет на
изпълнително дело № 20117120400429 по описа за 2011 г., на ЧСИ И. Ст.,
вписана под № 712 в КЧСИ, поради погасяването им по давност, на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. М. Р., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „О. Ф.“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 150.00 (сто и
петдесет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5