№ 484
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря С. Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20225001000538 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №39 от 24.06.2022г., постановено по т.дело №72/2021г. по
описа на Окръжен съд-С., ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено да
заплати на С. Т. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., бул.“Б.“№ **,
обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната
сестра Н. Т. Ж. с ЕГН:**********, настъпила в пряка причинно-следствена
връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017г., в
размер на 50000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
23.08.2018г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до
окончателното му изплащане, и сумата от 221,88лв., представляваща съдебни
разноски по делото, съобразно уважената част от иска, който за разликата над
50000лв. до пълния предявен размер от 80000лв. като част от дължимите
120000лв. е отхвърлен, и ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено да
заплати по сметка на С. окръжен съд дължимата държавна такса в размер на
1
2000лв., а на адв.С. С. Ч. с ЕГН:**********, дължимото адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за защита
на ищцата в размер на 2436лв. с ДДС, като С. Т. Н. с ЕГН:********** е
осъдена да заплати на ЗД „Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, съдебни разноски в
размер на 470,63лв., съобразно отхвърления размер на предявения частичен
иск.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„ЗД Е.“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт С. К. го обжалва в
осъдителната му част с конкретни доводи за неправилност, според които
ищецът Н. не е сред изчерпателно посочения кръг лица в ППВС №4/61г.,
№5/69г. и №2/84г., които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, и Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК, с което кръгът на правоимащите е разширен, няма ретроактивно
действие и не следва да се прилага спрямо ПТП, настъпило през 2017г., като
поддържа и от събраните по делото доказателства да не са установени
особено близки връзки между ищеца и починалата и действително
претърпени от смъртта й вреди. Оспорва размера на присъденото
обезщетение като незаконосъобразно надхвърлящ лимита от 5000лв.,
съгласно чл.493а от КЗ във връзка с пар.96 от ПЗР на КЗ, и завишен, с оглед
действително претърпените вреди, принципа на справедливостта и
икономическата обстановка в страната. Възразява и относно присъдената
законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя,
считайки за приложима относно началната дата разпоредбата на чл.497 от КЗ.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане
на разноски за всички инстанции.
Въззиваемата страна С. Т. Н. е депозирала чрез пълномощника адв.С. Ч.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционният съд, и
претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски,
включително адвокатски хонорар.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е като частичен от С. Т. Н. против „ЗД Е.“АД иск с правна
2
квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на
80000лв. /след допуснатото с протоколно определение от 11.05.2022г. при
условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска досежно неговия петитум
чрез увеличаване на първоначално заявения размер от 26000лв./ като част от
дължимото такова от 120000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди
– болки и страдания, от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж., настъпила
вследствие ПТП на 13.08.2017г., около 15,15ч., на път *-* гр.С.-гр.В., виновно
причинено от водача И. К. Т. при управление на МПС марка „Б**“, модел
„****“, с рег.№********, за което е сключена с ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №**/**/*************,
валидна от 26.06.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от
21.08.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението.
С отговора на исковата молба ответникът „ЗД Е.“АД е признал
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лекия автомобил. Оспорил
е материалноправната легитимация на ищеца с твърдения да не е от
разширеният кръг правоимащи по Тълкувателно решение №1/2016г. поради
липсата на изключителна и дълбока емоционална привързаност между нея и
пострадалата от ПТП. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата Н. Ж. с твърдения да е била без поставен
предпазен колан. Оспорил е размера на претендираното обезщетение като
завишен, с оглед стандарта на живот в страната и принципа на
справедливостта. Позовал се е на предвидения в пар.96 от ПЗР на КЗ лимит
от 5000лв. Оспорил е началната дата на претендираната законна лихва,
считайки за приложима по отношение на нея разпоредбата на чл.497 от КЗ.
С допълнителната искова молба ищецът Н. е оспорила всички заявени от
ответника възражения. Счита, че травматичните увреждания на Ж. биха
настъпили и при поставен обезопасителен колан. Поддържа лимитът по
пар.96 от ПЗР на КЗ да е в противоречие с чл.9,ал.1 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г. и
тълкувателната практика на СЕС.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е възразил по
доказателствените искания на ищеца.
С първоинстанционното решение е прието ищецът Н. като сестра на
3
починалата при процесното ПТП Н. Ж. да е материалноправно легитимирана,
съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение №1 от
21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, възпроизведени и в
разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ, тъй като е доказано посредством
заключението на СПЕ и показанията на свидетелите К. К., М. Т. и М. С., че е
създала трайна и дълбока емоционална връзка със своята сестра, поради което
е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, от внезапната й
смърт, които следва да се обезщетят от застрахователя. Прието е, че
разпоредбата на пар.96 от ПЗР на КЗ, с която е въведен лимит от 5000лв. на
застрахователното обезщетение, противоречи на правото на ЕС, тъй като
предвижда по-малка сума от посочените в чл.1§2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета
от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“, чийто
чл.9,ал.1 предвижда минимална застрахователна сума 1000000 евро за
пострадал и 5000000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, в
който смисъл е и тълкувателната практика на СЕС, обективирана в Решение
от 24.10.2013г. по дело С-277/2012г. Прието е да са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното ЗД, тъй като с влязла
в сила присъда по НОХД №533/2018г. на Ловешкия окръжен съд водачът И.
К. Т. е признат за виновен, че на 13.08.2017г., около 15,00ч., на главен път *-*
/С.-В./, при км. 27+800, в землището на с.С., община Л., при управление на
лек автомобил „Б**“ с рег.№******** е нарушил правилата за движение по
чл.42,ал.2,т.3 и чл.43,т.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на И. Ю., Н. Ю. и Н. Ж., както и средна телесна повреда на В. Ю., с което по
обвързващ начин са установени фактите във връзка с механизма на
процесното ПТП, предизвикано по вина на водача Т. и настъпилата
вследствие получените при него травматични увреждания, съгласно
заключението на КСМАТЕ, смърт на Н. Ж., като не е спорно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за лекия автомобил Б**. Прието е за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, тъй като от Констативния протокол за ПТП от 13.09.2017г. на
РУ-У. и от заключението на КСМАТЕ е безспорно установено, че Ж. е била с
поставен правилно обезопасителен колан, поради което и не е получила по-
тежки наранявания в главата и предната част на гръдния кош. Прието е въз
4
основа на гласните доказателства и заключението на ЗПЕ ищецът Н. да е
претърпяла силна мъка, болка и страдание от смъртта на нейната сестра, тъй
като приживе между тях е била изградена много силна емоционална връзка,
трайна и дълбока близост, заради съдържанието на която търпи морални
болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-
близките – съпруг, родители и деца. Съобразявайки обективните критерии на
чл.52 от ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените
неимуществени вреди, възрастта на ищеца, икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия справедливост, намиращо
израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“, съдът е приел за справедлив размер на дължимото обезщетение
такъв от 50000лв. Относно началната дата на законната лихва са приети за
приложими разпоредбите на чл.429,ал.1 и ал.2 от КЗ, с оглед на които такава
да се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция –
23.08.2018г.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част
относно присъденото обезщетение от 50000лв. и за допустимо.
Ищецът С. Н. е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди с представената молба рег.№15263/23.08.2018г., като с
уведомление от 14.09.2018г. застрахователят й е съобщил, че счита да не е
налице правно основание за заплащане на обезщетение, при което са налице
процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
При проверката относно правилността на обжалваното решение
въззивната инстанция, съгласно чл.269,изр.2 от ГПК, е ограничена от
посочените в жалбата оплаквания досежно фактическата страна на спора,
като следи служебно за правилното приложение на императивна
материалноправна норма.
Страните не повдигат спор и във въззивното производство относно
установената фактическа обстановка във връзка с настъпването и механизма
на процесното пътно-транспортно произшествие, възникнало вследствие
виновното противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД поведение на водача на
лекия автомобил „Б** ****“ с рег.№******** И. К. Т., признат за виновен с
влязла в сила присъда по НОХД №533/2018г. по описа на Окръжен съд-Л. в
5
извършване на престъпление по чл.343,ал.4 във връзка с ал.3,б.Б, предл.2 във
връзка с чл.342,ал.1,предл.3 от НК, чийто съставомерен признак е
настъпването на смърт на три лица, сред които и сестрата на ищеца Н. Ж., и
средна телесна повреда. Не се оспорва установеният с констативния протокол
и КСМАТЕ факт, че пострадалата Ж. е била с правилно поставен
обезопасителен колан, което обосновава неоснователност на своевременно
заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на произшествието за лекия
автомобил, управляван от виновния водач, с ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обосноваващо отговорността му по чл.432,ал.1 от КЗ.
Спорът и във въззивното производство се концентрира около
материалноправната легитимация на ищеца Н. като правоимащо лице,
наличието на претърпени от нея неимуществени вреди и размера на
дължимото за такива обезщетение.
С Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата по ППВС №4 от 21.05.1961г. и
№5 от 24.11.1969г., които имат право да претендират и получат обезщетение
за неимуществени вреди от загубата на близък човек, като е указано, че право
на такова по изключение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В мотивите е посочено, че най-близките на починалия
по смисъла на двете цитирани Постановления се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения те са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
6
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчно само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в двете Постановления, че в случай
на смърт право на обезщетение имат само най-близките родственици на
починалия.
Противно на застъпваното от жалбоподателя, независимо, че
тълкувателното решение е прието през 2018г., задължителните указания по
него са приложими за уреждане на отношенията по повод случилото се през
2017г. процесно ПТП. Първоначално приетите тълкувателни решения имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, което впоследствие е било разяснено по задължителен за
съдилищата начин с тълкувателния акт. Когато след издаването му е
настъпила промяна в тълкуваната норма или свързани с нея норми или в
обществено-икономическите условия, при което даденото вече тълкуване е
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона,
постановеният нов тълкувателен акт няма обратно действие, а с него се дава
ново тълкуване на тази правна норма и се обявява за загубил сила
предшестващия тълкувателен акт от момента на постановяване на новото
тълкувателно решение, което е приложимо за правоотношенията, за
разрешаването на които съдът вече е сезиран и за тези, за които претенцията е
предявена след приемането му. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили и породили своите правни
последици фактите от значение за съществуващото между страните
правоотношение, тези последици трябва да бъдат преценявани съобразно
действалият към момента на настъпването им тълкувателен акт. В такава
насока са и разясненията по т.1 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г.
по тълк.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което последващо
тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на
7
приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не
е основание за отмяна на влязло в сила решение. При това положение и
доколкото в случая искът е предявен след приемане на Тълкувателно решение
№1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, същото
следва да бъде съобразено при разрешаване на настоящия спор.
В тази връзка от събраните от ищеца гласни доказателства посредством
разпит на свидетелите К. К., М. Т. и М. С. – нейни приятелки от детинството,
чиито показания настоящата инстанция кредитира като взаимно
непротиворечиви и изхождащи от лица, които са в течение на събитията от
живота на Н., се установява, че тя и по-голямата й сестра Н. Ж. били
изключително близки още от деца и силно привързани една към друга. След
като С. завършила висшето си образование в ТУ в гр.С. се завърнала в гр.С. и
започнала работа като технолог на облекло до около 2003г., когато сестра й,
установила се вече и създала семейство в гр.С., я поканила да живее при нея
за да работи за по-високо възнаграждение, от когато до смъртта на Н. в
продължение на 15 години те живели заедно в едно и също жилище, с
изключение на две години, през които С. се върнала в гр.С., за да се грижи за
майка им, която отдавна била вдовица, и след смъртта й отново отишла при
сестра си, като през това време двете поддържали непрекъснато връзка,
чували се по телефона, споделяли всички грижи по болната им майка, а и Н.
също идвала. Докато живеели заедно, С., която нямала свое семейство,
помагала на сестра си в отглеждането на двете й деца, споделяли си всичко,
заедно решавали житейските проблеми, била много щастлива при раждането
на двете внучета, а след катастрофата, при която освен Н. загинали и дъщеря
й И. и единият внук Н., С. продължила да живее в гр.С. със зет си Р. и
племеника си Т., който не бил женен, и да се грижи за тях, тъй като това били
най-близките й останали хора и нямала друго семейство, като рядко се
връщала в гр.С.. На погребението С. била в шок и опустошена, сякаш се била
смалила от мъка. Затворила се в себе си и през първата година отказвала
всякакви контакти. Била тъжна, самотна и не й се говорело за нищо, много
плачела, оплаквала се от безсъние, тревожност и безпокойство. Когато се
срещала с приятелките си, разговорите се въртели около катастрофата.
Социалният й живот се променил, вече не можела да се весели както преди. И
до момента не била преодоляла смъртта на сестра си. Според приетото
заключение от 29.04.2022г. на съдебно-психологична експертиза, изготвено
8
въз основа на данните по делото и тези от проведено психологично интервю,
при С. Н. силно и здраво е формирано чувство за принадлежност към
семейството на сестра й, което възприема като свое, и интензивната й скръб е
в пряка зависимост от интензивността на нейната привързаност към сестра й,
като преживяванията след катастрофата и смъртта на сестра й са имали за нея
характер на тежка психотравма с изразено въздействие в два етапа –
първоначална остра психотравмена реакция с клинична картина на силно
безпокойство, напрегнатост, интензивен страх, безсъние и други, обхващала
периода 13-21.08.2017г., и последваща невъзможност тя да бъде преработена
за кратко време, като и към момента се установява повишена тревожност и
безпокойство, центриране на изживяванията около смъртта на сестра й.
Макар и обусловена от специфичния личностов профил на Н. – невротичност,
депресивност, повишена тревожност и чувствителност, емоционална
отзивчивост, първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор за
острата стресова реакция е именно стресогенното събитие – смъртта на сестра
й, която е първопричината за констатираните повишени нива на
депресивност, невротизация, безпокойство, тревожност и влошено качество
на социално функциониране. Независимо, че от психотравменото събитие са
изминали повече от четири години, при Н. се установяват нарушения в
протичането на психичните й функции и преживявания, които имат
патологични характеристики, обуславящи необходимост от професионална
психиатрична помощ.
Така събраните доказателства съвкупно и еднопосочно установят по
категоричен начин, че връзката между двете сестри е надхвърляла обичайната
в отношенията за тази степен на родство привързаност, обич, подкрепа и
близост. Обстоятелството, че те са споделяли не само едно жилище и
домакинство извън родния им град за продължителен период от време над 15
години до смъртта на Н. Ж., но най-вече общ семеен живот, доколкото С. не е
била омъжена, помагала е в отглеждането на децата на сестра си, заедно са
решавали и поемали житейските проблеми и несгоди, включително
свързаните с грижите за болната им майка, сочи на особено близка
привързаност помежду им до степен, че Н. след смъртта на сестра си е
продължила да живее там, където са били заедно, със съпруга и несемейния
син на същата, за които се грижи, като и до момента не може да приеме
загубата й и при нея са налични и сега нарушения на психичните й функции и
9
преживявания с патологични характеристики като последица от
стресогенното събитие. При това положение ищецът се явява лице, което има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на
сестра си.
Относно размера на дължимото обезщетение не следва да бъде
прилагано ограничението, предвидено с пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ,
бр.101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, лимитиращо обезщетението до 5000лв.,
на което неоснователно настоява жалбоподателят. С Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховка
„Гражданска отговорност“ е кодифицирана уредбата на Първа директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972г., уточнена и допълнена с Втора
директива 84/5ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. и Трета директива 90/232/ЕИО
на Съвета от 14.05.1990г. Посочената разпоредба противоречи на
приложимите с приоритет норми на общностното право по чл.1§2 от Втора
директива 84/5ЕИО, възпроизведена в чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО,
която предвижда минимални застрахователни суми за неимуществени вреди в
случай на телесно увреждане от 1000000 евро за пострадал и 5000000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Посочените лимити са
транспонирани в националното законодателство посредством предвиденото в
чл.492 от КЗ. Директивите не предвиждат възможност и не установяват
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на
пострадалото лице. Независимо, че директивата не е пряко приложима, тъй
като следва да бъде въведена в националното законодателство, нейните
разпоредби могат да имат пряко действие и за да се реализира отговорността
при нетранспонирането й или неточното, частично или неправилно
транспониране следва тя да цели осигуряване на права на лицата, чието
съдържание е възможно да се определи /Решение от 19 ноември 1991г. по
съединени дела С-6/90 и С-9/90, Решение от 14 юли 1997г. по дело С-91/92г./.
В случая цитираните разпоредби на директивите са повелителни, достатъчно
ясни и се отнасят до права на частни лица, пострадали от ПТП, поради което
имат пряко действие. При това положение не следва да се съобразява лимитът
на обезщетението, въведен с пар.96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ. В такава насока е
и задължителната тълкувателна практика по решение на СЕС от 24.10.2013г.
по дело С-277/12, според което чл.3§1 от Първа директива и чл.1§1 и 2 от
Втора директива трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
10
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно национална
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1§2 от Втора
директива.
С оглед установените конкретни обстоятелства във връзка с
отношенията между ищеца Н. и починалата при ПТП Ж. от значение за
характера, интензитета и продължителността на търпените душевни болки и
страдания, според които между сестрите е съществувала изключително силна
привързаност и дълбока емоционална връзка, изградена и поддържана още от
детството им и през дългогодишното тяхно съвместно съжителство, при което
Ж. не само е допуснала неомъжената си по-малка сестра в нейното семейство,
но в същността си в резултат на съвместната грижа за него и споделянето на
радостите и проблемите в ежедневието, както и на отношенията помежду им,
то се е превърнало и в нейно семейство, за което тя е продължила да се грижи
и след смъртта на сестра си, при което загубата й се е отразила изключително
тежко, отключвайки остра стресова реакция, вследствие чийто интензивен
заряд тя и към момента не е преработила преживяната психотравма и е с
нарушени психични функции и преживявания, настоящата инстанция намира
за съответен и справедлив оспорения от ответника размер на обезщетението
от 50000лв., чието присъждане с обжалваното в тази му част
първоинстанционно решение следва да се потвърди, включително относно
присъдената законна лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 23.08.2018г. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на
разпоредбата на чл.497 от КЗ. Същата касае забава на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в рамките на процедурата
по доброволно уреждане на отношенията с пострадалия. Претендираната от
ищеца и дължима от ответника законна лихва е тази по чл.493,ал.1,т.5 във
връзка с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ, която се включва в застрахователното
обезщетение и е дължима за забавата на застрахования-делинквент, съгласно
чл.84,ал.3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или
11
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата, жалбоподателя следва да бъде осъден, на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв, да заплати на адв.Р. П. за осъществената от нея в хипотезата на
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, съгласно представения договор за правна помощ и
съдействие от 04.10.2022г., безплатно адвокатска помощ в съдебното
заседание във въззивното производство, възнаграждение в размер на 2030лв.,
съгласно чл.7,ал.2,т.4 /в приложимата към датата на приключване на устните
състезания редакция до изменението с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г./ от Наредба
№1 от 09.07.2004г. и съобразно материалния интерес.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №39 от 24.06.2022г., постановено по
т.дело №72/2021г. по описа на Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която „ЗД
Е.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х.
К.“№ **, е осъдено да заплати на С. Т. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.,
бул.“Б.“№ **, обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от
смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж. с ЕГН:**********, настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП
на 13.08.2017г., в размер на 50000лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 23.08.2018г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция, до окончателното му изплащане, и сумата от 221,88лв.,
представляваща съдебни разноски по делото, съобразно уважената част от
иска; В ЧАСТТА, с която „ЗД Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено да
заплати по сметка на С. окръжен съд дължимата държавна такса в размер на
2000лв.; И В ЧАСТТА, с която „ЗД Е.“АД – гр.С., ЕИК *********, е осъдено
да заплати на адв.С. С. Ч. с ЕГН:**********, дължимото адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за защита
на ищцата в размер на 2436лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Х. К.“№ **, да заплати на адвокат Р. Д. П. с
ЕГН:**********, личен номер **********, адрес: гр.П., ул.“М. Г.“№ **, на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 2030лв. /две
12
хиляди и тридесет лева/ за оказаната безплатно на въззиваемата С. Т. Н.
адвокатска помощ и съдействие във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13