Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С., 21.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 156 от 15.10.2019 год. по гр.д. № 230/2019 год. на РС-Е.П. е отхвърлен иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Г.К.П. ***, за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за следните суми: 1529,01 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия съгласно фактури № **********/31.07.2016 год. и № **********/31.07.2017 год.; 210,78 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2016 год. до 17.08.2018 год., 54,09 лв. – сума за дялово разпределение за периода 31.08.2015 год. – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –„Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца
с твърдения, че
същото противоречи
на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да
отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените
искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Третото лице - помагач не взема становище по въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 230/2019 год. по описа на РС-Е.П. е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, *** против Г.К.П., в която ищецът твърди, че на 13.09.2018 год. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 13.09.2018 год. за заплащане на сумата 1529,01 лв. – доставена и незаплатена топлинна енергия през периода 01.10.2015 год. – 30.04.2017 год., съгласно фактури № **********/31.07.2016 год. и № **********/31.07.2017 год., сумата 210,78 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2016 год. до 17.08.2018 год., 54,09 лв. – сума за дялово разпределение и лихва за периода 31.08.2015 год. – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
С разпореждане от 23.11.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 1039/2018 год. по описа на ЕлПРС е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.П. е посочено, че длъжникът е ползвал и не е заплатил топлинна енергия за посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С., жк. „Л.-Г“, бл. 10, вх. И, ет. 5, ап. 187, аб. № 321641, поради което е налице вземане на ищеца за посочените по-горе суми.
Ответникът възразява срещу предявените искове с довода, че процесният топлоснабден обект не е негова собственост и не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е ползвал обекта. Сочи, че имотът е собственост на трето лице, което му учредило право на ползване, но на посочения адрес повече от десет години живее М. Т. и нейното семейство, като ответникът никога не е упражнил учреденото му право на ползване и същото е погасено, на основание чл. 59, ал. 3 от ЗС. Прави също така възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца.
С н.а. № 185, том IV, рег. № 12126, дело № 725/2007 год. В. С. и В. С. са учредили на Г.К.П. и на В. В. П. пожизнено и възмездно право на ползване върху процесния имот, като със същия акт имотът е продаден на М. Г. Т..
По делото е представено заявление от 09.01.2008 год. на Г.К.П. *** АД за откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. С оглед направеното оспорване от страна на ответника на този документ – заявление, с довода, че не е подписан от него, съдът е задължил ищеца да представи оригинала на документа, но същият не е изпълнил указанията на съда, поради което съдът го е изключил от доказателствата по делото, на основание чл. 183 от ГПК.
Според свидетеля А. А.ов – съсед на процесния топлоснабден имот от 1991 год., в процесния апартамент № 187 живеят М. и Т. Т.ови заедно с двете им деца, като не познава ответника и не го е виждал в имота. Сочи, че освен посочените лица не е виждал друг да ползва или обитава апартамента.
Според представеното по делото копие на лична карта на ответника Г.П., същият има адресна регистрация в с. Г., община Е.П..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск за признаване съществуването на вземането
на ищеца – цена на ползваната топлина енергия са допустими. Това е така, тъй
като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на
иска по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея
се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Исковете са с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите суми.
Съдът намира, че по делото не се доказа съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка и продажба на топлинна енергия. Установи се от събраните по делото доказателства, че собственици на процесното жилище са М. Т. и съпруът и Т. /н.а. № 185, том IV, рег. № 12126, дело № 725/2007 год./, като имотът според показанията на разпитания по делото свидетел винаги се е ползвал от неговите собственици по нотариален акт. Ответникът никога не е ползвал или обитавал процесния топлоснабден имот. С оглед това основателно се явява и възражението на ответника, че учреденото в негова полза право на ползване върху имота е погасено по давност, на основание чл. 59, ал. 3, пр. 2 от ЗС, тъй като никога не е упражнил това право и не се е противопоставил на ползването на имота от страна на неговите собственици – купувачите по цитирания нотариален акт.
Правата и задълженията по правоотношението са регламентирани от ЗЕ. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Установи се от събраните по делото доказателства, че правото на собственост върху процесния обект принадлежи на трети лица, поради което ползватели, респ. задължени лица по договора за продажба на топлинна енергия при общи условия са неговите собственици по нотариален акт, които са и негови ползватели.
Не се установи ответникът по делото да е подписал представеното с исковата молба заявление за откриване на партида на негово име при ищеца и да е ползвал имота през процесния период, поради което не може да е приеме, че същият е потребител на топлинна енергия в посочения обект. След като през процесния период ответникът не е бил собственик или потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд за неоснователност на исковете, на основание чл. 272 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 300 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156 от 15.10.2019 год. по гр.д. № 230/2019 год. на РС-Е.П., с което е отхвърлен иска на „Т.С.” ЕАД, *** с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК срещу Г.К.П. ***, за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу ответника за следните суми: 1529,01 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия съгласно фактури № **********/31.07.2016 год. и № **********/31.07.2017 год. за периода 01.10.2015 год. – 30.04.2017 год.; и 210,78 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2016 год. до 17.08.2018 год., 54,09 лв. – сума за дялово разпределение за периода 31.08.2015 год. – 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018 год. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Г.К.П. *** сумата 300 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.
Решението е постановено при участието на
трето лице –помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД-гр.С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.