РЕШЕНИЕ
№ /
2011
година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на тринадесети октомври през две хиляди и
единадесета година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНЧО
САВОВ
Мл.
с. НИКОЛАЙ С.
Секретар
А.Б. Прокурор В. Томов
Като разгледа докладваното от
съдия САВОВ ВНОХД № 1016 по
описа на ВОС за 2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по протест на ВРП срещу присъда № 237 на ВРС-5-ти
състав, постановена на 05.05.2011 година по НОХД № 6891/2010 година, с която
подсъдимият С.Е.С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.234 ал.1, пр.2 от НК, като е оправдан за възведеното му обвинение.
В
протеста се предлага отмяна на оправдателната присъда като неправилна и
постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на подсъдимия. Към
протеста се излагат допълнителни доводи, че съдебният акт е постановен в
противоречие със събраните по делото доказателства. В съдебно заседание
прокурорът от ВОП не поддържа протеста, счита присъдата за правилна и
законосъобразна.
Защитата на подсъдимия С.
сочи, че присъдата като правилна законосъобразна, добре мотивирана следва да
бъде потвърдена.
В
последната си дума подсъдимият С. моли да бъде потвърдена присъдата.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и при извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна
служебна проверка, намери за установено следното:
На
02.11.2010 г. свидетелите Слави Стефанов И. и Методи Христов Христов - полицейски служители при Първо РУП при ОД на МВР
гр. Варна обхождали района на Кооперативен пазар гр. Варна -Рибната борса в
цивилно облекло. Около обяд те забелязали по ул."Ангел Кънчев" да се
движи подсъдимия С. с черен чувал в ръка. Полицаите решили да го проверят. Св. И.
тръгнал към подсъдимия, но преди да му се представи, същият пуснал чувала на
земята и тръгнал да бяга. Св. И.
побягнал след него, св. Христов също побягнал след тях.
На
ул."Капитан Райчо" подс. С. паднал на
земята и бил задържан от св. И.. При тях пристигнал и св. Христов. По улицата
случайно минал полицейски автомобил и поде. С. бил вкаран в него.
Свидетелите
И. и Христов се върнали на мястото, където били срещнали подс. С.. Събрали от земята стекове с цигари и ги
занесли в полицейското управление. По-късно в Първо РУП бил изготвен протокол
за доброволно предаване, според който подс. С. предал
доброволно 10 стека цигари марка „RAY" , 7 стека цигари марка „GOLD CLASSIC" и 2
стека цигари марка „SLIMS
RAQUEL". Като обяснения за предадените предмети подс. С. записал: "Вървях по пътя посока пазара и един
странно изглеждащ човек пусна до мен черен чувал и ме подмина. Ще дам
по-подробни и пълни обяснения на по-късен етап".
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която е видно, че пазарната оценка на 19-те стека цигари възлиза на 798,00 лева.
За да
се произнесе по съществото на делото въззивната
инстанция взе предвид и следните основни моменти:
Гореизложените
факти не се оспорват от страните, както и не е спорно, че когато полицейските
служители са се приближили към подсъдимия С., той хвърлил черен чувал, който
държал и побягнал. Същият обаче твърди, че малко преди да го задържат непознато
лице било оставило чувала на земята наблизо и в момента, в който надничал
вътре, за да види какво има, бил атакуван от полицаите, които не се представили
като такива и по тази причина подсъдимият се уплашил и решил да отстъпи. В тази
част обясненията му се подкрепят от показанията на св. Руменов. Подсъдимият
твърди, че не е успял да види добре какво има в чувала, а протоколът за
доброволно предаване подписал, тъй като изпълнявал всички полицейски
разпореждания. Съдът не кредитира показанията на подсъдимия, в частта им, в
която е заявил, че не знае какво има в чувала, тъй като те стоят в противоречие
с последващите му действия - същият побягнал при вида на приближаващите се
полицейски служители. В показанията на св. И. и св. Христов, които съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно дадени, се сочи, че
подсъдимият побягнал при вида на насочения срещу него полицейски знак. Съдът
счита, че в тази част обясненията на подсъдимия целят само изграждане на
защитна версия, а показанията на св. Руменов идват да подкрепят защитната теза
на подс. С. и също не следва да бъдат кредитирани,
тъй като противоречат на показанията на двамата полицейски служители, както и
на житейската логика. Така съпоставени, доказателствата по делото биха
мотивирали изводите на съда за субективната съставомерност
на евентуално извършено от подсъдимия престъпление по смисъла на чл. 234, ал.1,
пр.2 от НК, ако беше доказано, от обективна страна, че същият е държал именно
описаните в обвинителния акт вещи - 10 стека цигари марка „RAY" , 7 стека цигари марка „GOLD CLASSIC" и 2
стека цигари марка „SLIMS
RAQUEL". Това обстоятелство, съдът счита, че не се
доказва по делото.
Процесиите вещи, предмет на
престъпление, не са приобщени по надлежен ред, чрез доказателствено средство,
съставено от орган и по реда, предвиден в НПК. Цитираният протокол за
доброволно предаване не отразява обективно действията, чрез които са приобщени
цигарите по делото. Същите реално не са били предадени доброволно от
подсъдимия, а са били иззети от полицейските служители -оперативни работници,
като са събрани от улицата. Наказателният процес в Р. България е строго
формализиран и за да гарантира в пълна степен правото на защита на обвиняемия,
а и по принцип правата на страните в производството, законодателят е предвидил
в НПК изчерпателно доказателствените средства, чрез които могат да бъдат
приобщавани доказателства в двете фази на процеса. Приобщаването на
доказателства чрез протокол не по реда и без реквизитите, предвидени в НПК,
представлява съществено процесуално нарушение и приобщените не по надлежен ред доказателства не могат да
се вземат предвид при постановяване на присъдата. Все пак, доколкото протоколите са само
доказателствени средства и доколкото за съда съществува задължението за
установяване на обективната истина по делото, съществува възможност действието
по приобщаване на доказателства да бъде санирано, и
същите да бъдат ценени, дори и формално да е нарушен реда за събирането им. За
тази цел съдът може да се ползва от гласни и всякакви други доказателства и ако
бъде установена непрекъсната доказателствена пътека, от която да бъде видно, че
доказателствата са приобщени точно във вида им и по начина, описан в протокола,
същите би могло да бъдат взети под внимание при постановяване на съдебния акт.
В настоящия
случай, в хода на въззивното производство беше
възобновено съдебното следствие и бяха разпитани в качеството на свидетели
полицейските служители от патрула, оказали съдействие на оперативните работници
при ареста на подсъдимия. От показанията на последните, обаче, не могат да се
изведат нови факти, които да хвърлят светлина върху въпроса какво се е случило
с веществените доказателства, докато са били оставени на улицата във времето, в
което полицейските служители са преследвали и задържали нарушителя.
От показанията на свидетеля Б. се установи, че
същият не е видял цигарите, а ги е видял чак в районното управление, а за
обстоятелствата по изземването им знае от останалите полицейски служители.
Сходни са и показанията на свидетеля Д.. При така установените обстоятелства, съдът
счита, че веществените доказателства са оставени без надзор, макар и за кратко
а местопроизшествието не е запазено, както и, че няма доказателства, че същите
са приобщени във вида и количеството, в което са били във владение на
подсъдимия. Не е присъствало лице, което да възприеме тези обстоятелства и
което да гарантира осъществяване на гражданския контрол върху действията на
полицейските органи, каквато функция наказателният ни процес е предвидил да
бъде осъществявана посредством института на поемните лица. По тези причини,
съдът счита, че приобщените ВД не следва да се ценят и обсъждат при преценка на
доказателствената маса по делото и обвинението, така, както е възведено от
прокуратурата остава недоказано от обективна страна.
По
съображенията на ВРС и тези- изложени в настоящия съдебен акт въззивната инстанция намира, че протестът е неоснователен и
не следва да бъде уважен, а постановената присъда като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
При
извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха
констатирани основания за изменяване или отменяване на съдебния акт.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 237 на Варненски районенв съд - 5-ти състав, постановена на 05.05.2011
година по НОХД № 6891/2010 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: