Решение по дело №19/2020 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260034
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Йовка Желязкова Бъчварова
Дело: 20202210100019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260034, 21 октомври 2021г, град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански  състав, на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : Й.  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС. Ищец в производството е П.С.Д., а ответник е Й.Й.П.. Ищецът твърди, че е собственик на УПИ ХІІІ-98, кв.14, по плана на село Кипилово, с площ 1014 кв.м., в който били построени жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м и стопанска сграда със застроен обем 70 куб (24 кв.м), на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 21/09.02.2010г, том І, рег. № 157, нотариално дело № 22/2010г на РС Котел. Твърди се, че ответницата владеела стопанската сграда и отказвала да я освободи. Моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на сградата и да осъди ответницата да му предаде владението върху нея. Претендира присъждане на разноските.

      В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата молба, в който предявеният иск се оспорва. Противопоставя се възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност с начален момент 1984г, когато тя и нейният съпруг установили владение върху сградата. Ответницата продължила да владее сградата и след смъртта на съпруга си. Заявява, че присъединява и давността, изтекла в полза на нейният съпруг до смъртта му. Тъй като владеела сградата на правно основание, моли за отхвърляне на предявения иск – в частта му относно предаване на владението. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. Е.П. *** поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Поддържа и претенцията за разноски, съобразно представен списък.

Ответницата лично и чрез адв. С.Р. ***, поддържа отговора и направените в него възражения и оспорвания, както и претенцията за разноски.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адв. П. представя писмена защита, в която развива подробни съображения по съществото на спора.

С определение № 142/25.06.2020г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, съдът е разрешил предварителните въпроси по допустимостта на предявения иск и по редовността на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 21/09.02.2010г ищецът П.Д. бил надарен от баща си С. Петров Д. ***, описан по следния начин : дворно място от 1041 кв.м, съставляващо УПИ ХІІІ-98, кв.14, с неуредени сметки по регулация за 546 кв.м, при граници : УПИ Ха, УПИ VІІІ-96, УПИ ІХ-97, УПИ Х-98 и улица, ведно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 68 кв.м и една стопанска сграда със застроен обем от 70 куб.м.

Съседният от изток имот е УПИ Х-98, за който в полза на Д.П. И. е издаден нотариален акт № 67/26.07.1988г по нотариално дело № 108/1988г на РС Котел. Д. И. е съпруг на ищцата, починал на 12.04.2012г.

Действащият към момента устройствен план на селото е одобрен през 1933г, без да е предшестван от други планове.

Двата посочени по-горе УПИ са били образувани от имот пл. № 98. Вещото лице И.Х. поддържа, че такова е било отреждането още при одобряването на плана през 1933г, тъй като няма данни за по – късни изменения досежно границата между тези два УПИ. 

За УПИ Х-98 е отредена северозападната част на имота с форма правоъгълник с площ 474 кв.м.

За УПИ ХІІІ-98 е отредена югозападната част от имот с пл. № 98 – с форма на правоъгълник. Със заповед от 1968г планът бил изменен и 283 кв.м от разположения откъм северозапад имот с пл. № 97  е били включени в УПИ ХІІІ-98. Чрез изменението УПИ ХІІІ-98 придобива условно формата на буквата Г.

По плана УПИ Х-98 и УПИ ХІІІ-98 са разделени само с регулационна граница.

За установяване на собствеността се представят и следните писмени доказателства :

С нотариален акт № 154/03.12.1946г на Еленския околийски съдия (към него момент село Кипилово е попадало в района на действие на Околийския съд в град Е.) Мария Д.ва Стамадова продала на П. Павлов и В. П. ***, един от които къща и плевня с дворно място около 1 дка, с граници : ул. Васил Левски, ул. Раковски, Д. Даскалов, Свещеник Васил Рашков.

П. Павлов и В. П. са родителите на Д. И..

С протокол от 20.12.1984г по гражданско дело № 275/1984г на РС Котел в дял на Д. И. е било поставено дворно място от 474 кв.м застроена и незастроена площ с построените в него жилищна сграда, второстепенна сграда и лятна кухня, образуващо парцел Х-98, кв.14, при граници : от две страни улици, Д. Даскалов и С. Д., срещу задължение да гледа и издържа майка си В. П..

Спорната по делото постройка е плевник с форма на правоъгълник, който е описан в нотариалния акт от 2010г със застроен обем 70 куб.м. Според измерванията на вещото лице инж. Б., съществуващата на място постройка, означена с буквите на ПЛ на комбинираната скица, е застроена върху 40 кв.м и тъй като височината ù е 3м, застроеният обем е 120 куб.м. Този плевник изцяло попада в имота на ищеца. Свидетелите Д. Б., М. Г. и Г. М. сочат в показанията си, че плевникът е много стар, вероятно на повече от 100 години и до началото на 70-те години успоредно на югозапазната му фасада - откъм УПИ ХІІІ-98, е имало изградена дървена ограда на такова разС.ие от стената, че водата от покрива му да се стича от вътрешната страна на оградата. Дотогава имотът бил собственост на поп В. (посочен в нотариалния акт от 1946г с името свещеник Васил Рашков), който го продал на бащата на ищеца – С. Д.. След като С. Д. установил владение, постигнал съгласие с П. Павлов и В. П. да си направи стопанска постройка, долепена до плевника. Развалил дъсчената ограда и в североизточния ъгъл на УПИ ХІІІ-98 построил стопанска сграда с почти квадратна форма, която не е нанесена в плана на селото. Сградата е заснета от вещото лиле инж. Б. и обозначена на комбинираната скица с буквите ПС и очертана в зелен цвят. Св. М. сочи, че се наложило да бъде разкрита част от покрива на плевника, за да се пусне продължение към имота на С. Д., което да служи за покрив на новата постройка. Вещото лица И.Х. описва съС.ието на покривната конструкция така : първоначално покривът на плевникът бил четирискатен, а след изграждане на постройката, обозначена с буквите ПС, западният покривен скат бил преустроен, като покривът на новата постройка е свързан в общ покрив с покрива на плевника. Между двете постройки няма връзка, нито пък има вход към плевника откъм УПИ ХІІІ-98. Стената на плевника откъм имота на ищеца представява дървен скелет от вертикални шинди и плътно монтирани хоризонтално между тях дебели дъски. Същото се поддържа и от посочените трима свидетели, които категорично отричат да има вход към стария плевник откъм имота на ищеца. Имало само едно прозорче в горната част на стената, през което като деца гледали как свещеникът пишел писма до чужбина.

Тъй като общата покривната конструкция и на двете помещения, обозначени с ПЛ и ПС, е в добро съС.ие, означава, че се поддържа и ремонтира. В тази връзка съдът приема за достоверни показанията на св. М. Ф., който ходел да помага на бащата на ищеца да пренареждат керемидите.

В сградата, обозначена с ПС, бащата на ищеца гледал животни и съхранявал сено. В плевника, обозначен с ПЛ, П. Павлов и В. П. също отглеждали животни и складирали сено. Към момента една част от плевника е преустроена като гараж с вход откъм улицата, а в останалата му част продължават да се отлеждат животни.

Горните фактически положения съдът установи след анализ и преценка на доказателствения материал, събран по инициатива на страните. Липсват каквито и да било противоречия между показанията на петимата разпитани свидетели, поради което съдът ги възприема и кредитира в цялост като правдиви и достоверни. Свидетелските показания са изцяло в унисон с писмените доказателства, които съдът кредитира, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщава и двете експертни заключения, след като ги прецени за компетентно изготвени и даващи отговори на поставените въпроси. Заключението, изготвено от инж. Б., съдът не обсъжда в тези му части, в които се правят правни изводи.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът не доказа, че е собственик на стопанската сграда.

Съдът приема за безспорно, че плевникът попада изцяло в УПИ ХІІІ-98, собственост на ищеца, и в тази връзка не споделя правните доводи на ответника за неуредени регулационни отношения, които се свеждат до следното : след като в нотариалния акт от 1946г площта на имота, който купили П. Павлов и В. П., е посочена около един декар, то следователно те са придобили собствеността не върху парцела, а върху целия имот с пл. № 98. Регулационният план е одобрен през 1933г при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, обн., ДВ, бр.67 от 1905г, отм, ДВ, бр.117 от 31.05.1941г, и имал незабавно действие – правото на собственост върху имота се трансформирало в право на собственост върху парцела. Тъй като за един имот са били отредени два парцела, не е възникнало задължението за уреждане на сметки за придаваеми части, по причина че няма размествания на части от различни имоти. От доказателствата по делото може да се направи извод, че собственик на имота към 1933г била Мария Д.ва Стамадова и по силата на одобрения тогава план тя е придобила правото на собственост и върху двата парцела, един от които продала на свещеника Васил Рашков. Свидетелите сочат, че предишният собственик на имота на ищеца бил именно свещеникът, който е посочен като граница в нотариалния акт от 1946г, следователно вече е бил придобил собствеността към него момент. През 1946г планът вече е бил действащ и  имотът е следвало да се опише в договора със съответния номер – като парцел. Съдът приема, че към него момент купувачите по договора – П. Павлов и В. П., са установили фактическа власт не върху дворно място от един декар, както е посочено в договора, а върху парцела в неговите граници такива, каквито съществуват и към момента. Както вече се посочи, свещеникът е бил собственик на парцел ХІІІ-98, който до 1968г е заемал западната част на имот с пл. № 98. Допълнителните изменения на плана досежно парцел ХІІІ-98 са без значение по делото.

Не се спори по делото, че собствениците на двете УПИ – Х-98 и ХІІІ-98 не ги владеят, съобразно регулационната граница между тях. Ищцата владее целия плевник, изцяло построен в УПИ ХІІІ-98, собственост на ищеца.

Спорът следва да бъде разрешен след обсъждане на възражението на ответницата за придобИ.е на плевника по давност и дали владението е правнорелевантно.

С решение № 45/01.04.2021г, постановено по гражданско дело № 2151/2020г на ВКС, І г.о, е даден отговор на касационния въпрос, че е  възможно стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в дворното място. Настоящият съдебен състав изцяло споделя даденото разрешение. Процесният плевник носи характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, като тази преценката съдът извърши, съобразявайки нейното предназначение – за отглеждане на животни и съхранение на сено, което не е променяно във времето. Плевникът и архитектурно не е свързан към жилищната сграда в УПИ ХІІІ-98. Обстоятелството, че част от плевника се ползва като гараж, не променя този извод, тъй като в останалата му част се отглеждат животни. От изложеното следва извод, че плевникът не е принадлежност към жилищната сграда, построена в УПИ ХІІІ-98, тъй като няма обслужващо предназначение нито на жилищната сграда, нито на дворното място.

Плевникът винаги се е ползвал от собствениците на УПИ Х-98 и фактическата граница между УПИ Х-98 и УПИ ХІІІ-98 е минавала по западната му фасада, успоредно на регулационната граница, която фактическа граница вещото лице инж. Б. е повдигнало с розов цвят на комбинираната скица.

Ответницата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност с начален момент 1984г, когато съдът е одобрил постигната между съпруга ù и майка му В. П. спогодба. В сега действащия ЗС да не е възпроизведен текстът на чл. 302 от Закона за имуществото, собствеността и сервитутите (отм., Изв., бр.92 от 16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г), според който владението е законно, когато съдържа следните шест признака: поС.но, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя собствена, но е вън от съмнение, че тези признаци намират отражение и в сега действащия чл.68 и сл. от ЗС и категорично се изследват в практиката. Владението, осъществявано от ищцата и нейния съпруг, разкрива посочените характеристики. Плевникът се е ползвал от ищцата и съпруга ù, а преди тях – от неговите родители. В плевника са се отлеждали животни, вкл. и понастоящем. Плевникът никога не е владян от собственика на парцела, в който е построен. Когато бащата на ищеца установил владение върху УПИ ХІІІ-98, поискал разрешение от свекъра и свекървата на ищцата да изгради свързано застрояване, налично и към момента. Никога откъм УПИ ХІІІ-98 не е имало вход към плевника и никога собственика на този УПИ не владял плевника. Собствениците и на двете съседни УПИ са възприемали плевника като собствен на собственика на УПИ Х-98. Не се установи владението на ищцата да е прекъсвано за повече от шест месеца или чрез някой от способите, очертани в чл. 116 от ЗЗД.

Предвид изложеното дотук, предявеният иск се явява неоснователен, тъй като ищецът не доказа, че е собственик на процесния плевник.

По претенцията за разноски :

Предвид пълната неоснователност на предявения иск, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по списък в общ размер 1230.00 лева се явява неоснователна.

Основателна се явява претенцията на ответницата за присъждане на направените от нея разноски, изброени в списъка  - 480.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00 лева платени за екпертиза.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от П.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Й.Й.П., ЕГН **********,***, да се признае за установено в отношенията между тях, че ищецът е собственик на стопанска постройка – плевник, със застроен обем 70 куб.м, построен в североизточната част на УПИ ХІІІ-98, кв.14 по плана на село Кипилово, одобрен със заповед № 693/14.03.1933г, и ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху постройката.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца П.С.Д., ЕГН **********,***,  за присъждане в негова полза на разноски в общ размер 1230.00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Й.Й.П., ЕГН **********,***, сумата 830.00 лева (осемстотин и тридесет лева), представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните, че е изготвено.

 

                                                           

С Ъ Д И Я :