Р Е Ш Е Н И Е
№ 2956, 24.07.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.06.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5283 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Р. А. О. в качеството й на едноличен търговец с
фирма „Р.-Р. О.”, ЕИК *********, със седалище в гр.
К. и адрес на управление – кв. „В.”, бл. ***, вх. „*”, ет. *, ап. **, твърди,
че е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с клиентски № **********,
във връзка с доставка на ел. енергия за собствения й имот, находящ
се в ГР. К., Ж. К. „В.”, ИТН *******, както и че получила уведомително писмо
изх. № 4854803/21.03.2018 г. от дружеството, в което се съдържала информация,
че при проверка на 19.04.2016 г. от служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД
на обект с ИТН ******* електромерът, отчитащ потреблението на ел. енергия в
обекта, бил демонтиран и предаден за експертиза, за което бил съставен
констативен протокол № 1098/01.12.2017 г. на БИМ - Пловдив, като в писмото се
сочело още, че на основание чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана
сметката й за ел. енергия за периода 12.05.2015 г. – 19.04.2016 г. от 343 дни
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия със сумата от 9937.11 лева. Ищцата счита, че липсва
основание за дължимостта на тази сума, поради което
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че не му я дължи. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г.
Данов” № 37, представляван от пълномощника му юрисконсулт И. К., оспорва
предявения иск, като твърди, че : сумата е начислена на основание чл. 83, ал. 2
във връзка с чл. 83, ал., т. 1, т. 6 Закон за енергетиката във връзка с чл. чл.
51, ал. 1 и чл. 50 от Правила за измерване на количеството ел. енергия, поради
което моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на
разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Продължение на решение по гр. д. № 5283/18 г. на РСПд – стр. 2/6
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на ел. енергия
и търговия с ел. енергия се регулират от Закон за енергетиката /чл. 1 ЗЕ/,
според чл. 92 от който страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група. Легалната дефиниция на
понятието „краен клиент” е дадена в § 1, т. 27г ДР на ЗЕ и това е клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно
Глава първа, раздел І, чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /общодостъпни на електронната
страница на дружеството в интернет : www.evn.bg, и наричани накратко в настоящото изложение ОУ/,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
приложими отношенията между „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и неговите
клиенти по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ : „...понятието „Клиент” се разбира
както в своето значение на „мрежови клиент”, така и в значението на „потребител
на електрическа енергия”, като според вида потребление потребителите се
разделят на две групи : потребители на електрическа енергия за битови нужди -
физически лица, собственици или ползватели на имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
съгласно действащото законодателство, които ползват електрическа енергия за
домакинството си; потребители на електрическа енергия за стопански нужди –
физически или юридически лица, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански и/или
обществени нужди за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство.
Законът – чл. 69 ЗЕ, вменява в задължение на енергийните предприятия, каквото е
и ответното дружество по смисъла на § 1, т. 24 ДР на ЗЕ, да извършват дейността
си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с
изискванията на ЗЕ и другите нормативни актове, като обезпечават сигурността на
снабдяването, включително защита на обектите, представляващи критична
инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на електрическата
и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на горивата и
енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на
гражданите, като срещу задължението на крайните снабдители да снабдяват всеки
клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, с ел. енергия стои
задължението на клиента да заплаща стойността на използваната в обекта ел.
енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл. 11, т. 2 ОУ/.
Страните не спорят, че ищцата има качеството на
потребител на ел. енергия за стопански нужди, като купува ел. енергия от
ответника за следния
Продължение на решение по гр. д. № 5283/18 г. на РСПд – стр. 3/6
обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа – хранителен магазин, находящ се в гр. К., кв. „В.” *, ИТН *******.
Не се спори, също така, че ищцата е получила писмо
изх. № 4854803/21.03.2018 г., заверен препис на който е представен с исковата
молба, изходящо от ответника, с което същият я уведомил, че на 19.04.2016 г.
служители на „Електроразпределение Юг” АД демонтирали и предали за експертизна
проверка в Български институт по метрология /БИН/ електромер с фабричен №
*******, отчитащ потреблението на ел. енергия в горепосочения обект, при която
е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество
консумирана ел. енергия по търговските регистри, за което е издаден Констативен
протокол № 1098/01.12.2017 г. от БИН – Пловдив, следствие на което ползваната
от О. ел. енергия не е заплатена, поради което на основание чл. 50 и чл. 51, ал. 1 Правила за измерване на количествата
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ ще й бъде коригирана сметката за ел. енергия за
периода 12.05.2015 г. – 19.04.2016 г. за 343 дни, като допълнително начислената
и дължима сума вследствие на установеното неизмервана, непълно или неточно
измерване на количеството ел. енергия е на стойност 9937.11 лв.
В съответствие със съдържащата се в писмо изх. №
4854803/21.03.2018 г. информация видно от приложението към отговора на исковата
молба на 21.03.2018 г. ответникът е издал фактура № **********/21.03.2018 г.,
по която е фактурирал на ищцата 84317 квтч ел.
енергия вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия за електромер № ******* за периода 12.05.2015 г. –
19.04.2016 г. на стойност с включен ДДС 9937.11 лв., за която сума страните не
спорят, че не е заплатена от ищеца на ответника, като е налице спор относно дължимостта й.
По въпроса за възможността на крайния снабдител да
коригира едностранно сметката за ел. енергия за минал период е формирана трайна
практика на ВКС /решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103 от 2009 г.;
решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885 от 2009 г.; решение № 26 от
04.04.2011 г. по т. д. № 427 от 2010 г.; решение № 189 от 11.04.2011 г./,
съобразно която : 1. извършването на едностранна промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия
е лишена от законово основание; 2. коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия
от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е
доказано виновно поведение на потребителя препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.
82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. клиентът заплаща на продавача
стойността на консумираната ел. енергия, която се измерва
Продължение на решение по гр. д. № 5283/18 г. на РСПд – стр. 4/6
посредством средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа /чл. 120, ал. 1 ЗЕ/ и дължимата сума
за извършения пренос на тази енергия по разпределителната, т. е. плащането
следва да е за реално потребление.
С изменението на Закон за енергетиката /ЗЕ/, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. : бе
прибавена нова точка 6 в чл. 98а, ал. 2, разширяваща съдържанието на общите
условия за продажба на крайния снабдител с реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ;
както и бе добавена нова разпоредба – чл. 104а, в ал. 2, т. 5, в която е
предвидено, че общите условия уреждащи отношенията във връзка с използване от
крайните клиенти на електропреносната или съответно електроразпределителната
мрежа трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ред. преди изм. обн. ДВ, бр.
38 от 08.05.2018 г., в сила от същата дата/ за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, за приемането на които
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ е овластена в ал. 2
на чл. 83 ЗЕ. В изпълнение на тази законова делегация с Протокол №
147/14.10.2013 г. ДКЕВР /понастоящем КЕВР след изменението на ЗЕ със ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г./ е
приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., регламентиращи в
редакцията им след частичната им отмяна с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на
РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г./ и условията
и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.”, като в същите е предвидено
следното : „В случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.” /чл. 50 ПИКЕЕ/; „Операторът
на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от
последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент,
вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа
Продължение на решение по гр. д. № 5283/18 г. на РСПд – стр. 5/6
енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени.” чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ/.
Коментираните законодателни промени продиктуваха и
промяна в съдебната практиката, като в Решение № 111/17.07.2015 г. постановено
по т. д. № 1650/14 г. на ВКС на РБ по реда на чл. 290 ГПК бе прието, че : „С
изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
ел. енергия.”
Формално в действащите Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката
му за ел. енергия, като същият е предмет на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, според които : „ЕВН ЕС въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно
със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за
изминал период. /ал. 1/ В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. /ал. 2/”
В посочените клаузи, обаче, е предвидено единствено задължение на продавача на
ел. енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея
не е посочен редът, по който следва бъде извършена самата корекция.
Следователно тази уговорка не отговаря на изискването на закона - чл. 98а, ал.
2, т. 6 ЗЕ.
Вън от това, посочи се
по-горе в настоящото изложение, че в чл. 83, ал. 2 ЗЕ /ред. преди изменението, обн. ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./ законодателят е
упълномощил КЕВР да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване, като в цитираната норма до 08.05.2018 г. липсваше
овластяване за приемане на правила относно последващите действия от страна на
оператора на разпределителната мрежа и на крайния снабдител при констатиран случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно разпоредбите на чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, на които ответникът
основава твърдението си за наличие на правно основание за дължимост
на исковата сума, са приети в нарушение на чл.
Продължение на решение по гр. д. № 5283/18 г. на РСПд – стр. 6/6
12 Закон за нормативните
актове /ЗНА/, тъй като уреждат материя, за която не е предвидено те да бъдат
издадени, поради което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА не следва да бъдат
прилагани.
В обобщение на
горното, тъй като процесната фактура е издадена
именно на основание чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а двете подзаконови норми
противоречат на закона – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ред. преди изм., обн. ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, то настоящият състав в
унисон с твърденията на ищеца намира, че липсва основание за дължимостта на сумата по фактурата, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
Тъй като делото не
съставлява нито фактическа, нито правна сложност и разглеждането му протече в
едно съдебно заседание, то основателно е искането на ответника за редуциране на
разноските за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 830 лв. до
минималния дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер от 826.86 лв., при което положение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума от 1224.34 лв. разноски по производството, в това число 397.48 лв.
държавна такса и 826.86 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. О. в качеството й на едноличен търговец
с фирма „Р.-Р. О.”, ЕИК *********, със седалище в гр.
К. и адрес на управление – кв. „В.”, бл. ***, вх. „*”, ет. *, ап. **, не дължи
на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата от 9937.11
лв., представляваща стойност с включен ДДС на допълнително начислени 84317 квтч ел. енергия за периода 12.05.2015 г. – 19.04.2016 г.
за обект ИТН *******, място на потребление – ГР. К., Ж. К. „В.”, по фактура №
**********/21.03.2018 г.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. “Христо Г.
Данов” № 37, да заплати на Р. А. О. в
качеството й на едноличен търговец с фирма „Р.-Р. О.”,
ЕИК *********, със седалище в гр. К. и адрес на управление – кв. „В.”, бл. ***,
вх. „*”, ет. *, ап. **, сумата от 1224.34 лв. разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : / П / ТАНЯ БУКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.