№ 1425
гр. Варна , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №264660/04.02.2021г.,
постановено по ч.гр.д. №1652/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Г. К. Н., ЕГН:**********, адрес: с.******, общ.Аксаково, за сумата от
145.42 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка – поръчителство, както и
сумата от 45 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение № 1/02.03.2020г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите, че
сключеният договор за поръчителство противоречи на добрите нрави, с аргументи, че
свободната инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, но не от това кой е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.
В качеството си на финансова институция, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие, дружеството поръчител има право да получи уговореното
възнаграждение за извършваните по занятие възмездни услуги. По отношение на разходите
за извънсъдебно събиране се поддържа, че същите са вследствие на виновното неизпълнение
от страна на заемателя, поради което попадат в обхвата на допустимите разходи чл. 10а ал.1
от ЗПК. Според чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, което следва да се тълкува като предвидена в закона възможност за
начисляването им.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1652/2021г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
Г. К. Н., ЕГН:**********, адрес: с.******, общ.Аксаково, за следните суми: 473,29 лв.,
главница по Договор за паричен заем № 3596721 от 05.08.2019 г., сключен от длъжника с
„Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва в размер на 21,51 лв., за периода от 13.08.2019 г. до 28.10.2019 г.,
обезщетение за забава в размер на 41,31 лв. за периода от 29.10.2019г. до 22.12.2020г.,
145.42 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка – поръчителство, както и
сумата от 45 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение № 1/02.03.2020г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част досежно
вземанията за разходи за извънсъдебно събиране и възнаграждение по договора за
поръчителство, районният съд е приел, че е налице отрицателна предпоставка по чл.411,
ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона - чл.10а, ал. 2, чл.19, ал.4 и чл.21,
ал.1 от ЗПК.
При преценката по основателност на подаденото заявление, съдът се ръководи както
от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на
отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да съответства на изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на
вземането, включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.
Съгласно ал.3 на цитираната разпоредба когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
В разглеждания случай заявлението се явява нередовно, доколкото към него не е
представен договорът за потребителски кредит, от който се твърди да произтичат
вземанията, независимо, че същият е описан като приложение. Представена е единствено
тарифата на „Изи Асет Мениджмът“АД относно разходите за събиране на вземането при
забава и такса за издаване на удостоверение за липса на задължения и Договорът за
поръчителство. Посочената нередовност не е отстранена от първата инстанция и е
2
неотстранима от въззивната поради липсата на предвидено подобно правомощие.
Нередовността на заявлението е достатъчно основание за неговото отхвърляне.
По отношение на вземането за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения се констатира нередовност на заявлението и поради недостатъчна
индивидуализация. Не са конкретизирани клаузите от тарифата, от които произтича
задължението, липсва обосновка по какъв начин е формиран размерът на претенцията, при
наличие на твърдения за различни по вид направени разходи - SMS услуги, телефонни
разговори, електронни съобщения, изпращане на писма, покани, ангажиране действия на
служител. Липсва обосновка за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв период са
извършени и кога е настъпила изискуемостта. Отделно от това възможността кредиторът да
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а
от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Дейността по
събиране на кредита не е допълнителна услуга, а по същество представлява дейност по
управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за тази дейност е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. От друга страна по своята
правна природа същата фактически представлява неустойка за забава, претендирана
едновременно с уговорената мораторна неустойка, като по този начин се заобикаля и
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в
случая е претендирана заедно с вземането за такси и разходи.
По отношение на вземането за възнаграждение по гаранционна сделка е налице
основание за отхвърляне на заявлението на самостоятелно основание. В Договора за
предоставяне на поръчителство е предвидено, че потребителят дължи възнаграждение по
гаранционната сделка (поръчителство) на вноски, платими на падежа на плащането на
погасителните вноски по договора за заем и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
получава вноските по дължимото на поръчителя възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство (чл. 3, т.3 от Договора за предоставяне на поръчителство).
Следователно договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са
функционално обусловени, поради което следва да се разглеждат в тяхната взаимовръзка.
Клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство противоречи на
добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във
вреда на потребителя. Включването на възнаграждението в погасителните вноски позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, без да е налице яснота дали същото е
включено в ГПР в отклонение от задължението на кредитора да посочи това плащане като
компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от
сключената сделка. В този смисъл тази конструкция от сделки води до скрито оскъпяване на
кредита чрез сключване на привидно самостоятелен договор, при незачитане на правото на
избор на потребителя относно личността на „поръчителя”, което несъмнено е в негова вреда,
3
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не на последно място следва да се
посочи и че съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени
кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката
за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника
рискът от неизпълнение на горното задължение.
Поради извода за нередовност на заявлението и неравноправност на коментираните
клаузи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено
в обжалваната част, като бъде потвърден атакуваният съдебен акт, постановил същия краен
резултат.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №264660/04.02.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1652/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено
подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. К. Н., ЕГН:**********, адрес:
с.******, общ.Аксаково, за сумата от 145.42 лв., представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка – поръчителство, както и сумата от 45 лв., представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задължението, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
02.03.2020г. и Приложение № 1/02.03.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4