№ 4
гр. Харманли, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630101078 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба oт Д. П. АТ., с ЕГН ********** с настоящ
адрес: гр.Пловдив, ул. *** против „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, партер, представлявано
от Б.Н. с правно основани чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 23.09.2020 г. е сключил с ответното дружество
договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема
40,15 %, годишен процент на разходите - 48,30%. Съгласно договора, същият
следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова
гаранция в полза на Кредитора или 2 /две/ физически лица - поръчители,
които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка
от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им
осигурителен доход да е в размер над 1000лв, да работят по трудов договор
без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Финанс" ЕООД , да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други
банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от 401 „Редовен",
да подпишат договор за поръчителство.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на
условията визирани в чл. 2 от договора, същият дължи неустойка на
кредитора в размер на 409,98 лева и същата се начислява в деня, следващ
неизпълнението на предходната алинея, като определената обща сума се
1
заплаща на определен с погасителния план брой вноски. Доверителката ми е
усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват
вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора,
тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от
имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.
Предвидената неустойка в размер на в размер на 409, 98 лева е загубила
присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50%
от заетата сума в размер на 1000, 00 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
За кредит от 1000,00 лева и обща сума за плащане 1558,50 лв.
заемателката се е задължила да осигури поръчителство на 2 ,/две/ физически
лица като нетния им осигурителен доход да е в размер над 1000лв., т.е. лица,
които месечно получават доходи всеки от тях в повече на предоставената в
заем сума.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата от договора за
кредит предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 409, 98 лева, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Претендират се разноските на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата сумата в размер на 300лв. в полза на адвокат С.К. Н.,
ЕГН:********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото
производство
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ИЗИ
2
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ****, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к.
****. Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на
правен интерес на ищеца от предявяването му. Предметът на иска
представлявал злоупотреба с право, поради което исковата молба била
недопустима. Ищецът не доказвал, че в действителност е сключен договор за
кредит, поради което исковата молба била недоказана. Ищецът бил
доброволно погасил част от сумата за неустойка, с което бил признал
вземането, както и че ищецът имал плащания, но по - нито едно от тях не
била пояснила кое задължение погасява, съответно, че не следва от
преведената сума да се погаси оспорваната клауза за неустойка. Моли съда да
отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, поради липса на
волеизявление в представените писмени разпечатки на договора,поради което
сключеният договор бил неавтентичен, включително и клаузата за неустойка.
Представеният договор от ищеца не бил документ поради недоказаност на
сключването на договора за кредит. Неоснователни и недоказани били и
твърденията за нищожност. Сочи, че така предявеният иск следва да се
отхвърли.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за предоставяне на кредит №
311265 на 23.09.2020г, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищеца под формата на кредит сумата от 1000 лева, която той
се е задължил да върне в уговорения срок, ведно с уговорена лихва и разходи
по кредита, съгласно договора. В чл.2, ал.1 към датата на сключване на
посоченият договор ищецът има непогасени задължения от предходен
договор за предоставяне на кредит, а именно договор № 305417 от
30.07.2020г. В чл.2, ал.2,т.1 от договора с предоставената сума по договора
потребителят погасява непогасените задължения, произтичащи от предходния
договор за предоставяне на кредит като се съгласява това да се извърши с
вътрешен превод от кредитора. В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е
уговорена клауза, според която за обезпечаване на вземанията си във връзка с
предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителят се задължава в
срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да
предостави на Кредитора едно от изброените в чл. 3, ал. 1 от договора
обезпечения. Обезпечението можело да бъде банкова гаранция в полза на
кредитора за сумата в размер по чл.2, ал.4,т.4 със срок на валидност 30 дни
след крайния срок на плащане на задълженията по Договор № 311265 от
23.09.2020г. или да предостави две физически лица, които да представят
служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение, като
нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов
договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг
договор за паричен заем, сключен с "ИЗИ ФИНАНС"ЕООД; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
3
други банкови и финансови институции или ако имат такива – кредитната им
история към ЦР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от
401"Редовен" и да подпишат договор за поръчителство. При непредставяне на
едно от видовете обезпечения Д. П. АТ., с ЕГН ********** по силата на чл.
2, ал. 4,т.4,1 от Договор № 311265 от 23.09.2020 г. се е задължил да върне на
кредитора обща сума в размер на 1558,50 лв. След като обезпечение не е
представено , съгласно чл.4, ал. 3,т.2 към първите шест вноски е прибавена
неустойка в размер на 68,33 лв., или общо 409,98 лв., според която страните
се съгласяват, че евентуалното неизпълнение на задължението по
предходната алинея ще причина на кредитора вреди, за които се дължи
неустойка като обезщетение; размерът на тази неустойка е договорен в
индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; при
възникване на основание за плащане на тази неустойка в размер на 409,98
лева, същата се заплаща на определен в погасителния план брой вноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна
следното:
Между страните по делото има сключен договор за заем,
обективиран в договор за предоставяне на кредит № 311265 на 23.09.2020г.
Твърденията на ищеца са, че облигаторната връзка е от вида на тези по чл. 6
от ЗПФУР-предоставяне на финансови услуги от разстояние. Обхвата на тези
услуги се простира и върху отпускане на кредит, освен върху банкова
дейност, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги, съборазно § 1, т. 1 от ДРЗПФУР. Съгласно чл. 6 от
ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр.
електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по
имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като за доказване предоставянето на пред
договорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено
заглавието му на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги). Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за
договора за предоставяне на финансови услуги разстояние се прилагат
и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
4
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от
ответника. Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на
което е извършено електронното изявление - чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г.
"електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, включително в текстови запис, а съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014 се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според
нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. Законът придава значение
на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това
увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът признава само на
подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание-така Решение № 70 от 19.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.
Ищецът по делото не оспорва, че на 23.09.2020г. е възникнало
облигационно правоотношение с ответното дружество, като е сключен
договор за предоставяне на кредит № 311265, по силата на който е получил
парична сума в уговорения размер във вида. Ответника не поиска
5
представянето на документа и на електронен носител, поради което
представеният препис от ищеца е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание-така Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.
В настоящия казус, ищецът не оспорва, получаването на
договорената сума, същият е изпълнил раздел III, т.1.1 „Подписване на
договор за предоставяне на кредит „ Бърз на вноски”. Ищецът е потвърдил
сключването на договора, като отворил изпратения от заемодателя линк за
потвърждение, въвел е цифровия код, изпратен му, чрез SMS от ответника, с
което е потвърдил приемането на договора за потребителски кредит, Общите
условия и Стандартния европейски формуляр, договора се счита за сключен.
Следователно с правилно въведения цифров код от ищеца на Сайта на „ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ответник по делото и след като ищецът изрично е потвърдил сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, ответникът му е превел
уговорената главница.
Предвид гореизложеното съд намира, че по силата на Договора за
предоставяне на кредит № 311265 от 23.09.2020г., сключен чрез средствата
за комуникация от разстояние, между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по което кредитодателят е
предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил основното си
облигаторно задължение реално да предостави на ответника заемната парична
сума от 1000,00 лв., за срок от 240 дни, при договорен фиксиран годишен
лихвен процент 40, 15 %.
Съгласно чл.3 от Договора, неустойката се дължи от
кредитополучателя по договора за кредит при неизпълнение на задължението
в пет дневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията си по договора чрез банкова гаранция или
поръчителство на две физически лица, които да отговарят на подробно
описаните в чл. 3, ал. 1, т.2 от договора изисквания и които да подпишат със
заемодателя договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение
ал. 2 от същия член на договора предвижда плащане на неустойка от
длъжника в размер 409,98 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е
установено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на
клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
6
добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради
противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените
разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за
дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между
нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните,
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са
уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в петдневен срок от сключване на договора, като
при неизпълнение са предвидили неустойка /чл. 3, ал. 2/ в размер– 409,98
лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена единствено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. От
съдържанието на чл. 3, ал. 2 от договора е видно, че размерът на неустойката
е 409,98 лева. Предвидено е предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно с всяка вноска. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за нея. В
настоящият случай, процесната клауза обезпечава и изпълнението на
вторично задължение, в размер който надвишава многократно печалбата на
кредитора /възнаградителната лихва по договора/. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е.
и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по
себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично
нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от
7
неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължение с размер,
около половината от този на главницата, съдът намира за установено в разрез
с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице
още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение
и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал
правно действие. Нищожността на клаузата е пречка за възникване на
задължение по нея. И на това основание, сумата е недължима.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият има право на такива, определени по чл.7,
ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на минималните адвокатски
възнаграждения, които на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
следва да се присъдят на адв. С.К. Н. от АК – Пловдив в размер на 300,00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави на клаузата на чл. 3,
ал. 2 (за неустойка) на Договор за паричен заем № 311265 от 23.09.2020г.
сключен между „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, партер, представлявано от Б.Н. и Д. П. АТ., с
ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Пловдив, ул. ***, с която е уговорена
неустойка в размер на 409,98 лева .
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ***, партер, представлявано от Б.Н. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.К. Н. с ЕГН **********
от гр.Пловдив, ул. « *** сумата в размер на 300,00 лева адвокастко
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8