Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
27 февруари 2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, V - ти въззивен състав, в открито
заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Пенка Цанкова и прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното
от съдия Гетов ВНОХД № 274 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна
присъда.
Образувано е по въззивна
жалба на адв. М.П. от САК – служебен защитник на
подсъдимия И.М.И. против присъда на СРС, постановена по НОХД № 11900/2017 год.,
с която подсъдимият И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
325, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година с пробационни
мерки задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година, задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от една година, както и наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на
информационното табло на Столична община, район „Овча купел“. С постановената
присъда, СРС е оправдал подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение по чл. 325,
ал.2 от НК.
С подадената жалба и допълнението към
нея, по същество, се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. Иска се
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С определение от 25.01.2019г.
настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налагат разпит на
подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В хода на въззивното
производство, на 06.02.2019 година, при условията на чл. 269, ал.3 от НПК, е
проведено открито съдебно заседание, в което защитникът на подсъдимия - адв.П. заявява, че поддържа подадената жалба и допълнението
към нея. Твърди, че е нарушен материалният и процесуалният закон. Заявява още,
че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, поради което моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подзащитният й да бъде признат за невинен.
Представителят на държавното обвинение
моли жалбата да бъде оставена без уважение, като счита първоинстанцинната
присъда за правилна и законосъобразна. Също така счита за доказано по безспорен
начин деянието, както от обективна, така и от субективна страна, поради което
моли присъдата да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Фактическата обстановка по делото е прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни
за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на
извършване на престъплението, авторството на обвиняемия в него, субективната
страна на деянието, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на обстоятелствата,
при които е извършено престъплението. Фактическите констатации на контролирания
съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствау поради което намира,че фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първостепенния съд е
доказана по несъмнен начин и която накратко се изразява в следното:
Подсъдимият И. живеел заедно с баща си в
барака, находяща се в гр. София, ул. „Суходол“, в
близост /срещу/ № 13. На посочения адрес - София, ул. „********се намирала
фирма „Е.“, в която работел като охранител св. П.С.И.. Подсъдимият често
употребявал алкохол, при което ставал агресивен. На 19.10.2013 г. около 00.10
ч., подс. И., във видимо нетрезво състояние, излязъл
от бараката, в която живеел и отишъл при св. П.И., който бил заедно с колегата
си / неустановено по делото лице/, в двора на „Е.“. Без никакъв повод и причина
подсъдимият започнал да псува св. П.И. с думите „Аз ********майката на тебе“,
нанесъл му шамар по лицето и го ударил с ръка в областта на корема. Св. И. се
обадил на тел. 112 и се отдалечил навътре в предприятието, защото не желаел да
влиза в конфликт с подсъдимия, който се прибрал в бараката, в която живеел. На
място пристигнали полицейските служители от 09 РУ-СДВР А.Ц.Г.и Д.С.Й., които,
след разговор със св. П.И., се насочили към бараката на подс.
И.. След като почукали, подс. И. излязъл, във видимо
нетрезво състояние, лъхащ на алкохол. Полицейските служители се легитимирали и
му поискали лична карта. Подсъдимият им
отказал с думите „Вие сте никакви, за да ми искате личната карта“. Полицейските
служители му обяснили, че извършват полицейска проверка и му разпоредили да си
представи личната карта, при което подс.И. отправил
към служителите думите: „Кви сте вие бе, кви лични карти, марш от тука помияри
долни мръсни“. Полицейските служители разпоредили на подс.
И. да спре с обидните думи и да представи документ за самоличност, при което подс. И. започнал да ги псува с думите „********, кучета
долни“, „Ще ви ********вместо лична карта, ********в боклуците“. Тогава
полицейските служители задържали поде. И. и по нареждане на дежурния го отвели
в 09 РУ-СДВР.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът намира за установена, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства: показанията
на свидетелите П.И., А.Ц.и Д.Й., дадени в хода на ДП и в съдебното производство,
протокол за разпит на свидетел Г., протокол за разпит на свидетел Й., протокол
за разпит на свидетел И., справки за съдимост И.И..
Софийски градски съд намира, че
събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени
доказателства са достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни
изводи, които настоящият съд смята за правилни, задълбочени и детайлно
обсъдени.
Констатацията на първоинстанционния
съд за липса на противоречия в събраната по делото доказателствена
съвкупност, почива на правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация. Събраните по
досъдебно производство доказателства, както и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, установяват по
несъмнен и категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително
наличието на престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото
извършване и личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено
установява авторството на подс. И. в извършване на
инкриминираното деяние. Контролираният съд подробно е коментирал събраните по
делото доказателства, като след самостоятелен анализ на събраните и проверени
по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на
първата инстанция по фактите.
На базата на правилно възприетите
фактически обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е заключил,
че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната
отговорност на подс. И. по чл. 325 ал. 1 от НК .
Анализирайки доказателствата по делото, въззивният съд, подобно на РС, даде вяра на показанията на
свидетелите, дадени на ДП и прочетени по съответния ред в съдебно заседание.
Показанията на И., Г. и Й. са последователни, логични, непротиворечиви,
взаимосвързани и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Подсъдимият, на обществено място /
гр. София, ул. „********, в двора на „Е.“/, без да е предизвикан от някого и
без да има личен мотив, е употребил думи и изрази, които се явяват непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно без причина започнал да псува св. И., който изплашен се
скрил и повикал органите на МВР. По- късно, подсъдимият отправял цинични и безсрамни
думи, които се изразявали в ругатни и
псувни и към пристигналите полицейски
служители, като отказал да си даде личната карта за проверка. Държал се е арогантно,
неприлично и невъзпитано, като е
демонстрирал неуважение против личността, както и против установения обществен ред. И
тримата свидетели заявяват силното си възмущение от деянието на подсъдимия.
В подаденото допълнение към въззивната жалба, защитата твърди, че районният съд е преекспонирал,
като е определил в мотивите си употребените изрази от страна на подсъдимия като
изрази, които засягат държавни и обществени интереси и, че извършеното от него деяние обосновава характеристиката
на извършено нарушение по УБДХ, а не престъпление по чл. 325 от НК. Този довод се явява несъстоятелен и въззивният съд не може да се съгласи с него. В трайно
установената съдебна практика, по – конкретно в П 2/74 год., постановено по
н.д. № 4/74 на ПВС са посочени признаците, чрез които се осъществява
престъплението хулиганство и които признаци се откриват и намират опора в доказателствената маса по настоящето дело, както и
признаците, чрез които то се отличава от дребното хулиганство.
Първостепенният съд обосновано е приел,
че подсъдимият И.М.И. осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като на
19.10.2013 год., около 00:10 ч., в гр. София, ул. „********/сградата на Е.“/
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - без да е предизвикан, псувал свидетеля П.С.И.
с думите „Аз ********майката на тебе“, като му нанесъл удари с ръка в областта
на корема и главата, отказал да предостави документ за самоличност на
пристигналите на място полицейски служители А.Г. и Д.Й. с думите „Вие сте
никакви за да ми искате личната карта“, „Кви сте вие
бе, кви лични карти, марш от тука помияри
долни мръсни“ , псувал полицейските служители с думите „********, кучета
долни“, „Ще ви ********вместо лична карта, ********в боклуците“.
Обосновано и в съответствие със
събраните доказателства, първоинстанционният съд
преценил, че деянието е извършено от него умишлено, при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.
Законосъобразно и мотивирано СРС е
оправдал подсъдимия на основание чл. 304 от НПК в това, извършеното от него
деяние по своето съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост в
посочената част по предявеното против него първоначално по-тежко обвинение за
престъпление по чл. 325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието,
правилно районният съд е съобразил както отегчаващите, така и смекчаващите
обстоятелства, като е преценил факта, че
към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил под алкохолно влияние и
респективно с отслабени задръжки, което обаче не води до извод за липса на съставомерност на извършеното престъпление, каквито доводи
развива защитата.
Поради изложените съображения, въззивният съд преценява, че авторството и вината на
подсъдимия И.М.И. са доказани по
несъмнен начин. При разглеждане на делото не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание
съответства на данните за неговата личност, както и на тежестта на извършеното
деяние, поради което намира същото за
справедливо. Следователно присъдата трябва да се потвърди изцяло като
обоснована и законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 28.06.2018 година на 147 – ти състав, НО, постановена по НОХД
№ 11900 по описа за 2017 година на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.