Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при участието на секретаря Т.АСЕНОВА и прокурора Й.ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА ВНОХД №2620 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
23.01.2020г., постановена по НОХД №5757/2019г., СРС, НО, 7-ми състав, е признал подсъдимия М.Ц.Г.
за ВИНОВЕН в това, че на 05.02.2018г., в гр. София, в съучастие, действайки
като съизвършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага, поддържал възбуденото от неустановеното
лице заблуждение у С.М.Г., че трябва да плати такса от 2500 евро, за да
освободи пратка с лекарства, изпратена от нейния внук и с това причинил на С.Г.
имотна вреда в размер на 300 лв. и 1300 щатски долара с левова равностойност
2043,87лв., всичко на обща стойност 2343,87 лева, поради което и на основание
чл. 209 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК го ОСЪДИЛ
на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, да се изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.59, ал.1
и ал.2 от НК, от така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, съдът е приспаднал времето, в което подсъдимият М.Г.
е бил задържан под стража, считано от 09.11.2018г.
На основание чл.68 ал.1 от НК, съдът е
ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, наложено на М.Г. с присъда, постановена по НОХД №
367/15г. на PC-Лом, влязла в сила на 09.03.2016г., което да
се изтърпи отделно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
С присъдата М.Ц.Г. е осъден да заплати на С.М.Г. сумата от 300,00 лева и левовата
равностойност на 1300 щатски долара към 05.02.2018г., която е 2043,87 лева, или
общо сумата от 2343, 87 лева, представляваща обезщетение за причинените на Г.
имуществени вреди, в резултат на осъщественото от М.Г. деяние по чл.209 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието - 05.02.2018г., както и сумата от 93,75 лева по сметка на СРС,
представляваща 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, съдът е ОТНЕЛ
в полза на държава вещественото
доказателство, представляващо Мобилен телефон марка „Moto“
с ИМЕЙ 355633086554119 и 355633086514113, с
поставена в него СИМ-карта с № ********.
Подсъдимият М.Ц.Г. е осъден с присъдата
да заплати направените по делото разноски в общ
размер от 120,38 лева, от които 50,00 лева по сметка на СРС и 70,38 лева по
сметка на СДВР.
Срещу тази присъда е
подадена жалба от подсъдимия М.Ц.Г., както и допълнение към нея, подадено чрез
защитника му – адв. Н.Г., с които се иска атакуваната присъда да бъде отменена,
а подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното му
обвинение. В жалбата и допълнението към нея подробно се анализират събраните по
делото доказателства, изразява се недоволство от анализа им, направен от
първостепенния съд, като се излага, че същите са еднозначно тълкувани.
Акцентира се върху показанията на пострадалата и свидетеля К.П. и отчетените в
тях противоречия. Иска се отмяна на обжалваната присъда като неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие със събраните
доказателства.
В
закрито заседание от 22.07.2020г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и експерти, както и ангажирането на нови или допълнителни
доказателства.
В
хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна. Обобщава възраженията на защитата,
като изтъква, че основното такова е за необоснованост на обжалвания съдебен
акт, който счита, че не страда от никакви слабости. Намира, че в мотивите към
присъдата са анализирани всички доказателства, а леките разминавания в
свидетелските показания счита, че се дължат на начина на изразяване на всеки
човек, както и на възможността на всеки от свидетелите за лични възприятия,
като намира разминаванията в свидетелските показания за несъществени. Твърденията
на защитата за опороченост на доказателствата оценява като субективни и
граничещи със свободни съчинения. Наложеното от първия съд наказание преценя
като справедливо, но в случай, че въззивният съд намери същото за прекомерно,
моли да се съобрази обстоятелството, че подсъдимият е задържан вече година и
девет месеца, поради което пледира наказанието да не бъде отмеряно в по-малък
размер от срока на задържането.
Частният
обвинител и граждански ищец С.Г., поддържа становището на прокурора.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г., прави подробен анализ на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, намира, че проведеното с участието на
подсъдимия разпознаване на живи лица в хода на досъдебното производство, е
опорочено. Изтъква, че в първоначалния си разпит пострадалата е дала различно
описание на лицето, на което е предала процесната сума пари, след което по
негово мнение, е оказано въздействие върху пострадалата, която в последствие
дава описание, близко до външността на подсъдимия. Изтъква, че подсъдимият само
веднъж е бил разпитан в досъдебното производство, въпреки многократно
направените искания в тази насока. Подробно коментира обяснение на свидетеля К.П.,
съдържащо се на л.44-45 от ДП, в което същият е дал сведения за множество
измами, извършени с участието на обвиняемия, като сред тях е и деяние,
извършено на 17.08.2018г., когато подсъдимият вече е бил задържан по настоящето
дело и е пребивавал в помещенията на следствения арест.
Подсъдимият,
в своята лична защита, също подробно анализира събраните по делото
доказателства, като намира проведеното разследване за водено тенденциозно
спрямо него. Също счита, че проведеното с негово участие разпознаване на живи
лица в досъдебното производство е опорочено, излагайки, че помните лица, присъствали на
разпознаването, не са били наясно в какво действие участват и какви
обстоятелства е следвало да запомнят. Досежно проведения разпит на пострадалата
преди разпознаването, също счита, че е допуснато процесуално нарушение от
разследващия орган, тъй като поемните лица не са присъствали на този разпит. Разпитите
на полицейските служители в хода на първоинстанционното съдебно следствие, също
счита за преднамерени и несъответстващи на обективната действителност.
Показанията на пострадалата оценява като такива, насочени към неговото
набедяване в извършване на престъпление, а не като истинни и правдиви. Алтернативно,
в случай, че и въззивният съд го намери за виновен по възведеното му обвинение,
пледира да бъдат преценени като смекчаващи вината му обстоятелства, трудовата
му ангажираност към датата на задържането му, това, че е задържан девет месеца
след деянието, както и че престъплението, за което е предаден на съд, не е
тежко умишлено, тъй като пострадалата доброволно е предала процесната сума пари
на момчето на спирката. В дадената му последна дума, подсъдимият посочва, че
досъдебното производство е имало назидателен подход за осъждане на човек, който
е случайно избран да изкупи множество престъпления на друг човек, който става
свидетел на разследващите органи и прокуратурата срещу множество хора и който е
свидетел и по други дела.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или за изменяването
й, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Съдът от първата инстанция не е обсъдил обаче особено
старателно събраните по делото доказателства в мотивите към атакуваната
присъда, което е оставило съмнение в подсъдимия и защитника му, че авторството
на деянието в лицето на подсъдимия не е доказано с необходимата категоричност и
безспорност, които се изискват от процесуалния закон. Този недостатък в мотивите
на първостепенния съд не може да бъде приравнен на липса на мотиви, тъй като
анализ на доказателствата все пак има и от този анализ се установява кои
доказателства контролираната инстанция е ценила с доверие и по какви причини,
както и защо други доказателства и доказателствени средства не са кредитирани
от съда. Това позволява на въззивния съд да направи преценка по какъв начин
първият съдебен състав е формирал вътрешното си убеждение, с оглед на което не
се налага атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Допуснатият пропуск в мотивите към
обжалваната присъда може да бъде отстранен от настоящата инстанция като отново
бъдат подложени на обстоен анализ всички доказателства, събрани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, още повече, че и основният спорен момент
е свързан именно със събраните доказателства и тяхната оценка.
В съответствие със задълженията си по чл.314 НПК, въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства, като
не намери основание да промени приетата по делото фактическа обстановка, която
е следната:
Подсъдимият М.Ц.Г. е
роден на ***г. в гр. Лом, българин е, български гражданин, със средно
образование, осъждан е, неженен, с ЕГН **********,***. Осъждан е по НОХД №
367/15г. на PC-Лом, с присъда, влязла в сила на 09.03.2016г., с която
му е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК, едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е било отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години, за извършени престъпления
по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.354а ал.3,
т.1 от НК.
Свидетелката С.Г.
живеела на адрес ***. На 05.02.2018г., около 13.30ч., неустановено по делото лице,
с мъжки глас, позвънило на домашния стационарен телефон на свидетелката Г.,
който бил с номер: 02/9590340. При разговора С.Г. припознала отсрещния глас
като принадлежащ на внука й и попитала „С., ти ли си?“, при което отсреща се
отговорило „Да, бабо. Случи се нещо“. След това неустановеното лице казало на
„баба си“, че бил изпратил пратка с лекарства, за които трябвало да се плати
сумата от 3000 лева, за да бъде пратката освободена. Тези пари трябвало спешно
да се дадат от свидетелката Г.. Въпреки че последната заявила, че няма от къде
да набави такава сума, неустановеното лице било настоятелно и поискало от нея
да събере всички пари, които имала на разположение в дома си, след което
затворило.
Малко след това отново
неустановено лице се обадило на свидетелката Г. на горепосочения стационарен
телефон като този път се представило като „И.“ от куриерската фирма за доставка
на лекарства. Мъжът поискал номера на мобилният й телефон и С.Г. му го
продиктувала - ********Свидетелката Г. му обяснила, че всичките пари, които
имала в дома си, били 1300 долара и 400 лева, като неустановеното лице й казало
да задели от тях 100 лева за себе си, а останалите да предаде на лице, което
веднага щяло да дойде близо до дома й. Останалите пари щяла да даде по-късно.
Разговорите между неустановеното лице и свидетелката Г. продължили чрез този
мобилен телефон, като в тези разговори неустановеното лице дало на Г. указания
къде да бъдат предадени събраните от нея пари, както и същите да бъдат
поставени в хартиен плик. Неустановеното лице указало на С.Г. да отиде до
спирка „Детски дом“ на автобус, пътуващ по линия № 64, в кв. Бояна, гр.София,
от страната на нечетните номера. Там щял да я чака мъж, за да вземе плика с
парите.
В късния следобед на
05.02.2018г., свидетелката Г. тръгнала към указаното от непознатото лице място
на срещата, като докато вървяла към спирката, свидетелката Г. продължавала да
получава по мобилния си телефон наставления от неустановеното лице. Той й
казал, че когато стигне на спирката, щяла да познае лицето, на което да даде
плика с парите, като му каже паролата: „Чакате ли някого?“.
По-рано същия ден, около
обяд, подсъдимият М.Г. се обадил от мобилния си телефонен номер ******** на
приятеля си – свидетелят К.П. и го уговорил да се срещнат. Двамата се срещнали
по-късно на кръстовището на бул. „Ал.Стамболийски“ и бул. „Константин Величков“.
Там подсъдимият го попитал дали иска да отиде с него, но не обяснил на свидетеля
П. за какво става дума. След като свидетелят П. се съгласил, двамата взели едно
такси и се придвижили с него до кв. Бояна, където слезли в началото на ул.“Кумата“.
Докато пътували в таксито, на свидетеля П. му направило впечатление, че в
таксито на подсъдимия Г. му звънели на единия от двата телефона, които
притежавал, с горепосочения телефонен номер, като разговорите били кратки. Свидетелят
К.П. не разбрал кой се обажда, но чул подсъдимият Г. да казва „Пътувам натам“.
Двамата тръгнали пеша по ул. „Кумата“, като стигнали до спирка „Детски дом“ по
автобусна линия №64. Когато били вече на спирката, подсъдимият Г. казал на свидетеля
П., че щяла да дойде някаква жена. Подсъдимият продължавал да води кратки
разговори по телефона, като свидетелят П. чувал реплики от негова страна като
„Тук съм“ и „Стигнах“.
След като подсъдимият Г.
и свидетелят П. чакали около 10-15 минути, на спирка „Детски дом“ на автобус №
64 в кв. Бояна, се появила свидетелката Г.. Тя казала по мобилния си телефон на
непознатото лице, с което разговаряла, че била на мястото и виждала мъж, който
също говори по телефона. Непознатото лице й дало инструкции да се приближи към
него и да каже паролата. С.Г. се приближила към подсъдимия Г. и го попитала
„Чакате ли някой?“, при което той отговорил „Да“. Същевременно, свидетелката Г.
чула подсъдимият да казва по телефона си думите „Да, тя е тука“. Г. предала на
подсъдимия М.Г. бял хартиен плик, в който се намирала сумата от 300 български
лева и сумата от 1300 щатски долара (с левова равностойност от 2043,87лв.),
като свидетелката чула как подсъдимият Г. казал по телефона „Взех парите“. По
същото време, свидетелят П. се намирал на един метър зад него, но не чул
подсъдимият и жената какво си говорят, нито самият той провел разговор със
свидетелката Г.. Свидетелят П. възприел, че жената е много възрастна, на около
70-80 години и докато предавала плика, също говорела по нейния телефонен
апарат. Тъй като било студено, свидетелката Г. помолила подсъдимия М.Г. да я
качи в кола и да я закара до тях. Първоначално подсъдимият й отговорил, че не
може, но после й казал да изчака.
След като взел плика с
парите, подсъдимият Г. веднага го подал на свидетеля П., казал му да го прибере
и тръгнал напред. Свидетелят П. прибрал плика с парите във вътрешния си джоб и
тръгнал след него. Двамата вървели пеша в посока „Киноцентъра“. След като
излезли на друга улица, подсъдимият Г. спрял и казал на свидетеля П. да му даде
плика с парите. Свидетелят П. изпълнил указанието и му предал въпросния плик.
Двамата продължили да вървят, като подсъдимият Г. отворил вървешком плика и
извадил отвътре тесте с банкноти. Свидетелят П. възприел, че в плика се
съдържали български левове и долари. Подсъдимият Г. извадил всичките български
банкноти, които били на обща стойност 300 лева и ги дал на свидетеля П. е
думите: „Това е задето си дошъл с мен“. Подсъдимият на следващия ден уточнил на
свидетеля П., че останалите пари били около 1200-1300 долара. Когато стигнали
Околовръстното, двамата хванали автобус №111. В автобуса свидетелят П.
възприел, че подсъдимият отново получил телефонно обаждане, като го чул да
казва „Всичко е ок“. Свидетелят П. слязъл на спирка на кръговото в
кв.Драгалевци, а подсъдимият Г. продължил с автобуса.
След като предала на
подсъдимия Г. плика с парите и безуспешно чакала да я приберат с кола, пострадалата
С.Г. се прибрала у дома си и около 17.00ч. получила отново обаждане по телефона
от неустановеното лице, представило се за „И.“, който й казал да отиде и да
изтегли пенсията си от банката и да я даде като допълнение за освобождаването на
пратката лекарства. Този път пострадалата Г. се усъмнила, че става дума за
измама и отказала, при което непознатият грубо й заявил: “Вие не разбрахте ли,
че това е телефонна измама“ и затворил телефона.
Съгласно справка рег.№
С-6035/17.04.2018г. на БТК ЕАД (Виваком), за периода между 14.30 часа и 17.18
часа на 05.02.2018г., на мобилния телефон на свидетелката Г. с №***/****, са
регистрирани общо 22 входящи обаждания от телефони с номера ********, ********
и ********. От допълнителни справки от мобилните оператори е видно, че нито
един от посочените мобилни номера ********, ******** и ******** към
05.02.2018г. не е регистриран като потребител на някой от мобилните оператори
Виваком, Теленор или А1.
При извършено на
09.11.2018г., в рамките на образуваното ДП разпознаване на лица от мъжки пол, пострадалата
С.Г. категорично разпознала подсъдимия М.Г. като лицето, на което предала
сумата от 1300 долара и 300 лева. Другото лице, представило се по телефона на пострадалата
Г. за нейния внук и за „И.“, не е установено, като материалите за него за
отделени в отделно ДП.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на същите
доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд, а именно от
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката С.Г.,
свидетелите К.П., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция
/частично/, както и показанията му от ДП по реда на чл.223 от НПК, дадени на
06.11.2018г. пред съдия, намиращи се на л.50-51 от ДП, прочетени по реда на
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, С.Д., М.Д., Ю.Н., Н.Т.и поемните лица Т.К.и Б.Л.,
обясненията на подсъдимия М.Г., депозирани в проведеното от районния съд
съдебно следствие /частично/, писмените доказателства – справка с рег.№
С-6035/17.04.2018г. на БТК ЕАД (Виваком), ведно е разпечатка (л.26-29 от ДП);
протокол за разпознаване на лица от 09.11.2018г., ведно с фотоалбум (л.54-56 от
ДП), протокол за доброволно предаване на мобилен телефон марка „Moto“ с ИМЕЙ 355633086554119 и 355633086514113, с поставена в
него СИМ-карта с № ******** (л.58 от ДП), справки от мобилните оператори
Виваком, Теленор или А1 за мобилни телефони с номера ********, ******** и ********,
както и за телефон с ИМЕЙ 355633086554119 и 355633086514113, с поставена в него
СИМ-карта с № ******** и справка за съдимост на подсъдимия М.Г.; способите на
доказване – заключение на
съдебно-оценителна експертиза (л. 126-127 от ДП).
В основата на изводите
си по фактите и въззивният съд, както и районната инстанция, постави
показанията на свидетелката С.Г.. Тази свидетелка в най-пълна степен е
възприела всички събития от процесната дата – 05.02.2018г., което е напълно
естествено, тъй като именно тя е била обект на измамливите действия, предприети
от обвиняемия и съучастника му, който не е установен по делото. От показанията
на свидетелката Г., дадени пред първия съдебен състав и частично приобщените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, се установява датата, на която е била
потърсена по телефона, проведения от нея разговор с лицето, което е възприела
като внука си, поисканата й сума пари, последващите разговори, проведени между
нея и неизвестния извършител както по стационарния телефон в дома й, така и на
ползвания от нея мобилен телефон. Установява се още от нейните показания
мястото, на което е предала инкриминираната сума пари, времето, по което е
станало предаването, лицето, на което я е предала, както и последващите й
действия. Показанията на тази свидетелка бяха преценявани с особено внимание от въззивния съдебен състав, тъй като
тя е пострадала от деянието и е конституирана като страна в производството,
което сочи, че същата би могла да е заинтересована от изхода на делото. Въпреки
това показанията на свидетелката Г., събрани в хода на съдебното следствие пред
районния съд, бяха ценени с пълно доверие от настоящата инстанция. Причината да
бъдат кредитирани нейните показания изцяло е, че те в частта, в която
свидетелката Г. описва събитията, развили се на спирката „Детски дом“ по
автобусна линия №64, намират пълна опора в показанията на свидетеля П.,
депозирани по реда на чл.223 от НПК и приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.1, т.1 НПК, във връзка с нейните действия – че през цялото време тя
е говорела по телефона, подсъдимият също е говорел по телефона, след което
пострадалата Г. е предала плик на подсъдимия, като в по-късен момент свидетелят
П. е установил, че в плика има пари – левове и долари, като подсъдимият му
казал, че доларите са около 1200 -1300 долара, а българските левове били 300. В
частта, в която свидетелката Г. посочва, че отивайки към спирката и във време
на престоя си там е говорела непрекъснато по мобилния си телефон, показанията й
са подкрепени освен от показанията на свидетеля П., но също и от приложената
като писмено доказателство по делото справка с рег.№ С-6035/17.04.2018г. на БТК
ЕАД (Виваком), ведно е разпечатка (л.26-29 от ДП), видно от която С.Г. на
05.02.2018г., за времето от 14.30 часа и 17.18 часа на 05.02.2018г., на
мобилния си телефон с №********е осъществила общо 22 входящи обаждания от
телефони с номера ********, ******** и ********, за които от допълнителни
справки от мобилните оператори е установено, че нито един от посочените мобилни
номера ********, ******** и ******** към 05.02.2018г. не е бил регистриран като
потребител на някой от мобилните оператори Виваком, Теленор или А1. Тази
съответност на показанията на пострадалата Г. с показанията на свидетеля П. за
обстоятелствата, които и двамата свидетели са възприели лично и непосредствено,
а също и съответствието им с посочените писмени доказателства, дадоха основание
на въззивния съд да оцени показанията на пострадалата като правдиви и истинни,
а не като преднамерени и заинтересовани от изхода на делото. В действителност,
установено е противоречие в показанията на пострадалата от досъдебното
производство, дадени в деня на инцидента – 05.02.2018г., в частта, в която
описва лицето, на което е предала процесната сума пари. Това е наложило
показанията й от 05.02.2018г. в посочената част да бъдат прочетени по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. След прочитането им свидетелката заявява, че
не си спомня да е дала такова описание пред разследващия орган. Въззивният съд
също не се довери на показанията на С.Г. от 05.02.2018г. в частта за описанието
на дееца, тъй като те се оборват от протокол за разпознаване на лица от 09.11.2018г.,
ведно с фотоалбум (л.54-56 от ДП), видно от който пострадалата е разпознала с
категоричност именно подсъдимия като лицето, на което е предала сумата от 1300
долара и 300 лева.
Извършеното разпознаване
от пострадалата и въззивният съд намери, че е проведено при стриктно спазване
на правилата за това ПСД, предвидени в НПК – разпознаването е извършено след
като е проведен разпит на пострадалата, в който същата е дала описание на
лицето, на което е предала плика с пари, посочила е и по какво може да го
разпознае. Тук е мястото да получи отговор възражението на подсъдимия във
връзка с разпознаването – че същото е опорочено, защото поемните лица не са
присъствали на проведения с пострадалата разпит преди разпознаването.
Процесуалният закон не предвижда присъствие на поемните лица при разпита на
разпознаващия, единствено поставя изискване да бъде проведен разпит
непосредствено преди да се проведе разпознаването, в който разпит
разпознаващият трябва да даде описание на лицето, което е необходимо да
разпознае, да посочи по какви белези би могло да го разпознае, при какви
обстоятелства го е наблюдавало. В настоящия случай това е сторено, пострадалата
е описала лицето като среден на ръст, с правилни черти, продълговато лице и
нормално телосложение, посочила е, че то е стояло на спирката срещу нея и че е
било с качулка. Видно от изготвения фотоалбум и протокола от разпознаването на
живи лица, съпоставени са четири лица, еднакви на ръст, близки по възраст и със
сходна външност, разпознаването е извършено в присъствие на поемни лица, като
по този начин са изпълнени всички изисквания на чл.170 и чл.171 от НПК,
предвиждащи по какъв начин следва да се извърши това процесуално следствено
действие. Пострадалата Г. е посочила, че е разпознала лицето по физиономията,
по погледа, по конструкцията на лицето, по продълговатата му форма, което е
напълно логично и естествено, тъй като тя е провела разговор с подсъдимия,
наблюдавала го е известно време и е била
разположена фронтално срещу него. Не могат да бъдат споделени и възраженията на
подсъдимия във връзка с поемните лица, че същите не са разбрали какви функции
изпълняват. Свидетелят К., който е едното поемно лице, участвало в
разпознаването, посочва в разпита си
проведен в съдебно заседание, че е оказал съдействие на полицаи, като на някаква
жена са показали момчета и тя е посочила един от тях, разбрал е, че някакви
пари са й откраднали. Свидетелят е категоричен, че подписът за поемно лице №1 е
негов. Другото поемно лице, взело участие в това разпознаване е свидетелятЛ.,
който в показанията си, депозирани пред първия съдебен състав посочва, че знае
какво е поемно лице и че е участвал като такъв, бил е на разпознаване в 06 РУ,
разпознаващ е била някаква жена, която е разпознала един от четирима.
Показанията на посочените свидетели сочат, че и двете поемни лица са разбрали
каква е функцията им, възприели са, че разпознаващият е жена, която е
разпознала едно от представените й лица. По изложените съображения посочените
по-горе възражения на подсъдимия не намират опора в доказателствата по делото,
което ги прави необосновани и неоснователни, а проведеното с участие на
пострадалата разпознаване е извършено при стриктно спазване на предвидените за
това действие правила, поради което и резултата от същото, обективиран в
протокола за разпознаване на лица бе ценен с пълно доверие от въззивния съд .
Следващото спорно
доказателствено средство са показанията на свидетеля К.П.. От показанията на
този свидетел, дадени по реда на чл.223 от НПК, се установяват обстоятелствата,
при които са се срещнали с подсъдимия на инкриминираната дата, действията,
които двамата са предприели, за да отидат на спирката „Детски дом“ по автобусна
линия №64, проведените разговори от подсъдимия докато са пътували към спирката
както и след като са стигнали там, кого са изчакали, идването на възрастната жена на спирката,
която е подала хартиен плик на подсъдимия, съдържанието на плика, както и че
подсъдимият е дал сумата от 300 лева на свидетеля П., затова, че отишъл с него.
Свидетелят П. е разпитан и в хода на първоинстанционното съдебно следствие,
като между показанията му дадени пред съдия в ДП и тези, депозирани пред
съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, се констатира съществено
противоречие, което касае лицето, на което пострадалата Г. е предала плика с
парите, идвайки на спирката. Това е наложило показанията на свидетеля П. от ДП
да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК. След прочитането
им свидетелят е обяснил констатираното от съда противоречие с изтеклото време,
което е заличило спомените му в конкретика. Даденото от свидетеля обяснение за
противоречието в показанията му от досъдебното и съдебното производство,
въззивният съд прие за логично и достоверно, тъй като П. е разпитван пред
съдебния състав, разгледал делото в първата инстанция, година и един месец след
разпита му по досъдебното производство. По тази причина и въззивният съдебен
състав се довери на изложеното от свидетеля П. в хода на ДП по реда на чл.223
от НПК за обстоятелството, че плика с парите е взел подсъдимият, а не
свидетелят П.. Показанията на П. от досъдебното производство се подкрепят от
показанията на свидетелката Г., от протокола за разпознаване на лица на живо,
както и от резултата от проведената очна ставка в хода на съдебното следствие
между него и свидетелката Г., като и двамата свидетели посочват, че не се
познават. От това следва очевидният извод, че свидетелката Г. действително не е
възприела на автобусната спирка присъствието на свидетеля П., а плика с парите
е предала на подсъдимия, когото категорично е разпознала още в досъдебното
производство. Показанията на пострадалата Г., че на спирката е предала плика с
парите на подсъдимия, кореспондират със заявеното от свидетеля П. в досъдебното
производство, че подсъдимият е взел плика, след което му го предал на него и се
отдалечили от спирката, и едва след това свидетелят го върнал на подсъдимия.
Въззивният съд се довери на показанията на свидетеля П. от ДП, не само, защото
те са по-близки по време до инкриминираното деяние, когато спомените на
свидетеля са били по-ясни, но и по причина, че тези показания се подкрепят от
заявеното от Г., че е предала парите на подсъдимия, което обстоятелство се
подкрепя и от извършеното разпознаване, а също и от резултата от проведената
очна ставка между двамата свидетели. Въззивният съдебен състав оцени като
правдиви посочените показания на П. в цялост и поради това, че свидетелят
излага и обстоятелства, които са неблагоприятни за него, и го уличават в
участие в инкриминираното деяние. По тези съображения второинстанционният съдебен състав постави в
основата на изводите си по фактите показанията на свидетеля П., депозирани по
реда на чл.223 от НПК в хода на досъдебното производство.
В мотивите си първият
съдебен състав бегло се е спрял на обясненията на подсъдимия, дадени в
проведеното съдебно следствие, като се е задоволил само да заключи, че и от тях
се установява подсъдимият на процесната дата да се е намирал на инкриминираното
място, което налага това да бъде сторено от настоящия съдебен състав. При
оценката им въззивният съд взе предвид, че те от една страна могат да бъдат
източник на доказателства, от друга страна могат да са израз на защитната
позиция, заета от предаденото на съд лице. Изхождайки от тази принципна
постановка, въззивният съдебен състав прецени обясненията на подсъдимия Г. като
доказателствено средство в частта, в която излага на 05.02.2018г. да се е
намирал на автобусна спирка заедно със свидетеля К.П., както и че на спирката е
дошла възрастна жена. В тази част обясненията на подсъдимия намират пълна опора
в показанията на свидетелите Г. и П., поради което въззивният съд ги оцени като
източник на доказателства и ги използва при изграждане на представите си за
фактите по делото. Във всички останали части обясненията на подсъдимия бяха преценени
като негова защитна теза, тъй като са в остро противоречие с останалите
доказателства и доказателствени средства. Подсъдимият Г. в отлика от свидетеля П.,
в обясненията си излага единствено твърдения,
които по никакъв начин не сочат на негова лична причастност към
инкриминираното деяние. Не отрича присъствието си на процесното място, но на
преден план извежда свидетелят П. като единствен участник в деянието. Описвайки
собствените си действия на инкриминираното място, подсъдимият представя себе си
като свидетел, който не е възприел съществените от предмета на доказване по
делото факти, за разлика от свидетеля П., който чистосърдечно заявява, че е
получил сумата от 300 лева, затова че е придружавал подсъдимия при вземането на
парите от пострадалата. Нещо повече, подсъдимият твърди, че не е възприел
действията на свидетелката Г., на която дава и различно описание /около 60
годишна/ и на свидетеля П., към които нямал видимост, но подробно описва
доларовите банкноти под претекст, че били извадени от свидетеля П. пред
Парадайз център в присъствието на приятелката на свидетеля П.. За
обстоятелството П. на инкриминираната дата да се е срещал с приятелката си,
самият свидетел не излага подобни твърдения, като посочва, че след като
подсъдимият взел плика с парите, двамата се качили на автобус №111, след което
се разделели с подсъдимия, който едва на
следващия ден казал на свидетеля каква е била сумата на доларовите банкноти –
1200-1300 долара. Подсъдимият посочва още в обясненията си наличието на
осигурителна лента върху част от доларовите банкноти, уточнявайки броя им – 6
броя, които изглеждали като фалшиви, а друга част били без такава лента. Няма
логично обяснение подсъдимият да е разгледал така обстойно банкнотите, да знае
точния брой на банкнотите с осигурителна лента, ако същите на са били
продължително време у него. За разлика от подсъдимия, свидетелят П. не дава
никакво описание на банкнотите, които са били в чужда валута, нито на тези в
левове. Единствено сочи, че когато подсъдимият е отворил плика, е видял долари
и левове, като подсъдимият му дал всички български банкноти задето е дошъл с
него. Показанията на свидетеля П. в частта за банкнотите в плика, звучат много
по-правдиво и достоверно за разлика от обясненията, които подсъдимият дава за
това обстоятелство, поради което въззивният съд достигна до извод, че с
дадените в хода на съдебното следствие обяснения, изключая частта, която съдът
кредитира като източник на доказателства, подсъдимият единствено цели да
оневини себе си, стоварвайки цялата вина върху свидетеля П.. По изложените
съображения обясненията на подсъдимия в по-голямата им част бяха преценени като
израз на застъпената от него защитна позиция.
Въззивният съд споделя
напълно изложеното от първия съдебен състав относно показанията на полицейските
служители Д. и Д., които са провели извънпроцесуални беседи с подсъдимия и
свидетеля П., в качеството им на задържани лица, поради което показанията на
тези свидетели не са годно доказателствено средство и не могат да послужат при
изграждане на изводите на съда по фактите.
Показанията на свидетелите
Ю.Н. и Н.Т., не разкриват обстоятелства, които са от значение за предмета на
делото, поради което и въззивният съд както и районната инстанция, намира за
ненужно същите да бъдат обсъждани, и подлагани на обстоен анализ.
Въззивният съд не
споделя съображенията на първата инстанция, поради които е изключила от
доказателствения материал показанията на свидетеля А.Т.. Показанията на този свидетел
от една страна, не носят информация, която е свързана с инкриминираните по
делото факти, от друга страна посредством тях се установява, че този свидетел
познава както подсъдимия, така и свидетеля П., но по линия на подсъдимия.
Въззивният съд цени с доверие показанията на този свидетел за обстоятелството,
че познава подсъдимия Г. и свидетеля К.П.. В останалата част показанията на
свидетеля Т. са неотносими към предмета на делото, поради което не се налага да
бъдат обсъждани, но липсват основания да бъдат изключени от доказателствата по
делото, тъй като са събрани по реда на НПК – устно и непосредствено от съдебния
състав, разгледал делото в първата инстанция и в хода на проведеното съдебно
следствие.
Въззивната инстанция се
довери и на заключението на СОЕ, от което се установява стойността на сумата от
1300 долара към датата на деянието в български лева. Заключението е изготвено
от компетентно вещо лице, отговорило в пълнота на поставените задачи, относимо
е към предмета на делото, поради което и този съдебен състав го кредитира в
цялост.
На база така събрания по делото доказателствен
материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
поведението си подсъдимият М.Г. е осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Правните изводи напълно се
споделят от настоящия съдебен състав, който намира за установено от правна страна следното:
Престъплението
измама е класическо резултатно престъпление, увреждащо обществените отношения,
свързани с правото на собственост. За да бъде осъществен съставът по чл. 209,
ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да е извършил действия по
възбуждане и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което жертвата се
разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на трето лице. В този смисъл
престъплението измама се характеризира с два предмета – измаменото лице и
ощетеното имущество. Изпълнителното деяние се изразява в неправомерна дейност
по въвеждане или поддържане на заблуждение, която формира невярна представа у
пострадалото лице относно факти от действителността. От значение е и
поведението на жертвата, която мотивирана от създадената невярна представа, извършва
акт на имуществено разпореждане с произтичащите от това вредоносни последици. Деянието
е довършено с настъпването на имотната вреда за пострадалия.
В конкретният случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения
възможен и правилен извод, че подсъдимият М.Г. ***, в съучастие, действайки
като съизвършител с неустановено по делото лице – извършител, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага, поддържал възбуденото от неустановеното
лице заблуждение у С.М.Г., че трябва да плати такса от 2500 евро, за да бъде освободена
пратка с лекарства, изпратена от нейния внук и с това причинил на С.Г. имотна
вреда в размер на 300 лв. и 1300 щатски долара с левова равностойност
2043,87лв., всичко на обща стойност 2343,87 лева.
Правилно
контролираният съд е приел, че авторството на деянието е безспорно установено
по конкретното дело. Същото се установява от свидетелските показания на пострадалата
С.Г., извършеното с нейно участие разпознаване, при което свидетелката Г. с
категоричност е разпознала подсъдимия, като лицето, на което на инкриминираната
по делото дата, на спирката „Детски свят“ по автобусна линия №64 е предала
сумата от 300 лева и 1300 долара, поставени в хартиен плик и от показанията на
свидетеля-очевидец К.П., който в хода на досъдебното производство е заявил, че
на процесната дата са се намирали заедно с подсъдимия на автобусната спирка,
където е дошла възрастна жена – около 70-80 годишна, която говорела по мобилния
си телефон, предала е хартиен плик на подсъдимия, който също говорел по
мобилния си телефон в този момент, като в плика имало сумата от 300 лева, които
подсъдимият дал на свидетеля П. и 1200-1300 долара. Както бе обсъдено по-горе, от
доказателствената съвкупност по безспорен и категоричен начин се установява, че
именно подсъдимият Г. е взел хартиения плик със съдържащата се в него парична
сума, от която 300 лева дал на свидетеля П., а останалите задържал за себе си.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав подсъдимият е осъществил, като отивайки на спирката „Детски
свят“ по автобусна линия №64, говорейки по мобилния си телефон, отговорил
утвърдително на изречената от пострадалата парола, предадена й от неустановеното
по делото лице, което й давало инструкции по мобилния й телефон, като по този
начин поддържал възбуденото у нея заблуждение от неустановеното по делото лице,
че той е куриерът, който трябва да получи плика с парите, представляващи част
от необходимата сума от 2500 евро за освобождаване на пратката с лекарства,
изпратена от „внука й“. Под въздействие на формираните от неустановеното по
делото лице и поддържаните от подсъдимия у нея неверни представи, пострадалата С.Г.
се разпоредила с лично имущество - 300 лв. и 1300 щатски долара с левова
равностойност 2043,87лв., всичко на обща стойност 2343,87 лева, която сума предоставила лично на подсъдимия. По този
начин на пострадалата Г. била причинена имотна вреда в размер на 2343,87 лева.
Посочената имотна вреда е в резултат от формираната у нея от неустановеното
лице и поддържана от подсъдимия невярна представа за основанието и
необходимостта от предаване на инкриминираните пари.
От субективна страна, за
да бъде съставомерно деянието, е
необходимо деецът да е действал при форма на вината пряк умисъл и с особена
користна цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Съдържанието
на прекия умисъл включва няколко момента, а именно деецът да предвижда, че в
резултат на неговото въздействие върху измамения, е създал невярна представа
или поддържал вече създадената такава. Деецът трябва да съзнава, че в резултат от
неговите неправомерни действия жертвата ще извърши акт на имуществено
разпореждане, с което ще бъде ощетена. Правилен е изводът на контролирания съд,
че подсъдимият е действал при пряк умисъл и с особената користна цел,
предвидена в нормата на чл.209, ал.1 НК, както и че е налице общност на умисъла
между подсъдимия Г. и неустановеното по делото лице, с което са действали като
съизвършители при разпределение на ролите с цел осъществяване на изпълнителното
деяние. От доказателствата по делото с нужната категоричност се установява, че
неустановеното по делото лице е поддържало непрекъсната телефонна връзка с
пострадалата и с подсъдимия, което се установява от показанията на свидетелката
Г., справка с рег.№ С-6035/17.04.2018г. на БТК ЕАД (Виваком), ведно с
разпечатка (л.26-29 от ДП), видно от която С.Г. на 05.02.2018г., за времето от 14.30
часа до 17.18 часа на 05.02.2018г., на мобилния си телефон с №********е
осъществила общо 22 входящи обаждания, а също и от показанията на свидетеля П.,
който е възприел подсъдимият да казва по мобилния си телефон „Тя е тук“, „Взех
парите“ и „Всичко е ок“. Доказателство в насока наличието на общност на умисъла
между подсъдимия и неустановения съизвършител, правилно е посочил
първостепенният съд, че е последващото предаване на част от инкриминираната
сума /300 лева/ на свидетеля П., за това че последният е бил с него. Разпореждането
с част от инкриминираната сума сочи, че подсъдимият Г. не само е съзнавал, но е
бил и един от основните участници в престъпната схема, в което намира опора и изводът,
че подсъдимият е преследвал и съставомерната специална цел – да набави за себе
си и за другиго имотна облага. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и е желаел
тяхното настъпване. Подсъдимият е имал ясното съзнание, че не е представител на
куриерска фирма, че няма никаква пратка с лекарства, която трябва да бъде
освободена срещу заплащане на сумата от 3000 лева, но въпреки това е поддържал
възбуденото вече от неустановеното по делото лице, заблуждение у пострадалата,
за наличие на посочените неверни обстоятелства, като е отговорил утвърдително
на казаната от пострадалата парола, взел е предадената му от С.Г. сума от 300
лева и 1300 лева, като е знаел, че последната няма никакво основание да плати
посочената сума, защото пратка с лекарства няма, съзнавал е, че след като
пострадалата се разпореди с тази сума в нейния патримомниум ще настъпи имотна
вреда, но въпреки това е получил предадената му парична сума, като е целял по
този начин да набави за себе си и за другиго имотна вреда, след което част от
сумата е дал на свидетеля П..
За
извършеното от подсъдимия Г. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години. Първоинстанционният съд е
наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер от 2 години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, тъй като е извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане по НОХД № 367/15г. на PC-Лом, с което на подсъдимия е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено
за изпитателен срок от 3 години и сумарно двете наказания надвишават 2 години,
поради което и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, наложеното от
първата инстанция наказание от 2 години лишаване от свобода следва да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието е индивидуализирано при хипотезата на чл.54 от НК, като напълно
правилно е прието, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито е налично едно такова, което да е изключително и да води до
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК. Като смекчаващо вината
обстоятелство е отчетена младата възраст на дееца, а като отегчаващи такива са отчетени упоритостта, дързостта и безцеремонността,
с които е осъществено деянието – срещу възрастна жена, добре е планирано и в
условията на съучастие. Не могат да бъдат удовлетворени претенциите на
подсъдимия, предявени алтернативно за намаляване на наказанието поради
неотчетени от първия съдебен състав смекчаващи вината обстоятелства - трудовата му ангажираност към датата на задържането му,
това, че е задържан девет месеца след деянието, както и че престъплението, за
което е предаден на съд, не е тежко умишлено, тъй като пострадалата доброволно
е предала процесната сума пари на момчето на спирката. Наистина първата
инстанция не е взела предвид трудовата ангажираност на подсъдимия като
смекчаващо вината му обстоятелство, поради което въззивният съд я отчита като
такова. Не са обаче смекчаващи вината обстоятелства задържането на подсъдимия
девет месеца след деянието, тъй като това време очевидно е било необходимо на
разследващия орган, за да установи извършителя на деянието, като събере
необходимите доказателства в тази насока. Деянието е осъществено на
05.02.2018г., а делото на две инстанции е приключило преди да са изтекли три
години от извършване на престъплението, като този срок в никакъв случай не може
да се определи като прекомерен и неразумен, напротив, съответен е на
фактическата сложност на делото, като за този тип деяния е характерно трудното
установяване на извършителите. Не са обосновани и твърденията на подсъдимия, че
престъплението не е тежко умишлено. Кое престъпление е умишлено, се извежда от
текста на правната норма, предвидена в особената част на НК, като в конкретния
случай деянието, за което подсъдимият Г. е признат за виновен е по чл.209, ал.1 НК, е умишлено престъпление, тъй като може да бъде извършено само с пряк умисъл
и именно при тази форма на вина е осъществено от подсъдимия, като формата на
вината беше подробно обсъдена по-горе в правната страна на деянието. Кое
престъпление пък е тежко, според закона, е предвидено в разпоредбата на чл.93,
т.7 от НК – това, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за повече
от 5 години. Видно от разпоредбата на чл.209, ал.1 НК, за това престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години, т.е.
повече от 5 години, поради което престъплението по чл.209, ал.1 НК е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е умишлено престъпление. Макар че въззивната
инстанция отчита като смекчаващо вината обстоятелство и трудовата ангажираност
на подсъдимия, не са налице предпоставките на чл.55 от НК за налагане на
наказание под предвидения в закона минимум, тъй като нито са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, нито е налице едно изключително такова, поради
което и най-ниското наказание, предвидено в закона да се явява прекомерно
тежко, защото в конкретния случай е налице превес на отегчаващите вината
обстоятелства над смекчаващите. При превес на отегчаващите вината обстоятелства
и наличието на две смекчаващи такива, напълно правилно контролираната инстанция
е отмерила наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, който е под
средния предвиден в закона размер и е над минималния такъв, като именно с този
вид и размер на наказанието ще бъде постигнато възпитателно и възпиращо
въздействие спрямо подсъдимия, а същото ще подейства и предупредително спрямо
останалите членове на обществото, с оглед широкото разпространение на този вид
деяния. Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 59 от НК относно
времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан, считано от 09.11.2018г.
Въззивният съд намери, че правилно е
постановила първата инстанция, на основание чл.68 от НК, подсъдимият да изтърпи отделно наказанието лишаване от
свобода за срок от 11 месеца, което е било отложено за изпитателен срок от 3
години, наложено му по НОХД
№ 367/15г. на PC-Лом, като
присъдата е влязла в сила на 09.03.2016г. Настоящето деяние е извършено на
05.02.2018г., т.е. в изпитателния срок по предходното осъждане и доколкото
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК е императивна, същата не дава възможност на
съда да прецени дали да постанови отделно ефективно изтърпяване на наказанието,
в чийто изпитателен срок е извършено следващото престъпно деяние, а го
задължава да стори това, поради което правилно е постановено наказанието
лишаване от свобода за срок от 11 месеца, наложено на подсъдимия Г. по НОХД №
367/15г. на PC-Лом, да бъде
изтърпяно отделно от наказанието, наложено по настоящето дело. Неправилно обаче
първоинстанционният съд е постановил това наказание да се изтърпи при
първоначален общ режим вместо при строг такъв, но поради липса на съответен
протест и поради забраната да се влошава положението на подсъдимия при липса на
съответна жалба и протест, присъдата и в тази й част ще следва да се потвърди. Първоначалният
режим както на наложеното по настоящето дело наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години, така и на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11
месеца, трябва да бъде строг. Това е така, тъй като в случая е налице осъждане
за деяние, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане, което е
предпоставило приложението на чл.68, ал.1 от НК. В такива случаи намира
приложение нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, според която
наказанието „лишаване от свобода“ се изтърпява при първоначален „строг“ режим,
когато е наложено за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава 2 години. Очевидно за
приложението на цитираната норма е необходимо да са налице три, кумулативно
предвидени предпоставки – умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок
на условно осъждане, активиране на отложеното наказание по реда на чл.68, ал.1 НК и общият сбор от двете наказания да надвишава две години. При наличие на посочените предпоставки и
двете наказания – приведеното в изпълнение, и това, наложено за последващото
деяние, се изтърпяват при първоначален „строг“ режим. И това е така, тъй като
при внимателен почит на цитираната норма, става ясно, че законодателят
предвижда „строг“ режим и за двете наказания. В подкрепа на този извод на
въззивния съд са и мотивите към законопроекта на ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017г./, според които с новият чл.57 от същия закон, се разширява
приложното поле за определяне на първоначален „общ“ режим, който следва да се
налага и на осъдени, които са рецидивисти по смисъла на наказателното право, но
са с по-ниска степен на обществена опасност, без да са пенитенциарни
рецидивисти /все още не са търпели наказание „лишаване от свобода“/. Целта на
визирания в нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, максимален сбор от
двете наказания, които следва да се търпят отделно, е да обхване именно осъдени
с по-нисък размер на наказанията както за отложеното по реда на чл. 66 НК, така
и за извършеното в изпитателния срок престъпление, като в тези случаи и двете
наказания следва да се изтърпяват при първоначален „общ“ режим, когато общият
им сбор не надвишава 2 години. По арг. на противното, в случаите, в които
сборът от двете наказания надвишава 2 години, то първоначалният режим, при
който следва да бъдат изтърпени и двете наказания /извършеното в изпитателния
срок и отложеното по реда на чл.66 НК/ е винаги „строг“. В този смисъл е и
Решение №64/31.03.2017г. по н.д.№167/2017г., ІІІ Н.О. ВКС. Ето защо, първият
съд неправилно е определил първоначалния режим на изпълнение на активираното по
чл.68, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца.
Настоящата
инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимия за причинени имуществени вреди в размер
на 300 лева и 1300 долара с левова равностойност 2043,87 лева или всичко в общ размер от 2343, 87 лева на гражданския ищец С.Г.. Гражданският иск в наказателното
производство има акцесорен характер и следва съдбата на обвинението. За да бъде
осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД относно гражданска отговорност
при непозволено увреждане е необходимо да бъдат налице следните елементи –
противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между двете и вина.
Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 209, ал.1 от НК за осъществена измама. Налице е противоправното деяние, тъй като всяко
престъпление е протвоправна проява. В резултат на портивоправното поведение на
подсъдимия, субсумиращо признаците от обективна и субективна страна на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, е причинена имуществена вреда на
гражданския ищец Г., която е ощетена със сумата от 2343, 87 лева. Подсъдимият Г. е продължил да поддържа създаденото от
неустановения му съучастник заблуждение у Г., в резултат на което последната е
осъществила имуществено разпореждане в негова полза, респ. в патримониума на
пострадалата е настъпила имотна вреда в размер на сумата от 2343, 87 лева. Настъпилата имотна вреда е в пряка причинно-следствена
връзка на неправомерните действия на подсъдимия. Вината в гражданското
производство по принцип се предполага, но в настоящия случай същата е доказана.
Подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, каквито
съображения бяха изложени по-горе. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е осъществен съставът на чл. 45 от ЗЗД, поради което законосъобразно
е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия. По отношение на уважения
размер – същият напълно отговаря на причинената от деянието вреда, поради което
е правилно определен. Правилно е осъден подсъдимият да заплати и сумата от 93,75 лева по
сметка на СРС, представляваща 4% д.т. върху уважения размер на
гражданския иск.
Законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, районната инстанция се е
разпоредила и с вещественото доказателство Мобилен телефон марка „Moto“ с
ИМЕЙ 355633086554119 и 355633086514113, с поставена в него СИМ-карта с ********,
като я е отнел в полза на държавата, тъй като по безспорен начин от
доказателствата по делото е установено, че същото е използвано от подсъдимия
при осъществяване на деянието - за синхронизиране на изпълнителното деяние с
другия неустановен по делото съизвършител.
С оглед изхода от делото
и на основание чл.189, ал.3 НПК, първостепенният съд законосъобразно е осъдил
подсъдимия Г. да заплати и разноските по делото .
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или
отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим
от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
от 23.01.2020г.,
постановена по НОХД №5757/2019г., СРС, НО,
7-ми състав.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.