Определение по дело №43/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20204200500043
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 

                       ОПРЕДЕЛЕНИЕ 

 

                        гр. Габрово, 28.02.2020 г.

 

                                                          В    ИМЕТО   НА     НАРОДА

           

            Габровски  окръжен съд в закрито заседание на двадесет и осми февруари през  две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА                                                                                                                                            СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря ..........., като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 43 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. от ГПК.

            Образувано по подадена частна жалба вх. № 13476 от 16.12.2019 г. чрез ЧСИ З.В.от адв. Н.Г.Н. ***, като пълномощник на И.С.Ц., с която оспорва постановление от 25.11.2019 г. по изпълнително дело № 20197340400955 по описа на ЧСИ З.В., с което му е отказано присъждането на адвокатски хонорар в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнителното производство и сумата в размер на 150,00 лв. за адвокатски хонорар за участие в изпълнителното производство и за извършване на всички съдопроизводствени действия. Счита, че обжалваното постановление е в противоречие с материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения в хода на изпълнителното производство и необосновано.

            Твърди, че нарушението на закона е на лице, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако се приеме, че възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото може по искане на насрещната страна да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малък от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

            Моли да се вземе предвид, че е поискал като способ за изпълнението да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника още при завеждане на молбата за образуване на изпълнителното производство на 28.08.2019 г., а запор не е наложен. Счита, че ако се наложи запор не може да се откаже заплащане на възнаграждение за извършване на процесуални действия. В постановлението не е обсъждано поведението на длъжника, а именно дали е отговорил на поканата за доброволно изпълнение. След като не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното производство и за извършване на изпълнителни действия, съдебния изпълнител не може да ги намалява, което води до необоснованост на постановлението. Пояснява, че липсата на мотиви в постановлението относно дали длъжника е възразил по искането за разноски, представлява съществено процесуално нарушение при постановяването му.

            Моли да се отмени изцяло обжалваното постановление, като се постанови друго, в което се отрази, че длъжникът следва да заплати разноски в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнителното производство и 150,00 лв. за извършване на действия по изпълнението.

            С молба вх. № 669 от 20.02.2020 г. /пощенско клеймо от 18.02.2020 г., адв. Н. е поискал да му се присъдят и разноски по настоящото производство, за което прилага договор за правна защита и съдействие серия С, № ********** от 15.02.2020 г. и списък на разноските, който включва: 72,00 лв. - такса по сметка на ЧСИ за администриране на жалбата; 25,00 лв. - държавна такса; 150,00 лв. - адвокатски хонорар за изготвяне на жалбата и за участие в производството пред Габровски окръжен съд.

            В законният срок не е подадено възражение по жалбата, като съобщението за нея е получено на 05.02.2020 г. чрез процесуалния представител на длъжника по изпълнителното дело адв. Св. Б..           

            В представените обяснения на съдебният изпълнител е изложено, че присъждането за втори път на адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело въз основа на един и същ изпълнителен титул /за сумата от 350,00 лв./, претендирано от процесуалния представител адв. Н. от Адвокатска колегия - С. е неоснователно и представлява злоупотреба с право. При постановяването на обжалваното постановление, ЧСИ З.В. се е позовала на конкретното изпълнително дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, не се е налагало извършването на действия по инициатива и с активното участие на процесуалния представител на взискателя, като справки за имуществено състояние, възбрани на недвижими имоти, запор на движимо имущество и вземания на длъжника, описи, оценка, публични продани за осребряване на длъжниковото имущество.

            Приел е, че претендираното адвокатско възнаграждение от 350,00 лв. му е било изплатено по изп.д. № 20194210400187, образувано пред ДСИ при Районен съд - Габрово. Същото е било образувано по представен изпълнителен лист № 492 от 08.05.2019 г., издаден от Габровски районен съд. Пред държавния съдебен изпълнител е било поискано да се събере сумата в размер на 458,33 лв., като е бил претендиран адвокатския хонорар, за което е представил Договор за правна защита и съдействие, серия С, № **********.  За остатъка от сумата в размер на 441,66 лв. /вторият осъдителен диспозитив по същия изпълнителен лист/ - разноски по претенцията за подобренията, взискателят не е претендирал извършване на принудителни действия за събиране на сумата. ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, който е изплатил доброволно и в цялост посочените и търсени от взискателя суми, което е видно от поставените печати на гърба на изпълнителния лист, включително и приетият адвокатски хонорар в размер на сумата от 350,00 лв. С молба от 29.07.2019 г., процесуалният представител на взискателя е поискал прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № 20194210400187, образувано пред ДСИ при Районен съд - Габрово и връщане на изпълнителния титул.

            В заключение счита, че действията на частния съдебен изпълнител са правилни и законосъобразни.

            След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Окръжен съд- Габрово е сезиран с подадена от процесуалния представител на взискателя жалба вх. № 13476 от 16.12.2019 г. срещу  акт на ЧСИ З.В., с който е отказано искането на Н.Г.Н. - адвокат от Адвокатска колегия - С., в качеството му на процесуален представител на взискателя за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за сумата от 350,00 лв. по изп.д. № 20197340400955 по описа на ЧСИ З.В..

            Видно от приложеното копие от изп.д. № 20197340400955 по описа на ЧСИ З.В., същото е образувано въз основа на  молба от пълномощника на страната-   взискател,  придружена с изпълнителен лист от 492 от 08.05.2019 г. издаден по гр.д. № 2477/2015 г. на Районен съд– Габрово. Съгласно приложеният изпълнителен лист длъжникът И.К.Ц. е осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от 458,33 лв. - разноски на основание чл. 355 от ГПК. С отделен диспозитив И.К.Ц. е осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от 441,66 лв. - разноски по претенцията за подобрения.

            С писмо изх. № 13248 от 21.10.2019 г. до ДСИ при Районен съд - Габрово, частния съдебен изпълнител е поискал да му бъдат предоставени незаверени копия от молбата за образуване на изпълнителното дело, пълномощното на адв. Н.Н. ***, договора за правна защита и съдействие и изпълнителния лист от изп.д. № 187/2019 по описа на ДСИ при Габровски районен съд.

            По делото са били приобщени молба за образуване на изпълнително производство вх. № 1672 от 27.05.2019 г., по която е било образувано изп.д. № 187/2019 по описа на Районен съд - Габрово; Договор за правна защита и съдействие серия С, № **********; покана за доброволно изпълнение изх. № 2753/27.05.2019 г., заедно с разписка; молба вх. № 2497 от 29.07.2019 г. за връщане на изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното производство; съобщение за прекратяване на изп.д. № 187/2019 г. при СИ при РС- Габрово.

            На 30.08.2019 г. пред ЧСИ З.В. е подадена молба от адв. Н.Н., към която прилага изпълнителен лист № 492 от 08.05.2019 г., издаден по гр.д. № 2477/2015 г. по описа на ГРС, с която моли да се образува изпълнително дело за сумата от 441,66 лв. и претендира адвокатски хонорар от 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и 150,00 лв. за извършване на всички изпълнителни действия. Като способ за изпълнение е посочил запор върху банковите сметки на длъжника.

            С оглед на събраните по делото данни, частния съдебен изпълнител е издал постановление, с което е отказал да присъди за втори път адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело за сумата от 350,00 лв. на адв. Н.Н., тъй като такива са му били изплатени по изп.д. № 187/2019 г. по описа на ДСИ при ГРС в срока за доброволно изпълнение, видно от поставените печати на гърба на изпълнителния лист. След връщане на изпълнителния лист, адв. Н. е поискал образуване със същия изпълнителен лист, в кантората на ЧСИ З.В., ново изпълнително дело за остатъка от сумата в размер на 441,66 лв. Частният съдебен изпълнител е приел искането за неоснователно.

            Предмет на обжалване на настоящото производство е именно това постановление.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

            Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е недопустима, по следните съображения:

            Обжалването на действията на съдебния изпълнител, предвидено в чл. 435 и сл. от ГПК и съставлява средство за защита срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес.

            Нормата на чл. 435 от ГПК урежда подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия и откази не е изчерпателно, защото с нарочни разпоредби са уредени възможности за обжалване на други действия на съдебния изпълнител – разпределението по чл. 463 от ГПК, правото на съпруга – недлъжник по чл. 503 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по чл. 433 от ГПК, освен в изрично посочените хипотези.

            В т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че разноските по изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право – за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение /напр. възнаграждение за пазач/. Събирането на вземането на разноските по изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че сумите са действително платени и дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител, с който той определя дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възлага плащането им на длъжника.

            Предвид, че законът не предвижда задължение за съдебния изпълнител да се произнесе за разноските по изпълнението с един обобщен окончателен акт, с който да определи общия им размер, то няма пречка тези разноски да бъдат определяни с различни актове в хода на изпълнителното производство, след съответното надлежно документиране на извършеното изпълнително действие и направените във връзка с него разноски. Именно поради това, по силата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на длъжника и единствено нему, е призната по закон процесуалната възможност да обжалва разноските по изпълнението, т. к. с нарочните актове на съдебния изпълнител, с които той приема конкретни направени от взискателя разходи като разноски по изпълнението, реално се създава парично задължение, което подлежи на принудително събиране в рамките на образуваното изпълнително производство.

            За взискателя подобно право на жалба не е предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, тъй като за него винаги съществува процесуалната възможност до приключването, респ. прекратяването на изпълнителното производство да поиска от съдебния изпълнител признаването на конкретни направени разходи за разноски по изпълнението и последващото им събиране от длъжника.   Ако въпреки направено от взискателя искане в този смисъл съдебният изпълнител приключи/прекрати изпълнителното производство, то на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят ще може да обжалва като незаконосъобразно самото приключване/прекратяване на основание наличието на несъбрани от съдебния изпълнител разноски по изпълнението в пълен размер или да ги претендира по реда на чл. 441 от ГПК.

            Право на взискателя да обжалва разноските по изпълнението не може да се обоснове посредством срещаното в съдебната практика разбиране за приложимост на общите правила на ГПК за отговорността за разноски, поради неизчерпателността на подлежащите по реда на чл. 435 от ГПК на обжалване действия на съдебния изпълнител.

            Тук следва да се има предвид, че макар изброяването на подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител в нормата на чл. 435 от ГПК да не е изчерпателно, то изключенията са регламентирани от законодателя с нарочни законови разпоредби. Допустимостта на обжалването не би следвало да се обоснове и с тезата, че въпросът за разноските не касае същински изпълнителни действия и на общо основание следва да се приложат правилата за разноските в общата част на ГПК, предвид избрания от законодателя подход да предвиди в тази насока изрично право на жалба за длъжника именно в чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 736 от 26.09.2018 г. по в.гр.д. № 1327/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

            В конкретния случай произнасянето на частния съдебен изпълнител за разноските по изпълнението с обжалваното постановление е било извършено предварително, преди приключване на изпълнението, когато за взискателя възниква правото да обжалва по реда на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

            С оглед изхода на спора не се дължат разноски за настоящата инстанция, които са претендирани от частния жалбоподател с молба от 20.02.2020 г.

            Водим от гореизложеното съдът, Габровски окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 13476 от 16.12.2019 г. подадена от адв. Н.Г.Н. ***, като пълномощник на И.С.Ц., с която оспорва постановление от 25.11.2019 г. по изпълнително дело № 20197340400955 по описа на ЧСИ З.В., с което му е отказано присъждането на адвокатски хонорар в размер на 200,00 лв. за образуване на изпълнителното производство и сумата в размер на 150,00 лв. за адвокатски хонорар за участие в изпълнителното производство и за извършване на всички съдопроизводствени действия, като процесуално недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 43/2020 г. по описа на Габровски окръжен съд .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр. Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.