Присъда по дело №164/2020 на Окръжен съд - Видин
| Номер на акта: | 47 |
| Дата: | 5 октомври 2020 г. |
| Съдия: | Дебора Миленова Вълкова |
| Дело: | 20201300600164 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 11 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към Присъда № 56 от 01.10.2020 г. по ВНОХД № 164 по описа на
ВОС за 2020 г.
С присъда № 1/12.08.2020 година, постановена по НОХД 37/2020 година,
Районен съд - Кула е признал подсъдимия П. В. Г. за НЕВИНЕН за това, че на
15.04.2020 г., на черен път, в района на бившия портал на ЕСС /електрическо
съобщително съоръжение/ - с. Ш. на около 500 м. от с. Ш. община Б., област В., и на
около 3 500 м. източно от Гранична пирамида № 95 на българо – сръбската граница, в
лек автомобил марка „****, модел „******“, с рег. №****, негова собственост, държал
огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно: 1 бр. двуцевна гладкоцевна ловна пушка,
марка „***, модел „43 М“, калибър 12, с фабричен номер ***** и 36 бр. ловни патрони
калибър 12, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ –
престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 и предл. 5 НК във вр. чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ, и
на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът е разпоредил приобщените по делото веществени
доказателства да бъдат върнати на собственика им – А. Б. Б. , с ЕГН: **********, и се е
произнесъл по разноските.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319 НПК, е постъпил протест
от прокурор при ВРП – с искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова от въззивния съд. Счита крайният съдебен акт на първоинстанционния съд за
неправилен, тъй като от анализа на доказателствената съвкупност се установява, че
подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, за което му е повдигнато
обвинение.
В протеста не е направено искане за събиране на нови доказателства.
В срока по чл. 319 НПК не е постъпила въззивна жалба от подсъдимия или от
негов процесуален представител.
В срока по чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение от адв. Л*М* –
упълномощен защитник на подсъдимия. В него излага твърдения, че така подаденият
протест е неоснователен, респ. атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
По реда на чл. 327 НПК въззивният съд е преценил, че разглеждането на делото
в тази инстанция предполага провеждане на съдебно следствени действия, необходими
за разкриване на обективната истина, а именно повторни разпити както на подсъдимия
Георгиев, така и на свидетелите Б. П. Б. , И. П. П. и А. Б. Б. , поради което е допуснато
и проведено въззивно съдебно следствие.
В хода на въззивното съдебното следствие подсъдимият П. В. Г. , въпреки
предоставената му възможност, не се възползва от правото си да дава обяснения.
Единствено заявява, че поддържа обясненията си, дадени в предходни стадии на
наказателното производство.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
1
поддържа протеста, тъй като счита, че присъдата на първоинстанционния съд е
неправилна, постановена в нарушение на закона и немотивирана.
В хода на съдебните прения адв. М*– защитник на подс. Г*– моли настоящия
съдебен състав да остави в сила присъдата на Районен съд – Кула като правилна.
Подсъдимият Г*, в лична защита, поддържа казаното от адвоката си.
При предоставена последна дума на подсъдимия Г**, на основание чл. 297, ал.
1 от НПК, същият моли да бъде оправдан.
Видинският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е частично основателен.
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред.
Вътрешното убеждение на КРС по част от фактите не е ясно изразено,
вследствие на което са последвали неправилни фактически и правни изводи. То е
формирано на основата на неправилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали. Провеждайки самостоятелни съдебно следствени действия и преценявайки
независимо доказателствените източници, събрани и проверени от
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав прие за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият П. В. Г. е роден на 27.10.1982 г., в гр. С., с ЕГН: **********.
Същият е българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ в
«******, гр. ., неосъждан.
Подс. Георгиев притежава Разрешение № номер ***** от **** г., с валидност до
**** г. за съхранение, носене и упротреба на следните дългоцевни огнестрелни
оръжия: ловна пушка «***, калибър 12, № *** и ловна пушка «****», калибър 12, №
******** , издадено от 03 РУ – СДВР.
През месец април 2020 г. подс. Г*в пребивавал в с. Ш*, общ: с. Б* обл. В*, със
семейството си, където имал недвижим имот. В двора на същия се отглеждали
кокощки. Тъй като имало проблеми с лисица, която нападала кокошките, на 15.04.2020
г. подсъдимият помолил своя прител - свидетеля А. Б. Б. , живущ в същото село, и
ловец, притежаващ законно ловна пушка модел: «***», калибър 12, №***, съгласно
Разрешително № *** от **** г., валидно до *** г., издадено от РУ – Кула, да го
придружи и да се опита да отстреля лисицата, която му създавала проблеми с
кокошките. Св. Б*се съгласил и около 17:00 ч. потеглили с автомобил, собственост на
подсъдимия, марка «****», модел ****», с рег. номер: *****, в който се намирал и
осемгодишния син на подсъдимия. Св. Б*е качил в автомобила и седнал на предната
седалка, до шофьора, като носел със себе си ловното си оръжие – двуцевна
гладкоцевна ловна пушка с марка «****», модел «***», калибър 12, с фабричен номер:
2
**** и 36 бр. патрони – 12-ти калибър. Отишли с автомобила на около 200 м. извън
селото, където около един час чакали да се появи лисицата, през което време св. Б*
заредил пушката с патрони и дебнел появата на лисица, която да отстреля, но тъй като
такава не се появила, а времето напредвало, решили да тръгват, защото св. Б* трябвало
да прибере овцете си от паша. При тръгване от мястото синът на подсъдимия седнал на
предната дясна седалка, а св. Б* на задната, като държал при себе си и ловната си
пушка, а преди това бил извадил от нея заредените патрони. Преди да слезе от
автомобила св. Б* оставил на видно място своите двуцевна гладкоцевна ловна пушка с
марка «****, модел «***», калибър 12, с фабричен номер: ***и 36 бр. ловни патрони –
12-ти калибър. Сглобената двуцевна гладкоцевна ловна пушка с марка «***», модел
***», калибър 12, с фабричен номер:****била поставена между предната и задната
седалка на моторното превозно средство, като прикладът на пушката е бил разположен
на заданата седалка, а около 20 – 30 см. от цевта се издавали между предните две
седалки. Огнестрелното оръжие било без заключващ механизъм на спусъка и
непоставено в калъф. Дванадесет от патроните били поставени в картонена кутия зад
скоростния лост, други дванадесет в кухина между скоростния лост и централната
конзола на автомобила, а последните дванадесет в найлонов плик и картонена кутия на
пода на лекия автомобил пред предна дясна седалка.
След като оставили св. Б* малолетният син на подс. Г* изразил желание да
управлява автомобила. Подсъдимият се съгласил, поради което двамата си разменили
местата и синът му започнал да управлява автомобила, а подсъдимият се возел на
седалката до него, като, около 19:20 ч., в района на бившето селскостопанско
предприятие ЕСС /електросъобщителна система/ на с. Ш*на около 500 м. от с. Ш*,
община с. Б*В* област, и на около 3500 м. източно от ГП /Гранична пирамида/ № 95 на
Българо – сръбската граница, свидетелите Борисов и Панчев – служители в ГПУ – Б*,
спрели за проверка автомобила, в който пътували подс. Г* и синът му, тъй като
забелязали, че автомобилът се управлява от дете. При извършване на проверката
свидетелите забелязали и, че на задната седалка има ловна пушка, част от цевта на
която, около 20 – 30 см, се показвала между предните две седалки, както и ловни
патрони, намиращи се в картонена кутия зад скоростния лост, в кухина между
скоростния лост и централната конзола на автомобила и в найлонов плик и картонена
кутия на пода на лекия автомобил на предна дясна седалка, за което уведомили
колегите си в ГПУ – Брегово и РУ – Кула.
Горепосочената фактическа обстановка се основава на следния
доказателствен материал:
гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Г* и
показанията на св. А*Б*св. И* П*в и св. Б*Б*
писмени доказателствени средства – справка за съдимост, Разрешение №
20150161015 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях на П. В. Г. , Приложение към разрешение с № **********г.,
билет за лов № *********** на А. Б. Б. , Разрешение № ********** за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на А.
Б. Б. , Приложение към разрешение № ************ членска карта №
*********** на А. Б. Б. , протокол за оглед на веществени доказателства и
протокол за доброволно предаване.
писмени доказателства – предсъдебен доклад;
веществени доказателства - 1 бр. двуцевна гладкоцевна ловна пушка марка
„****“, модел „***“, калибър 12, с фабричен номер ******, 26 бр. ловни патрони
калибър 12 и 10 бр. гилзи от ловни патрони, калибър 12.
3
експертни заключения – балистична експертиза и химическа експертиза;
На първо място от обясненията на подсъдимия, показанията на св. Б* св. Б* и св.
П*, както и от Разрешение № ********** г., с валидност до 16.07.2023 г., за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на А. Б. Б. и
приложенито към него /на стр. 16 от досъдебното производство/ недвусмислено
следва, че намерената в автомобила на подсъдимия двуцевна гладкоцевна ловна пушка,
марка ****», модел «****», калибър 12, с фабричен номер: ***4, е собственост на св.
Б***, като същият е имал право да я държи и използва. На свой ред, от Разрешение с
№***********, с валидност до ******** г., /на стр. 40 от първоинстанционното
производство/ на подс. Г* следва, че същият няма право да държи оръжие, като това
открито в автомобила му на инкриминираната дата.
На следващо място, настоящият въззивен състав намира, че категорично не би
трябвало да се кредитират с доверие показанията на св. А* Б* досежно
обстоятелствата, касаещи: разположението на пушката в автомобила, когато подс. Г*го
е карал до дома му, твърдението, че е забравил пушката на задната седалка в колата,
както й, че е считал, че подсъдимият ще го чака пред дома му, докато свърши работата,
за която е дошъл. Аргументите за този извод се съдържат в това, че при
непосредствения разпит пред въззивната инстанция св. Б*заявява, че когато подс. Г* го
е закарал до дома му, за да прибере овцете си, той е седял на задната седалка, а
пушката е била разположена зад него. Твърди непоколебимо, че цевта не е била в
краката му. В тази връзка, предвид констатирани съществени противоречия с
показанията на свидетеля, дадени пред първоинстанционния съд, на основание чл. 317,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в хода на въззивното съдебно следствие, същите са
прочетени. Вследствие св. Б* заявява, че потвърждава всичко, което е възпроизвел
пред контролираната инстанция. Въпреки че пред районния съд е изразил известно
колебание относно факта дали цевта на пушката е била разположена върху краката му,
пред окръжния съд заявява с категоричност, че пушката е била сглобена и
първоначално е била в краката му, когато се е возел в колата, и след като е тръгнал
я е забравил на седалката /л. 20 от въззивното производство/. На зададения от страна
на съда въпрос на какво се дължат противоречията, св. Б* отговаря, че са резултат от
изминалия период от време. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на
свидетеля в тази им част са взаимоизключващи се и алогични. Вътрешната
противоречивост е толкова силно изразена, че е невъзможно да бъде преодоляна дори
чрез процесуалния ред, регламентиран в чл. 281 НПК. Ако Окръжният съд се съгласи,
че противоречието в показанията действително се дължи на изминалия период от
време и приеме за достоверно последно заявеното от св. Б*, а именно, че цевта на
процесната пушка се е намирала върху краката му, това би означавало да приеме за
доказана една житейски абсурдна ситуация, в която част от предмет, в случая
огнестрелно оръжие, е разположена върху долните крайници на свидетеля и
последният, излизайки от автомобила, не му е обърнал внимание и го е забравил. В
тази връзка правилно и контролираният съд не е кредитирал показанията на св.
Б*досежно същите обстоятелства.
Въззивният съд не би могъл да приеме за доказано и обстоятелството, че подс.
Г* е трябвало да изчака св. Б*пред дома му, докато последният си свърши работата,
тъй като такава е била предварителната им уговорка /л.46 от първоинстанционното
производство/. Показанията в тази им част не намират опора в доказателствената
съвкупност и по – конкрентно в обясненията на подс. Г*/л.42 от
първоинстанционното производство/, в които никъде не се споменава да е имал
подобна уговорка със св. Боев.
4
Във връзка с гореизложеното следва да бъдат коментирани показанията на св.
П* и св. Б*относно разположението на процесната пушка в момента, в който
автомобилът на подс. Георгиев, управляван от малолетния му син, е спрян от тях за
проверка. Както пред първоинстанционния, така и пред въззивниия съд св. Б* и св. П*
безпротиворечиво заявяват, че цевта на пушката е била между двете предни седалки, а
прикладът е бил на задната седалка, поради което настоящият състав ги приема за
достоверни, имайки и предвид, че гласните доказателства, възпроизведени от св. Боев,
относно разположението на огнестрелното оръжие, са дискретирани.
Показанията на св. Б* и св. П* обаче не се крдитирани от първостепенният съд в
останалата им част, тъй като било констатирано съществено противоречие относно
това с колко сантиметра се е показала цевта между двете предни седалки. Пред
районния съд св. Б* твърди около 20 см., пред окръжния съд затвърждава
първоначалната си позиция и заявява около 20 – 30 см. В първоинстанционното
производство обаче св. П* казва, че цевта е била излязла напред около 40 см., а на
същия въпрос пред въззивния съд заявява 20 – 30 см. Тъй като настоящият съдебен
състав е наясно, че полицейските органи няма как да кажат с точност колко
действително са били сантиметрите, защото не са измервали със средство,
предназначено за тази дейност, накара св. П* в хода на въззивното съдебно следствие
да уточни по друг алтернативен начин, според неговите възприятия, колко е била
излязла напред между седалките цевта на процесната пушка, вследствие на което той
заяви «малко повече от педя».
Въззивният съд не намира гореизложеното за съществено противоречие и счита,
че контролираният съд не си е дал сметка, че трябва да изясни какво действително е
било възприятието на разпитваното лице, а не дали същото има правилни представи за
мерни единици. Доколкото заявеното «малко повече от педя» от св. П* действително
отговаря на 20 – 30 см., както многократно потвърждава и св. Б*, настоящият състав
счита, че именно с толкова цевта е била излязла напред между двете предни седалки.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Г*, че не е знаел, че пушката на св.
Б*се намира в колата му към момента на проверката. На първо място, защото цевта е
била издадена достатъчно напред, за да може да бъде забелязана от намиращите се на
предните две седалки. На второ място, защото в момента, в който подс. Г* се е
съгласил малолетният му син да управлява автомобила и двамата са си разменили
местата не съществува развой на събитията, при който последният да не е забелязал
огнестрелното оръжие, предвид разположението му. Наред с това св. Б*и св. П*
еднопосочно твърдят, че след като са спрели автомобила на подсъдимия за проверка и
са накарали него и сина му да слязат, веднага са констатирали наличието на
процесната ловна пушка, издадена между предните две седалки, което още веднъж
доказва, че същата е била добре забележима. Тези изводи, ведно с напълно
дискретираните показания на св. Б*, че е забравил пушката си в моторното превозно
средство, водят до единствения възможен извод, че в настоящия случай обясненията на
подсъдимия в тази им част целят единствено изграждане на защитна теза.
По – натам въззивният съд не кредитира както обясненията на подсъдимия, така
и показанията на св. Б* св. Б*и св. П*, досежно обстоятелствата дали огнестрелното
оръжие е местено с оглед проверка, дали след това е оставено в положението, в което е
намерено и дали е вадено извън автомобила, доколкото същите са противоречиви
както самостоятелно, така и помежду си. Следва обаче да се има предвид, че останали
недоказани горните обстоятелства и действителната липса на протокол за оглед на
местопроизшествие и невъзможността за ползване на фотоалбума /на стр. 2,3,4 и 5 от
5
досъдебното производство/ не възпрепятстват установяването на съставомерността на
инкриминираното деяние, доколкото са кредитирани доказателствени източници
относно факта какво е било разположението на оръжието към момента на спирането на
автомобила от органите на реда.
На следващо място, правилно първостепенният съд е констатирал, че от
приобщеното по делото Разрешение с № ****************** г., с валидност
до************ г., /на стр. 40 от първоинстанционното производство/ за
съхранение, носене и упротреба на следните дългоцевни огнестрелни оръжия: ловна
пушка «****», калибър 12, №****** и ловна пушка «******», калибър 12, №
*********** , издадено от 03 РУ – СДВР, следва, че подсъдимият не е имал право да
държи единствено намерената в автомобила му ловна пушка с марка ******», модел
«****», калибър 12, с фабричен номер:*******, но не и откритете боеприпаси, а
именно: 36 бр. ловни патрони – 12-ти калибър, доколкото законосъобразно е могъл да
борави с ловна пушка, която се зарежда с патрони от същия калибър като намерените,
независимо чия собственост са те – негова или на св. Б*.
На последно място съдът счита ескпертните заключения за обективно и
компететно изготвени, поради което ги кредитира.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, доказателствата и закона
въззивната инстанция счете, че осъществената от подсъдимия деятелност се подвежда
под състава на чл. 339, ал. 1, предл. „второ“ НК, поради което намира от правна
страна следното:
Авторството на деянието в лицето на подсъдимия се доказва от показанията на
свидетелите Борисов *и П* които логично и последователно пресъздават
осъществяването на инкриминираното деяние. Внимателният им анализ не оставя
разумно съмнение относно това, че подс. Г* е извършил инкриминираното деяние.
От обективна страна подсъдимият Ге* е осъществил състава на престъплението
по чл. 339, ал. 1, предл. „второ“ НК, тъй като на 15.04.2020 г. на черен път в района на
бившия портал на ЕСС – с . Ш*, на около 500 м. от с. Ш*, община с. Б* В*а област, и
на около 3500 м. източно от ГП № 95, на българо – сръбската граница, в лек автомобил
марка „***********, модел „***********“, с рег. № ********** негова собственост,
държал огнестрелно оръжие, а именно: 1 бр. двуцевна гладкоцевна ловна пушка, марка
«****», модел «**********», калибър 12, с фабричен номер: *********, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ.
Подсъдимият е държал огнестрелно оръжие без да има за това надлежно
разрешение. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл.
„второ“ НК – "държането" е от категорията на т. нар. "продължени престъпления", при
които изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато
осъществяване на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на
дееца обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно "държане" по чл. 339, ал. 1,
предл. „второ“ НК е налице, когато за огнестрелното оръжие няма надлежно
разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая
безспорно от показанията на св. Б*св. Б* и св. П* както и от обясненията на подс. Г*се
установи, че огнестрелното оръжие се е намирало във фактическото държане на
последния, доколкото същото е било в автомобила му и то в момент, в който и той се е
намирал в него. Предвид изложеното, следва да се има предвид, че деянието е
съставомерно винаги, когато независимо от придобивния способ, върху вещите се
6
упражнява фактически власт от страна на дееца и независимо от продължителността на
държането.
На следващо място държането на огнестрелното оръжие е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение от органите на МВР. Предвид характера
на огнестрелното оръжие, чието държане би могло да доведе до причиняване на
наранявания и човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим
с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и държане. Подс.
Г* не се е съобразил именно с този специален режим (предвиден в ЗОБВВПИ) и е
държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, видно от Разрешение с №
20150161015/06.08.2018 г., с валидност до 05.08.2023 г., и приложението към него,
според които не е имал право да държи процесната ловна пушка.
Деянието е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк
умисъл. Подсъдимият Г* е съзнавал, че държи без съответното разрешение
огнестрелното оръжие, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял
негативното изменение на обективната действителност. Това заключение е видно от
факта, че подсъдимият е ловец и е добре запознат със строгия разрешителен режим,
свързан с този вид дейност и със съпровождащото я боравене с огнестрелни оръжия.
Също така е знаел, че в автомобила му има двуцевна гладкоцевна ловна пушка, за
държането на която няма надлежно разрешително и въпреки това не е предприел
необходимите действия за незабавното връщане на притежателя . Горепосоченият
извод не се променя и от обстоятелството, че по делото липсва протокол за оглед на
местопроизшествие, тъй като предвид своите правомощия, съдът е положил
необходимите процесуални усилия за изясняване на релевантните обстоятелства с
помощта на други доказателствени източници, каквито са показанията на св. Б* и св.
П*. Без значение за изхода на делото е и, че не бе установено дали пушката е била
местена и вадена от моторното превозно средство, тъй като бе изяснено нейното
положение към момента на спирането на процесния автомобил от органите на реда,
което само по себе си, а и заедно с другите аргументи, изложени подробно при анализа
на доказателствената съвкупност, е достатъчно за обосноваване на извода, че
подсъдимият е знаел, че държи процесното оръжие без да има разрешение за това.
Следва да се отбележи, че престъплението по чл. 339, ал. 1 НК е формално
такова, тъй като в състава му не е посочен съставомерен престъпен резултат, като
изменение на определени елементи от съществуващата действителност. Единственото
изменение на обективната действителност е самото деяние, поради което не може в
интелектуалния момент на умисъла на подсъдимия да се отрази и обществената
опасност на последиците на деянието.
На последно място следва да бъде отбелязано, че контролираният съд правилно
е заключил, че подс. Г* не е имал право да държи единствено инкриминираното
огнестрелно оръжие, но пред него не е стояла законова пречка във фактическа му власт
да се намират открите 36 бр. патрона за ловна пушка, калибър 12, доколкото от
приложеното по делото Разрешение с № 20150161015/06.08.2018 г., с валидност до
05.08.2023 г., и приложението към него /на стр. 40 от първоинстанционното
производство/ е видно, че е имал право да борави с 2 бр. ловни пушки,
индивидуализирани надлежно, които са с калибър 12, следователно е могъл
законосъобразно да държи и боеприпаси от същия калибър, каквито, както стана ясно,
са били и намерените. Вследствие на изложеното, деянието на подсъдимия, изразяващо
се в държане на процесните боеприпаси, се явява несъставомерно от обективна страна,
поради което е безпредметно да бъде обсъждана субективната.
7
Индивидуализация на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия за престъплението по чл. 339, ал.1, предл. „второ“ НК, съдът съобрази
като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, видни от предсъдебния доклад, съдействието в хода на цялото
наказателно производство и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи
такива съдът взе предвид, че автомобилът на подсъдимия е управляван от малолетния
му син, докато същевременно в непосредствена близост до детето е било разположено
сглобено огнестрелно оръжие.
Предвид, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства имат
характера на многобройни по смисъла на закона, наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 55 НК, ал. 1, т. 1 НК, а именно предвиденото в чл.
339, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода от две до осем години да бъде
определено под най – ниския предел. Мотивиран така съдът определи на подсъдимия
за това престъпление наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, което
съответства на тежестта на извършеното и личността на подсъдимия и с него ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция.
При наличието на всички законови предпоставки, регламентирани в чл. 66,
ал.1 НК - наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от пет месеца,
подсъдимият не е осъждан и предвид конкретиката на случая целите, предвидени в чл.
36 НК, ще бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на определеното наказание,
същото следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
По отношение на веществените доказателства:
Предвид изхода от делото пред въззивната инстанция, настоящият съдебен
състав е отменил първоинстанционния съдебен акт и в частта, разпореждаща се с
веществените доказателства. Вследстиве на това 1 бр. двуцевна гладкоцевна ловна
пушка марка „****“, модел „****“, калибър 12, с фабричен номер **** 26 бр. ловни
патрони калибър 12 и 10 бр. гилзи от ловни патрони, калибър 12, трябва да се оставят
на разпореждане по компететност на служба ****“ към ОД на МВР – В*
По отношение на разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Г*следва да заплати по сметка на
РДГП – Д*н сумата от 85,57 /осемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
8