Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 08.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5
състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8325 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен e иск с
правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът Д.Ф. „З.“ (Ф.) твърди
в исковата си молба, че на 18.08.2011 г. между него и „Г.М“ ООД бил сключен
договор № 12/123/00396 за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне
на стойност към земеделски и горски продукти“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепяна от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Според договора, Ф. се задължавал да
предостави 50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяването на проекта, като било налице съфинансиране
между Европейския съюз – 80% и Република България - 20 %. Дейностите по проекта
следвало да бъдат извършени от получателя в срок от 24 месеца от подписване на
договора. С Анекс от 20.12.2011 г. на получателя било признато право да получи
50% авансово плащане от първоначално одобрената финансова помощ. На 19.01.2012
г. „Г.М“ ООД получило целева субсидия (авансово плащане) в размер на 742 050
лева. Според чл. 39, ал. 2 от приложимата към мярката Наредба № 18/26.06.2008
г. на министерство на З.то и храните, ползвателят следвало да подаде искане за
окончателно плащане най-късно до един месец от изтичане срока за приключване на
проекта или до 18.09.2013 г. При извършване на административна проверка
съобразно правото на контрол на Ф., било открито нарушение на „Г.М“ ООД,
изразяващо се в неподаване от ползвателя на помощта на заявка за окончателно
плащане. Изготвен бил Доклад за нередност № 57/15.11.2013 г., в който било
посочено, че при изпълнение на контролните процедури е установена небрежност от
страна на бенефициента с дата на констатиране 14.10.2013 г. – неподаване на
заявка за окончателно плащане, което представлява неизпълнение на сключения
договор. Ф. сочи свое право в такъв случай да откаже да изплати остатъка от
одобрената финансова помощ и да изиска пълно възстановяване на полученото
авансово плащане, ведно със законната лихва.
Ищецът сочи още, че за
обезпечаване задължението на ползвателя „Г.М“ ЕООД бил сключен договор за
поръчителство от 12.01.2012 г. между Ф. и „И.“ ООД и „Т.К.“ ООД, по силата на
който двете дружества поели задължение солидарно, безусловно и неотменимо, да
изплащат всяка сума до 816 255 лева, произтичаща от Договор № 12/123/00396
от 19.08.2011 г., като посочената сума обезпечавала изпълнението на
задължението по авансовото плащане на
главния длъжник - ползвател на помощта.
Ищецът връчил на ползвателя
и поръчителите нотариална покана от 14.10.2013 г., с която им дал 7-дневен срок
за доброволно възстановяване на полученото авансово плащане. „Г.М“ ООД получило
поканата на 31.10.2013 г., а поръчителят „Т.К.“ ООД – на 13.12.2013 г. Въпреки
поканата, никое от двете дружества не възстановило авансовата сума.
Поради липса на изпълнение
по главния дълг, поръчителят „Т.К.“ ООД отговарял солидарно за погасяването му.
Ф. сочи още, че на
29.04.2014 г. подал в РС - Враца заявление за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение
за 742 040 лева – главница, сумата 35 524.41 лева – лихва за периода
08.11.2013 г. до 28.04.2014 г., законната лихва от 29.04.2014 г. до пълното
изплащане на главницата, както и разноски – 15 551.49 лева държавна такса
и 11 928.61 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта било депозирано възражение и на ищеца било указано на
07.11.2014 г. да предяви иск за установяване на вземането си
Предвид изложеното, Ф. моли
съда да признае за установено съществуване на изискуемо вземане му по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Т.К.“ ООД.
Ответникът „Т.К.“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва валидно да е
подписан договора за поръчителство, тъй като от негово име се бил подписал К.А.,
който не можел да задължава дружеството. Освен това нямало решение на ОС на
дружеството за подписване на договор за поръчителство. Поддържа, че с договора
за поръчителство била уговорена отговорност на поръчителя само за задължения по
договора за финансова помощ, но не и за вреди от неговото неизпълнение. Вземането
по разваления договор били негативни вреди, дължими на извъндоговорно
основание. Намира, че правото на ищеца срещу поръчителя се е погасило, тъй като
не е предявил иск срещу главния длъжник в 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД.
Депозирането на заявление по чл. 417 ГПК не можело да се приеме като
предявяване на иск, а освен това 6-месечния срок бил изтекъл на 14.04.2013 г. –
преди депозиране на заявлението от 29.04.2014 г.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, в която оспорва фактическата вярност на твърденията
на ответника. Сочи ,че К.А. е управител на ответното дружество, поради което го
задължава с подписа си, а решение на ОС не било необходимо. Поддържа, че
договорът за поръчителство бил подписан именно като обезпечение вземането на Ф.
за връщане на авансовата сума. По отношение на 6-месечния срок по чл. 147 ЗЗД
сочи, че същият е изтекъл на 07.05.2014 г. – след депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК. Поддържа още, че след като е предявил установителния
си иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, то същият се счита предявен на 29.04.2014
г., съгласно чл. 422, ал.1 ГПК.
Ответникът не е депозирал допълнителен отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Към делото е приобщен препис
от ч.гр.д. № 2274/2014 г. на ВрРС, видно от който
същото е образувано по Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано на 29.04.2014 г. от ДФ“ З.“ против „Г.М“ ООД и „Т.К.“ ООД за
следните суми: 742 040 лева – главница, сумата 35 524.41 лева – лихва
за периода 08.11.2013 г. до 28.04.2014 г., законната лихва от 29.04.2014 г. до
пълното изплащане на главницата, както и разноски. Посочено е, че вземането
произтича от Договор № 12/123/000396/18.08.2011 г. с „Г.М“ ООД и Договор за
поръчителство от 12.01.2012 г. с „Т.К.“ ООД, както и че същото представлява
задължение за връщане на авансово платена сума по Договора, поради неизпълнение
на договора от получателя на помощта.
На 14.05.2014 г. е издадена
заповед за незабавно изпълнение срещу двамата длъжници
солидарно, за всички претендирани суми, включително
за 15 551.49 лева държавна такса и 11 928.61 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На 25.09.2014 г. по делото е
постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК, депозирано
от „Т.К.“ ООД, като видно от приложената ПДИ по изп.д.
№ 201484004000951 на ЧСИ М.Ц., същата е връчена на длъжника на 18.09.2014 г. и
възражението е в срок.
ЧСИ М.Ц. е уведомила РС -
Враца, че срещу главния длъжник „Г.М“ ООД не е насочвано изпълнение и същият е
в несъстоятелност. Срещу него освен това вземането следвало да се събира от
НАП, тъй като това било частно държавно вземане.
С разпореждане от 21.10.2014
г. РС – Враца е указал на поръчителя „Т.К.“ ООД да предяви иск за вземането си
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Това разпореждане е връчено на Ф. на 07.11.2014
г., видно от върнатия по делото екземпляр от съобщение до него. Ф. е предявил
иск на 03.12.2014 г. пред СГС.
По делото е приет Договор №
12/123/18.08.2011 г., сключен между Ф. и „Г.М“ ООД, по силата на който Ф.
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност
към земеделски и горски продукти по Програма за развитие на селските райони,
представляваща 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяване на проект № 12/123/00396/19.07.2010 г. Изплащането на помощта е обвързано с изпълнение
на задължението за извършване на инвестицията съобразно условията на договора.
Посочена е стойност на първоначално одобрена финансова помощ в размер на
1 484 100 лева., от които ползвателят има право на 20% авансово
плащане. Ползвателят се е задължил да
извърши инвестицията в срок от 24 месеца от подписване на договора. Според чл.
4.4. от договора, Ф. има право да откаже изплащане на
финансовата помощ, както и да поиска възстановяване на цялата сума по
полученото авансово плащане, заедно със законната лихва към него, когато
получателят не е извършил точно и в срок инвестицията или не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и приложимата Наредба № 18, укрил е факти или
заявката за плащане не е подадена в срок от един месец след изтичане на срока
за извършване на инвестицията и/или изискуемите документи за доказване
извършването на инвестицията не са представени и др. Неизпълнението на
задължения по договора или приложимата Наредба № 18 е предвидено като основание
за едностранно прекратяване на договора от Ф. – чл. 7.1.
С Анекс № 1/20.12.2011 г. са
изменени уговорки от основния договор, включително е уговорено, че авансовото
плащане ще бъде не 20%, а 50% от одобрената финансова помощ, като заявка за
изплащането му следва да бъде подадена най-късно три месеца от датата на
сключване на договора.
Представена е заявка за авансово
плащане от „Г.М“ ООД от 18.08.2011 г.
От разпечатка от системата
СЕБРА от дата 19.01.2012 г. се установява плащане от Разплащателна Агенция във
връзка с разходи „Селски райони“ в размер на 742 050 лева в полза на „Г.М“
ООД с основание за плащане 123СР111566082. Установява се и че превода е осъществен по сметка в „Ю.Б.“ АД от
обслужваща РА на ДФ „З.“, като вида плащане по СЕБРА е Текущи субсидии за
предприятия.
На 12.01.2012 г. между Ф. и
дружествата „И.“ ООД и „Т.К.“ ООД е сключен договор за поръчителство, с което
поръчителите са се задължили за безусловно и неотменимо изплащане на всяка сума
в размер до 816 255 лева, произтичаща от договор № 12/123/00396818.08.2011
г. Посочено е, че сумата обезпечава изпълнението на задължението по авансовото
плащане на главния длъжник – ползвател на помощ по договора.
Договорът за поръчителство е
подписан за Т.К. ООД от К.А., поставен е и печат на дружеството.Открито е
производство по оспорване автентичността на подписа му, но всъщност ответникът
не е оспорвал е истинността на документа, а само представителната власт но
подписалия го К.А..
На 14.10.2013 г. ДФ „З.“ е изпратил
нотариална покана до „Г.М“ ООД и двамата поръчители, като е заявил, че отказва
изплащането на финансовата помощ по процесния договор
и изисква възстановяването на цялата сума по полученото авансово плащане, като
прави и изявление за разваляне на договора с „Г.М“ ООД, тъй като получателят на
финансовата помощ не е подал заявка за окончателно плащане до 18.09.2013
г. Определен е 7-дневен срок за
доброволно възстановяване на авансово изплатените 742 050 лева, като е посочил,
че след изтичане на този срок ще предприеме принудителни действия, както и ще
начислява лихви. Видно от удостоверяването на нотариус А.Б., поканата е връчена
на служител на „Г.М“ ООД на 31.10.2013 г., а на „Т.К.“ ООД на 04.11.2013 г. по
реда на чл. 47 ГПК, тъй като след две посещения на връчителя
на адреса на дружеството, същото не е открито и няма достъп до канцеларията му,
поради което на 18.10.2013 г. е залепено уведомление.
Видно от доклад за нередност
57/15.11.2013 г. до Разплащателна агенция – България, ЦУ, отдел „Нередности и
лоши вземания“, такава е докладвана по отношение договора с „Г.М“ ООД –
неспазен срок за заявка за окончателно плащане по договор №
12/123/00396/18.08.2011 г. доклада е
посочено, че на 14.10.2013 г. е издадена Заповед № 03-РД/2650 за отказ за финансиране
от изпълнителния директор на ДФ „З.“. Посочено е още, че нередността е открита
на 14.10.2013 г. след извършена административна проверка.
По делото е изслушано
заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.Т., което не е оспорено от
страните. Вещото лице е дала заключение, след проверка на разплащанията в
електронната система СЕБРА, че по процесния договор
на „Г.М“ ООД са изплатени 742 050 лева на 19.01.2012 г., като същото
плащане е отразено в счетоводните записвания на Ф. в сметка 6443 „Изплатени
субсидии“. Изчислила е и дължимата лихва върху тази сума в периода 08.11.2013
г. – 28.04.2014 г. в размер на 35524.41 лева.
Представени са дружествени
документи на „Т.К.“ ООД – Дружествен договор, Протокол от ОС от 01.04.2011 г.,
образец от подпис на К.А. и др. видно от протокола на проведеното ОС като
управител на дружеството е избран К.А. Петров, след като дотогавашния управител
А.Х. е освободен.
Представена е молба от НАП до
ЧСИ М.Ц. за образуване на изпълнително дело против „Т.К.“ ООД за събиране
вземането на ДФ „З.“ по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2274/2014 г. на
РС – Враца.
Представен е и Акт за
установяване на частно държавно вземане от 25.03.2014 г., с който е установено
изискуемо вземане срещу „Т.К.“ ООД в размер на 742 050 лева – главница и
27 056.38 лева – законна лихва за периода 08.11.2013 г. до 18.03.2014 г. и
следващата се законна лихва, като главното вземане е по договор за поръчителство
с ДФ З. от 12.01.2012 г.
Представена е и молба на НАП
по т.д. № 28.03.2014 г., с която се прави искане по чл. 629, ал. 4 ТЗ за
присъединяване на кредитор в производството по несъстоятелност срещу „Г.М“ ООД, както и втора молба от
10.08.2015 г., с която НАП предявява посоченото вземане в производството по
несъстоятелност на „Г.М“ ООД. При справка в търговския регистър по партидата на
това дружество се установява, че производството по несъстоятелност е открито с
решение от 03.07.2014 г., обявено в търговския регистър на 04.07.2014 г.,
предявеното от НАП вземане е включено в списъка на приетите вземания и същият е
одобрен от съда с определение по чл. 692 ТЗ, обявено на 21.01.2016 г. Няма
данни за извършвано разпределение на събрани суми в производството.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Искът за вземането е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предмет на доказване в
настоящото производство е парично вземане на ищеца ДФ „З.“, произтичащо от развален
Договор за финансово подпомагане по
мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от програма
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като е налице съфинансиране и от националния бюджет. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането, същата да влезе в сила и издаденият в производството
по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул
– арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по
чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2274/2014 г. на ВрРС
против „Т.К.“ ООД изцяло съвпадат,
поради което посочените предпоставки за допустимост са на предявеният иск са
налице и същият е процесуално допустим.
По същество на спора съдът
намира следното:
За да бъде установено
съществуването на изискуемо парично вземане срещу „Т.К.“ ООД, в настоящото
производство ищецът следва да докаже, че е възникнало и съществуващо валидно
вземане срещу „Г.М“ ООД по процесния договор за
финансова помощ в претендирания размер и същото е
изискуемо; че е сключен валиден договор за поръчителство с ответника за
обезпечаване именно на това вземане и задължението на поръчителя е изискуемо;
че ищецът е предявил иск против главния длъжник в 6-месечен срок от настъпване
изискуемостта на главното вземане.
Настоящият състав намира, че
от събраните по делото доказателства се установи, че в полза на ищеца е
възникнало вземане срещу ползвателя на финансовата помощ за връщане на авансово платената сума в размер на 742 050
лева – такава е изплатена авансово в размер на 742 050 лева и е настъпил
юридическия факт на неизпълнение на установени с договора задължения, от който
е възникнало потестативното право на Ф. за разваляне
на договора и търсене на авансово платеното обратно, поради отпадане на
основанието за плащането му с обратна сила. Такава последица от неизпълнението
е предвидена и в чл.43, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 на Наредба № 18826.06.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“, издадена на основание
§ 35, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. По
установения ред Ф. е установил неизпълнение на сключения договор – неподаване
на искане за окончателно плащане в срок, което пък означава вероятно
неизпълнение на проекта, за който е отпусната финансовата помощ и възпрепятства
проверката на съответствието на използваната авансова помощ с проекта. По
делото не са събрани доказателства, че задълженията на получателя на
финансовата помощ по договора са изпълнени, нито има данни ползвателят да е
обжалвал прекратяването на помощта. ДФ „З.“ законосъобразно е упражнил потестативното си право да развали договора и да търси
обратно авансово платената сума. Установи се, че изявлението за отказ да се
предостави финансова помощ, изявлението за разваляне на договора и искането за
възстановяване на авансовата сума, е достигнало до „Г.М“ ООД на 31.10.2013 г., съотв. - че даденият срок за доброволно изпълнение е
изтекъл на 07.11.2013 г. и от следващия ден вземането е станало изискуемо. Установи
се още, че размерът на авансовата помощ
е 742 050 лева, както и че дължимата мораторна
лихва в периода 08.11.2013 г. до 28.04.2013 г. е точно 35 524.41 лева.
Във връзка с това вземане на
ищеца срещу получателя на помощта „Г.М“ ООД и доколкото съществуването му има
значение за отговорността на поръчителя, макар самото то да не е предмет на
иска, следва да бъде посочено следното:
Съгласно чл. 27, ал. 2 от приложимия Закон
за подпомагане на земеделски производители (ЗПЗП), за вземанията си от
физическите и юридическите лица, както и за недължимо платени и надплатени суми
по схеми и мерки за подпомагане, Ф. може да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират
от Националната агенция за приходите.
Според ал. 3 на същата норма,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
Чл. 27, ал. 4 ЗПЗП постановява, че алинея
3 не се прилага по отношение на подлежащи на възстановяване суми по отделни
схеми или мерки, изплатени от европейските фондове, които без лихвите не
надвишават левовата равностойност на 100 евро, а ал. 5 предвижда, че вземанията на Разплащателната агенция, които
възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се
събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор,
са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
Следователно, редът по чл. 27, ал. 2 ЗПЗП
– заявление по чл. 418 ГПК, се прилага само за частни държавни вземания.
С
Тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСК на ВАС по т. 1, а именно: "Какъв е
правният характер на актовете на органите на Разплащателна агенция - ДФ "З."
по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. на министъра на З.то и
горите и подлежат ли те на съдебно обжалване по АПК?", който е разрешен с
решение № 8 от 11.12.2015 г., в което е посочено, че актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция - Д.Ф. "З.",
по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат
на съдебен контрол по реда на АПК. Тази Наредба, както и Наредба № 18, е приета на основание §
35, ал. 2 от ЗПЗП и урежда идентични на настоящите отношения, но по друга мярка
на Програмата за развитие на селските райони. Следователно, приетото в
посоченото тълкувателно решение е приложимо и към настоящия случай. В
посочените в него чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 са предвидени
идентични правомощия на Разплащателната агенция като тези по чл. 43, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1 от Наредба № 18 (прекратяване на помощта, разваляне на договора и
искане за възстановяване на вече платеното по договора). Следователно, актът на
ДФ „З.“, с които се отказва предоставяне на финансова помощ и с които се
разваля договора и се иска връщане на авансово платени суми по договор за финансова
помощ е индивидуален административен
акт. В същото време, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК вземанията, възникнали
от администртивен акт за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани
от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, са публични държавни вземания, които, на основание чл. 163, ал. 3 ДОПК се
събират от публичните изпълнители, освен ако в закон не е предвидено друго.
Според чл. 164, ал. 1 ДОПК публичните вземания могат да се събират и чрез
присъединяване в открито производство по несъстоятелност.
При
прилагане разпоредбите на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК и чл. 163, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 4 ЗПЗП и съобразяване посоченото
тълкувателно решение, настоящият състав достига до извод, че вземането на ДФ „З.“
против „Г.М“ ООД за връщане на авансово платена финансова помощ е вземане за
неправомерно усвоени средства, съфинансирани от
Европейския земеделски фонд, възникнало от административен акт, поради което същото
е публично държавно вземане и следва да се събора от публичен изпълнител по
реда на ДОПК или в производството по несъстоятелност на „Г.М“ ООД. Чл. 27, ал.
4 вр. ал. 2 ЗПЗП също изрично сочи, че вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват от административен акт, се събират по
реда на ДОПК. Следователно, не е било допустимо това вземане да се събира по
реда на ГПК в заповедно производство, недопустим би бил и последващ
установителен иск за вземането, ако такъв беше
предявен.
Заповедното производство е
инициирано както срещу получателя на помощта, така и срещу един от поръчителите
– „Т.К.“ ООД, но установителният иск е предявен само
срещу поръчителя, поради което в настоящото производство следва да бъде
установено дали валидно е възникнало негово задължение по договор за
поръчителство, сключен за обезпечаване точно на посоченото задължение.
Вземането по договора за поръчителство вече попада в хипотезата на чл. 27, ал.
2 ЗПЗП, поради което заповедно производство е допустимо за принудителното му
събиране.
Макар и необичайно в
практиката, сключен е договор за поръчителство между ищеца и ответника, за
обезпечаване на публично държавно вземане. Задължението на поръчителя произтича
от самия договор за поръчителство и това задължение е да отговаря солидарно с
трето лице, за негово задължение към кредитора – съгласно чл. 138 ЗЗД,
с договора за поръчителство поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Задължението на поръчителя възниква
винаги от договор, съответно – същото е частноправно задължение, макар и
кредитор да е държавата. Липсва законова забрана за учредяване на частноправно
обезпечение на публично вземане.
За да бъде валиден договора
за поръчителство, освен общите предпоставки за валидност( писмена форма, която
е спазена), следва обезпеченото вземане да е действително, като допустимо е
поръчителство и за бъдещо, и за условно задължение – чл. 138, ал. 2 ЗЗД.
Посоченото предполага обезпеченото вземане да е ясно индивидуализирано или поне
достатъчно определяемо, включително по размер. Неяснотата или неопределеността
на задължението би довела до недействителност на поръчителството поради липса
на предмет. В конкретния случай е поето поръчителство „за изпълнение на задължението по авансовото плащане на главния
длъжник- ползвател на помощта по договор № 12/123/00396/18.08.2011 г.“,
като поръчителят ще изплати безусловно и неотменимо всяка сума в размер до
816 255 лева, произтичаща от посочения договор. Настоящият състав намира,
че така индивидуализираното задължение, което поръчителят обезпечава, всъщност
не сочи на конкретно задължение с определен обем и размер. При условията на
договора за финансова помощ не се установява получателят да има някакво
задължение по авансовото плащане. Задължението за авансово плащане е на Ф.. Получателят има задължение по договора,
срещу финансовата помощ, включително авансово платената й част, да извърши
инвестицията, за която помощта е отпусната.
Възможно е страните да са
имали предвид, че договорът за поръчителство обезпечава вземането на Ф. срещу
получателя на помощта за връщане на авансовото плащане, което вземане може да
възникне при неизпълнение на договора и неговото разваляне. Това вземане е
бъдещо, несигурно и възниква при условие, ч е договорът бъде развален от Ф.
поради неизпълнение. Липсва обаче изрично индивидуализирано вземане като бъдещо
и условно (ако възникне основание и при условие, че договорът бъде развален) - напротив, посочено е че обезпеченото вземане
произтича от договора, а не от прекратяването или развалянето му. Не може чрез
предположения да се изведе наличие на съгласие у поръчителя да обезпечи
задължението на получателя на помощта да върне получената на отпаднало
основание авансова сума. Тъй като липсва яснота относно вземането, което
поръчителят обезпечава, то не може да се приеме, че договорът обезпечава
вземането на Ф. за връщане на авансово платената сума при едностранно
прекратяване (разваляне) на договора. Нещо повече, липсва и действителен
договор за поръчителство. (така Решение № 52 от 10.09.2010 г. по т. д. № 63/2009 г., II
т. о. на ВКС). Ето защо, Ф. не доказа да има
вземане срещу „Т.К.“ ООД за това вземане в качеството му на поръчител.
За пълнота следва да бъде посочено, че не може да бъде споделено виждането на ответника, че вземането
е за вреди от неизпълнение – вземането е за връщане на даденото на отпаднало
основание, поради разваляне на договора.
Не може да бъде споделено и твърдението на ответника, че поръчителството
се е погасило поради непредявяване на иск против главния длъжник в период
по-дълъг от 6 месеца от възникване на вземането. Както бе посочено, в случая
имаме обезпечено публично държавно вземане, което не може да бъде предявено
чрез иск. Искът цели едно спорно право или правоотношение да бъде установено
със сила на пресъдено нещо и ищецът да се снабди с
изпълнителен титул. В случая изпълнителен титул би бил влезлият в сила индивидуален административен акт, с
който е установено публичното задължение, съобразно чл. 268, т. 1 АПК. Ето защо в случая, според настоящия състав,
следва Ф. да е предявил претенции против главния длъжник по реда на ДОПК чрез
предприемане действия на публичния изпълнител или чрез участие в производството
по несъстоятелност срещу главния длъжник в 6 месечен срок след влизане в сила
на индивидуалния административен акт, от който вземането произтича ( а не по
недопустимия за събирането му гражданскоправен ред по
чл. 418 ГПК). Най-ранното такова действие срещу „Г.М“ ООД е депозирането на
молба по чл. 629, ал. 4 ТЗ за присъединяване в производството по
несъстоятелност на дружеството-длъжник от 28.03.2014 г., която молба може да
бъде приравнена на искова молба. Тъй като на 08.11.2013 г. Ф. е имал изискуемо вземане за връщане на
авансово платеното, произтичащо от административен акт вземане, то към
29.04.2014 г., когато е депозирано заявлението по чл. 417 ГПК, срокът по чл.
147 ЗЗД не е изтекъл.
Неоснователно е възражението на ответника, че подписалият договора за
поръчителство не може да го задължава. Видно от представените в производството
писмени доказателства, касаещи избора на К.А. за управител, както и при справка
в търговския регистър, към момента на подписване на договора за поръчителство
същият е бил законен представител на дружеството-ответник, поради което е
изразявал валидно волята му. Законът не изисква като предпоставка за
действителност на договора предварително решение на ОС. Ако такова се изисква
според дружествените документи и управителят не го е взел предварително, то
това не би се отразило на действителността на сключената без решение на ОС
сделка, а е единствено би довела до възникване на отговорност за управителя
спрямо дружеството.
Изложеното обосновава извод,
че към датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.04.2014 г. ищецът не е имал срещу
ответника изискуемо вземане, присъдено със Заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 2274/2014 г. на ВрРС и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските: В настоящото
производство и при този изход от спора, ответникът има право на разноски,
съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива обаче нито са искани, нито се доказва да са
направени, поради което не следва да бъдат присъждани разноски на ответника.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
на Д.Ф. „З.“, гр. С., бул. „****“ № **,
предявен против „Т.К.“ ООД, ЕИК *********,
гр. С., район „*****“, ж.к. „***“, ул. „***“ № **, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде
признато за установено, че ДФ „З.“ има срещу „Т.К.“ ООД, в качеството му на
поръчител на „Г.М“ ООД, изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за поръчителство от
12.01.2012 г. с ответника във връзка с Договор № 12/123/000396/18.08.2011
г. за финансова помощ с „Г.М“ ООД, а именно: за сумата 742 040 (седемстотин
четиридесет и две хиляди и петдесет) лева – главница; сумата 35 524.41 лева
(тридесет и пет хиляди петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и една
стотинки) – лихва за периода 08.11.2013 г. до 28.04.2014 г., законната лихва от
29.04.2014 г. до пълното изплащане на главницата, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2274/2014 г. на ВрРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд - в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: