Определение по дело №4938/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4716
Дата: 29 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20191100604938
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……..

гр. София, 29 ноември 2019 г.

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 29 ноември 2019 г. закрито заседание в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Стефан МИЛЕВ

                                                                                           Павел ПАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 4938/19 г., намери за установено следното:

           

Защитникът на подс. Г.Д.Т. (адв. М.М.) е подал по реда на гл. ХХІІ, във връзка с чл. 249, ал.3 НПК частна жалба срещу протоколното Определение от 21.11.2019 г., с което Софийският районен съд (НО, 96 с.) е отказал да прекрати съдебното производство по н.о.х.д. 9257/19 г. и е приел, че в досъдебната фаза на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Твърди се, че неучастието на защитник по време на разследването, въпреки неграмотността на обв. Т., е ограничило като цяло правото му на защита в различни негови аспекти – да се запознае с материалите, да разбере процесуалните си права, да направи адекватни искания, бележки и възражения.

Определението е правилно.

СГС не намери основания за неговата отмяна.

Първата инстанция не е изложила собствени доводи защо приема като неоснователно искането за приложение на чл. 249, ал. 2 НПК, а е препратила директно към предходното произнасяне на СГС (по в.н.ч.д. № 4070/19 г., НО, V в.с.), което е приела за задължително и привнасящо „сила на пресъдено нещо“ относно този аспект на делото. И в това поредно частно производство въззивният съд не може да добави нищо повече и нищо различно от вече изложеното, защото невладеенето на български език (от какъвто дефицит се твърди, че обв. Т. е страдал) е само условно основание за задължителна защита (чл. 94, ал.1, т.4 НПК) и същото следва да се счита за отпаднало (чл. 94, ал.2 НПК) с изявлението на лицето, че не е желаело в досъдебното производство да участва адвокат (л.48, гръб от д.п.). Освен това, очевидно е, че в централната съдебна фаза защитник на подсъдимия вече е бил осигурен и именно той е направил искането за диференцирана процедура по чл. 371, т.2 НПК. 

При това положение, като е приел за неоснователно искането на адв. М.съдебното производство да бъде прекратено и е насрочил делото за разглеждане по реда на гл. 27 НПК, Районният съд е провел законосъобразно дължимото разпоредително заседание и е дал мотивиран отговор на всички въпроси по чл. 248, ал.1 НПК.

Ето защо, на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 21.11.2019 г. по н.о.х.д. 9257/19 г. на СРС  (НО, 96 с.) в частта му относно произнасянето по чл. 248    , ал.1, т.3 НПК.

           

Определението е окончателно.                                                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

ЧЛЕНОВЕ: