Р Е
Ш Е Н И Е № 731
гр. П., 19.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в
открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа гр. дело № 0025 по описа за 2019год.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – П.” АД гр. П.е подало
заявление, по което срещу ответника С.М.Л. е издадена заповед за изпълнение на
парично за следните суми: 339,22 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., 40,07 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
339,22 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
След постъпилото възражение в срока по чл.415 ГПК е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.П.на адрес ул.“***, за която ответникът не му заплатил дължимата се цена.
Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от закона
със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен с конкретни
съображения, че не е собственик или ползвател, а от там и потребител на
топлинна енергия за битови нужди за същия. Заявява, че не оспорва размерът на
исковите претенции за непогасените по давност периоди. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът С.М.Л. чрез пълномощника му адв.Б. В.признава, че стойностно доставената топлинна енергия до имота и обезщетението за
забава в месечните плащания са коректно изчислени и съответстват на исковата
претенция. Прави изявление за оттегляне на възражението срещу заповедта за
изпълнение за половината от процесните вземания, или до сумата от 169,01 лв. за
главница и до сумата от 20,04 лв. за обезщетение за забава.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето,
ч.гр.дело №8077/2018г. по описа на РС-П.е видно, че въз основа на заявление по
реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания,
ведно с разноските и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.
С възражение, подадено
в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил
вземането.
От приетите като писмени доказателства
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г.
Видно от приетия неоспорен по реда на
чл.193 ГПК договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 22.01.1991г. със същия въз основа на заповед на ОбНС М.М.В.Л. е закупил правото
на собственост върху апартамент №107 на
четвърти етаж в жилищна сграда –блок ***, вход Д, находящ
се в гр. ***.
От удостоверение за наследници с №000566/16.03.2011г., на Община П.се установява, че М.М.В.Л. е починал на 29.12.1998г. в гр. П., за което е
съставен акт за смърт №***., като същият е оставил ответника С.М.Л. и трето за
спора лице – К.М.Л., като негови низходящи от първа степен, за наследници по
закон.
По делото е безспорно,
че процесният имот е топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на ЕС,
присъдинена към топлопреносната мрежа; коректността на начина на извършване на
дялово разпределение и на дела за процесния недвижим имот за сградна
инсталация, отопление и битово горещо водоснабдяване; потребената за процесния
имот топлоенергия в посоченото от ищеца количество и стойност за исковия
период.
От представената от ищцовото дружество
справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена
топлинна енергия за процесния имот.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете
Предявените искове са с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК. С оглед на направеното
в проведеното на 10.04.2019г. открито съдебно заседание изявление
за частично оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение,
съдът намира, че производството по делото в частта по иска за сумата от 169,61
лв., представляваща ½ част от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. и за сумата от 20,04 лв.,
представляваща ½ част от обезщетението за забава за периода от 10.07.2016г.
до 07.11.2018г., е процесуално недопустимо поради липсата на правен интерес и
следва да бъде прекратено. Процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на
възражението. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, респ. 415, ал.
1 ГПК, оттеглянето на възражението следва да се депозира и да се изпрати на
съда, разглеждащ иска, който прилага последиците на чл. 416 ГПК /в този смисъл
са и мотивите към т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
т.д. № 4 по описа за 2013г. на ОСГКТ на ВКС на Република България/.
По основателността на исковете в
останалата им част, съдът намира следното:
Съгласно чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия.
Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия.
Между страните не се
спори, че имотът, за който са начислени сумите, се намира в сграда в режим на
етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа.
По делото от приетите неоспорени
по реда на чл.193 ГПК договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение
за наследници се установи, че ответникът притежава по наследство ½ ид.ч.
от правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена от ответника. За отговор на този
въпрос съдът съобрази извода си за притежаваните от ответника права в
съсобствеността и разпоредбата на чл. 30 ЗС, при което намира, че отговорността на ответника е за 1/2 част от
сумите, доколкото ищецът не твърди наличието на законово или договорно
основание за солидарност с другите съсобственици, а всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на дела си в
съсобствеността.
За ½ част от начислените за процесния период суми, обаче,
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, поради оттегляне на
възражението от ответника в откритото съдебно заседание. Ето защо, предявените
искове за оставащата ½ част от вземанията за главница и обезщетение за
забава подлежат на отхвърляне.
По разноските:
По
общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея
иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от
страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната
правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч.гр.д. №
3/2012 г. на ВКС, I г.о.
В случая поцесуалната недопустимост на
производството по делото в частта, в която ответникът оттегля възражението си
срещу издадената заповед за изпълнение, се дължи на противоправното поведение
на втория, който е дал повод за завеждане на иска. Ето защо, ответникът следва
да носи отговорност за половината от направените от ищеца разноски в
заповедното производство и в исковия процес. Ищецът е направил разноски в
размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното, и 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, като половината от тези разноски му се
следват от ищеца.
Ответникът също има право на
половината от направените от него разноски в заповедното и исковото
производство с оглед на извода за неоснователност на предявения иск за ½
част от исковата претенция. Същият е представил доказателства за платен
адвокатски хонорар от 300 лв. по гр.д. № 8077/2018г. и 200 лв. в настоящето
производство.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№25/2019г. по описа на Районен съд П.В ЧАСТТА по предявените от
„Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК ********* срещу С.М.Л., с ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за сумата от 169,61 лв., представляваща
½ част от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
на адрес ул.*** и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 20,04 лв., представляваща
½ част от обезщетението за забава за периода от 10.07.2016г. до
07.11.2018г., КАТО процесуално недопустимо.
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед
№6005/19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по гр.д. № 8077/2018г. по описа на Районен съд-П., за влязла в законна сила В ЧАСТТА Й до сумата от 169,61 лв., представляваща
½ част от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
на адрес ул.*** и до сумата от 20,04
лв., представляваща ½ част от обезщетението за забава за периода от
10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация – П.”
АД гр. С.М.Л., с ЕГН: **********, че същият дължи на ищцовото дружество основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 169,61 лв., представляваща
½ част от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.за топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
на адрес ул.*** и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 20,04 лв., представляваща
½ част от обезщетението за забава за периода от 10.07.2016г. до
07.11.2018г., за които вземания е издадена Заповед №6005/19.11.2018г. за ипълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 8077/2018г. по описа на Районен
съд-П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК С.М.Л., с ЕГН: ********** ******с ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК ********* сумата от 37,50
лв за разноски в заповедното производство и сумата от 62,50 лв. за разноските в настоящето производство. .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация – П.” АД гр. П., ЕИК ********* да
заплати на С.М.Л., с ЕГН: **********
сумата от 150 лв. за разноски заповедното производство и
сумата от 100 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: