О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7554 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Д.З.“ АД по изпълнително дело №20199240400544 на ЧСИ Г.К.с рег. №924
от РКЧСИ, срещу постановление за определяне на разноските,
обективирано в покана за доброволно изпълнение от 13.05.2019 г., с което са
определени разноските по изп. дело. Намира, че изпълнителното дело не
представлява правна или фактическа сложност, тъй като единственото действие на
взискателя в производството е било депозирането на молбата за образуване, без
допълнителни искания за насочване на изпълнението към определено имущество.
Твърди, че поради характера на дейността си задълженията му към кредиторите му
са обезпечени. Моли съда да намали размера на претендирания адвокатски хонорар и
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело В.К.Т.е
подал възражение в законовия срок, в което изразява становище, че му се дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение за образуване, както и за защита и
съдействие. Твърди, че освен искане за образуване на изпълнителното
производство е посочил в първоначалната си молба и изпълнителен способ за
удовлетворяване на вземането му.
Частен съдебен изпълнител Г.К.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че взискателят е направил в
молбата за образуване и искане за проучване на имуществото на длъжника, поради
което претендирания адвокатски хонорар е съобразен с действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Взискателят В.К.Т.е сезирала на
10.05.2019 г. ЧСИ Г.К.с рег. №924 от РКЧСИ с молба за образуване на
изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2019 г.,
издаден от САС, ГО, 8 състав, по гр.д. №3945/2018 г., срещу „Д.З.“ АД за
събиране на парично вземане в размер на 20 000,00
лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.08.2015 г. до изплащането и.
Взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да извърши цялостно проучване на имуществото на длъжника и да наложи
запор на банковите сметки на длъжника и всички други негови вземания.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
ЧСИ е образувал изпълнително дело под №544/2019 г. и е изпратил покана за доброволно изпълнение,
получена от длъжника на 14.05.2019 г. На 17.05.2019 г.
жалбоподателят е депозирал жалба срещу разноските по изпълнението за
адвокатското възнаграждение, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е преждевременно депозирана по
реда на чл.435 и сл. ГПК. Жалбоподателят оспорва в настоящото производство
размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
които са претендирани от взискателя за първи път с молбата за образуване на
изпълнителното производство. В него намират приложение правилата, уредени за
общия исков процес в чл.78 ал.5 ГПК, а именно, че длъжникът има право да
възрази срещу адвокатския хонорар, ако счита, че е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът в този случай може
по направеното искане да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Това искане
обаче следва да се релевира пред съдебния изпълнител по реда на чл.248 ГПК,
като едва след произнасяне на компетентния орган (в исковото производство това
е съдът, а в изпълнителното – съдебният изпълнител) по направеното възражение
за редуциране на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, длъжникът ще
има възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител за определяне на
разноските. Тъй като в настоящия случай не е налице произнасяне от ЧСИ Г.К.с
изричен писмен акт, то съдът не е компетентен да разгледа жалбата на длъжника.
Такава би била допустима, ако бъде отправена към съда едва след адресиране на
възражението към ЧСИ и произнасяне му по него.
Доколкото разглеждането на възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се извършва с акт на органа по
изпълнението, делото следва да се върне на ЧСИ Галин Костов, рег.№924 при КЧСИ,
с район на действие СГС, с указания да се произнесе по искането на длъжника,
тъй като се установи, че са налице законовите предпоставки за това.
Воден
от гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №7554/2019 г. по описа на СГС, ГО,
ІІ-Д състав.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Галин Костов, рег. №924 от РКЧСИ, с район на действие СГС, с
указания за извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.