и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 18/07.02.2008 г., постановена по НОХД № 9/2008 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимият Шенол Бейсим Ариф от гр.Момчилград, за виновен в това, че на 04.10.2007 г. в гр.Момчилград, държал без надлежно разрешение по Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите, наркотични вещества с висока степен на риск – марихуана с нетно тегло 0.6014 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.95%, на стойност 3.60 лева и марихуана с нетно тегло 52.1005 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.44%, на стойност 312.60 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и “глоба” в размер на 2000 лева. Със същата присъда посъдимият е признат за виновен в това, че 04.10.2007 г. в гр.Момчилград е отглеждал растения от рода на конопа – 6 растения марихуана в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл.354в, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и “глоба” в размер на 400 лева, като е признал подсъдимия Шенол Ариф за невинен по предявеното му обвинение по чл.354в, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален „общ” режим на изтърпяване и “глоба” в размер на 2000 лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК, във вр. с чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – 0.5014 гр. марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.95% и 52.00 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2.44%. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Шенол Бейсим Ариф от гр.Момчилград, който я обжалва с единственото искане същата да бъде отменена и делото да бъде върнато на прокурора, тъй като бил регистриран в ДПБ – гр.Кърджали, заради психично разстройство, но въпреки това по делото не била извършена съдебно-психиатрична експертиза, която след като го освидетелствува да даде заключение дали към момента на извършване на престъплението е бил вменяем и дали е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и дали след извършване на деянието не е изпадал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Моли да бъде назначена посочената експертиза. Прилага епикриза, изх. №1134/2006 г. изд. от ДПБ-гр.Кърджали, първо мъжко отделение. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си, като заявява, че и наложеното му наказание е голямо и моли да бъде намалено. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд, като законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и събраните нови такива на въззивното следствие, а именно – епикриза на подсъдимия, изх. №1134/2006 г. изд. от ДПБ-гр.Кърджали, първо мъжко отделение и заключение по извършена съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка: На 04.10.2007 година в РПУ-Момчилград било получено анонимно телефонно обаждане, че подсъдимия Шенол Ариф съхранявал в дома си наркотични вещества. Същия ден били извършени процесуални действия – обиск на подсъдимия и претърсване и изземване от домът му находящ се в гр.Момчилград, ул.”Чучулига” №10. При извършения обиск на подсъдимия в левия джоб на панталона му била намерена и иззета 1 бр. саморъчно направена цигара с дължина около 8 см. При извършения полеви наркотест на сухата листна маса от откритата циÒара, с тестер D4D същият се оцветил в характерния за марихуаната цвят. При извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия - къща находяща се в гр.Момчилград, ул."Чучулига" №10, както и в двора и прилежащите постройки на различни места били намерени и иззети - зелено храстовидно растение с множество разклонения и височина около 1,55 метра засадено в земята и отговарящо по описание на марихуана; в малка полиетиленова оранжерия в двора с размери 50 см/60 см/50см били намерени и иззети 2 бр.саксии от отрязани по средата пластмасови бутилки, в които били засадени по 1 бр.млади зелени растения по вид отговарящи на марихуана; в друга саксия в двора било намерено и иззето засадено младо зелено растение отговарящо по описание също на марихуана; до ъгъла на югоизточната част на къщата върху клони бил открит и иззет полуизсъхнал стрък с дължина 30 см. и диаметър 1,5 см, с полусуха листна маса отговарящ по описание на марихуана; в помощна постройка /сайвант/ в западната част на къщата била открита и иззета зелена полусуха листна маса; в домът на прозорец на втората стая от ляво на втория етаж били открити и иззети две пластмасови чаши ползвани за саксии със засети в тях по едно младо зелено растение, което при извършен полеви наркотест с тестер D4D, последният се е оцветил в цвета отговарящ на марихуана. След обиране на зелената листна маса и плодните връхчета от гореописаните растения, същите са били изсушени и заедно с откритата у подсъдимия цигара, съответно обозначени като обект 1/цигара/ и обект 2/суха зелена листна маса/ по надлежния от закона ред били изпратени за физикохимична експертиза. От заключението на извършената от вещото лице инж.Николай Колев - експерт химик в ОДП-Ст.Загора, физикохимическа експертиза, се установява, че изследваните обекти 1 и 2 представляват марихуана със съдържание на тетрахидроканабинол съответно 0,95 % и 2,44 %. Нетното тегло на обекти 1 и 2 преди анализ е било съответно: 0,6014 грама и 52,1005 грама. Теглото на същите обекти след анализа: 0,5014 грама и 52,00 грама. Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като е включен в Приложение №1 към закона, разстенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина. От заключението на извършената на въззивното съдебно следствие тройна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза се установява, че подсъдимият Шенол Бейсим Ариф към момента на извършване на деянието – 04.10.2007 г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и няма данни след извършване на деянието и до настоящия момент, същият да е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията, за които е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подс.Шенол Бейсим Ариф е автор на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават пълните самопризнания на подсъдимия и всички останали гласни, писмени и веществени доказателства, които са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги въприема изцяло и не е необходимо да ги анализира подробно. Напълно обосновани са изводите на решаващия съд, че държейки в себе си и дома си наркотично вещество с висока степен на риск – марихуана /подробно установено и описани като количество и съдържание на активния наркотично действащ компонент/, без съответно надлежно законово разрешение за това, подсъдимият Шенол Ариф е осъществил престъпния състав по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което и е признат за виновен, като направения от съда анализ за обективините признаци на деянието се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че и второто обвинение повдигнато на подсъдимия – отглеждането на растения от рода на конопа в нарушение на установените законови правила, осъществяващо състава на чл.354в, ал.1 от НК, е напълно доказано, но предвид малкото количество на отглежданите растения, а именно 6 броя, случаят следва да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на чл.354в, ал.5 във вр. с ал.1 от НК. Количеството отглеждани растения безспорно определят степента на обществена опасност на конкретното деяние като силно занижена в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. С оглед на изложеното правилен и законосъобразен е крайният извод на районния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354в, ал.5 във вр. с ал.1 от НК, за което е признат за виновен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.354в, ал.1 от НК. От субективна страна и двете деяния са извършени при форма на вината пряк умисъл, обективиран в поведението на подсъдимият, който е съзнавал общественоопасния характер на деянията и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанията за двете извършени от жалбодателя Ариф престъпления, първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянията, така и обществената опасност на дееца. Съдът е определил наказания при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказания и за двете деяние към минималния предвиден в текста размер, а именно за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и за престъплението по чл.354в, ал.5 във вр. с ал.1 от НК – „лишаване от свобода” за срок от 4/четири/ месеца и глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева. Правилно след като е определил наказания за всяко от престъпленията, съдът е приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и е определил едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду наложените - „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Също така правилно е преценено, че предвид ефективното осъждане на подсъдимия с влязла в сила присъда на 25.06.2003 г. по НОХД № 81/03 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и наказанието наложено по процесното дело също следва да се изтърпи ефективно при първоначалният „общ” режим. Определените наказания по вид и размер напълно съответстват на тежеста на извършените от подсъдимия Ариф деяния и биха оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Или така определените наказания са справедливи, защото съответстват на законовите критерии за правилна индивидуализация и лип±ват основания за проява на по-голямо снизхождение. С оглед заключението на извършената по делото съдебнопсихиатрична-психологична експертиза, от която безспорно се установи, че към момента на извършване на деянието – 04.10.2007 г. подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и няма данни след извършване на деянието и до настоящия момент, същият да е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта, се явяват неоснователни доводите изложени във въззивната жалба, че поради психично заболяване подсъдимият бил невменяем, което обстоятелство опорочавало постановената от районният съд присъда. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Предвид изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Кърджали направените по делото разноски за вещи лица в размер на 195 лева. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/07.02.2008 г., постановена по НОХД № 9/2008 по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА подсъдимият Шенол Бейсим Ариф от гр.Момчилград, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд Кърджали направените деловодни разноски в размер на 195.00 лева. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |