Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 13.05.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският
окръжен съд,трети въззивен наказателен
състав
в открито
съдебно заседание на осми май през 2019г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Мл.с.
СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия КАЛОЯН ГЕРГОВ
ВЧНД № 310
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивното производство е образувано по жалба
на Й. Й.Г. с ЕГН **********,***, подадена срещу Определение № 213 от 18.03.2019
г., постановено по НЧХД № 446/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен,с което
на основание чл.250,ал.1,т.1 вр. с чл.24,ал.4,т.2 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото поради недопустимост на тъжбата.
В жалбата по същество се твърди,че РС-Плевен
неправилно е прекратил наказателното производство по делото с оглед липсата на
внесена държавна такса, пренебрегвайки обстоятелството,че тъжителя И.Г. е
инвалид и като такъв съгласно чл.5,б.“о“ от ЗДТ следва да бъде освободен от
такава въз основа на ЕР № 265/21.04.2017г. на НЕЛК-София.Допълва се още,че
същия не разполага и с необходимите за заплащането `и доходи. По-нататък се навеждат
доводи,че в тъжбата и в допълнителното уточнение по нея са посочени известните
адреси на подсъдимата Т.Г. като съдът е могъл в случай,че същата не бъде
открита на посочените адреси, служебно да установи нейното
местонахождение,респективно изиска документите на които И.Г. се е позовал с
оглед невъзможността същия да се снабди с техни преписи.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател се явява
лично като ангажира писмени доказателства и поддържа по същество обективираните
в жалбата доводи.
Ответникът по въззивната жалба – Т.Д.Г. редовно
призована не се явява и не ангажира становище по предмета на делото.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид
оплакванията, съдържащи се в жалбата и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното :
Жалбата
е подаден от надлежно легитимирана страна и в срок, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
РС-Плевен, за да прекрати наказателното
производство е приел,че в указания от него срок възприетите нередовности на
тъжбата – липсата на данни за самоличността на предаденото на съд лице и точен
адрес за призоваването му,както и представяне на документ за внесена държавна
такса не са отстранени.Тези аргументи не се споделят от въззивния състав.Тъжителят
е посочил в тъжбата си трите имена на лицето,спрямо което е инициирал
наказателно преследване от частен характер,както и два адреса за
призоваване,включая и мобилен телефон,а в допълнението към нея,изготвено въз
основа на дадените му от съда указания, и адрес в гр.Харманли,бул.“*****, №*****.
Видно от приложения по делото отрязък от съобщение – л.21 от НЧХД № 446/2019г. Т.Г.
е получила препис от същото чрез свой родственик,който се е съгласил да го
приеме,т.е. налице е адрес за призоваване,който и първо-инстанционният съд е
приел за редовен за осъществяване на необходимата по делото
кореспонденция,което е в противоречие с направените от него в атакуваното
определе-ние изводи.Впрочем, ако РС-Плевен е имал съмнения относно адреса, на
който е следвало да призове ответното по тъжбата лице,то същия е следвало да
изиска служебно необходимите му данни като отчете допълнително,че тъжителя е
ограничен в тази си възможност в предвид настоящото му местонахождение.
По втория пункт на атакуваното
определение съдът намира,че изводите на РС-Плевен се базират на неправилно
тълкуване на закона и по същество възпроизвеждат Определение №582 от
18.12.2015г. на КОС по ВЧНД № 451/2015г.,които съображения обаче не се споделят
от мнозинството на настоящия съдебен състав.
Съображенията за това са следните.Въпросът с таксите по
наказателни дела от общ и частен характер не е уреден в НПК,както и този за
освобождаването на страни от тяхното заплащане.Регламент обаче има и той следва
да бъде търсен в Закона за държавните такси,Дв.бр.104/51г., изм.Дв., бр.17/
2018г.,където изрично е записано в чл.5,б.“о“,че лицата с увреждания се
освобождават от държавни такси.Налице е изключение от общия принцип прогласен
от Конституцията за общодължимост на таксите от гражданите и юридическите лица,който
е съобразен с особено качество на задълженото лице - неговата инвалидизация -
без то да поставя ограничения дали същото е приложимо по определен тип дела. Впрочем
в сравнителен аспект ЗДТ разширява приложеното поле на чл.83,ал.1 от ГПК и
обстоятелството,че липсва припокриване на хипотезите не е основание на
правоимащите лица да бъде отказано консумирането на установено със закон
данъчно облекчение.Последното е така защото специалния закон е ЗДТ и не се
набелязва колизия по материя с кодифициращия акт,така щото да се прави нарочно
тълкуване. Искането на молителя за освобождаване от държавна такса поради липса
на доходи направено в молбата му - декларация от 8.03.2019г. на фона на
гореизложеното е безпредметно да бъде обсъждано.Тук следва да се допълни,че
молителя не е удостоверил претендираното от него качество, мотивирало го да
поиска освобождаване от държавна такса,но същия е посочил основанието,което му
дава правото да претендира същото,а именно ЕР № 265/21.04.2017г. на
НЕЛК-София,което е могло служебно да бъде проверено от първоинстационния съд,респективно
същия го изиска от тъжителя.Представянето му пред въззивната инстанция всъщност
решава и този доказателствен дефицит поставен на вниманието на съдилищата.
При съобразяване на горното атакуваното
определение се явява незаконосъобразно,а делото следва да се върне на РС-Плевен
за възобновяване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание
чл. 345 от НПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Определение № 213 от 18.03.2019 г., постановено по НЧХД № 446/2019
г. по описа на Районен съд-гр.Плевен и ВРЪЩА
делото на същия докладчик при
Районен съд – гр.Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2. /О.М./