РЕШЕНИЕ
23.03.2022
гр.Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. 62 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 гпк.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „ОББ”АД, с ЕИК: *********, клон Враца, чрез юрк. Т.Л., срещу П.Д.И., с ЕГН: **********. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №240/2020 година по описа на БРС.
Ищците в производството твърдят, че по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 07.12.2006 г., сключен с ответницата- кредитополучател, кредиторът “Обединена Българска Банка” АД предоставил банков кредит в размер на 18 000.00 лева (осемнадесет хиляди лева), с краен срок за издължаване - 27.12.2026 г.
С Допълнително споразумение № 1 от 13.05.2010 г., към договора за кредит били договорени облекчени условия за издължаване, като бил изменен погасителният план и крайният срок за издължаване на кредита бил удължен до 27.12.2029 г.
Поради неплащане в срок от страна на длъжника на 87 дължими месечни погасителни вноски и на основание чл. 18 от Договора за кредит, последният бил обявен от банката за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост била обявена на длъжника лично на 03.06.2020 година и произвела действие след изтичане на четиринадесетдневен срок, а именно на 18.06.2020 година.
В исковата молба се твърди още, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 07.12.2006 г. длъжникът дължи и направените от банката разноски за подновяване на учредената за обезпечение на кредита ипотека.
„Обединена българска банка“ АД депозирала в Районен съд - Берковица заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, като поисканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист били издадени по ч.гр.дело № 240/2020 г. по описа на PC
- Берковица и въз основа на изпълнителния лист банката се присъединила като кредитор по вече образувано от друг кредитор изпълнително дело № 20147220400924.
На 07.12.2020 г. ответницата П.Д.И. подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за Банката възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на паричното вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 07.12.2006 г., а именно: неиздължена главница в размер на 15 115.65 лева (петнадесет хиляди сто и петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки); договорни лихви за периода от 27.03.2013 г. до 17.06.2020 г. вкл.: 15 156.15 лева (петнадесет хиляди сто петдесет и шест лева и петнадесет стотинки); наказателни лихви, представляващи обезщетение за забава за периода от 27 03.2013 г. до 17.06.2020 г. вкл. - 1 617.61 лева (хиляда шестстотин и седемнадесет лева и шестдесет и една стотинки); обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 18.06.2020 г. до
22.06.2020 г. вкл. - 20.99 лева (двадесет лева и деветдесет и девет стотинки); просрочени такси за подновяване на ипотека по чл. 11 от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 07.12.2006 г. - 158.86 лева (сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), законна лихва, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 240 по описа на PC - Берковица за 2020 година. Претендира и направените в настоящото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.И. *** взема становище по предявения иск. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът вече бил провел неуспешно такъв установителен иск. В случай, че съдът приеме за допустим предявения иск, счита същия за неоснователен по изложени в отговора съображения. Прави възражение за изтекла обща погасителна давност по отношение на главницата. Претендира заплащане на разноски в производството.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Л., която поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени в цялост и претендира разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От същата е постъпило становище, с което заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие.
По делото са приети писмени доказателства. Изготвено е и прието заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 07.12.2006 г. между страните е сключен договор за предоставяне на банков кредит за ремонт и строителство, по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 18 000 лв., задълженията по който се издължават на 240 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за обслужване и управление, считано от 27.01.2007 година, на 27-мо число на месеца. Договорен е годишен лихвен процент от 9.25 %, като за първата година от действието на договора главницата по кредита се олихвява с промоционален лихвен процент в размер на 2,5 % годишно. Олихвяването се извършва ежемесечно. Банката има право едностранно да променя годишния лихвен процент. При забава плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми по главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент за редовна главница. При друго неизпълнение от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта. Крайният срок за издължаване на кредита е 27.12.2026 г.
С Допълнително споразумение № 1 от 13.05.2010 г. към договора за кредит е изменен погасителният план и крайният срок за издължаване на кредита е удължен до 27.12.2029 г.
В чл. 18 от Договора е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучатеят да бъде уведомяван. Същата клауза е предвидена и в подписания от страните анекс към договора от 13.05.2010 г.
Видно от представеното копие на Нотариален акт № 33, том VI, per. № 6625, дело № 631 от 2006 г. на нотариус Рейна Стефанова, кредитът е обезпечен с учредена в полза на кредитодателя ипотека върху собствен недвижим имот на ответницата.
От представената справка от Имотен регистър се установява, че преди изтичане на срока, ипотеката е подновена от кредитодателя.
По делото е изслушана специализирана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда. Вещото лице е установило, че кредиторът е превел сумата от 18 000 лева на 13.12.2006 година по сметка с титуляр П.Д.И.. За периода 13.12.2006 - 27.01.2007 г. ответницата е усвоила напълно сумата по кредита.
Към датата на предсрочната изискуемост- 18.06.2020 г., както и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 23.06.2020 г. са просрочени 87 бр. погасителни вноски. Това са вноските с падежи за периода 27.03.2013 г. - 27.05.2020 г. Според заключението към датата на Заявлението по чл. 417 ГПК ответникът дължи главница - 15 115, 65 лв.; договорна лихва - 15 156,12 лв.; наказателна лихва - 1659, 04 лв.; такса - 158, 86 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, an. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 240/2020 г. по описа на Районен съд - Берковица. Съдът намира, че в случая не е налице отрицателна процесуална предпоставка - сила на пресъдено нещо, доколкото разгледаните искове пред Окръжен съд - Враца са отхвърлени с мотива за необявена на длъжника предсрочна изискуемост на процесния кредит, съответно издадената тогава Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не са влезли в сила. Обявената впоследствие предсрочна изискуемост се явява нововъзникнал между страните факт, обуславящ допустимост на настоящия процес.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната е обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.
По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/201 Зг. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК - В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
По делото са ангажирани писмени доказателства за надлежното обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, което уведомление е връчено лично на ответника и е произвело действие след изтичане на четиринадесетдневен срок, а именно на 18.06.2020 година. Изявлението на банката е връчено редовно, преди подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК.
Неоснователно се явява възражението на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на главницата. При договора за кредит срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума започва да тече срокът на погасителната давност, т.е. в случая от момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 18.06.2020 г. Това е датата, към която са били изпълнени всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че процесният кредит е станал предсрочно изискуем. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, постановява, че давността за всяко вземане - главно или акцесорно започва да тече от деня, в който то е станало изискуемо. В процесния случай кредитът е обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем на 18.06.2020 г. заедно с лихвите на основание чл. 18 от Договора за кредит и следователно от тази дата са започвали да текат и давностните срокове - по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на главницата и по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за погасяване на лихвите - договорни и наказателни.
Плащането на части на едно отначало определено цяло задължение не е тъждествено на "периодично плащане". С разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД е разписано, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на кредира на вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични плащания, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл Решение № 28/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о./
По отношение на процесното вземане е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от момента, в който вземането стане изискуемо, а това в настоящия случай е 18.06.2020 г., когато банковия кредит е надлежно обявен за предсрочно изискуем. От горното следва, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК произтичащото от договора вземане не е било погасено по давност.
Според приетата в хода на съдебното производство експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, към датата на предсрочната изискуемост - 18.06.2020 г., както и към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 23.06.2020 г. са просрочени 87 бр. погасителни вноски. Това са вноските с падежи за периода 27.03.2013 г. - 27.05.2020 г. Според заключението към датата на Заявлението по чл. 417 ГПК ответникът дължи главница - 15 115, 65 лв.; договорна лихва - 15 156,12 лв.; наказателна лихва
- 1659, 04 лв.; такса - 158, 86 лв.
Предвид достигнатия извод от съда, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника и при съобразяване липсата на доказателства за извършени плащания от страна на ответника след това, следва изводът за основателност на исковата претенция в пълен размер.
По отношение на претендираното обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 18.06.2020 г. до 22.06.2020 г. вкл. в размер на 20.99 лева, съдът намира, че същото е дължимо по следните съображения:
В Решение № 90 от 12.07.2018 г. по т.д. № 997/2017 г., Т. К., II Т. О. на ВКС е разяснено, че е допустим иск по реда на чл. 422 ГПК за акцесорно вземане за обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение в размер на законната лихва за период, предшестващ подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, ако основанието на това вземане и размерът му са посочени в документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за него е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в срок до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят е банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ - юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, а не представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 от същия закон, легалната дефиниция на която е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите, изброени в т. 1, 2 и 3. Анализът на актуалната нормативна уредба води до извод, че след отмяната на извънредното положение е въведено ограничение за начисляване на лихви за забава само на длъжници по договори за кредит, предоставени от финансови институции по чл. 3 от ЗКИ, сред които не е включен ищецът "ОББ" АД.
Предвид гореизложеното, предявените установителни претенции следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в общ размер 1191.39 лв., от които
641.39 лв. държавна такса, възнаграждение за вещо лице 400.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение 150.00 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на Заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр. д. № 240/2020 г. по описа на Районен съд
- Берковица, разноски в размер на 641,39 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение - 150.00 лв., общо - 791,39 лв.
Така мотивиран съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК в отношенията между страните, че ответникът П.Д.И., с ЕГН: **********, дължи на ищеца „ОББ”АД, с ЕИК: *********, клон Враца, следните суми, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 07.12.2006 г., а именно: неиздължена главница в размер на 15 115.65 лева (петнадесет хиляди сто и петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки); договорни лихви за периода от 27.03.2013 г. до 17.06.2020 г. вкл.: 15 156.15 лева (петнадесет хиляди сто петдесет и шест лева и петнадесет стотинки); наказателни лихви, представляващи обезщетение за забава за периода от 27 03.2013 г. до
17.06.2020 г. вкл. - 1 617.61 лева (хиляда шестстотин и седемнадесет лева и шестдесет и една стотинки); обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 18.06.2020 г. до 22.06.2020 г. вкл. - 20.99 лева (двадесет лева и деветдесет и девет стотинки); просрочени такси за подновяване на ипотека - 158.86 лева (сто петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), ведно със законна лихва, считано от 23.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 240 по описа на PC - Берковица за 2020 година.
ОСЪЖДА П.Д.И., с ЕГН: **********, да заплати на ищеца „ОББ”АД, с ЕИК: *********, клон Враца, сумата от
1191.39 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, както и сумата от 791,39 лв., представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: