О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. София, 11.03.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ състав, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 15853 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. вр. 248 ГПК.
С решение № 577 от 22.01.2020 г. по частно гр. дело № 15853/2019 г. е отменено по жалба на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, разпореждане на частен съдебен изпълнител В.М.от 08.11.2019 г.
по изп. дело № 20198600401913, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени приетите с изготвена сметка от 04.11.2019 г.
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, както и такива за
начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, както следва : за сумата над 200,00
лв. до 378,82 лв. присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита; за сумата над 218,36 до 235,43 лв., съставляваща
начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, като приетите разноски в изпълнителния процес,
които са възложени в тежест на длъжника по изпълнението - „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******
по образуваното изпълнително дело № 20198530400526 са намалени, както следва :
за адвокатско възнаграждение на взискателя М.А.Я.до сумата от 200,00 лв.; и за
начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ до сумата от 218,36 лв., а така
също взискателя - М.А.Я., с ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал.
1 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер от 123,00 лева – разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 248 ГПК от взискателя в изпълнението и
ответник по жалбата М.А.Я., чрез пълномощника му – адвокат Х., е постъпила
молба съдът да ревизира произнасянето си по отговорността за разноските, като
не присъжда разноски в негова тежест, тъй като предметът на производството бил
законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, за което дружеството
не носело отговорност. Ако все пак от разглеждащия молбата съд бъде възприето
обратното, то се настоява възложените в тежест на частния жалбоподател разноски
да бъдат променени, като от тях се извадят разходите направени за заплащане на
такси по ТТР към ЗЧСИ по повод изготвяне и връчване на преписи от жалбата и
препис от изпълнителното дело. Аргументира се, че това не съставляват държавни
такси, а таки които се заплащат в полза на съдебния изпълнител, като редът за
тяхното възстановяване е този по чл. 441 ГПК, защото понасянето им по своята
същност представлява претърпени вреди от действия на съдебния изпълнител, които
са били отменени по надлежния за това ред. Освен това в жалбата нямало изрично
формулиране за присъждане на подобни такси, а само за държавната такса и
възнаграждението за юрисконсулт.
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, не изразява становище.
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е процесуално допустима – подадена в срок и от активно легитимирана
страна, представила списък на разноските по чл. 80 ГПК до приключване на
производството по разглеждане на жалбата, макар наличието на такъв да е без
значение за допустимостта на молбата, с която се претендира изменение на
решението, в частта на присъдените в полза на другата страна разноски.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството по осъществяване на съдебен контрол
върху действията на съдебните изпълнители е съдебно производство, завършващо
със съответен акт, в което на общо основание се разрешава въпроса с
отговорността за разноските, направени за провеждането му. Действително негов
предмет е преценка на процесуалната законосъобразност на актовете на съдебния
изпълнител, но последният не е страна в производството, а отговорността за разноските
се понася само от страните. Ако жалбата е основателна разноски по общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК се присъждат в полза на жалбоподателя, без
значение на ролята му в изпълнителното производство (взискател, длъжник, трето
лице), съответно при неоснователност на жалбата, разноските се понасят от
жалбоподателя, инициирал производството, който дължи възмездяването и на тези,
сторени от насрещната страна. В случая е налице именно първата хипотеза –
жалбата е уважена изцяло и разноските са възложени в тежест на ответника по нея
– М.А., който е ангажирал съответния съдебен изпълнител и
носи спрямо насрещната страна отговорност за разноските при съдебното оспорване
на неговите изпълнителни действия, които съдът констатира да са процесуално
незаконосъобразни.
Необходимо е да се отбележи, че
производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е спорно
правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. Окръжният съд
действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалван несъдебен акт, като разноските за проведеното
производство се разпределят по общите правила. За
възлагане на отговорността за разноските в производството по чл. 435 ГПК върху
ответника, е достатъчно съдът да констатира процесуалната незаконосъобразност
на акта на съдебния изпълнител, предмет на съдебния контрол – в случая
разпореждане на частен съдебен изпълнител В.М.от 08.11.2019 г. по изп. дело №
20198600401913, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да
бъдат намалени приетите с изготвена сметка от 04.11.2019 г. разноски, който акт
е отменен в неговата цялост. Съдът не споделя развитото в молбата по чл. 248 ГПК схващане, че отговорността за понесените разноски в производство по чл. 435 ГПК длъжникът може да ангажира, като се възползва от предоставената му искова
защита по реда на чл. 441 ГПК, а именно да търси репарирането им от съдебния
изпълнител, чиито акт е бил отменен, като незаконосъобразен. Посочената защита
се отнася до съвсем различна хипотеза, в която длъжника по изпълнението е бил
засегнат от незаконосъобразно предприето принудително изпълнение. Направата на
разноски от страна участваща в изпълнителен процес, тогава когато се касае до
обжалване на действие на съдебния изпълнител не може да се квалифицира, като
вреда по смисъла на чл. 441 ГПК, като както вече се аргументира по-горе в
резултат на постановена отмяна на съответното обжалвано действие на съдебния
изпълнител се полага репарацията на реализираните разноски по реда на чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.
Няма основание да се преосмисля и извода на съда, че в предметния обхват
на направените разноски от длъжника по изпълнението трябва да попаднат и тези
свързани със заплащането на такси по ТТР по ЗЧСИ, които са предвидени при
администрирането на жалба по чл. 435 ГПК. Заплащането на такси от такъв порядък
е пряко свързано с редовното упражняване на правото на жалба по чл. 435 ГПК и в
тази връзка те подлежат на репариране от ответника по жалбата наред с таксата
платена в полза на СГС и възнаграждението за юрисконсулт.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 28.01.2020 г.
подадена от М.А.Я., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител –
адвокат П. Х., имаща
правно основание по чл. 248 ГПК, за
изменение на решение № 577 от 22.01.2020 г. по частно гр. дело № 15853/2019
г. на СГС, VІ състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, съгласно чл. 248, ал.
3 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.