РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204964 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Ж. ЗЛ. против Наказателно постановление
№ 001067/05.10.2021 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с
което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и на основание 189е, ал. 7 от ЗДвП е задължена да заплати
такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10 лева. Претендира се отмяна на
обжалваното постановление, като неправилно, считайки, че
жалбоподателката не е извършила визираното нарушение. В тази връзка се
твърди, че е имало закупена винетка с валидност до 05.07.2021 г. за
управляваното от нея превозно средство с немския му регистрационен номер,
което в последствие при пререгистрация е получило процесния български
регистрационен номер.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, изразява писмено становище
за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Заявява претенция за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна
оспорва жалбата в съдебно заседание. Изтъква, че жалбоподателката е
неглижирала задължението си да заяви промяната в регистрацията на МПС.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу П. Ж. ЗЛ. е съставен АУАН № 001067/15.05.2021 г. от
18.05.2021 г. за това, че на 15.05.2021 г., в 14:57:31 ч., на път А-1, км 357+949,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, управлява собствения си лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, за който е дължима, но не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което виновно е
нарушила чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. АУАН е съставен въз основа на генериран
доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси от
контролно устройство с идентификатор № 10032, при установяване на
водачката на 18.05.2021 г., в 10,20 ч. на път II-66, км 90+400, в посока гр.
Стара Загора. Предвид обстоятелството, че З. е потвърдила пред контролния
орган, че тя е била водач на МПС към момента на извършване на
нарушението и след като е спазена процедурата по чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП да
й се предостави възможност за заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2
от ЗП, но е отказала, е съставен актът. Същият е подписан от нея с
възражение, че има заверка на 16.07.2020 г. до 16.07.2021 г. Не е депозирала
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган е приел фактическите
констатации по акта за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което е наложил на жалбоподателката на основание чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Разпитан в с. з., актосъставителят поддържа констатациите по акта.
В отговор на запитване от съда, в писмо вх. № 25114/23.11.2021 г.,
2
изходящо от А“ПИ“, е посочено, че участъкът от път А-1, км 357+949,
където е местонарушението, се намира в Община Бургас. Същият е път в
обхвата на платената пътна мрежа, а процесният автомобил се е движил в
негов участък извън населено място, където е бил заснет. Приложена е
разпечатка на справка от системата, от която е видно местонахождението на
контролното устройство с идентификатор № 10032.
С административно-наказателната преписка е представен снимков
материал, видно от кадрите на който се наблюдава ясно автомобилът, визиран
в АУАН и НП, предния и задния му регистрационен номер в момента на
сработването на контролното устройство, с което е заснето нарушението.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на
14.10.2021 г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е депозирана на
20.10.2021 г. по пощата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
АУАН е съставен от инспектор от структурата на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание регламентираната от закона компетентност в
чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и в съответствие с разпореденото овластяване със
Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на Председателя на УС на А „ПИ“, а НП е
издадено от компетентен орган – Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към А „ПИ“ – София, на основание регламентираната
от закона компетентност в чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и в съответствие с
разпореденото овластяване със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на
Председателя на УС на А „ПИ“. Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба предвижда
административно наказание глоба в размер на 300 лева за водач, който
управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Нарушената
3
разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП съдържа задължение за водачите на ППС
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице.
Позицията на жалбоподателката, че се касае за грешка, неотчетена от
административния орган при и по повод на промяната в регистрацията на
процесното МПС е несъстоятелна, тъй като в случай на пререгистрация на
МПС е приложима разпоредбата на чл.5 ал. 4 от Наредбата за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различни категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, съгласно която при промяна в регистрационния номер
на пътното превозно средство собственикът или ползвателят следва в срок до
три работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в
областните управления на Агенция "Пътна инфраструктура" или по
електронен път, като съответните длъжностни лица отразяват новите данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство в електронната
система за издадените електронни винетки след справка в Националния
регистър на пътните превозни средства в срок до два работни дни от
получаването на съответното заявление. Посочената норма определя, че
отговорността за съобщаване на промяната е на собственика на МПС или на
ползвателя. В случая жалбоподателката нито твърди, нито ангажира
доказателства, че е уведомила за подобно обстоятелство, даващо й право да
се ползва от вече заплатената винетна такса за процесния автомобил по
стария му регистрационен номер. Липсата на заявление се приравнява на
липса на заплатена винетна такса за МПС по новия регистрационен номер.
Административно-наказващият орган е наложил наказание в
съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба
абсолютен размер – 300 лева, с което е спазил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Казаното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и предвид направено искане, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат
4
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001067/05.10.2021 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на П. Ж.
ЗЛ., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание 189е, ал. 7 от ЗДвП е
задължена да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от
АПК и чл. 27е от НЗПП Желева З., с ЕГН **********, от ****, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
5