№ 1598
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Г.О., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-0432-001004/01.10.2021 г., издадено от
А.Р.С. – ***, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за 1 (един) месец за нарушение за по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на фактическите
изводи в атакуваното наказателно постановление (НП) и за неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че автомобилът
му е бил ударен от мотопеда, управляван от свид. М., който да е изпреварил
спрелите пред него автомобили. Поддържа, че след удара водачът на
мотопеда е казал, че се чувства добре и му няма нищо, поради което О. да си е
тръгнал от местопроизшествието. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява
лично и поддържа жалбата. Взема становище връченият му препис от акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) да е нечетлив.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административнонаказателната преписка, изразява становище
1
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично
доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.Г.О., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 12.10.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 13.10.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което приложимият към датата на подаване на жалбата
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението
му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.04.2021 г. около 15:30 часа в град Пловдив жалбоподателят С.Г.О.
управлявал лек автомобил „Волво В 40“ с рег. № ***, като се движил по ул.
„Петър Стоев“. Достигайки до кръстовището, образувано при пресичането на
ул. „Петър Стоев“ с ул. „Димитър Талев“, за автомобилите в пътната лента, в
която се придвижвал жалбоподателят, имало поставен пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
По същото време по ул. „Димитър Талев“ в гр. Пловдив към
кръстовището с ул. „Петър Стоев“ се движил мотопед с рег. № ***,
управляван от свид. С.А.М.. Пътят, по който се движил свид. М., бил
сигнализиран като път с предимство с пътен знак Б3.
Когато достигнал до кръстовището, жалбоподателят О. не пропуснал
мотопеда, управляван от свид. М., а продължил движението си направо,
навлизайки в кръстовището. В резултат между двете превозни средства
настъпил удар в предната лява част на бронята и калника на автомобила,
управляван от О., и в предната част на мотопеда, управляван от свид. М.. От
удара свид. М. паднал на пътната настилка, но успял да стане сам.
Жалбоподателят спрял и отишъл до М., като го попитал как е и дали иска да
уведомяват органите на МВР. М. отговорил, че се чувствал добре и му нямало
нищо. Двамата разговаряли и за обстоятелствата по настъпилото ПТП, като
между тях нямало разногласие по тези въпроси. Жалбоподателят О. си
тръгнал едва след като и свид. М. напуснал на мястото на настъпилото
произшествие.
2
По-късно същия ден свид. М. почувствал силни болки в левия си крак,
лявата предмишница и главата, поради което той отишъл в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, където постъпил в 21:58 часа и там му били извършени
изследвания. Били уведомени и органите на МВР, като в лечебното заведение
се явили полицейски служители, които казали на свид. М., че трябвало да
подаде жалба. Свидетелят напуснал лечебното заведение в 23:19 часа на
същия ден.
На 24.04.2021 г. свид. М. подал сигнал в Първо РУ при ОДМВР –
Пловдив за настъпилото на предходния ден пътнотранспортно произшествие.
На 14.09.2022 г. свид. С.М.Б. – *** съставил Акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 517176 против жалбоподателя О., в
негово присъствие и в присъствието на свид. М.. Препис от акта бил връчен
на жалбоподателя срещу разписка. Жалбоподателят не възразил връченият му
препис да е нечетлив.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.А.М. и С.М.Б..
Показанията и на двамата свидетели са изключително подробни, логически и
хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си. Свидетелят М. възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. В тази връзка показанията на свид.
Б. в частта им, в която разказва какво е узнал за настъпилото ПТП, са
производни, тъй като този свидетел не е бил очевидец. Те обаче са допустим
източник на доказателствена информация в процеса и служат за проверка на
първичните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания свид.
М.. Релевантни за делото обстоятелства, които се установяват от показанията
на свид. М. са, че на датата на деянието той се е движил направо по ул.
„Димитър Талев“ и по път с предимство, като е управлявал мотопед; че
преминавайки през кръстовище е настъпил удар между мотопеда му и лек
автомобил; че двамата с жалбоподателя са разговаряли непосредствено след
настъпилото ПТП и на мястото на произшествието, като между тях не е имало
разногласия по обстоятелствата, свързани с ПТП; че жалбоподателят е спрял
след настъпилото произшествие, попитал е М. как се чувства и е останал на
мястото на деянието до момента, когато и свид. М. също си е тръгнал; че към
датата на деянието е имало поставен пътен знак Б2 на пътя, по който се е
движил автомобилът, управляван от жалбоподателя. От показанията на свид.
Б. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН и призоваването
на двамата водачи за снемане на обяснения. Свидетелят Б. изяснява още, че
3
свид. М. му е казал, че когато на местопроизшествието жалбоподателят О. го
е попитал дали е добре, той му е отговорил, че нищо му нямало и се чувствал
добре.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1604 от
14.09.2022 г. (лист 35 от делото) и план-схема на възникнало ПТП с
пострадали лица (лист 36 от делото) се изяснява, че в резултат на удара
между лекия автомобил „Волво В 40“ с рег. № *** и мотопеда с рег. № *** по
двете превозни средства са причинени материални щети – предна лява част на
бронята и калник на лекия автомобил и преден калник на мотопеда.
От лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 029562 от 23.04.2021 г.,
издаден от ** А.П. (лист 30 от делото) се установява, че свид. С.А.М. се е
явил в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с оплакване за болки в левия крак, лява
предмишница и главата на дата 23.04.2021 г. в 21:58 часа.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.Г.О. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***,
валидно до *** г. и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. /лист 9-10 от делото/ – и двете на министъра на вътрешните
работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен е от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя, на когото е връчен препис
срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното наказателно постановление, от материално и териториално
компетентен орган.
Независимо от липсата на изрично възражение в този смисъл, то предвид
служебно дължимата проверка за законосъобразност следва изрично да се
отбележи, че АУАН не е съставен след изтичането на тримесечния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Действително деянието е от дата 23.04.2021 г., а актът е
съставен на 14.09.2021 г. Следователно на първо място категорично е
доказано, че е спазен едногодишният срок, считано от датата на извършване
на нарушението. Що се касае до тримесечния срок, той започва да тече от
откриването на нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са
налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за
наличие на поведение – действие или бездействие, на конкретно лице, което
поведение от обективна страна сочи на допуснато административно
нарушение - така изрично Решение № 1219 от 27.06.2022 г. по к.а.н.д.
№387/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Пренесено
4
на плоскостта на настоящия казус, съдът приема, че към датата на подаване
на жалбата от страна на свид. М. контролните органи са били уведомени
единствено за регистрационния номер на другия автомобил, който е участвал
в произшествието. Все още неизяснено обаче е било дали този автомобил е
бил управляван от своя собственик или от друго лице. В тази връзка
законосъобразни и оправдани са предприетите от актосъставителя действия
по призоваване на собственика, за да се изясни дали лично е управлявал
автомобила на датата на деянието или го е бил предоставил на другиго. По
делото са приобщени в цялост материалите по преписката и от тях се
установява, че до явяването на жалбоподателя О. в Първо РУ Пловдив
контролните органи не са имали събрана информация за самоличността на
водача на автомобила, а единствено за регистрационния му номер и оттам за
неговия собственик. Тази информация обаче е недостатъчна да се приеме, че
нарушителят е установен. Съгласно цитираната съдебна практика на
касационната инстанция откриването на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото лице, извършило административното
нарушение. Прието е още, че моментът на откриване на нарушителя следва да
се отнесе към попълването на декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от
собственика на автомобила. В процесния казус жалбоподателят не е попълвал
декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, поради което моментът на откриването
на нарушителя представлява еквивалентното действие на попълването на тази
декларация. Установява се, че това е явяването на жалбоподателя О. в Първо
РУ при ОДМВР – Пловдив, призован от свид. Б., като пред него е признал,
макар и само устно, че той лично е управлявал автомобила при процесното
ПТП. Това се е случило на датата на съставяне на АУАН, като преди това
свид. Б. е съставил и Констативния протокол за ПТП, който също е от дата
14.09.2021 г., тъй като едва тогава се е снабдил с необходимата информация
за самоличността на двамата участвали водачи. Жалбоподателят не отрича, а
напротив – признава неизгодното за него обстоятелство, че преди датата на
съставяне на АУАН не се е явявал и не е давал никаква информация на
контролните органи за това кой е управлявал автомобила при настъпилото
ПТП. След като и в писмените материали по преписката, които са съставени
преди 14.09.2021 г., не се съдържа информация за самоличността на водача,
то съдът приема, че нарушителят е открит именно на дата 14.09.2021 г., а
следователно АУАН е съставен в рамките на 3-месечния давностен срок.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението да е
допуснато съществено процесуално нарушение поради връчването на
нечетлив препис от акта за установяване на административното нарушение.
От материалите по делото се установява, че процесният АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя в съответствие с изискването на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН и му е предявен за запознаване, с което е обезпечена възможността
на О. да започне да упражнява правото си на защита. Актосъставителят има
задължение да връчи препис от акта, но в случай че нарушителят го намира за
нечетлив, той следа да прояви активност като възрази и поиска да му бъде
5
осигурен друг, четлив екземпляр. Това той би могъл да стори не само на
място – при съставянето на акта, но и в един по-късен момент предвид
регламентираната възможност възражения срещу акта да се правят и в
допълнителен срок. В случая жалбоподателят не е сторил това, с което да
покаже, че има възражения и да сигнализира, че има затруднения пред това да
организира защитата си. Няма как да се възлага в тежест на актосъставителя
да преценява дали жалбоподателят може или не може да прочете връчения му
препис, поради което последният сам следва да посочи дали е затруднен пред
това да се защитава и да участва в процеса. По делото категорично се доказва,
че до връчването на НП жалбоподателят не е възразявал полученият препис
от акта да е бил нечетлив. Този извод следва и от съдържанието на самия
АУАН, като жалбоподателят О. се е подписал в нарочно обособената графа за
обяснения и възражения, с което доказва, че е уведомен за правата си.
Същевременно в тази графа О. саморъчно е записал „Не“, което доказва, че не
е направил никакви възражения, включително за нечетливост на преписа от
акта.
Съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят не е лишен от
възможността да разбере какво нарушение се твърди да е извършил и да се
запознае с отразените в акта фактически обстоятелства. По делото няма спор,
че първият екземпляр от АУАН е четлив, както и че той е бил надлежно
предявен на О., което последният е удостоверил с полагането на подписа си.
Следователно изначално – при съставянето на акта, е обезпечена
възможността на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му, с
фактическите твърдения на актосъставителя и с правните норми, под които те
са подведени. Жалбоподателят О. е подписал така предявения му АУАН,
включително и декларацията „запознах се със съдържанието на акта“.
Подписал е и разписката за връчване на препис, с което е бил надлежно
уведомен за възможността да направи допълнителни обяснения и
възражения. Следователно законовата процедура по съставянето на АУАН е
спазена от актосъставителя, а на жалбоподателя още в момента на
съставянето на акта е осигурена възможност да се запознае с констатациите в
него, за да може да се защитава. По тези съображения съдът намира
разгледаното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение за
неоснователно.
В случая жалбоподателят напълно е бездействал и се е дезинтересирал от
производството и упражняването на право на защита до момента на
връчването на наказателното постановление. Едва след като е разбрал за
наложените наказания, твърди, че на предходен етап от процеса, когато
всъщност е бездействал, са нарушени негови процесуални права. По делото
обаче се доказа, че са надлежно спазени всички процесуални гаранции за
обезпечаване на възможността за упражняване правото на защита още от
момента на съставянето на АУАН – същият е съставен в присъствието на
нарушителя, предявен му е запознаване със съдържанието му, разяснени са
правата му на обяснения и възражения, връчен е препис. Следователно
6
нарушение на процедурата не е допуснато. Друга би била хипотезата, ако
жалбоподателят беше възразил, че връченият препис е нечетлив, но въпреки
това не му е предоставен друг, четлив екземпляр. Не такъв е процесният
случай. Жалбоподателят О. е приел връчения му препис и не е възразил нито
на място, нито по-късно, с което ясно е показал, че няма никакви възражения
срещу четливостта на документа, а както се посочи, не може да се изисква
нито от актосъставителя, нито от наказващия орган да предполагат и гадаят,
че лицето евентуално може да е затруднено при прочитането на акта, след
като самото то не го твърди. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
така Решение № 272 от 09.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3622/2017 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2009 от 27.10.2015 г. по
к.а.н.д. № 2081/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 226
от 27.01.2020 г. по к.а.н.д. № 3742/2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1833 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2151/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени доказателства се установява, че жалбоподателят С.Г.О. е извършил
административно нарушение, наказуемо по чл. 183, ал. 2 т. 3, предл. 1 от
ЗДвП. От обективна страна от показанията на свидетелите М. и Б., на които
съдът изцяло даде вяра, се доказва, че на посочените в НП време и място – на
23.04.2021 г. около 15:30 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Петър
Стоев“ и ул. „Димитър Талев“, жалбоподателят О. е управлявал лек
автомобил „Волво В 40“ с рег. № ***. Следователно той е имал качеството на
„водач“ по смисъла на §6, т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е
годен субект на нарушението. По категоричен начин се установяват и
поставените пътни знаци, регулиращи движението в процесния пътен
участък. От писменото доказателство – схема на организацията на
движението, приложена на лист 18 от делото, се установява, че при движение
по ул. „Петър Стоев“ в посока от запад към изток, достигайки до
кръстовището с ул. „Димитър Талев“, е поставен знак Б2. Съгласно чл. 45, ал.
2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата този знак
е със задължително предписание относно предимство, като наименованието
му е „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Приетата като
писмено доказателство справка е актуална именно към датата на деянието.
Фактът, че пътният знак Б2 е бил наличен в момента на преминаване през
кръстовището на автомобила, управляван от жалбоподателя, се доказва и от
показанията на свид. М., който е очевидец и непосредствено е възприел
поставения знак „Стоп“.
От показанията на свид. М. се изяснява и че жалбоподателят е
продължил движението си след знака „Стоп“ и така не е изпълнил
задължителното му предписание да спре и да пропусне движещия се по пътя
с предимство мотопед с рег. № ***, управляван от М.. От схемата на
организацията на движението на лист 18 от делото се доказва, че пътят, по
който се е движил свид. М., действително е сигнализиран като път с
7
предимство. С това си поведение жалбоподателят е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението. Същото е формално и от обективна
страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние.
В случая по т. 1 от НП жалбоподателят е наказан единствено за
несъобразяването на поведението си като водач на МПС със задължителното
предписание на пътния знак.
Доказва се и че преминаването на пътните превозни средства през
кръстовището не е било регулирано от пътен светофар, поради което
движението на мотопеда, управляван от свид. М., е било правомерно и
жалбоподателят е бил длъжен да го пропусне.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя да не е отнемал
предимството на мотопеда, който късно да е навлязъл в кръстовището и да го
е ударил странично. От установените по делото щетите по двете превозни
средства се изяснява, че ударът всъщност е настъпил в предната част и на
двете МПС. В случая жалбоподателят неправилно тълкува, че наказанието му
е наложено по обвинение той да е блъснал мотопеда. Мястото на
съприкосновението и в коя част от превозните средства е настъпил ударът е
изяснено по делото. Вината в случая носи жалбоподателя поради това, че
несъобразявайки се със задължението си от знак Б2, е отнел предимството на
превозното средство, движещо се по пътя с предимство.
От субективна страна деянието е виновно извършено, тъй като О. е
възприел поставения пътен знак Б2 и произтичащото му от него задължение,
но съзнателно е продължил движението си, без да спре, смятайки че ще
премине безопасно и без да настъпи произшествие. В тази връзка по делото не
се установява жалбоподателят нито да е предвиждал, нито да е целял
настъпването на ПТП. Както беше изяснено обаче, нарушението по т. 1 от НП
е формално и за довършването му не е необходимо да е причинено
пътнотранспортно произшествие или друг вредоносен резултат.
Следователно фактът на осъщественото ПТП не е включен в състава на това
нарушение и за субективната съставомерност няма необходимост това
обстоятелство да е било съзнавано и предвидено от водача. Достатъчно е
същият да е съзнавал, че не спазва предписанието на пътния знак Б2.
При правилно установена фактическа обстановка в АУАН и в
наказателното постановление съдът приема, че административнонаказващият
орган не е приложил пълната и точна правна квалификация на деянието на
жалбоподателя по т. 1 от НП. Действително с деянието си О. не е съобразил
своето поведение с пътен знак. В този смисъл направената от АНО
квалификация на нарушението не е несъответна на фактите по делото или
погрешна. Тя обаче не се явява най-пълната и точна квалификация на
осъщественото от жалбоподателя, като съдът приема, че деянието на О. по т.
1 от НП представлява административно нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба гласи, че на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
8
средства, които се движат по пътя с предимство. Правилото по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП регламентира общото задължение за водачите на ППС да съобразяват
поведението си с всички пътни знаци, докато разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП е специална спрямо чл. 6, т. 1 от ЗДвП, защото урежда конкретна пътна
ситуация. Фактите по делото така, както са описани в наказателното
постановление и са доказани в хода на съдебното следствие, се подвеждат
именно под състава на чл. 50, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. При
описанието на нарушението надлежно е посочено, че деянието е осъществено
на кръстовище, че мотопедът с рег. № *** се е движил по път с предимство и
че жалбоподателят не го е пропуснал, като той на свой ред се е движил по
път, който не е с предимство, тъй като е бил поставен пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира деянието по т. 1 от НП, за
което е наказан жалбоподателят О., тъй като не се прилага закон за по-тежко
наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна
/време, място, начин на извършване и автор/ и субективната страна на
нарушението. Не се променят фактите, по които жалбоподателят се е
защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, а именно че
на 23.04.2021 г. около 15:30 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул.
„Петър Стоев“ и ул. „Димитър Талев“ при управление на лек автомобил
„Волво В 40“ с рег. № *** не се е съобразил с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и е ударил мотопед с рег. № ***, който
се е движил по пътя с предимство. Следователно от обективна страна не се
прибавя никакъв нов факт. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено
изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон
за по-тежко наказуемо нарушение. Всъщност санкционната разпоредба на
чл.183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП кореспондира именно с материалноправната
9
норма по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние по
т. 1 от НП от нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП в такова по чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП и да потвърди наказателното постановление в останалата му част по т.1.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Видът и
размерът на наказанието са определени от законодателя във фиксиран размер
и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание е правилно
определено и индивидуализирано. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в
случая липсва процесуална възможност за определяне на наказанието под
предвидения най-нисък размер.
При доказано извършване на административното нарушение по т. 1 от
НП съдът приема, че то не представлява маловажен случай. По делото се
доказва, че като пряка и непосредствена последица от несъобразяването на
жалбоподателя с предписанието на пътния знак е настъпило процесното ПТП.
Както беше изяснено, фактът на осъщественото произшествие не е част от
състава на конкретното нарушение и това обстоятелство не е отчетено от
законодателя при определянето на размера на административното наказание.
Следователно настъпилото произшествие може да бъде съобразявано като
отегчаващо отговорността обстоятелство. То съществено повишава степента
на обществена опасност на конкретното деяние и тя категорично не е по-
ниска от обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като в
типичните случаи не се стига до произшествие с пострадало лице.
По т. 2 от НП административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП. Посочената разпоредба регламентира материалноправното задължение
за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания.
По делото, както беше изяснено, жалбоподателят О. към датата на
деянието – 23.04.2021 г., е имал качеството на водач на пътно превозно
средство. Съдът намира, че той се явява и участник в пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като е управлявал
10
лекия автомобил „Волво В 40“ с рег. № ***, който е едно от двете ППС,
между които е настъпило произшествието. В тази връзка доказан от
обективна страна е и фактът на настъпило пътнотранспортно произшествие
съгласно легалната дефиниция на понятието в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.
Произшествието представлява удара между автомобила, управляван от
жалбоподателя О., и мотопеда, управляван от свид. М., като по делото се
установява, че в процеса на движение на двете ППС между тях се е
осъществило съприкосновение, което е в предната част на мотопеда и в
предната лява част на лекия автомобил. В резултат от него са настъпили
материални щети по превозните средства, описани в Констативен протокол за
ПТП № 1604 от 14.09.2021 г. в частта „Видими щети по ППС“.
За да е налице хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП обаче в
обективната действителност следва да се е осъществил и още един факт, а
именно между участниците в произшествието да липсва съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Обстоятелството на налично или
отсъстващо съгласие между водачите е съставомерен признак, поради което
подлежи на доказване в процеса. То е и част от хипотезата на правната норма
и от състава на нарушението, поради което при неговото отсъствие не
възникват и разписаните в диспозицията на нормата правни задължения. В
тази връзка дори и при настъпили в обективната действителност всички
факти съгласно предходния абзац, ако между участниците в ПТП има
съгласие, то по аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП за тях не
възниква задължение да уведомяват службата за контрол на МВР, нито има
забрана да напускат местопроизшествието, след като попълнят двустранен
констативен протокол за ПТП.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
непосредствено след настъпилото ПТП жалбоподателят О. е останал на
мястото на произшествието. Този извод се прави от показанията на свид. М.,
изцяло получили доверие от настоящия състав. В показанията си свид. М. е
категоричен, че е разговарял с жалбоподателя след настъпилото
произшествие, но между тях не е имало никакво разногласие относно
обстоятелствата по ПТП. Самият факт, че двамата водачи са разговаряли след
произшествието доказва, че жалбоподателят е останал на място и е предприел
необходимото, за да установи дали следва да се уведомява териториално
компетентната служба за контрол – сектор „Пътна полиция“ Пловдив. По т. 2
от наказателното постановление жалбоподателят е наказан именно за
неуведомяване на службата за контрол към МВР и за напускане на
местопроизшествието. При доказания по делото факт на липса на каквито и
да е разногласия съдът намира, че административнонаказващият орган е
приложил неправилно материалния закон. От показанията на свид. М. се
установява и че жалбоподателят не е напускал местопроизшествието по-рано
и преди да си тръгне и другият водач. При така установените по делото факти
съдът приема, че жалбоподателят О. е действал в съответствие със
11
задълженията му по материалния закон като водач на МПС и не е извършил
вмененото му във вина административно нарушение по т. 2 от НП. На първо
място е спрял след произшествието, потърсил е контакт с другия водач, като
са разговаряли и обсъдили обстоятелствата по ПТП, в резултат от което са
установили, че между тях няма разногласие по тези въпроси. Жалбоподателят
е напуснал мястото на деянието едва след като си е тръгнал и другият
участник, което също сочи на проявена добросъвестност към спазването на
задълженията по ЗДвП. След като нито за жалбоподателя О., нито за свид. М.
е възникнало задължение за уведомяване на службата за контрол към МВР, то
поведението им по неуведомяването на тази служба не представлява
административно нарушение.
Съдът приема, че в случая не може да се вмени във вина на
жалбоподателя задължението за уведомяване на органите на МВР да
произтича от факта, че свид. М. е пострадал от произшествието.
Действително в хипотеза при пострадали лица уведомителното задължение,
както и изискването за оставане на мястото на произшествието до
пристигането на компетентните контролни органи не е поставено в
зависимост от наличието или липсата на разногласия между участниците и
това поведение се дължи. Установените по делото факти обаче определят
извод, че жалбоподателят О. отново е действал добросъвестно, като е задал
въпроси на свид. М. за състоянието му – попитал го е как е, дали е добре и
дали иска да бъде уведомявана полицията. От показанията на свид. Б. се
изяснява, че на тези въпроси М. е отговорил, като е казал: „Нищо ми няма,
добре съм“. М. се е изправил след удара и не е пожелал да подава сигнал към
контролните органи. Съдът намира, че и тук поведението на жалбоподателя
не търпи критика. Той е сторил дължимото, за да установи дали свид. М. е
пострадал от настъпилото произшествие. Няма как да се вмени във вина на
О., че той е бил длъжен да предвиди по-късно проявилото се влошаване в
здравословното състояние на М.. До напускането на местопроизшествието,
както и непосредствено след съприкосновението между двете ППС свид. М. е
бил в съзнание, изправил се е на крака, разговарял е адекватно относно
случилото се, изрично е заявил, че е добре и не желае помощ. В подобна
ситуация противоречи на всяка логика жалбоподателят да сигнализира
органите на МВР или да търси медицинска помощ за свид. М., противно на
волята на последния и след като нищо в поведението му не поражда
съмнение, че свидетелят може да е претърпял някакви вреди. По делото се
установява, че до момента на напускането на местопроизшествието от
двамата водачи и при налично съгласие между тях не е съществувала
обективна възможност жалбоподателят да узнае, че свид. М. е претърпял
някакви вреди от удара между превозните средства. От приложения на лист
30 по делото лист за преглед на пациент се установява, че М. е постъпил в
лечебно заведение в 21:58 часа на 23.04.2021 г., докато самото произшествие
е настъпило около 15:30 часа. Следователно болка свид. М. е почувствал
значително по-късно през деня. Именно тази болка представлява обективната
12
находка, която да позволи на участниците в ПТП да формират представа, че
М. е пострадал и е претърпял вреди. След като болката се е появила в по-
късен момент, когато жалбоподателят добросъвестно вече си е тръгнал със
съзнанието, че свид. М. му е заявил, че се чувства добре и му „няма нищо“, то
не може да се вменява в тежест на О. да предвиди тези обстоятелства.
По тези съображения съдът приема, че наказателното постановление
трябва да се отмени в частта си по т. 2, тъй като е издадено при неправилно
приложение на материалния закон – от една страна жалбоподателят не е
извършил нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за което е
наказан, тъй като между участниците в ПТП не е имало разногласия относно
обстоятелствата по него. Формираният в постановлението извод на
наказващия орган за налични разногласия противоречи на всички събрани по
делото доказателства, включително на показанията на актосъставителя и в
този смисъл изводът е необоснован, а по съществото си е и неправилен.
Същевременно жалбоподателят не е извършил виновно от субективна страна
и друго по вид административно нарушение, което да е осъществено при
същите факти.
Разноски не се дължат в полза на нито една от страните, тъй като никоя
от тях не е сезирала съда с нарочно искане за присъждането на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 7, т. 1 от ЗАНН
и чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-001004/01.10.2021 г.,
издадено от А.Р.С. – *** В ЧАСТТА, с която на С.Г.О., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП в нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част по
точка 1 от същото.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0432-001004/01.10.2021 г.,
издадено от А.Р.С. – *** В ЧАСТТА, с която на С.Г.О., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 1
(един) месец за нарушение за по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
13
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14