№ 13983
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110107693 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във
вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Предявен е от „Д.О.З.“ ЕАД срещу Е. С. А. осъдителен иск с правно основание чл. чл.
500, ал. 1, т.1, пр.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лева,
предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 80 000 лв., представляваща
регресно вземане по щета № 43072951900113, ведно със законната лихва от предявяване на
иска 13.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2019 г. на път III-623, в посока от с. Извор към
с. Д., ответникът е управлявал МПС марка „БМВ“ модел „520 И“, с рег. № *** в пияно
състояние /1,39 % алкохол в кръвта/ с превишена и несъобразена скорост в резултат на което
загубил контрол над автомобила, излязъл извън пътното платно и се блъснал странично в
крайпътно дърво. Вследствие настъпилото ПТП била причинена смъртта на И.Р.Г., както и
телесни повреди на К. Б. К. – пътник на предна дясна седалка в автомобила. Мястото на
ПТП било посетено от органите на МВР, които извършили оглед и съставили Констативен
протокол за ПТП № 4 от 10.03.2019 г. Сочи се, че е образувано досъдебно производство сл.д.
25/2019 по описа на Окръжен следствен отдел при ОП Перник, преписка рег. № 619/2019 по
описа на ОП Перник, в хода на което било установено, че произшествието е настъпило по
вина на ответника, който управлявал автомобила в пияно състояние. С оглед описаното
срещу Е. А. бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.З,
пр.1, б. „а", пр.2 и б. „б", пр.1, вр. ал.1, б. „б", пр.2 и б. „в", вр. чл,342, ал.1, пр.З от НК, въз
основа на който било образувано НОХД 47/20 по описа на ОС Перник. Сочи, че по делото е
постановена осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен. Постановената
присъда била обжалвана пред САС, а впоследствие и пред ВКС. Излага, че в резултат на
настъпилото ПТП К. К. е получила телесни увреждания, изразяващи се в гръдна травма:
контузия на белия дроб – плеврален излив вдясно, фрактура на дясната лопатка в областта
на коракоидния процесус; горен крайник – фрактура на дясна раменна кост в средна трета;
фрактура на таза – фрактура на дясната пубисна кост на горното рамо, абрис на долното
1
рамо на пубисната кост в ляво; преждевременно раждане чрез извършване на цезарово
сечение с цел спасяване на бебето. Сочи се, че към дата на ПТП МПС марка „БМВ“ модел
„520 И“, с рег. № *** е бил застрахован при ищеца по застраховка Гражданска отговорност.
Излага, че К. К. е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените й неимуществени и имуществени вреди /разходи за лечение/, въз основа на
която била образувана щета №43072951900113. Твърди, че е била назначена Застрахователна
експертна комисия, която определила застрахователно обезщетение в размер на 80 000,00
лева, от които 1544,00 лева разходи за лечение. Размерът на обезщетението бил определен
след отчитане на всички относими обстоятелства, вкл. и съпричиняването от страна на
пострадалата. Така определеното обезщетение било изплатено на К. К. на 11.03.2021 г. При
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявения иск
се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва размера на претенцията и развива
съображения в тази насока. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,
като сочи, че същата е допринесла за настъпване на ПТП, т.к. е преотстъпила управлението
на автомобила на ответника, макар че е знаела, че е употребил алкохол и е продължила
пътуването си като пътник. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 05.02.2024г. ищцовото дружество, чрез процесуалния си
представител, в изпълнение на дадените указания, е уточнило, че са предявени два отделни
иска – иск в размер на 500лв. – частичен от сумата от 78456лв. – неимуществени вреди и
сумата от 500лв. – частичен иск от сумата 1544лв. – имуществени вреди, направени разходи
за лечение, изразяващи се в закупуването на проксимален хумерален пирон комплект с
винтове каталожен № *********.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
към дата на ПТП МПС марка „БМВ“ модел „520 И“, с рег. № *** е бил застрахован при
ищеца по застраховка Гражданска отговорност; че ответникът е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
Установява се от приетата и неоспорена от страните ССЕ, че по образувана щета
№43072951900113 на 11.03.2021г. на К. Б. К. е изплатена сума в общ размер от 80000лв. по
застрахователна полица № BG/06/11800226080.
Приета по делото е медицинска документация касаеща причинените на К. К.
травматични увреждания.
Видно от приетите по делото писмени доказателства Препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица ISM от 10,03.2019г.; Препис от протокол за оглед на
местопроизшествие; Препис от протокол за химическа експертиза; Препис от
съдебномедицинска експертиза; Препис от комплексна съдебномедицинска и съдебно-
автотехническа експертиза; Препис от Обвинителен акт срещу Е. С. А.; Препис от присъда
по НОХД 47/20 по описа на ОС Перни се установява, че процесното ПТП е настъпило по
вина на ответника Е. А., който е управлявал автомобила в пияно състояние. В тази връзка
срещу него е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.З,
пр.1, б. „а", пр.2 и б. „б", пр.1, вр. ал.1, б. „б", пр.2 и б. „в", вр. чл,342, ал.1, пр.З от НК, въз
основа на който е образувано НОХД 47/20 по описа на ОС Перник. По делото е постановена
осъдителна присъда, с която подсъдимият е признат за виновен. Така постановената присъда
е обжалвана пред САС /ВНОХД 1319/20 по описа на 5-ти състав на САС/.
На съда служебно е известно, че с решение №60147/26.01.2022г. съставът на ВКС е
2
потвърдил решението на САС по ВНОХД 1319/2020г.
Установява се от разпита на свидетелката К. К., че същата е пострадала в процесното
ПТП. Возела се е отдясно на пасажерското място, като са се разменили с виновния водач
точно преди катастрофата. Посочва, че е била бременна в 27-ма гестационна седмица. След
настъпване на ПТП-то, съпругът й я закарал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Заявява, че там е
била оперирана ръката й, но за фрактурата на таза не е било възможно да се направи нищо.
Твърди, че и до ден днешен не може да движи пълноценно ръката си. Посочва, че е имала
отток на белия дроб от самата катастрофа, което е създало риск за нея и бебето й. Сочи, че то
е родено преждевременно, вследствие на получените по времето на катастрофата травми,
тъй като е имало риск, както за неговия, така и за живота на майка му. Твърди, че е ходила на
рехабилитация в Александровска болница, но след като детето й било преместено в Пирогов
за операция на главата, се наложило и тя да отиде там, за да се грижи за него.
От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
се установява, следният механизъм на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие: На 10.03.2019 г., около 17:30 ч. лек автомобил БМВ 520i с рег.№ ***,
управляван от Е. С. А., се е движел по път Ш-623, с посока на движението от село Извор
към село Д.. Пътници в автомобила са били лицата К. Б. И., която е пътувала на предната
дясна седалка - до водача, И.Р.Г., който е седял на задната седалка вляво - зад водача, Л.А.Й.,
който е седял на задната седалка в дясно.Движението се е осъществявало в светлата част на
денонощието, при ясно време и суха асфалтова настилка (без неравности). Пътят е бил
предназначен за двупосочно движение на ППС с по едно пътно платно за всяка от посоките
на движение, разделени едно от друго с избледняла и неясна пътна маркировка, всяко с
широчина от по 3,50 метра, представляващ прав пътен участък след дясна крива по посоката
на движение на автомобила. На около 1 км след отбивката от главен път 1-6, движейки се по
път Ш-623 в посока от с.Извор към с.Д., при навлизане в десен завой със скорост от около
100 км/ч, при опит да овладее автомобила срещу странично плъзгане, водачът А. изправил
волана /от десен към прав/, поради което вследствие неправилното боравене с органите за
управление на автомобила, същият преминал в лентата за насрещно движение и частично
навлязъл в затревения ляв банкет. При опит да върне управляваното от него МПС обратно
на пътното платно, водачът А. завъртял волана надясно, при което при реализираното рязко
покачване коефициента на сцепление, автомобилът се върнал върху платното за движение,
като се насочил надясно. Предвид избраната скорост на движение, несъобразена с
характеристиката на пътя и условията, както и предвид алкохолното повлияване, водачът
загубил контрол над автомобила. Същият напуснал пътното платно в посока надясно и
преминал през затревения банкет, вследствие на което с лявата част на автомобила се
реализирал страничен кос удар в крайпътно дърво (което се пречупва). Вследствие на
ударния импулс спрямо центъра на тежестта на МПС, автомобилът получил ротационно
движение в посока обратна на часовниковата стрелка, последвано от кратък полет над
затревената канавка, осъществил се удар в предното дясно колело на превозното средство
във възходящия скат на канавката, след което автомобилът продължил движението си
равнинно и след около 17-18 метра преустановил движението си, като се установил
ориентиран с предната габаритна част обратно на посоката му на движение до мястото,
както е описан в огледния протокол.
Вещото лице съдбен лекар посочва, че вследствие на процесното ПТП пострадалата К.
К. е получила следните травматични увреждания: Лицеви мекотъканни травми: разкъсно-
контузна рана на челото в ляво, охлузвания и кръвонасядания на челото в ляво, кръвоизлив
под конюнктивата на лявото око, охлузване с кръвонасядане на челото в дясно,
кръвонасядане в основата на носа, и в областта на дясната ноздра, драскотина на дясната
ноздра, охлузване под дясната скула, кръвонасядане на дясната скула; Гръдна травма:
охлузване с кръвонасядане на гърба в дясно, характерно кръвонасядане на дясна гърда,
контузия на гръдния кош, контузия на белите дробове, излив в дясната гръдна половина;
3
Травма на десния горен крайник: охлузване с кръвонасядане на дясното рамо, счупване на
тялото на раменната кост на дясната ръка; счупване на дясната лопатъчна кост в областта на
клюновидния израстък, оток, охлузване и кръвонасядане на втори пръст на дясната ръка;
Тазова травма: Счупване на дясната срамна кост, счупване на долното рамо на лявата
срамна кост с вид на „костен откършек“; Травма на десния долен крайник: повърхностно
охлузване с кръвонасядане на дясното коляно, кръвонасядане по външната повърхност на
дясното бедро, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро; Травма на левия
долен крайник: охлузване и кръвонасядане на лявото коляно. Отразено е, че локализацията и
тежестта на травмите добре отговарят същите да са получени при описаното ПТП. Вещото
лице е посочило, каква е степента на болезненост на получените увреждания, както и какъв е
техният оздравителен период. Посочено е, че направените разходи за закупуване на
медицински инструменатирум са абсолютно необходим за лечението на счупването на
дясната ръка (непокриващ се от НЗОК).
Други допустими и относими доказателства по делото не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", носи риска; 2/ че е
заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/
че ответникът е причинил събитието, под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
С проекта на доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило процесното ПТП, за което ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", носи риска; 2/ че
ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 80000лв. Отделените като
безспорни факти се установяват и от събраните по делото доказателства - протокол за ПТП,
полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, преводно
нареждане, доклад по щета и свидетелски показания.
Съобразно чл.300 влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен,
поради което деянието, авторството и виновното поведение на водача Е. А., както и вида на
телесните увреждания на пострадалата са настъпили в пряка причинна връзка от
произшествието, са доказани безспорно в настоящия процес с влязлата в сила присъда.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По делото не се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, а и той се
потвърждава от приетата и неоспорена от страните комплексна експертиза.
Установи се, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на ответника. Установи се, че същият е извършил
застрахователно плащане в размер на 80000 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Обстоятелството, че ответникът е причинил събитието под въздействие на алкохол с
4
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма се установява от
влязлата в сила присъда.
Следва да бъде разгледано своевременно релевираното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване. Съгласно чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл и доколкото евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат не е
елемент от диспозитива на присъдата е наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия не може да се извлече по реда на чл.300 ГПК от приетото от наказателния съд в
мотивите на присъдата, а това обстоятелство следва да се докаже от ответника, въвел
своевременно /с отговора на исковата молба/ съответното възражение. Въпреки
разпределената доказателствена тежест, с обявения за окончателен доклад, ответникът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, като поради принципа на непосредственост
в гражданския процес, съдът приема че възражението е недоказато и следва да бъде
отхвърлено.
С оглед основателността на предявения иск съдът следва да разгледа и въведеното
възражение за изтекла погастилена давност. Съобразно установената практика за регресните
искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД,
която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на
изплащането на сумата от застрахователя/в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I ТО/. В разглеждания случай ищецът е заплатил
застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на 11.03.2021 г.
Именно от този момент е започнала да тече и петгодишната давност давност. Същата обаче е
прекъсната с подаването на исковата молба на 13.02.2023 г., поради което възражението на
ответника за погасяване на процесното вземане по давност, е неоснователно.
С оглед горното и доколкото размерът на претърпените от пострадалия вреди
надхвърля заявените като частични искове размери, съдът намира същите за основателни и
като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно списък по чл.80
ГПК в размер на 1968лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. А., с ЕГН ********** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от 500
лева – частичен иск от иск в размер на 78456 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за неимуществени вреди по щета №43072951900113 по застраховка
„Гражданска отговорност“ /полица №BG/06/118002260880/ претърпени от К. Б. К. в резултат
на ПТП настъпило на 10.03.2019 г., на път III-623, в посока от с. Изовр към с. Д., при което
ответникът е управлявал лек автомобил МПС БМВ, модел 520 И, с рег. *** под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2023
г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Е. С. А., с ЕГН ********** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със
5
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата от 500
лева – частичен иск от иск в размер на 1544 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета №43072951900113 по застраховка
„Гражданска отговорност“ /полица №BG/06/118002260880/ претърпени от К. Б. К. в резултат
на ПТП настъпило на 10.03.2019 г., на път III-623, в посока от с. Изовр към с. Д., при което
ответникът е управлявал лек автомобил МПС БМВ, модел 520 И, с рег. *** под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.02.2023
г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Е. С. А., с ЕГН ********** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1968лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6