№ 792
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100605601 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест от представител на СРП срещу определение от 14.11.2022 г.,
постановено по НЧД № 13916/2022 г. на СРС, 134-ти състав, с което е отменено
постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №
112939/2020 г. по описа на СРТП- ОР- СДВР, пр. пр. № 32592/2020 г. на СРП, водено за
престъпление по чл. 343,ал.1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
В протеста се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и да се потвърди
като правилно и законосъобразно постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 12.09.2022 г. Критикуват се изводите на преходната инстанция за
назначаване на повторна видео и автотехническа експертиза, тъй като прокурорът намира
изводите на експертите по изготвената ВАТЕ за изчерпателни, последователни и логични.
Представителят на СРП намира преценката на вещите лица за това, че субективните
действия на пострадалата са причината за настъпването на пътно транспортното
произшествие за правилна. В протеста се посочва още, че установяването дали превозното
средство е разполагало с датчици при затварянето на вратите е без правно значение, като се
навежда довод за изминал продължителен период от време от настъпилия инцидент и
резултатите няма да бъдат обективни спрямо състоянието на МПС-то към момента на
инцидента. В тази връзка се представя аргументация, че дори и да се констатира
обстоятелството, че датчиците не са били в изправност това не би променило крайните
изводи, че пострадалата е имала достатъчно време да отреагира на затварянето на вратите на
автобуса и да пусне бастуна си, който е бил захванат от вратите на МПС-то. Прокурорът е
коментирал и поставения от предходната инстанция въпрос за изследване на видимостта на
водача на автобуса в дясното огледало, като аргументира позицията си, че не следва да се
поставя посочения въпрос, тъй като изрично е посочено в заключителната част на
експертизата, че около пострадалата е имало други пешеходци, които са възпрепятствали
видимостта на водача на МПС, а той е насочил вниманието си лявото огледало, тъй като му
е предстояло да осъществи маневра в тази
посока. Постъпило
е и възражение от страна на повереника на пострадалата, в което се оспорват доводите,
представени в частния протест от прокурора. Излагат се съображения за липса на
1
обоснованост и обективност на изготвената ВАТЕ, като се посочва, че пострадалата е
предприела действия по качване в превозното средство, тъй като се е хванала за дръжката на
вратата. Изтъкват се съображения, че не са събрани достатъчно обективни данни и
доказателства, които да установят механизма на настъпване на инцидента. Оспорват се
доводите на представителят на прокуратурата, свързани с установяването към момента на
инцидента дали превозното средство е разполагало с датчици и се посочва, че това
обстоятелството ще послужи за изясняване на въпросите, свързани с предотвратимостта на
инцидента. В заключение се отправя искане до съда да се потвърди атакуваното
определение.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, протестирания
съдебен акт и с исканията изложени от прокурора и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Протестът е процесуално допустими – депозиран е от легитимирано страна и е в
рамките на предвидения законов срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка.
По същество протестът е
основателен. Неправилно предходната
инстанция е стигнала до извод, че са налице пропуски и неясноти в събрания доказателствен
материал, които следва да бъдат отстранени по посочения от проверяваната инстанция
начин. Въззивната съдебна инстанция
намира, че възприетата от държавното обвинение и възпроизведена в определението на
първоинстанционния съд фактическа обстановка, релевантна към предмета на доказване по
делото, е следната: На 20.08.2020 г. Т.Д.К., назначен на
длъжност „шофьор“ в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, бил на смяна по предварително
утвърден график като водач на автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити Г“ с рег. № ****
с инв. № 2033 по линия № 310 с маршрут на движение в гр. София, от ж.к.„**** до стоков
площад „Сточна гара“ и обратно. Около 12.15 часа на посочената дата свидетелят ****
спрял превозното средство на спирка на масовия градски транспорт № 1008, намираща се на
бул. „Сливница“ в района на № 170 с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „
Княгиня Мария Луиза“. Шофьорът изчакал слизането и качването на пътниците в автобуса,
след което се уверил че няма повече желаещи да слязат или да се качат в превозното
средство предприел маневра по затваряне на вратите на автобуса и включване в
движението. Междувременно на
тротоара в близост до спирката на около 1,5 – 2,0м. от втората врата на автобуса се
намирала пострадалата Е.С. Г.. Възприемайки, че вратите на автобуса започват да се
затварят, а водача на превозното средство предприема маневра по включване в движението
вляво, решила да постави бастуна си на пода в автобуса, за да спре превозното средство.
Бастунът бил захванат между двете затварящи се врати, като поради малкия обем на
предмета датчиците не отчели наличието на препятствие при затварянето. Превозното
средство останало в неподвижно състояние в продължение на времеви интервал от 2.05
секунди. През това време водачът на автобуса гледал в лявото огледало на превозното
средство, за да предприеме безопасна маневра по включване в движението в дясната пътна
лента. Автобусът потеглил от спирката, като достигнал скорост от около 10 км. в час
пострадалата Г. продължавала да държи своя бастун, в резултат на което тялото й било
повлечено в посока на движението на превозното средство. Е.Г. направила две крачки, след
което паднала на земята. През левия крак на свидетелката ****а преминала средната гума на
автобуса. Шофьорът на превозното средство предприел незабавно спиране, след като
пътуващ в автобуса пътник го бил уведомил за инцидента. Т. **** веднага отворил вратите
на пътническия автобус и се притекъл на помощ на пострадалата. Пристигнал екип на бърза
помощ, който откарал Е.Г. за преглед и лечение в УМАБЛСМ „Пирогов“.
В хода на досъдебното производство са били разпитани пострадалата Г., както и
2
водача на автобуса – Т. ****, събрани са писмени доказателства и доказателствени средства,
състоящи се в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-390, протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно със скица, медицинска документация за състоянието на
пострадалата, назначени са и изготвени съдебномедицинска експертиза, както и комплексна
видео и автотехническа експертиза. Прокурорът посочва, че извършеното от Т. ****
деяние не съставлява престъпление, тъй като в конкретната ситуация водачът на МПС не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието. В тази
насока представителят на СРС излага, че видимостта на свидетеля **** е била препятствана
от страна на други пешеходци стоящи на спирката, както и от това, че вниманието на
свидетеля е било насочено към лявото огледало за обратно виждане. В заключение
прокуратурата приема, че причина за настъпилото телесно увреждане са субективните
действия от страна на пострадалата. Като от правна страна прокуратурата е посочила, че е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
За разлика от прокурора обаче, първоинстанционният съд
е приел, че представителят на СРП се е доверил неправилно на изводите на изготвената
ВАТЕ по отношение на механизма на настъпилото ПТП, тъй като същите са необосновани и
не почиват на събрания доказателствен материал по делото. Районният съдия е посочил, че
не са налице безспорни данни, че превозното средство е разполагало с датчици. Оспорва се
преценката на прокуратурата, че пострадалата е искала да спре затварянето на вратите, като
се посочва, че съгласно снимковия материал е видно, че Е.Г. е предприела действия по
качване в превозното средство. Съдът излага доводи, че следва да бъде изследван и обхвата
на видимост на дясното огледало на превозното средство, тъй като не е изяснено откъде
вещото лице е стигнало до извод за невъзможност водача на автобуса да възприеме
пострадалата. Настоящият въззивен състав не
споделя становището на СРС. Запознавайки се внимателно със
съдържанието на прокурорския акт и приобщената по делото доказателствена съвкупност,
настоящата инстанция достигна до еднакви изводи с тези на представителя на
прокуратурата, касаещи липсата на състав на престъпление. Преценката на прокурора
почива на верен и пълен анализ на събраните материали, като в основата на заключението
си налице ли е извършено престъпление от страна на свидетеля **** е посочил данните от
комплексната видео и автотехническа експертиза. В конкретния случай съдът намира, че са
от основополагащо значение за изхода на воденото наказателно производство изводите на
вещите лица изготвили ВАТЕ, тъй като се касае за „експертно“ дело, т.е. дело което не може
да бъде решено без адекватни експертни познания. Въз основа на което е необходимо да се
извърши задълбочен прочит на заключението и изводите на вещите лица.
Съдът счита, че експертизата е компетентно изготвена, като изводите
на вещите лица са основани на всички събрани към момента на изготвянето й налични
доказателства. Експертите са обсъдили задълбочено механизма на настъпилия инцидент въз
основа на данните от записите от охранителните камери и камерите в превозното средство,
като са направили разбивка по изображения с установено време, чрез които са проследили
действията на пострадалата, заобикалящата я обстановка, както и механизма на настъпване
на ПТП-то. Въззивният съд не се
съгласява с преценката на предходната инстанция, че изводите на експертите не почиват на
събраните доказателства и се необосновани. За да достигнат до заключенията си и да
отговорят на поставените им въпроси вещите лица са използвали данните от протокола за
оглед на местопроизшествието, гласните доказателствени средства, приложения видеозапис
от камерите, заснемащи инцидента. Експертите са използвали специален софтуер, за да се
установи конкретното място на удара между превозното средство и пешеходката, конкретна
формула за изчисление на скоростта на движение на автобуса и опасната зона за спиране, а
изводите си относно механизма на настъпване на ПТП и възможността за предотвратяване
на инцидента са се доверили изцяло на приложените данни от видеозаписа. В тази връзка
3
съдът не възприема заключението на районния съдия, че изводите на експертите относно
действията на пострадалата, свързани с предотвратяването на затваряне на вратите не
почиват на обективни данни по делото. Компетентните лица са обосновали преценката си
относно поведението на пострадалата въз основа на данните от видеозаписите, като са
посочили и времева разбивка на времето за отреагиране, с което е разполагала Е.Г. при
затварянето на вратата и след захващането на помощното й средство /бастун/, за да
предотврати инцидента. Вещите лица са откроили два момента, в които пострадалата е
разполагала с възможност да предотврати инцидента при затварянето на вратите на
автобуса и след захващането на бастуна й преди потеглянето на превозното средство.
Въззивният съд не се съгласява с изложеното във възражението от страна на адвоката
на Е.Г., че пешеходката е предприела действия по качване в автобуса непосредствено след
качилите се вече пътници. Съгласно приложения снимков материал от видеозаписите е
видно,че е минало време от около 3 секунди след като последния пътник се е качил в
превозното средство преди Е.Г. да се доближи до вратите на автобуса и да опре помощното
си средство за предвижване в пода на превозното средство.
Настоящата инстанция намира за
основателни наведените с частния протест доводи на прокуратурата относно липсата на
необходимост от изясняване на посочените от предходната инстанция въпроси, свързани с
наличието на работещи датчици към момента на инцидента, както и във връзка с
установяване на точния обхват на дясното огледало на автобуса. В конкретния случай е
констатирано, че пострадалата е разполагала с необходимо време за реакция по време на
затварянето на вратите и след това, възприела е затварянето на вратите съответно не е
необходимо да се установи имало ли е звукови датчици. От друга страна е видно от
снимковия материал, че в момента на спирането на превозното средство пострадалата се е
намирала на отдалечено разстояние от автобусната спирка т.е. е следвало да предположи, че
е възможно да изпусне автобуса.
Относно доводите на съда за необходимост от изследване на обхвата на
дясното огледало и липсата на обоснованост на преценката на изводите на експертите за
липса на видимост, съдът намира че посоченото обстоятелство не следва да бъде
допълнително изследвано. Съображенията са свързани основно с това, че след като вратите
са започнали да се затварят вниманието на шофьора е било насочено изцяло в лявото
огледало, тъй като е следвало да осъществи маневра по включване в движението и е било
необходимо да възприеме местонахождението на останалите участници в движението. От
друга страна, преценката на експертите за липсата на видимост към пешеходката е вярна,
тъй като съгласно данните от видеозаписа се вижда, че има множество от хора, които се
намират около спирката на градския транспорт и възпрепятстват видимостта на водача на
автобуса към отдалечените от шофьорското място врати на превозното средство.
Този
съдебен състав намира, че не е необходимо да бъдат изяснени посочените от проверяваната
инстанция обстоятелства, тъй като същите не биха променили изводите относно липсата на
съпричастност на шофьора на автобуса към настъпилото ПТП .
Предвид изложените обстоятелства, въззивният съд намира преценката от правна
страна на представителят на СРП за липса на осъществен състав на престъпление, тъй като
е налице хипотезата на чл. 15 от НК за правилна. Съгласно събраната доказателствена
съвкупност се констатира, че свидетеля **** е изпълнил предписаното му от закона
поведение, като е осигурил възможност за безопасно слизане и качване на пътници в
автобуса, след което е насочил вниманието си към осигуряване на безопасно включване в
движението, съобразявайки поведението си с останалите участници в движението. Същият
не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, тъй като към
момента на подпиране на помощното средство на пострадалата в пода на превозното
средство видимостта към свидетелката Г. била препятствана от наличието на други
4
пешеходци на спирката, а вниманието на шофьора на автобуса било насочено към лявото
огледало за обратно виждане предвид предстоящата маневра за включване в движението.
В заключение настоящата инстанция намира подадения частен протест за основателен,
поради което постановеното определение от районния съд следва да бъде отменено, а
постановлението за прекратяване на СРП да се потвърди като законосъобразно и правилно.
Въз основа на отбелязаното в
настоящия съдебен акт и на основание чл. 243, ал.8 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3450 от 14.11.2022 г. на Софийски районен съд, НО,
134- ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на досъдебно производство на
СРП от 12.09.2022 г. по ДП № ЗМ 11239/2020 г по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр.
№32592/2020.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5